Книга: "Момиче. Жена, друго" от Бернардин Еваристо
Издателство " Егмонт България ", преводач Анелия Янева, цена 19.90 лева
Вече и българските читатели могат да се насладят на присъщия жив жанр на Бернардин Еваристо, която точно с книгата си " Момиче. Жена, друго " завоюва " Букър " през 2019 година дружно с именитата Маргарет Атууд. Това е осмият разказ на английската писателка, която прекарва по огромната част от своите шейсет години, да се бори за равноправието във всичките му форми и проявления. Баща й е нигериец, майка й англичанка, a тя е първата чернокожа писателка, която печели тази литературна премия. Надяваме се да не се повтори казусът с Тони Морисън, която беше първата афроамериканка, спечелила Нобелова премия за литература, и съвсем тридесет години по-късно остава не просто първата, само че и единствената. През годините Еваристо е писала литературна рецензия, лирика, основава и първата театрална натрупа на чернокожи дами в Англия. От напълно скоро тя е и първата чернокожа жена - председателка на Британското кралско литературно общество, за пръв път постът се заема от някого, който не е приключил " Оксфорд ", " Кеймбридж " или " Етън ". Бернардин Еваристо е неуморна в чупенето на стъклените покриви и невидими, само че мъчителни стени. Книгите й са заредени със същата сила и увереност, а геният й не може да бъде спрян.
Романът " Момиче. Жена, друго " e динамична история, която ловко преплита орисите на дванадесет персонажа. След като читателите преминат през ъндърграунда на Лондон и схванат по какъв начин сама се построява театралната режисьорка Амма, както и всички истории от бекстейджа на феминистките общества, се потопяват в актуалните юношески компании през Яз, дъщерята на Амма и нейните приятелки със напълно друг генезис и фамилии. Те описват историите на съзряването, приятелите и любовниците си, преплитайки ги с описанието на епохата. Еверисто ловко ни превежда през тази симфония на доста и разнообразни гласове, без тя да се трансформира в дисхармония. И сякаш всички тези разнообразни гласове ни внушават едно обръщение - " Англия е формирана от множества " дребни Англии ", само че същото важи и за Европа, а и света. Авторката разказва стила си като " фюжън ".
Не се плашете от неналичието на точки и основни букви - увличайки се в сюжета на романа, тяхното неявяване стопира да прави усещане. Изборът на авторката се свързва и с нейната лирика, само че частично и със актуалната приложимост на езика: писането на известия и в обществените мрежи без основни букви и точки. По този метод стилът й наподобява разкрит и банален и ни остава време да се задълбочим във всички мъчителни тематики, с които Бернардин Еваристо ни предизвика: от расизма и сексизма до домашното принуждение, комплицираните човешки взимоотношения и безконечната потребност на човек да принадлежи . Отживелица ли е тази потребност, трайбализъм ли е, бъдещето на глобализацията ли е, допустимо ли е даже в един извънредно мултикултурен Лондон доста култури да живеят врата до врата, без да се срещнат и схванат, да живеят в паралелни светове. За " Момиче. Жена, друго " българки във Англия споделят, че откакто са я прочели, са се припознали в доста от описаните случаи на дискриминация, няма никакво значение, че не са цветнокожи, отношението към източноевропейците от време на време не се разграничава.
Реклама
Обезпокоителни са думите на Бернардин Еваристо: " Ние знаем, че в случай че ние не пишем за себе си, няма кой да го направи ", доста тъжно, в случай че в действителност е по този начин, тъй като точно актуалният световен свят би трябвало да е оформил читатели, които да са любопитни към непознатата другата позиция. Тук авторката ни оставя освен да надникнем в главите на нейните герои, да съприживеем техните борби, празненства и афтърпартита, само че също по този начин ни ги демонстрира и по какъв начин наподобяват в очите на останалите. Нищо не е черно-бяло. В речта по случай споделената и премия с Атууд Еверисто споделя: " Има истории, които до момента не са представяни в актуалната литература - в този смисъл книгата е революционна. " Откровеността й припомня откровеността на Чимаманда Нгози Адичи в романа й " Американа ".
