Барометър България: Възраждане е непредсказуем играч
ИТН ще изгубят от идващите избори, " Възраждане " е непредсказуем състезател, а ГЕРБ ще са печелившите на тези избори. Това сочи социологическо изследване на " Барометър България " за електоралните и житейски настройки на българите месец преди изборите.
" През октомври в България ще се проведат третите изключителни избори в последната година и два месеца. Единственото държавно управление, което поредицата от национални събрания за този интервал съумя да излъчи, с помощта на много комплицирана четворна коалиция, оцеля единствено няколко месеца преди да се окаже първото свалено с избор на съмнение.
Предстоящият избор се обрисува непредсказуем – като се стартира от неразбираемата изборна интензивност (около 40 %), и се стигне до резултатите за обособените политически сили и броя обединения в идващия парламент(от 5 до 8). През последната година гласоподавателите посочваха все по-отчетлива отмалялост, незаинтересованост, изразяваща се в ниска изборна интензивност. Не се знае дали тази наклонност ще се резервира при комбинацията от геополитическа, енергийна и икономическа рецесия и все по-отчетливото фрагментиране на обществото. Възможно е натрупалото се напрежение да заведе повече хора до урните в изборния ден. А това ще окаже въздействие на възможните политически конфигурации в бъдещия парламент. При ниска интензивност повече партии ще прескочат изборната преграда с по-раздробено национално заседание, само че и с повече евентуални благоприятни условия за бъдеща коалиция. Висока интензивност ще изиграе неприятна смешка на някои от партиите, които ще останат под чертата, а тези над нея ще би трябвало да намерят разговор между тях или въобще да не излъчат ръководство. И при двата сюжета основаването на устойчиво държавно управление след изборите ще бъде комплицирано и малко евентуално.
Една от партиите, които ще са печеливши на изборите през октомври – и то без значение дали са първи по резултат и дали имат късмет за независимо ръководство – това са ГЕРБ. Те управляваха страната в продължение на дванадесет години и с цел да бъдат свалени от власт, бе належащо обединяване на техни съперници от целия политически набор, само че същинската причина за загубата им беше умората на гласоподавателя да вижда едни и същи лица. Докато преди година беше съвременно ГЕРБ да са отговорни за всичко, сега това политическо обръщение е изгубило доста от първичната си мощ. От една страна множеството проблеми, с които сега се сблъсква страната, са световни и привнесени извън, въпреки това ГЕРБ изрично бяха държани отвън властта, тъй че не носят отговорност за дейности или бездействия на последното ръководство. Резултатът е, че отливът от гласоподаватели за партията от дълго време е спрял и сега си възстановяват поддръжката на по-колебливите си гласоподаватели. Това дава късмет на ГЕРБ съвсем сигурно да се окажат първа политическа мощ след изборите през октомври.
Спечелилите най-вече гласове на последните избори – „ Продължаваме промяната “ – са декларирали упоритостта си да съберат заветните 121 депутати. Които на доктрина са минимума, осигуряващ им опция за независимо ръководство. Дали ще съумеят е под голяма въпросителна, тъй като не се получи при предходните избори и им се наложи да провеждат коалиция с Има Такъв Народ, Българска социалистическа партия и Демократична България, от която всички участници излязоха с вреди и загуба на доверие. А преди година разполагаха с две спомагателни преимущества, на които към този момент не разчитат – бяха нови и „ неопетнени “ и имаха поддръжката на електората на Румен Радев. Българският гласоподавател неуморимо търси нов и чужд избавител през последните тридесет години и за малко припозна Политическа партия като подобен, само че тези настройки много бързо избледняха. Няколкото месеца ръководство на обединението, водена от „ Продължаваме промяната “, доведоха до доста пукнатини по обществения им облик. Факт е, че доста от рецесиите, с които се сблъскаха, биха били предизвикателство за надалеч по-опитни държавни управления. Но доверието на гласоподавателите не е неизчерпаемо, изключително в случай че проблемите им стават все по-осезаеми под формата инфлация, растящи битови сметки и цени в магазина. Вторият фактор, който слага под въпрос изборните резултати на Политическа партия, е че огромна част от гласоподавателите на Румен Радев, които гласоподаваха за тях при предходния избор, към този момент няма да ги поддържат. Тези избори не са „ 2 в 1 “, също така Политическа партия влязоха в открит спор с президента, който продължава да е единственият български политик с позитивни равнища на доверие.
