Иван Тимофеев е доктор на политическите науки, доцент в Московския

Иван Тимофеев е лекар на политическите науки, доцент в Московския държавен институт за интернационалните връзки на Министерство на външните работи на Русия, общоприет шеф на Руския съвет по интернационалните връзки, програмен шеф на Международния спорен клуб Валдай.

Епицентър.бг ви предлага неговото мнение в поредицата, която стартира със публикацията на Сергей Александрович Караганов „ Трудно, само че належащо решение “. В нея един от водещите политолози и консултант на Путин приказва за потребността да се върне страха от нуклеарен удар посредством нанасяне на превантивна офанзива против страна от Европейския съюз. (Линк към обявата на Караганов https://epicenter.bg/article/Sergey-Karaganov--Strahat-ot-yadrena-eskalatsiya-da-bade-vazstanoven--Inache-chovechestvoto-e-obrecheno/319759/11/0

Мнението на Тимофеев внезапно се разграничава от тези на сътрудниците му. Според него „ превантивното потребление на нуклеарно оръжие няма да реши проблемите в връзките сред Русия и Запада. Това доста ще утежни интернационалната позиция на Русия, да не приказваме за рисковете от прерастване на ескалацията в пълностоен нуклеарен продан с потребление на стратегически нападателни оръжия. “

Иван Тимофеев

Статията на Сергей Караганов за нуждата от сложен избор в интерес на предпазен нуклеарен удар по източноевропейската страна от НАТО, както се очакваше, провокира огромен отзив. Някои го одобриха като стратегия за деяние, някои - като тролинг на вътрешната и външната аудитория, някои - като тънък сигнал към Запада, авансово създаден в политическата кухня и изразен посредством устата на почитан академик.
Официалната позиция очевидно се разграничава от решенията, препоръчани в публикацията - предишния ноември съветското външно министерство категорично разгласи недопустимостта от потреблението на нуклеарно оръжие, ограничавайки тази опция единствено до изискванията на съветската нуклеарна теория.

Нещо повече, спекулациите на западните медии за „ съветското нуклеарно изнудване “ бяха вярно възприети от съветските управляващи като детайл на осведомителна война и антируска агитация. Президентът на Русия се изрече в същия дух на Петербургския стопански конгрес на 16 юни.

Може би патриархът на съветската школа на реализма знае повече от другите, гледа оттатък хоризонта авансово и формулира това, което едвам е почнало да витае във въздуха? Да, препоръчаният сюжет е много отвън от шаблона. Но до февруари 2022 година сюжетът за специфична военна интервенция изглеждаше също толкоз необикновен за голямото болшинство от наблюдаващите. От позиция на последните тридесет години изглеждаше малко евентуален. Но беше този, който се осъществя. Може би е време за ново разрушение на нормалния метод?

Независимо какви претекстове стоят зад оферти материал, той изисква разумен размисъл, като се има поради кардиналния темперамент на тематиката. В последна сметка приказваме за нуклеарни оръжия, които са свързани с хрумвания не просто за опустошение, а за вероятния завършек на всичко и на всички. Струва ми се, че превантивното потребление на нуклеарно оръжие няма да реши проблемите в връзките сред Русия и Запада. Това доста ще утежни интернационалната позиция на Русия, да не приказваме за рисковете от прерастване на ескалацията в пълностоен нуклеарен продан с потребление на стратегически нападателни оръжия.

Първоначалното обръщение на публикацията на Сергей Александрович е, че украинската рецесия и връзките със Запада са дълбока „ кървяща рана “ за Русия. Как като в пясъка потъват човешки животи и материални запаси, разсейвайки ни от обещаващи взаимоотношения с болшинството в света.

Дори военна победа в украинския спор няма да реши казуса. Западът ще продължи пламенно да сдържа Русия, желаейки нейното материално безсилие и основаването на условия за революционни разтърсвания. Тази оценка на обстановката наподобява вярна.

Днес ние претърпяваме остра фаза на изостряне на несъгласията, които не бяха позволени до края на Студената война и които се изостриха след нея. От средата на 90-те години на предишния век връзките сред Русия и Запада постепенно се влошаваха, макар че имаше няколко опита на Москва да ги оправи и да реализира компромис.

