Защо искането за вписване на българите като малцинство в Конституцията на РСМ е в разрез с българския национален интерес
Иван Сотиров
Вече няколко пъти предизвестявам, че настояването за регистриране на македонските жители с българско съзнание като част от обособен народ в Конституцията на РСМ е в прорез с българския народен интерес. Това предложение не способства по никакъв метод за отбрана на правата на хората с българско съзнание в РСМ, само че за сметка на това обслужва македонистката теза за автохонна македонска нация и българско малцинство в Македония. С него ние се отхвърляме от общия етнически генезис на македонските жители, които се самоопределят като българи или македонци и от общия генезис на формалните езици в РСМ и Република България.
Използват се
две лъжливи тези
с цел да се популяризира настояването за конституционно регламентиране на българско малцинство. Първата лъжлива теза е, че по този начин ние българите ще бъдем приети за държавотворен народ. В Конституцията на РСМ на никое място не се приказва за държавотворни нации. Единственият народ, който е изведен на напред във времето в нея е македонският народ, а за всички други се приказва като за жители, които живеят на нейната територия и които са част от други нации.
Ето какво написа в Преамбюла на Конституцията на РСМ:
„ Граѓаните на Република Македонија, Македонскиот народ, како и граѓаните кои живеат во нејзините граници кои се дел од албанскиот народ, турскиот народ, влашкиот народ, српскиот народ, ромскиот народ, бошњачкиот народ и другите….. “
Очевидно е, че думата „ държавотворен “ е въведена само за илюзия и с пропагандна цел, с цел да се придаде някакво величаво звучене на малцинствения статут, с който ще бъдат маркирани тези които се заявяват като българи в РСМ. Колкото и да се пробват създателите на тази концепция да изясняват, че не става дума за малцинствен статут, в случай че прочетем Конституцията на РСМ, ще забележим, че става въпрос тъкмо за малцинства.
Всъщност, с предлаганата конституционна смяна, държавотворността ще остане единствено за тези, които се дефинират като част от македонскиот народ, а за тези които се самоопределят като част от българския народ, ще остане утешителната награда да се снабдят с някоя етническа партия или партии, чиито водачи ще могат да договорят за себе си и обкръжението си няколко службици с управляващите в Скопие.
Недопустимо е българската концепция за самостоятелна Македония като независима страна, за която са се борили българските революционери в Македония и за която са воювали и пожертвали живота си десетки хиляди български войни през Балканските и ПСВ, да бъде използвана по този метод.
Очевидна машинация
е и внушението, че с тази смяна ще се защитят гражданските права на хората с българско схващане, тъй като до момента не били предпазени конституционно. В конституцията на РСМ са предпазени самостоятелните и груповите права на всички нейни жители, без значение от това дали принадлежат или не към изброените в нея нации. Нарушенията на правата на хората с българско съзнание и до момента е в нарушаване на Конституцията на РСМ. В нея, както и в нашата Конституция, самостоятелните права на жителите са развити съгласно Всеобщата декларация за правата на индивида. Фалшивата теза, че казуса с правата на българите в РСМ е проблем на тяхната конституция, а не на техните управляващи има няколко нездравословни резултата.
Първо, по този начин се оневиняват тези, които противоконституционно са нарушавали и не престават да нарушават правата на нашите сънародници в РСМ, като се стартира лъжливата теза, че ограничението на техните права е заложено в Конституцията.
Второ, вместо да сложим незабавно въпроса за всяко нарушаване на правата на българите, които са жители на РСМ, да настояваме за бързото решение на тези случаи и за незабавното прекратяване на всевъзможни дискриминационни практики, ние прехвърляме решението на казуса в необозримо бъдеще, когато вероятно могат да бъдат направени конституционни промени.
Ако правата на сънародниците ни в РСМ бяха главният проблем в връзките ни с нея, то ние трябваше да се борим тя да бъде призната за член на Европейски Съюз още на следващия ден, тъй като по този начин всеки неин жител ще стане и европейски жител, което ще му обезпечи оптималната отбрана на самостоятелните права. Да, само че тези, които са развели знамето в отбрана на малцинствените права на жителите с българско съзнание в РСМ имат напълно други цели. С това
безумно и противоречащо на националния ни интерес предложение,
което се инсинуира от прокремълските кръгове у нас, се цели само и единствено вкарване на още един препъникамък в връзките ни с нашите съседи.