Голямата борба на изборите обаче няма да бъде за първото място, а за третото с капацитет да прерастне в неочакван втори резултат за някой от подценяваните в конкуренцията играчи.
Мнозина анализатори комфортно не помнят, че на предходните избори трета политическа мощ бяха Движение за права и свободи – с помощта на рекордния брой гласове пристигнали от Турция в композиция с ниската изборна интензивност. Години наред резултатите на придвижването са проблем за прогнозиране от страна на социолозите, тъй като гласоподавателите им нормално не са обхванати в изследванията – или са част от дребни обитаеми места със затворени общности и обичайно демонстрират съмнение към анкетьори (на живо, по телефона или онлайн), или просто не живеят в България, а социологическите изследвания се организират най-вече на територията на страната. За изборите през октомври придвижването евентуално още веднъж ще може да разчита на твърдото си ядро гласоподаватели – тук и в прилежаща Турция, където водачът на придвижването Мустафа Карадайъ знаково отиде на среща с Ердоган. Изборният им резултат обаче не е изрично обезпечен, тъй като са изправени пред няколко казуса. Първо, няма гаранция, че изборната интензивност ще е още веднъж ниска. Второ, машинният избор още веднъж ще бъде предизвикателство за част от гласоподавателите – някои от тях точно измежду твърдите ядра на Движение за права и свободи. И на трето място една малко коментирана наклонност в обществената динамичност на гласоподавателите им, която няма нищо общо с политическата конюнктура в България – въпреки и Движение за права и свободи да печелят гласове в България и Турция, те все по-трудно активизират българските турци, живеещи в Западна Европа, където имат изявени общности.
Непредсказуем състезател на тези избори ще бъдат и „ Възраждане “. Техните гласоподаватели също остават отвън радара на социолозите, само че по радикално разнообразни аргументи. Крайно националистическата партия притегля коренен, углавен и мъчно предвидим избор и е една от обединенията, за която са склонни да гласоподават тези гласоподаватели, които вземат решение в последния миг, от време на време в самия избирателен ден и гласът им е „ анти “, а не „ за “. В случая – „ анти “ самата система. Трябва да се означи, че въпреки че „ Възраждане “ сигурно ще отбележат растеж и в моментната комплицирана политическа и икономическа конюнктура имат капацитет да активизират забележителен протестен избор, също се сблъскват с някои проблеми. Те са радикални, антисистемни и с ясно изразен краен русофилски уклон. Макар и в огромна степен гласоподавателите да са склонни да работят под влияние на разочарованието и „ на инат “, тези, които ще прегърнат деструктивна политическа позиция, съгласно която всичко би трябвало да бъде разрушено, с цел да се стартира начисто, са стеснен брой. Освен това, въпреки и огромна част от обществото да споделя русофилските настроения, също такава огромна част е проевропейски настроена и даже намекът за овакантяване на Европейски Съюз се възприема зле. Ако се съди по реториката на водача на „ Възраждане “, който несъмнено е натрупал опит, преминавайки през всички вероятни националистически придвижвания, задачата му е да се нарежда във вакуума, останал след изгубването на „ Атака “, както и да притегли разочарованите от всички. Пречка пред него е, че не е Волен Сидеров, прекомерно прочут е точно измежду този сегмент от гласоподаватели и прекомерно краен за по-умерените.