В Русия дълго време подценяваха възприемането на страната ни от Запада като замираща мощ, която не заслужава равноправни връзки. На Запад обаче подцениха решимостта на съветското управление да предприеме крайни ограничения, с цел да ги принуди да се вслушат в тяхната позиция. Украинският пожар е закъсняла последица от неточности и несъгласия, трупани повече от тридесет години. Това, което можеше да се случи при започване на 90-те години по югославския сюжет под формата на огромна революция, се случва в този момент, когато Русия и Украйна от дълго време се възприемат в света като разнообразни страни и юридически са такива. Откритият боен спор подтиква и извади нескрито процеси, които преди този момент по своята природа бяха относително забавени - разширение на НАТО, милитаризация на алианса, разширение на военно-политическото наличие в Украйна и постсъветското пространство. В продължение на три десетилетия тези процеси бяха мудни. След експлоадирането на открития спор те внезапно се форсираха, достигайки качествено ново равнище за времето след края на Студената война. Тяхната необратимост към този момент е отвън подозрение. Също толкоз внезапно през последната година и половина Русия се преориентира към личните си сили и се обърна към международното болшинство за развиване на икономическо и филантропично съдействие. Това, което се реализираше постепенно и насилствено от дните на Евгений Примаков, по нужда се форсира след февруари 2022 година

Сега Русия и Западът са в тежка борба, чиято дълготрайност прозира и за идващите години. Далеч не е явно на коя страна е времето. Популярна позиция в Русия е, че Западът е пред провал под натиска на обективните исторически процеси. Тогава казусът с Украйна, явно, ще бъде решен от единствено себе си. Но какво ще стане, в случай че не се срути? Или в случай че рухне, откакто самата Русия се пренапрегне или пропусне историческите си шансове? Ами в случай че времето играе срещу нас даже след военна победа в специфичната военна интервенция? В последна сметка политиката на въздържане от страна на Запада няма да изчезне.

Именно този сюжет вижда Сергей Караганов. И е мъчно да се спори с него. По израза на създателя, Западът „ няма да се разкара “ от нас. И решението разумно се предлага под формата на повишение на залозите, с бърза ескалация нагоре по стълбата към нуклеарен спор. Накратко, да се сътвори рецесия от такова равнище, което да шокира Запада, принуждавайки го изцяло да преразгледа метода си към Русия, да я остави на мира, в това число да се съгласи с ново статукво в Украйна. Единственото нещо, което може да шокира дотам, е действителното потребление на нуклеарно оръжие, само че без прекосяване към нуклеарен спор на равнище стратегически оръжия.

Въпреки външната логичност, използването на този метод е извънредно рисково. Този метод подценява западните елити и тяхната решителност да тръгнат по стълбата на ескалацията с Русия и, в случай че е належащо, да я изпреварят. Той също по този начин надценява възможностите за приемане на съветски нуклеарен удар, въпреки и мъчително, от Китай и други страни от болшинството в света. Той надценява желанието на международното болшинство да отхвърли „ игото на Запада “. Той подценява вероятните пагубни последствия за самата Русия.

Нека разбираем това поред.

В публикацията на Сергей Караганов западният хайлайф е показан като общественост от деградирали политици, които са изгубили политическите си инстинкти след десетилетия спокоен и кротичък живот, затънали са в морализаторство и като цяло са се трансформирали в някакви нечовеци, насърчаващи ЛГБТ, унищожаващи обичайните полезности в името на тоталитарния надзор над масите, които пък са изгубили своите корени и връзки. От една страна, подобен хайлайф желае да унищожи Русия като цитадела на обичайните полезности. От друга, няма храброст да отговори на съветски нуклеарен удар. В последна сметка подобен отговор ще постави завършек на комфорта и тоталитарните проекти.

Всъщност обстановката е друга. Да, популизъм, морализаторство и възприятие

за предимство западните политици имат задоволително. Но тях ги има във всяка социална политика. ЛГБТ и другите нетрадиционни прояви в действителност са обект на доста повече приемливост (ако не и гордост) на Запад, в сравнение с Изток, само че и тук обобщенията са нездравословни. В рамките на Запада си имат собствен личен мощен закостенял отговор както на ЛГБТ, по този начин и на доста други нетрадиционни трендове. Нещо повече, точно консервативните страни изпъкват в челните редици на антируския фронт. Полша, против която Сергей Александрович, съдейки по текста, предлага нуклеарен удар, е най-консервативната от тях. Абортът е неразрешен в Полша. Разводите не са добре пристигнали. Обществото е религиозно. За преднамерена проява на ЛГБТ еднаквост от време на време можете да получите отговор от яки младежи с прическа полубокс.