Първо, една конституционна смяна изисква квалифицирано болшинство от 2/3 от всички депутати в Народното събрание на РСМ. Така ключа за решението на въпроса се дава в ръцете на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, която е мощно обвързана с Белград и Кремъл и по тази причина тя ще блокира тази смяна, с цел да блокира приемането на РСМ в Европейски Съюз. Чак когато се реши, че този ключ към този момент не прави работа за тази цел, македонистите на драго сърце ще поддържат въвеждане в Конституцията на българско малцинство.
Нека да забележим
по кое време, по какъв начин и за какво се появи концепцията за установяване на българско малцинство в РСМ
Тя не се загатва нито в спогодбите сред нашите две страни, нито даже в Рамковата позиция призната от нашето Народното събрание през 2019г. Тази концепция се появява за първи път на Юлски пленум на Централен комитет на Българска работническа партия (к) през 1948г., след разрива сред Сталин и Тито, когато Българска комунистическа партия прави опит за смяна на курса за македонизация на българите от Македонския край. След като Българска комунистическа партия дружно с ЮКП организира незаконната политика на етноцид по отношение на българите, с цел да ги трансформира в македонци, взема решение да замаже нещата като обособи в българско малцинство тези, които са траяли да се самоопределят като българи, макар кървавия червен гнет. Още тогава Павел Шатев предизвестява, че това решение е груба неточност.
Днес тази концепция се стартира от Президента, който
поредно прокарва кремълската политическа линия
на блокиране с безсмислени или нездравословни оферти, които са облечени с псевдопатриотичен популизъм. Като главен инструмент за това, Радев употребява Консултативния съвет за национална сигурност. Чрез КСНС Радев съумя да прокара Рамковата позиция от 2019г., която не надгради по никакъв метод това което беше реализирано от наша страна в двустранните ни съглашения с РСМ, само че компрометира нашата позиция като страна, която едностранно преразглежда към този момент контрактувани въпроси.
Българската позиция би трябвало да е за прецизното съблюдаване на подписаните двустранни спогодби, за прецизното съблюдаване на правата на всеки жители на РСМ без значение от неговата етническа принадлежност, за премахване на историческите фалшификации и за изкореняването на езика на омразата против България, а не да предлагаме редакция на наследената от Югославия идея за изброяване на нации.
Вече няколко пъти предизвестявам, че настояването за регистриране на македонските жители с българско съзнание като част от обособен народ в Конституцията на РСМ е в прорез с българския народен интерес. Това предложение не способства по никакъв метод за отбрана на правата на хората с българско съзнание в РСМ, само че за сметка на това обслужва македонистката теза за автохонна македонска нация и българско малцинство в Македония. С него ние се отхвърляме от общия етнически генезис на македонските жители, които се самоопределят като българи или македонци и от общия генезис на формалните езици в РСМ и Република България.
Използват се
две лъжливи тези
с цел да се популяризира настояването за конституционно регламентиране на българско малцинство. Първата лъжлива теза е, че по този начин ние българите ще бъдем приети за държавотворен народ. В Конституцията на РСМ на никое място не се приказва за държавотворни нации. Единственият народ, който е изведен на напред във времето в нея е македонският народ, а за всички други се приказва като за жители, които живеят на нейната територия и които са част от други нации.
Ето какво написа в Преамбюла на Конституцията на РСМ:
„ Граѓаните на Република Македонија, Македонскиот народ, како и граѓаните кои живеат во нејзините граници кои се дел од албанскиот народ, турскиот народ, влашкиот народ, српскиот народ, ромскиот народ, бошњачкиот народ и другите….. “
Очевидно е, че думата „ държавотворен “ е въведена само за илюзия и с пропагандна цел, с цел да се придаде някакво величаво звучене на малцинствения статут, с който ще бъдат маркирани тези които се заявяват като българи в РСМ. Колкото и да се пробват създателите на тази концепция да изясняват, че не става дума за малцинствен статут, в случай че прочетем Конституцията на РСМ, ще забележим, че става въпрос тъкмо за малцинства.
Всъщност, с предлаганата конституционна смяна, държавотворността ще остане единствено за тези, които се дефинират като част от македонскиот народ, а за тези които се самоопределят като част от българския народ, ще остане утешителната награда да се снабдят с някоя етническа партия или партии, чиито водачи ще могат да договорят за себе си и обкръжението си няколко службици с управляващите в Скопие.
