Липсата на умения и експертиза забавя отварянето на данните в Столична община
Иван Гайдаров
След първичния възторг за отваряне на данни в цялата страна, към днешна дата темповете на развиване на този развой са мощно занижени – къде поради човешко отвращение, къде затади липса на системи, които могат да “говорят” между тях и да вкарват информнацията автоматичнпо (през 2016 година България заема 16-то място в показателя на Open Knowledge, а към днешна дата – 51-во). Това демонстрира, че, с цел да бъде резистентен той, би трябвало да бъде провеждана дейна и систематична политика в тази посока на всички институционални равнища. Около това се сплотиха участниците в полемиката ”Пътна карта за свободно придвижване на данните в Столична община – източници, предпазване, употреба”, проведена от Неправителствени организации Линкс като част от плана “Свободното придвижване на данни – петата съществена независимост в ЕС”. Проектът се извършва с финансовата поддръжка на Програма “Европа” - 2018 и цели набелязването на бариерите, които попречват процеса по отваряне на данни, и тласъците, които го катализират.
“Започнахме с три посоки – просвета, екология и превоз – защото те имат извънредно огромно влияние върху живота на жителите, а в същия миг Столична община (СО) може да влияе върху тях с директни интервенции. Успяхме да идентифицираме общо 40 набора данни, като сега вършим и техническа оценка. Някои от тях са на хартия, други са машинно четими, едни са структурирани, други не. Затова и ние искахме да подпомогнем общия развой по взимане на решения като разберем какви запаси ще са нужни в бъдеще”, изясни при започване на полемиката Теодора Гандова от Неправителствени организации Линк, като добави, че фактът, че отварянето на данните влиза в целите на Следствен отдел към окръжна прокуратура като част от Стратегията за умна специализация и желанието на София да стане “умен град”, е насърчителен.
Положителни аспекти
“Нашето проучване сподели, че има ясно изразена политическа воля и от страна на Оценка за съвместимост, и от страна на кмета на общината, Йорданка Фандъкова, която обществено е заявявала неведнъж, че отворените данни са значими и би трябвало да подкрепят развиването на града”, разяснява Теодора Гандова.
По думите ѝ други позитивни аспекти, които имат въздействие върху процеса по отваряне на данните, са свързани с съществуването на добра законодателна рамка и позитивното отношение към концепцията за отворен достъп до информация.
“Към момента има 29 набора от данни, оповестени на Националния портал на Следствен отдел към окръжна прокуратура, като те са от разнообразни области. Тези, които най-често се употребяват, са данните за бюджета, които имат история от 2015 година до сега”, изясни още тя.
Отрицателни аспекти
Както може да се чака, когато става дума за цифровизация на държавната администрация, негативните аспекти, установени от Неправителствени организации Линк, не са по никакъв начин малко.
“На първо място, потребителите не са напълно наясно какво съставляват данните и каква е тяхната стойност. Те не реазбират и по какъв начин тези данни могат да подкрепят работата им – да съкратят времето за осъществяване на задания и да усъвършенстват процеса по обслужване на жители. Освен това, няма и систематизирано познание за това какво тъкмо има общината. Оказва се, че има доста забавни данни, които обаче се употребяват единствено в границите на обособените посоки – превоз, архитектура и така нататък Информацията мъчно излиза и се доближава до други организации”, изброи Теодора Гандова.
Атанас Каршенски, ИТ експерт от Неправителствени организации Линк, добави от своя страна, че администрацията постоянно не помни, че доста други структури, отвън нейните, също имат интерес да знаят какво се случва в избрани елементи на София. “ПБЗН, Спешна помощ, Топлофикация, ВИК са единствено част от тези организации. Ако информацията доближава до тях под формата на Word файл, тя няма по какъв начин да бъде обработена. И сега на уеб страницата на общината има информация за протичащото се на някои места в София, само че тя е във тип, който на процедура е безусловно безполезен”, обърна внимание той.
Друг проблем, който установи проучването, е обвързван с неналичието на чиновник, отговарящ за данните, който да може да постанова политики за предпазване, обработка и разбор на информацията върху цялата система и да вкара общи стандарти.
“Не на последно място, липсват и умения за работа с данни. Някои чиновници се опасяват да употребяват новите технологии и избират старите, изпитани практики. Разбира се, това не важи за всички. Има посоки като екологията и осведомителната система, обвързвана с отпадъците, които са доста добре структурирана и се употребяват от разнообразни външни звена”, подчертава и Теодора Гандова.
В последна сметка както представителите на Неправителствени организации Линк, по този начин и участниците в полемиката бяха безапелационни, че няма по какъв начин страната ни да остане настрана от световните процеси на повсеместна цифровизация, което пък в един миг неизбежно ще докара до отваряне на данните. А и страната ни, става известно, единствено може да завоюва от това. В Дания да вземем за пример локалната администрация не приема счетоводни документи под друга форма, с изключение на цифрова. Това икономисва на страната по 100 млн. евро годишно и понижава до най-малко времето за обработка, грешките и полаганит старания от страна на чиновниците.