В Съединени американски щати има различен образец. Републиканците са много по-напред от демократите в Конгреса при внасянето на законопроекти за наказания против Русия. Но те са и тези, които предизвикват фамилните полезности, религиозността, службата на родината и доста други полезности - във всеки случай това е тяхното електорално ядро. С други думи, на Русия се опълчват разнообразни сили, в това число много обичайни, които надалеч не се откъсват от своите исторически корени и своята еднаквост. Това са патриоти на своите страни, татковци и майки, които имат вяра в Бог, почитат предците си, ценят свободата си, схващат заканите от новите обществени технологии за надзор и няма да станат компост за тоталитарните „ либерали “.

Няма явна причина да се счита, че западният хайлайф ще се побои да отговори на нуклеарен удар и още повече ще се съобщи, ще се „ разкара “ от Русия. По-скоро противоположното. Само ще получи още причини в интерес на своите позиции и ще се сплоти и активизира още повече.
Правителствата на Съединени американски щати и другите западни нуклеарни сили евентуално ще преценяват деликатно степента на отговора. Те ще се опитат да държат ескалацията под надзор, нанасяйки удари където и когато намерят за добре и комфортно.

Трябва също да се помни, че зад обществените западни политици, измежду които в действителност има откровени анормалници, стоят професионални военни и бюрократични машини. Джо Байдън може да се спъне в стълбата или да пропусне вратата. Но неговата възраст и екстравагантност са повече от обезщетени от войска от дисциплинирани и квалифицирани чиновници, които се отличават и с ниско равнище на корупция. Формално окончателното решение ще бъде взето от президента. Реално обаче то ще бъде квалифицирано, а при нужда и прокарано от служителите. Те са рисков съперник. Същото може да се каже и за американската войска, разузнаването и другите сили за сигурност.

Самият сюжет за нуклеарна ескалация също повдига въпроси. Сергей Александрович точно прави оценка настоящите опасности от мудна ескалация. Западът последователно подвига летвата за доставки на оръжие за Украйна. Ако по-рано ставаше дума за отбранителни системи, по-късно малко по малко те се допълват от все по-модерни нападателни оръжия. Грубо казано, Русия я сваряват. Ядрената ескалация е метод да се изскочи от врящия казан, откакто внезапно си повишил температурата до точка на шупване. Проблемът е, че като изскочите от котела, можете да паднете напряко в огъня.

Представете си, че Русия фактически нанесе един или повече нуклеарни удара. Хипотетично – против една или повече военни съоръжения в Полша, непосредствено употребявани в украинската акция против Русия. Претекстът да вземем за пример би бил доставката на Киев на качествено нови типове оръжия, присъединяване на полски жители в спора в Украйна или всеобхватната „ хибридна война “, която Западът води против Русия. Всъщност „ хибридната война “ може да бъде избрана като към този момент почналата и възходяща експанзия против Русия, на която се дава отговор. Ударът е предшестван от стадии на ескалация - апели към Запада да се вразуми, закани за удари, учения, предизвестие на популацията за ударите и други сходни. Накрая следва и самият удар. Да кажем, че се употребява тактически заряд. Той не може да докара до крах на страна, обособена провинция и дори повече или по-малко огромно населено място. Но след него ще има всеобщи жертви и заразяване на региона, както и красноречива медийна картина.

След това НАТО би трябвало да вземе решение по отношение на ограниченията за отбрана на съдружника. Ответен удар може да не последва незабавно заради риск от бърза ескалация. Той ще бъде предшестван от задълбочена дипломатическа, осведомителна и военна подготовка. Освен това неналичието на неотложен боен отговор би сложила Москва в неизгодно състояние. Ще има съществени учредения за поощряване на цялостна комерсиална обсада и политическа изолираност. Ще бъде доста по-лесно да се наложи на незападни страни да вкарат наказания.

Неутралните страни ще би трябвало да заемат по-твърда позиция. Оръжие към Украйна, а в този случай и към Полша, ще потече още по-обилно. То в този момент е лимитирано единствено от индустриалните благоприятни условия. Но те са преодолими. Самата Полша ще има всички учредения да влезе във войната. Няма подозрение, че патриотичният напредък ще бъде голям и че необятни цивилен маси ще се надигнат с оръжие. Дори и без неотложен ответен удар на НАТО, съветската обстановка на фронта ще стане доста по-трудна.