Недопустимо е българската концепция за самостоятелна Македония като независима страна, за която са се борили българските революционери в Македония и за която са воювали и пожертвали живота си десетки хиляди български войни през Балканските и ПСВ, да бъде използвана по този метод.
Очевидна машинация
е и внушението, че с тази смяна ще се защитят гражданските права на хората с българско схващане, тъй като до момента не били предпазени конституционно. В конституцията на РСМ са предпазени самостоятелните и груповите права на всички нейни жители, без значение от това дали принадлежат или не към изброените в нея нации. Нарушенията на правата на хората с българско съзнание и до момента е в нарушаване на Конституцията на РСМ. В нея, както и в нашата Конституция, самостоятелните права на жителите са развити съгласно Всеобщата декларация за правата на индивида. Фалшивата теза, че казуса с правата на българите в РСМ е проблем на тяхната конституция, а не на техните управляващи има няколко нездравословни резултата.
Първо, по този начин се оневиняват тези, които противоконституционно са нарушавали и не престават да нарушават правата на нашите сънародници в РСМ, като се стартира лъжливата теза, че ограничението на техните права е заложено в Конституцията.
Второ, вместо да сложим незабавно въпроса за всяко нарушаване на правата на българите, които са жители на РСМ, да настояваме за бързото решение на тези случаи и за незабавното прекратяване на всевъзможни дискриминационни практики, ние прехвърляме решението на казуса в необозримо бъдеще, когато вероятно могат да бъдат направени конституционни промени.
Ако правата на сънародниците ни в РСМ бяха главният проблем в връзките ни с нея, то ние трябваше да се борим тя да бъде призната за член на Европейски Съюз още на следващия ден, тъй като по този начин всеки неин жител ще стане и европейски жител, което ще му обезпечи оптималната отбрана на самостоятелните права. Да, само че тези, които са развели знамето в отбрана на малцинствените права на жителите с българско съзнание в РСМ имат напълно други цели. С това
безумно и противоречащо на националния ни интерес предложение,
което се инсинуира от прокремълските кръгове у нас, се цели само и единствено вкарване на още един препъникамък в връзките ни с нашите съседи.
Първо, една конституционна смяна изисква квалифицирано болшинство от 2/3 от всички депутати в Народното събрание на РСМ. Така ключа за решението на въпроса се дава в ръцете на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, която е мощно обвързана с Белград и Кремъл и по тази причина тя ще блокира тази смяна, с цел да блокира приемането на РСМ в Европейски Съюз. Чак когато се реши, че този ключ към този момент не прави работа за тази цел, македонистите на драго сърце ще поддържат въвеждане в Конституцията на българско малцинство.
Нека да забележим
по кое време, по какъв начин и за какво се появи концепцията за установяване на българско малцинство в РСМ
Тя не се загатва нито в спогодбите сред нашите две страни, нито даже в Рамковата позиция призната от нашето Народното събрание през 2019г. Тази концепция се появява за първи път на Юлски пленум на Централен комитет на Българска работническа партия (к) през 1948г., след разрива сред Сталин и Тито, когато Българска комунистическа партия прави опит за смяна на курса за македонизация на българите от Македонския край. След като Българска комунистическа партия дружно с ЮКП организира незаконната политика на етноцид по отношение на българите, с цел да ги трансформира в македонци, взема решение да замаже нещата като обособи в българско малцинство тези, които са траяли да се самоопределят като българи, макар кървавия червен гнет. Още тогава Павел Шатев предизвестява, че това решение е груба неточност.
Днес тази концепция се стартира от Президента, който
поредно прокарва кремълската политическа линия
на блокиране с безсмислени или нездравословни оферти, които са облечени с псевдопатриотичен популизъм. Като главен инструмент за това, Радев употребява Консултативния съвет за национална сигурност. Чрез КСНС Радев съумя да прокара Рамковата позиция от 2019г., която не надгради по никакъв метод това което беше реализирано от наша страна в двустранните ни съглашения с РСМ, само че компрометира нашата позиция като страна, която едностранно преразглежда към този момент контрактувани въпроси.
Българската позиция би трябвало да е за прецизното съблюдаване на подписаните двустранни спогодби, за прецизното съблюдаване на правата на всеки жители на РСМ без значение от неговата етническа принадлежност, за премахване на историческите фалшификации и за изкореняването на езика на омразата против България, а не да предлагаме редакция на наследената от Югославия идея за изброяване на нации.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