След първичния възторг за отваряне на данни в цялата страна, към днешна дата темповете на развиване на този развой са мощно занижени – къде поради човешко отвращение, къде затади липса на системи, които могат да “говорят” между тях и да вкарват информнацията автоматичнпо (през 2016 година България заема 16-то място в показателя на Open Knowledge, а към днешна дата – 51-во). Това демонстрира, че, с цел да бъде резистентен той, би трябвало да бъде провеждана дейна и систематична политика в тази посока на всички институционални равнища. Около това се сплотиха участниците в полемиката ”Пътна карта за свободно придвижване на данните в Столична община – източници, предпазване, употреба”, проведена от Неправителствени организации Линкс като част от плана “Свободното придвижване на данни – петата съществена независимост в ЕС”. Проектът се извършва с финансовата поддръжка на Програма “Европа” - 2018 и цели набелязването на бариерите, които попречват процеса по отваряне на данни, и тласъците, които го катализират.
“Започнахме с три посоки – просвета, екология и превоз – защото те имат извънредно огромно влияние върху живота на жителите, а в същия миг Столична община (СО) може да влияе върху тях с директни интервенции. Успяхме да идентифицираме общо 40 набора данни, като сега вършим и техническа оценка. Някои от тях са на хартия, други са машинно четими, едни са структурирани, други не. Затова и ние искахме да подпомогнем общия развой по взимане на решения като разберем какви запаси ще са нужни в бъдеще”, изясни при започване на полемиката Теодора Гандова от Неправителствени организации Линк, като добави, че фактът, че отварянето на данните влиза в целите на Следствен отдел към окръжна прокуратура като част от Стратегията за умна специализация и желанието на София да стане “умен град”, е насърчителен.
Положителни аспекти
“Нашето проучване сподели, че има ясно изразена политическа воля и от страна на Оценка за съвместимост, и от страна на кмета на общината, Йорданка Фандъкова, която обществено е заявявала неведнъж, че отворените данни са значими и би трябвало да подкрепят развиването на града”, разяснява Теодора Гандова.
По думите ѝ други позитивни аспекти, които имат въздействие върху процеса по отваряне на данните, са свързани с съществуването на добра законодателна рамка и позитивното отношение към концепцията за отворен достъп до информация.
“Към момента има 29 набора от данни, оповестени на Националния портал на Следствен отдел към окръжна прокуратура, като те са от разнообразни области. Тези, които най-често се употребяват, са данните за бюджета, които имат история от 2015 година до сега”, изясни още тя.
Отрицателни аспекти
Както може да се чака, когато става дума за цифровизация на държавната администрация, негативните аспекти, установени от Неправителствени организации Линк, не са по никакъв начин малко.
“На първо място, потребителите не са напълно наясно какво съставляват данните и каква е тяхната стойност. Те не реазбират и по какъв начин тези данни могат да подкрепят работата им – да съкратят времето за осъществяване на задания и да усъвършенстват процеса по обслужване на жители. Освен това, няма и систематизирано познание за това какво тъкмо има общината. Оказва се, че има доста забавни данни, които обаче се употребяват единствено в границите на обособените посоки – превоз, архитектура и така нататък Информацията мъчно излиза и се доближава до други организации”, изброи Теодора Гандова.
Атанас Каршенски, ИТ експерт от Неправителствени организации Линк, добави от своя страна, че администрацията постоянно не помни, че доста други структури, отвън нейните, също имат интерес да знаят какво се случва в избрани елементи на София. “ПБЗН, Спешна помощ, Топлофикация, ВИК са единствено част от тези организации. Ако информацията доближава до тях под формата на Word файл, тя няма по какъв начин да бъде обработена. И сега на уеб страницата на общината има информация за протичащото се на някои места в София, само че тя е във тип, който на процедура е безусловно безполезен”, обърна внимание той.
Друг проблем, който установи проучването, е обвързван с неналичието на чиновник, отговарящ за данните, който да може да постанова политики за предпазване, обработка и разбор на информацията върху цялата система и да вкара общи стандарти.
“Не на последно място, липсват и умения за работа с данни. Някои чиновници се опасяват да употребяват новите технологии и избират старите, изпитани практики. Разбира се, това не важи за всички. Има посоки като екологията и осведомителната система, обвързвана с отпадъците, които са доста добре структурирана и се употребяват от разнообразни външни звена”, подчертава и Теодора Гандова.
В последна сметка както представителите на Неправителствени организации Линк, по този начин и участниците в полемиката бяха безапелационни, че няма по какъв начин страната ни да остане настрана от световните процеси на повсеместна цифровизация, което пък в един миг неизбежно ще докара до отваряне на данните. А и страната ни, става известно, единствено може да завоюва от това. В Дания да вземем за пример локалната администрация не приема счетоводни документи под друга форма, с изключение на цифрова. Това икономисва на страната по 100 млн. евро годишно и понижава до най-малко времето за обработка, грешките и полаганит старания от страна на чиновниците.
Източник: computerworld.bg
КОМЕНТАРИ