Важно е да се означи, че без значение от резултата „ Възраждане “ нямат никакъв късмет да вземат участие в ръководството на страната след изборите, в случай че личният им „ оракул “ не се окаже прав и не завоюват безспорна победа. Докато бяха в последния парламент, въпреки и непитани, те неведнъж заявяваха изискванията си да вземат участие в коалиция и те са неприемливи за всички останали политически субекти. И въпреки доста политически обединения да сложиха „ червени линии “ за коалиция било с ГЕРБ, Движение за права и свободи или Българска социалистическа партия огромната, неизречена алена линия е, че никой няма да си разреши коалиция с „ Възраждане “.
Другата партия, която ще завоюва от актуалната политическа конюнктура, е „ Български напредък “ на Стефан Янев. Формацията има капацитета да притегли тези консервативни, леви, умерени и леко русофилски гласове, които не намират своето посланичество на никое място другаде сега и най-много тези, които обичайно са били електорат на Българска социалистическа партия, само че към този момент не ги припознават като свое лице. Стефан Янев беше министър председател в първото служебно държавно управление на Румен Радев, като можеше да се похвали с високо равнище на доверие съгласно тогавашните изследвания. След това за малко беше боен министър в държавното управление на последната четворна коалиция, като го напусна в спор с Кирил Петков, който все още работи в негова изгода. Дълго време беше свързван с Румен Радев, като последните месеци сред двамата се показва очевидно разграничаване, само че без какъвто и да било негативизъм и гласоподавателите неизбежно го свързват с президента. Дори и „ Български напредък “ да не е създание на Румен Радев, тя неизбежно е припознавана от гласоподавателите като най-близката до него и би могла да притегли една много значима маса от неговите последователи. Като се прибави позиционирането й в несъмнено левия, закостенял сегмент и извънредно отслабената позиция на Българска социалистическа партия с явен отлив на гласоподаватели, които търсят своето посланичество, при релативно ниска изборна интензивност, генералът не просто може да се озове в идващото национално заседание, само че и да бъде фактор за това дали ще има, или няма да има държавно управление.
Има Такъв Народ ще изгубят от идващите избори, само че по-малко, в сравнение с множеството анализатори допускат. С решението си да излязат от четворната коалиция и на процедура да смъкват държавното управление „ Петков “ те сигурно си завоюваха омразата на гласоподавателите на Демократична България и Политическа партия, само че истината е, че тези гласоподаватели по този начин или другояче в никакъв случай не са били техни. Спорно е до каква степен са разочаровали подкрепящите Българска социалистическа партия, тъй като в действителност Има Такъв Народ избавиха от мъката част от електората на столетницата да я гледат в едно много спорно от тяхна позиция ръководство. И разочарованият от Българска социалистическа партия електорат ще се насочи нанякъде – в по-голямата си част към „ Български напредък “, само че ненапълно и към други политически субекти като Има Такъв Народ. Нещото, което Слави Трифонов и респективно партията му не направи, е да разочарова твърдото ядро от свои гласоподаватели. Напротив – те чакаха от него точно това - да е коректив, да е праволинеен, да показва грешките и даже да излезе от ръководството, в случай че концепцията му за морал бъде наранена. А думичката „ морал “ се употребява неслучайно от водачите на Има Такъв Народ – тя е доста значима за техния електорат, който ги избра неколкократно точно с концепцията, че е необходим нов морал в ръководството. Има Такъв Народ евентуално ще са надалеч от първата политическа мощ след изборите през октомври. Но и също толкоз евентуално е, че те ще осъществят освен задоволителен резултат да прескочат изборната преграда, само че и още веднъж да се чува гласът им. Защото в последна сметка разполагат с всичко належащо – водач, който масата им от поддръжници харесват и то не неотдавна – въпреки всичко Слави Трифонов е на сцената от трийсет години – имат лична медия, и най-много лични послания, които даже и да не се харесват на всички, намират своята аудитория, която не е изключително разочарована – в последна сметка получава едно много забавно политическо шоу.