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Тамара Вълчева
Вече и българските читатели могат да се насладят на присъщия жив жанр на Бернардин Еваристо, която точно с книгата си " Момиче. Жена, друго " завоюва " Букър " през 2019 година дружно с именитата Маргарет Атууд. Това е осмият разказ на английската писателка, която прекарва по огромната част от своите шейсет години, да се бори за равноправието във всичките му форми и проявления. Баща й е нигериец, майка й англичанка, a тя е първата чернокожа писателка, която печели тази литературна премия. Надяваме се да не се повтори казусът с Тони Морисън, която беше първата афроамериканка, спечелила Нобелова премия за литература, и съвсем тридесет години по-късно остава не просто първата, само че и единствената. През годините Еваристо е писала литературна рецензия, лирика, основава и първата театрална натрупа на чернокожи дами в Англия. От напълно скоро тя е и първата чернокожа жена - председателка на Британското кралско литературно общество, за пръв път постът се заема от някого, който не е приключил " Оксфорд ", " Кеймбридж " или " Етън ". Бернардин Еваристо е неуморна в чупенето на стъклените покриви и невидими, само че мъчителни стени. Книгите й са заредени със същата сила и увереност, а геният й не може да бъде спрян.
Романът " Момиче. Жена, друго " e динамична история, която ловко преплита орисите на дванадесет персонажа. След като читателите преминат през ъндърграунда на Лондон и схванат по какъв начин сама се построява театралната режисьорка Амма, както и всички истории от бекстейджа на феминистките общества, се потопяват в актуалните юношески компании през Яз, дъщерята на Амма и нейните приятелки със напълно друг генезис и фамилии. Те описват историите на съзряването, приятелите и любовниците си, преплитайки ги с описанието на епохата. Еверисто ловко ни превежда през тази симфония на доста и разнообразни гласове, без тя да се трансформира в дисхармония. И сякаш всички тези разнообразни гласове ни внушават едно обръщение - " Англия е формирана от множества " дребни Англии ", само че същото важи и за Европа, а и света. Авторката разказва стила си като " фюжън ".
Не се плашете от неналичието на точки и основни букви - увличайки се в сюжета на романа, тяхното неявяване стопира да прави усещане. Изборът на авторката се свързва и с нейната лирика, само че частично и със актуалната приложимост на езика: писането на известия и в обществените мрежи без основни букви и точки. По този метод стилът й наподобява разкрит и банален и ни остава време да се задълбочим във всички мъчителни тематики, с които Бернардин Еваристо ни предизвика: от расизма и сексизма до домашното принуждение, комплицираните човешки взимоотношения и безконечната потребност на човек да принадлежи . Отживелица ли е тази потребност, трайбализъм ли е, бъдещето на глобализацията ли е, допустимо ли е даже в един извънредно мултикултурен Лондон доста култури да живеят врата до врата, без да се срещнат и схванат, да живеят в паралелни светове. За " Момиче. Жена, друго " българки във Англия споделят, че откакто са я прочели, са се припознали в доста от описаните случаи на дискриминация, няма никакво значение, че не са цветнокожи, отношението към източноевропейците от време на време не се разграничава.
Реклама
Обезпокоителни са думите на Бернардин Еваристо: " Ние знаем, че в случай че ние не пишем за себе си, няма кой да го направи ", доста тъжно, в случай че в действителност е по този начин, тъй като точно актуалният световен свят би трябвало да е оформил читатели, които да са любопитни към непознатата другата позиция. Тук авторката ни оставя освен да надникнем в главите на нейните герои, да съприживеем техните борби, празненства и афтърпартита, само че също по този начин ни ги демонстрира и по какъв начин наподобяват в очите на останалите. Нищо не е черно-бяло. В речта по случай споделената и премия с Атууд Еверисто споделя: " Има истории, които до момента не са представяни в актуалната литература - в този смисъл книгата е революционна. " Откровеността й припомня откровеността на Чимаманда Нгози Адичи в романа й " Американа ".
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Тамара Вълчева
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