В такава обстановка Русия ще бъде изправена пред нов сложен избор - да остане в бързо влошаваща се обстановка или да нанесе още по-масиран удар (всъщност това е посочено в публикацията - Западът би трябвало да покаже ясни признаци, че се е вразумил). Например с дузина или повече тактически заряди. Конфликтът ще стане още по-жесток. Това неизбежно ще засегне Беларус, както и съветските гранични райони. НАТО може да предприеме масиран удар с крилати ракети, да вземем за пример в Крим, Калининградска област или във всеки крайграничен регион (въпреки че такова решение може да последва и след първия съветски удар). Какво ще извършите в такава обстановка? Ще отговорите с тактически удари против други европейски страни? Но в този случай ще последват удари с американско тактическо нуклеарно оръжие по съветски военни обекти и градове. Какво следва? Използване на стратегически оръжия? Но този, който ги употребява първи, умира втори вследствие на ответен удар. Това е злополука с десетки милиони жертви в Русия, Европа и Америка. Останалата част от света, в това число болшинството в света, също ще изпита компликации - нарушение на световните стопански процеси, вероятни промени в климата, радиация и други фактори.

Не всички ще отидат в парадайса. Може би мнозина ще оцелеят. Но те ще останат в радиоактивния пъкъл. При подобен сюжет съветската страна най-вероятно ще бъде пагубно подкопана, даже в случай че не бъде унищожена.

Важна е и позицията на другарските към Русия страни. Ако Москва реализира предпазен стеснен нуклеарен удар, способността на Русия да поддържа престижа си в множеството страни в света ще бъде фрапантно понижена. Особено в случай че Западът не отвърне незабавно на удара. Сергей Караганов вярно написа, че неизбежната реакция на Пекин и други другарски страни ще бъде разграничение от превантивна нуклеарна офанзива. Но очакванията, че болшинството в света в последна сметка ще свикне с това, с цел да отхвърли „ игото на Запада “, наподобяват нереалистични. За Пекин, Делхи, Рияд и доста други Русия ще се трансформира в отровен актив. Никой няма да одобри причините ни, че не сме имали различен избор, че сме били принудени да вземем такова решение. Освен това надали си коства да се надценява „ западното робство “ и още повече желанието на болшинството в света да се отърве от него. Без значение по какъв начин страните по света се отнасят към Запада (включително и доста негативно), множеството от тях построяват прагматични връзки със Запада, пробвайки се да ги употребяват в собствен интерес. Западът в действителност губи относителните си преимущества. Но не с помощта на въстание на болшинството, а заради укрепването на обособени центрове на властта, в това число вследствие на партньорството със самия Запад. Като цяло, единодушие на международното болшинство с позицията на Русия и още повече, общо въстание против Запада за събаряне на неговото „ робство “ надалеч не е явен сюжет.

Възниква въпросът: Ако обсъжданите оферти са рискови и е малко евентуално да решат проблемите със Запада, имат ли опция? Имат. Продължавате да живеете с " кървящата рана " под формата на враждебния Запад и Украйна. Но разбирайки, че борбата с Русия за Запада също е „ кървяща рана “, от която изтичат и негови запаси и политически капитал.
 
Не единствено Русия, само че и всемогъщият Запад се вари на муден огън. За Съединените щати сходна „ рана “ не наподобява несъразмерен проблем, поради големия капацитет. Но последователното шупване в връзките с Китай трансформира природата и заплахата от „ раната “ под формата на враждебна Русия.

Москва има опция да консолидира статуквото на бойното поле, да преодолее цунамито от наказания и да спре опитите за вътрешна дестабилизация. Да, цената към този момент е висока. Но превантивният нуклеарен удар няма да върне загубите и няма да докара до решение на казуса. С течение на времето Русия ще има опция да затвори „ кървящата рана “ или да понижи загубата на „ кръв “, тъй като Москва надалеч не е единственото главоболие за Съединени американски щати и Запада.

Освен това завоят на Изток от ден на ден може да направи западното направление за Русия второстепенно, а по-късно и третостепенно. Надеждите за помиряване със Запада в сегашните условия са илюзорни. Съперничеството с него е дълготраен фактор с всички разноски и загуби, които произтичат от това. В последна сметка интернационалните връзки са обречени на безредица и конкуренция. Не би трябвало да подценявате съперника, смятайки представителите на неговия хайлайф за слаби. Резултатът може да докара до неверни решения.

Ядрените оръжия остават значими като възпиращо средство. В случай на директна военна експанзия против Русия и опасност за самото битие на страната, потреблението му може да стане неизбежно. В цялостно сходство с настоящите „ Основи на държавната политика на Руската федерация в региона на нуклеарното въздържане “. В други случаи би трябвало да се употребяват други външнополитически принадлежности.

Превод от съветски: Валентин Радомирски

Последвайте ни към този момент и в Телеграм и Туитър!