Една от губещите партии ще бъде Българска социалистическа партия. При тях казусът даже не е въпрос на политика, а напълно лидерски. Макар и Корнелия Нинова да се утвърди като постоянно оцеляващия политически лидер – без значение от рецесиите и вътрешната съпротива – това има своята цена. Нинова остави партията си без знакови месни водачи (евентуални съперници за лидерския й пост), в огромните градове на България. И резултатът беше отливът на гласоподаватели даже в съпротива и още повече – когато партията е част от ръководството. Защото въпреки и Българска социалистическа партия да прегракна в увещание на гласоподавателите си, че тяхното ръководство е сполучливо, малко на брой имат вяра в това. Почти всеки от свадите, засегнали четворната коалиция, имаше резултат върху Българска социалистическа партия и то отрицателен. През последните години в пространството в ляво последователно се оформя вакуум от все по-свиващия се резултат на Българска социалистическа партия. Но това не значи, че гласоподаватели с леви убеждения няма, в противен случай. Остава само въпросът – по кое време и поради кого ще отидат до урните, вместо да се вписват в статистиката на негласуващите. Избраха Румен Радев за президент изрично два пъти. Но през октомври доста от тях сигурно няма да гласоподават за Българска социалистическа партия. Предстои да разберем дали и за кого ще го създадат.
Другият губещ от предходното ръководство, въпреки и деятелен състезател в него, са „ Демократична България “. Влезнаха в Народното събрание с предпоследен резултат, само че съумяха да бъдат доста деен участник в ръководството. За тях провокациите са няколко. Демократична България се нареждат вдясно, извънредно демократично и изрично русофобски, като се целят в доста характерен сегмент. И въпреки да звучи елитно и ласкаещо да си подсилен от центъра на София, да те наскърбяват на „ жълтопаветник “ и „ интелигентен и хубав “, електоратът им в действителност е доста стеснен, както някои анализатори споделят – бутиков. С дословната си офанзива против „ Росенец “ преди година се пробваха да го разширят, само че оттогава насам не направиха нищо повече. Вместо това гневно се окопаха в извънредно демократично, про-западно, анти-руско говорене. Което не е неприятно за техните гласоподаватели, те чакат тъкмо това от тях, само че ги капсулира. За сметка на това обединението им с Българска социалистическа партия е сложна за преглъщане за същите тези гласоподаватели и слага под въпрос кое е по-важно – изказаните планове или действителните дейности. Всички тези дребни пречки евентуално не биха били проблем за тях и при ниска изборна интензивност въпреки всичко биха минали изборната преграда, в случай че ги нямаше Политическа партия, които някак си се нареждаха в същия сегмент и се прицелиха към същите гласоподаватели. Това ненапълно изяснява съвсем паническите старания на Демократична България да убедят някогашния си съдружен сътрудник да създадат коалиция преди изборите. Защото не е огромна драма да пожертваш 3-4 даже 5 % от електоралната си поддръжка за собствен сътрудник, в случай че си взел над 25% на предходните избори. Но, в случай че си бил с 6%, всяка загуба на електорат, даже и в интерес на някой, с който споделяте едни и същи убеждения, слага под въпрос не просто какъв брой мощен ще е гласът ти в идващото ръководство, а дали въобще ще се озовеш в Народното събрание. „ Демократична България “ мъчно ще трансферира изборната преграда и то полагайки старания да задържи личните си гласоподаватели, като единственото, което би им помогнало би била изборна интензивност, изненадващо ниска даже и за българските разбирания. На каквато не може да се разчита изрично.
Няколко партии и политически лица ще останат отвън Народното събрание, въпреки че ще запазят гласоподавателите си по отношение на предходните избори. Мая Манолова от дълго време се е наложила като ярка персона в българския политически живот и въпреки че сега придвижването й „ Изправи се БГ “ не е в най-силната си форма, ще резервира поддръжката на към 2% от гласоподавателите. Вътрешна македонска революционна организация претърпяха доста съществени вреди след предходните избори, само че съумяват да запазят своето твърдо ядро с лека наклонност за нарастване и също могат да претендират за към 2% от гласовете на отишлите до урните ", считат от " Барометър България ", представени от БГНЕС
" През октомври в България ще се проведат третите изключителни избори в последната година и два месеца. Единственото държавно управление, което поредицата от национални събрания за този интервал съумя да излъчи, с помощта на много комплицирана четворна коалиция, оцеля единствено няколко месеца преди да се окаже първото свалено с избор на съмнение.
