За големите държави и плахите амбиции
Изключително постоянно, сякаш целеустремено, обичаме да се слагаме в аутсайдерска позиция във волейбола, спорта и може би всяка друга сфера – „ ние сме дребна страна, бедна страна, няма условия и запас както в „ огромните “ страни “. Не можем да се мерим на такава основа с стопански напреднали страни като Франция или пък неограничени откъм човешки запас като 146 милионна Русия – и двете с големи обичаи във волейбола.
Неделния край разрушава на пух и прахуляк такова мислене. Словения, страна с добър стандарт само че лимитирана (привидно) от двумилионното си население и Сърбия със стандарт и население сходни с нашите, са двата финалиста на тазгодишното европейско състезание. По пътя към финала те се оправиха с тимове, от които по предварителна логичност трябваше да изгубят. Но не го направиха.
И в случай че някой реши да дефинира този край като инцидентен или ефектен, дано си напомним:
- Двете страни играха край на европейско състезание по баскетбол преди две години, извоюван от Словения
- За мъжките триумфи на Сърбия във волейбола няма потребност да приказваме доста
- Женският тим на Сърбия завоюва 3 златни и един сребърен орден от последните 4 огромни шампионати.
Какво значи това за нас? Означава, че има причина да имаме вяра в своя късмет. Означава, че в спорт, в който имаме обичаи можем да стигнем до най-голям връх, без значение какъв брой сме или какъв брой е Брутният вътрешен продукт на страната.
Дали ще стигнем там зависи от задачите, които си слагаме и какво сме подготвени да жерваме с цел да ги реализираме.
От това дали ще влагаме в шампионски планове или във допустимо най-хубави условия за детско-юношески волейбол.
От това дали ще влагаме средства в многомилионни мултифункционални уреди или в подготвителни зали и учебни салони.
От това дали ще превърнем треньорската специалност при подрастващите в почтена и съответно заплатена.
От това до каква степен стигат фантазиите ни!
ВК Левски София
P.S. Снимката най-добре въплъщава горе написаното – индивидуален блок с една ръка на Урош Ковачевич против невероятния Ървин Нгапет
Неделния край разрушава на пух и прахуляк такова мислене. Словения, страна с добър стандарт само че лимитирана (привидно) от двумилионното си население и Сърбия със стандарт и население сходни с нашите, са двата финалиста на тазгодишното европейско състезание. По пътя към финала те се оправиха с тимове, от които по предварителна логичност трябваше да изгубят. Но не го направиха.
И в случай че някой реши да дефинира този край като инцидентен или ефектен, дано си напомним:
- Двете страни играха край на европейско състезание по баскетбол преди две години, извоюван от Словения
- За мъжките триумфи на Сърбия във волейбола няма потребност да приказваме доста
- Женският тим на Сърбия завоюва 3 златни и един сребърен орден от последните 4 огромни шампионати.
Какво значи това за нас? Означава, че има причина да имаме вяра в своя късмет. Означава, че в спорт, в който имаме обичаи можем да стигнем до най-голям връх, без значение какъв брой сме или какъв брой е Брутният вътрешен продукт на страната.
Дали ще стигнем там зависи от задачите, които си слагаме и какво сме подготвени да жерваме с цел да ги реализираме.
От това дали ще влагаме в шампионски планове или във допустимо най-хубави условия за детско-юношески волейбол.
От това дали ще влагаме средства в многомилионни мултифункционални уреди или в подготвителни зали и учебни салони.
От това дали ще превърнем треньорската специалност при подрастващите в почтена и съответно заплатена.
От това до каква степен стигат фантазиите ни!
ВК Левски София
P.S. Снимката най-добре въплъщава горе написаното – индивидуален блок с една ръка на Урош Ковачевич против невероятния Ървин Нгапет
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