Ива Митева: Прокуратурата няма място в съдебната власт
Ива Митева е претендент за народен представител от листата на " ИТН " за идните парламентарни избори. Беше ръководител на 45-от Народно заседание, на който пост остана към месец. От 2000 година работи в администрацията на Народното събрание, където през последните години е била шеф на дирекция " Законодателна активност и право на Европейски Съюз ". Докторант по конституционно право в Института за страната и правото на Българска академия на науките, с тематика за смесените изборни системи в парламентарните избори в България. Разговорът с Ива Митева е продължение на който " Капитал " провежда, с цел да получи от партиите от антистатуквото повече конкретика какви дейности ще подхващат още в първите месеци от мандата на идващия парламент. Партия " ИТН " бе поканена да изпрати представител на този спор, само че избра да очертае своите цели в настрана изявление. Също както и дебата, изявлението с Ива Митева е по самодейност на " Капитал " и не е част от платената предизборна акция на партиите. Наскоро заявихте, че първите закони, с които би трябвало да стартира идващият парламент, са свързани със правосъдната власт и са доста. Как виждате законодателната стратегия в тази област като поредност и разположение във времето?
Зная, че всички желаят бързи промени, само че към този момент няколко пъти давам образец, че в 45-ия парламент не приехме измененията за закриване на Специализирания съд и Специализираната прокуратура, тъй като не бяха добре направени. А това в тази ситуация е доста значимо, изключително във връзка с преходните разпореждания. Бяха пропуснати правосъдните заседатели, не беше задоволително ясно несъмнено по какъв метод ще продължи гледането на делата, което би трябвало да стане по еднакъв метод - не може едни да бъдат прекъснати, други да продължат съгласно това дали съдията е отишъл в съответния съд или не.
Ние споделяме " не " на този вид законодателство - бързо, на момента, непременно.
Темата за правосъдната промяна се слага още от 2005 година, дори и преди този момент. И до ден сегашен ни се слагат едни и същи въпроси: от нас се желае самостоятелна правосъдна власт, публично доверие, явен, обективен, съвременен, транспарантен развой. И сякаш се въртим в обещанията, вършим едни козметични промени, а все не доближаваме до това, което се желае от нас.
Така че, да, измененията в Закона за правосъдната власт (ЗСВ) са значими и несъмнено ще са едни от първите. Отделно от това Закон за съдебната власт би трябвало доста деликатно да бъде преразгледан, а за това е нужен същински разговор сред правосъдната власт и Народното събрание. Ще дам образец с електронното правораздаване, което стартира от 1 юли - през вчерашния ден тъкмо обсъждах с сътрудници резултата при наказателните каузи, където се планува присъдата да е подписана, преди съставът да излезе да я чете. Това в тази ситуация значи, че хората, които имат достъп до делата, юристите, ще я знаят, преди тя да е прочетена в правосъдната зала, което е неприемливо.
На последващо място, считам, че би трябвало да бъдат анулирани кариерните бонуси за членовете на Висш съдебен съвет и за Инспектората към него, признати от 44-ия парламент. Трябва да има ясни критерии и правила за повишението на съдиите, би трябвало да се преразгледат атестациите. В момента е върнат остарелият режим, при който атестирането се прави от съответните съдилища. Но тогава за какво е нужен непрекъснато настоящ Висш съдебен съвет, за какво се дефинира комисия по атестиране към Висш съдебен съвет, откакто още веднъж съдът е претрупан с тази работа, а от горната страна едни хора просто удостоверяват.
Зная, че всички желаят бързи промени, само че към този момент няколко пъти давам образец, че в 45-ия парламент не приехме измененията за закриване на Специализирания съд и Специализираната прокуратура, тъй като не бяха добре направени. А това в тази ситуация е доста значимо, изключително във връзка с преходните разпореждания. Бяха пропуснати правосъдните заседатели, не беше задоволително ясно несъмнено по какъв метод ще продължи гледането на делата, което би трябвало да стане по еднакъв метод - не може едни да бъдат прекъснати, други да продължат съгласно това дали съдията е отишъл в съответния съд или не.
Ние споделяме " не " на този вид законодателство - бързо, на момента, непременно.
Темата за правосъдната промяна се слага още от 2005 година, дори и преди този момент. И до ден сегашен ни се слагат едни и същи въпроси: от нас се желае самостоятелна правосъдна власт, публично доверие, явен, обективен, съвременен, транспарантен развой. И сякаш се въртим в обещанията, вършим едни козметични промени, а все не доближаваме до това, което се желае от нас.
Така че, да, измененията в Закона за правосъдната власт (ЗСВ) са значими и несъмнено ще са едни от първите. Отделно от това Закон за съдебната власт би трябвало доста деликатно да бъде преразгледан, а за това е нужен същински разговор сред правосъдната власт и Народното събрание. Ще дам образец с електронното правораздаване, което стартира от 1 юли - през вчерашния ден тъкмо обсъждах с сътрудници резултата при наказателните каузи, където се планува присъдата да е подписана, преди съставът да излезе да я чете. Това в тази ситуация значи, че хората, които имат достъп до делата, юристите, ще я знаят, преди тя да е прочетена в правосъдната зала, което е неприемливо.
На последващо място, считам, че би трябвало да бъдат анулирани кариерните бонуси за членовете на Висш съдебен съвет и за Инспектората към него, признати от 44-ия парламент. Трябва да има ясни критерии и правила за повишението на съдиите, би трябвало да се преразгледат атестациите. В момента е върнат остарелият режим, при който атестирането се прави от съответните съдилища. Но тогава за какво е нужен непрекъснато настоящ Висш съдебен съвет, за какво се дефинира комисия по атестиране към Висш съдебен съвет, откакто още веднъж съдът е претрупан с тази работа, а от горната страна едни хора просто удостоверяват.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