Предстоящият избор се обрисува непредсказуем – като се стартира от неразбираемата изборна интензивност (около 40 %), и се стигне до резултатите за обособените политически сили и броя обединения в идващия парламент(от 5 до 8). През последната година гласоподавателите посочваха все по-отчетлива отмалялост, незаинтересованост, изразяваща се в ниска изборна интензивност. Не се знае дали тази наклонност ще се резервира при комбинацията от геополитическа, енергийна и икономическа рецесия и все по-отчетливото фрагментиране на обществото. Възможно е натрупалото се напрежение да заведе повече хора до урните в изборния ден. А това ще окаже въздействие на възможните политически конфигурации в бъдещия парламент. При ниска интензивност повече партии ще прескочат изборната преграда с по-раздробено национално заседание, само че и с повече евентуални благоприятни условия за бъдеща коалиция. Висока интензивност ще изиграе неприятна смешка на някои от партиите, които ще останат под чертата, а тези над нея ще би трябвало да намерят разговор между тях или въобще да не излъчат ръководство. И при двата сюжета основаването на устойчиво държавно управление след изборите ще бъде комплицирано и малко евентуално.
Една от партиите, които ще са печеливши на изборите през октомври – и то без значение дали са първи по резултат и дали имат късмет за независимо ръководство – това са ГЕРБ. Те управляваха страната в продължение на дванадесет години и с цел да бъдат свалени от власт, бе належащо обединяване на техни съперници от целия политически набор, само че същинската причина за загубата им беше умората на гласоподавателя да вижда едни и същи лица. Докато преди година беше съвременно ГЕРБ да са отговорни за всичко, сега това политическо обръщение е изгубило доста от първичната си мощ. От една страна множеството проблеми, с които сега се сблъсква страната, са световни и привнесени извън, въпреки това ГЕРБ изрично бяха държани отвън властта, тъй че не носят отговорност за дейности или бездействия на последното ръководство. Резултатът е, че отливът от гласоподаватели за партията от дълго време е спрял и сега си възстановяват поддръжката на по-колебливите си гласоподаватели. Това дава късмет на ГЕРБ съвсем сигурно да се окажат първа политическа мощ след изборите през октомври.
Спечелилите най-вече гласове на последните избори – „ Продължаваме промяната “ – са декларирали упоритостта си да съберат заветните 121 депутати. Които на доктрина са минимума, осигуряващ им опция за независимо ръководство. Дали ще съумеят е под голяма въпросителна, тъй като не се получи при предходните избори и им се наложи да провеждат коалиция с Има Такъв Народ, Българска социалистическа партия и Демократична България, от която всички участници излязоха с вреди и загуба на доверие. А преди година разполагаха с две спомагателни преимущества, на които към този момент не разчитат – бяха нови и „ неопетнени “ и имаха поддръжката на електората на Румен Радев. Българският гласоподавател неуморимо търси нов и чужд избавител през последните тридесет години и за малко припозна Политическа партия като подобен, само че тези настройки много бързо избледняха. Няколкото месеца ръководство на обединението, водена от „ Продължаваме промяната “, доведоха до доста пукнатини по обществения им облик. Факт е, че доста от рецесиите, с които се сблъскаха, биха били предизвикателство за надалеч по-опитни държавни управления. Но доверието на гласоподавателите не е неизчерпаемо, изключително в случай че проблемите им стават все по-осезаеми под формата инфлация, растящи битови сметки и цени в магазина. Вторият фактор, който слага под въпрос изборните резултати на Политическа партия, е че огромна част от гласоподавателите на Румен Радев, които гласоподаваха за тях при предходния избор, към този момент няма да ги поддържат. Тези избори не са „ 2 в 1 “, също така Политическа партия влязоха в открит спор с президента, който продължава да е единственият български политик с позитивни равнища на доверие.
Голямата борба на изборите обаче няма да бъде за първото място, а за третото с капацитет да прерастне в неочакван втори резултат за някой от подценяваните в конкуренцията играчи.
Мнозина анализатори комфортно не помнят, че на предходните избори трета политическа мощ бяха Движение за права и свободи – с помощта на рекордния брой гласове пристигнали от Турция в композиция с ниската изборна интензивност. Години наред резултатите на придвижването са проблем за прогнозиране от страна на социолозите, тъй като гласоподавателите им нормално не са обхванати в изследванията – или са част от дребни обитаеми места със затворени общности и обичайно демонстрират съмнение към анкетьори (на живо, по телефона или онлайн), или просто не живеят в България, а социологическите изследвания се организират най-вече на територията на страната. За изборите през октомври придвижването евентуално още веднъж ще може да разчита на твърдото си ядро гласоподаватели – тук и в прилежаща Турция, където водачът на придвижването Мустафа Карадайъ знаково отиде на среща с Ердоган. Изборният им резултат обаче не е изрично обезпечен, тъй като са изправени пред няколко казуса. Първо, няма гаранция, че изборната интензивност ще е още веднъж ниска. Второ, машинният избор още веднъж ще бъде предизвикателство за част от гласоподавателите – някои от тях точно измежду твърдите ядра на Движение за права и свободи. И на трето място една малко коментирана наклонност в обществената динамичност на гласоподавателите им, която няма нищо общо с политическата конюнктура в България – въпреки и Движение за права и свободи да печелят гласове в България и Турция, те все по-трудно активизират българските турци, живеещи в Западна Европа, където имат изявени общности.
Непредсказуем състезател на тези избори ще бъдат и „ Възраждане “. Техните гласоподаватели също остават отвън радара на социолозите, само че по радикално разнообразни аргументи. Крайно националистическата партия притегля коренен, углавен и мъчно предвидим избор и е една от обединенията, за която са склонни да гласоподават тези гласоподаватели, които вземат решение в последния миг, от време на време в самия избирателен ден и гласът им е „ анти “, а не „ за “. В случая – „ анти “ самата система. Трябва да се означи, че въпреки че „ Възраждане “ сигурно ще отбележат растеж и в моментната комплицирана политическа и икономическа конюнктура имат капацитет да активизират забележителен протестен избор, също се сблъскват с някои проблеми. Те са радикални, антисистемни и с ясно изразен краен русофилски уклон. Макар и в огромна степен гласоподавателите да са склонни да работят под влияние на разочарованието и „ на инат “, тези, които ще прегърнат деструктивна политическа позиция, съгласно която всичко би трябвало да бъде разрушено, с цел да се стартира начисто, са стеснен брой. Освен това, въпреки и огромна част от обществото да споделя русофилските настроения, също такава огромна част е проевропейски настроена и даже намекът за овакантяване на Европейски Съюз се възприема зле. Ако се съди по реториката на водача на „ Възраждане “, който несъмнено е натрупал опит, преминавайки през всички вероятни националистически придвижвания, задачата му е да се нарежда във вакуума, останал след изгубването на „ Атака “, както и да притегли разочарованите от всички. Пречка пред него е, че не е Волен Сидеров, прекомерно прочут е точно измежду този сегмент от гласоподаватели и прекомерно краен за по-умерените.
Важно е да се означи, че без значение от резултата „ Възраждане “ нямат никакъв късмет да вземат участие в ръководството на страната след изборите, в случай че личният им „ оракул “ не се окаже прав и не завоюват безспорна победа. Докато бяха в последния парламент, въпреки и непитани, те неведнъж заявяваха изискванията си да вземат участие в коалиция и те са неприемливи за всички останали политически субекти. И въпреки доста политически обединения да сложиха „ червени линии “ за коалиция било с ГЕРБ, Движение за права и свободи или Българска социалистическа партия огромната, неизречена алена линия е, че никой няма да си разреши коалиция с „ Възраждане “.
Другата партия, която ще завоюва от актуалната политическа конюнктура, е „ Български напредък “ на Стефан Янев. Формацията има капацитета да притегли тези консервативни, леви, умерени и леко русофилски гласове, които не намират своето посланичество на никое място другаде сега и най-много тези, които обичайно са били електорат на Българска социалистическа партия, само че към този момент не ги припознават като свое лице. Стефан Янев беше министър председател в първото служебно държавно управление на Румен Радев, като можеше да се похвали с високо равнище на доверие съгласно тогавашните изследвания. След това за малко беше боен министър в държавното управление на последната четворна коалиция, като го напусна в спор с Кирил Петков, който все още работи в негова изгода. Дълго време беше свързван с Румен Радев, като последните месеци сред двамата се показва очевидно разграничаване, само че без какъвто и да било негативизъм и гласоподавателите неизбежно го свързват с президента. Дори и „ Български напредък “ да не е създание на Румен Радев, тя неизбежно е припознавана от гласоподавателите като най-близката до него и би могла да притегли една много значима маса от неговите последователи. Като се прибави позиционирането й в несъмнено левия, закостенял сегмент и извънредно отслабената позиция на Българска социалистическа партия с явен отлив на гласоподаватели, които търсят своето посланичество, при релативно ниска изборна интензивност, генералът не просто може да се озове в идващото национално заседание, само че и да бъде фактор за това дали ще има, или няма да има държавно управление.
Има Такъв Народ ще изгубят от идващите избори, само че по-малко, в сравнение с множеството анализатори допускат. С решението си да излязат от четворната коалиция и на процедура да смъкват държавното управление „ Петков “ те сигурно си завоюваха омразата на гласоподавателите на Демократична България и Политическа партия, само че истината е, че тези гласоподаватели по този начин или другояче в никакъв случай не са били техни. Спорно е до каква степен са разочаровали подкрепящите Българска социалистическа партия, тъй като в действителност Има Такъв Народ избавиха от мъката част от електората на столетницата да я гледат в едно много спорно от тяхна позиция ръководство. И разочарованият от Българска социалистическа партия електорат ще се насочи нанякъде – в по-голямата си част към „ Български напредък “, само че ненапълно и към други политически субекти като Има Такъв Народ. Нещото, което Слави Трифонов и респективно партията му не направи, е да разочарова твърдото ядро от свои гласоподаватели. Напротив – те чакаха от него точно това - да е коректив, да е праволинеен, да показва грешките и даже да излезе от ръководството, в случай че концепцията му за морал бъде наранена. А думичката „ морал “ се употребява неслучайно от водачите на Има Такъв Народ – тя е доста значима за техния електорат, който ги избра неколкократно точно с концепцията, че е необходим нов морал в ръководството. Има Такъв Народ евентуално ще са надалеч от първата политическа мощ след изборите през октомври. Но и също толкоз евентуално е, че те ще осъществят освен задоволителен резултат да прескочат изборната преграда, само че и още веднъж да се чува гласът им. Защото в последна сметка разполагат с всичко належащо – водач, който масата им от поддръжници харесват и то не неотдавна – въпреки всичко Слави Трифонов е на сцената от трийсет години – имат лична медия, и най-много лични послания, които даже и да не се харесват на всички, намират своята аудитория, която не е изключително разочарована – в последна сметка получава едно много забавно политическо шоу.
Една от губещите партии ще бъде Българска социалистическа партия. При тях казусът даже не е въпрос на политика, а напълно лидерски. Макар и Корнелия Нинова да се утвърди като постоянно оцеляващия политически лидер – без значение от рецесиите и вътрешната съпротива – това има своята цена. Нинова остави партията си без знакови месни водачи (евентуални съперници за лидерския й пост), в огромните градове на България. И резултатът беше отливът на гласоподаватели даже в съпротива и още повече – когато партията е част от ръководството. Защото въпреки и Българска социалистическа партия да прегракна в увещание на гласоподавателите си, че тяхното ръководство е сполучливо, малко на брой имат вяра в това. Почти всеки от свадите, засегнали четворната коалиция, имаше резултат върху Българска социалистическа партия и то отрицателен. През последните години в пространството в ляво последователно се оформя вакуум от все по-свиващия се резултат на Българска социалистическа партия. Но това не значи, че гласоподаватели с леви убеждения няма, в противен случай. Остава само въпросът – по кое време и поради кого ще отидат до урните, вместо да се вписват в статистиката на негласуващите. Избраха Румен Радев за президент изрично два пъти. Но през октомври доста от тях сигурно няма да гласоподават за Българска социалистическа партия. Предстои да разберем дали и за кого ще го създадат.
Другият губещ от предходното ръководство, въпреки и деятелен състезател в него, са „ Демократична България “. Влезнаха в Народното събрание с предпоследен резултат, само че съумяха да бъдат доста деен участник в ръководството. За тях провокациите са няколко. Демократична България се нареждат вдясно, извънредно демократично и изрично русофобски, като се целят в доста характерен сегмент. И въпреки да звучи елитно и ласкаещо да си подсилен от центъра на София, да те наскърбяват на „ жълтопаветник “ и „ интелигентен и хубав “, електоратът им в действителност е доста стеснен, както някои анализатори споделят – бутиков. С дословната си офанзива против „ Росенец “ преди година се пробваха да го разширят, само че оттогава насам не направиха нищо повече. Вместо това гневно се окопаха в извънредно демократично, про-западно, анти-руско говорене. Което не е неприятно за техните гласоподаватели, те чакат тъкмо това от тях, само че ги капсулира. За сметка на това обединението им с Българска социалистическа партия е сложна за преглъщане за същите тези гласоподаватели и слага под въпрос кое е по-важно – изказаните планове или действителните дейности. Всички тези дребни пречки евентуално не биха били проблем за тях и при ниска изборна интензивност въпреки всичко биха минали изборната преграда, в случай че ги нямаше Политическа партия, които някак си се нареждаха в същия сегмент и се прицелиха към същите гласоподаватели. Това ненапълно изяснява съвсем паническите старания на Демократична България да убедят някогашния си съдружен сътрудник да създадат коалиция преди изборите. Защото не е огромна драма да пожертваш 3-4 даже 5 % от електоралната си поддръжка за собствен сътрудник, в случай че си взел над 25% на предходните избори. Но, в случай че си бил с 6%, всяка загуба на електорат, даже и в интерес на някой, с който споделяте едни и същи убеждения, слага под въпрос не просто какъв брой мощен ще е гласът ти в идващото ръководство, а дали въобще ще се озовеш в Народното събрание. „ Демократична България “ мъчно ще трансферира изборната преграда и то полагайки старания да задържи личните си гласоподаватели, като единственото, което би им помогнало би била изборна интензивност, изненадващо ниска даже и за българските разбирания. На каквато не може да се разчита изрично.
Няколко партии и политически лица ще останат отвън Народното събрание, въпреки че ще запазят гласоподавателите си по отношение на предходните избори. Мая Манолова от дълго време се е наложила като ярка персона в българския политически живот и въпреки че сега придвижването й „ Изправи се БГ “ не е в най-силната си форма, ще резервира поддръжката на към 2% от гласоподавателите. Вътрешна македонска революционна организация претърпяха доста съществени вреди след предходните избори, само че съумяват да запазят своето твърдо ядро с лека наклонност за нарастване и също могат да претендират за към 2% от гласовете на отишлите до урните ", считат от " Барометър България ", представени от БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