„Свидетелства на времето“: Разпадът на бивша Югославия и войните
Историята на света е изпъстрена с разкази за великолепие, проваляне и крах, както за хора, по този начин и за цели страни. Безспорният водач на Съюзна федеративна република Югославия е Йосиф Броз Тито. Неговото име е обвързвано с освобождението на страната от нацистите, с сполучливата опозиция против Сталин и с отварянето на Югославия към Запада. След гибелта му на 4 май 1980 година обединената до тогава страна е сложена на тестване поради в никакъв случай неизчезналите национални желания на обособените републики в нея.
Имаше едно групово председателство след гибелта му, което трябваше да бъде на ротационен принцип. Но с възхода на Слободан Милошевич като водач на Сърбия, се оказа, че той концентрира в ръцете си от ден на ден власт. Той дърпаше конците на процедура освен в самостоятелна Република Сърбия в тогавашната югофедерация, и в Македония, Черна гора, Словения, Хърватска, Босна и Херцеговина. Всичко това пораждаше голямо неодобрение измежду тези нации, които се усещаха стопански експлоатирани от Сърбия. Така че крахът на Югославия беше неминуем. По-скоро грешката на политиците в Източна Европа, най-много българските, е тази, че не бяха прочели западния разбор, с цел да се подготвим, даже като публично мнение, за тези събития, които бяха неизбежни.
доцент Спас Ташев, Институт за проучване на популацията и индивида – Българска академия на науките
Редица западни анализатори тогава, в това число и Централно разузнавателно управление на САЩ, в своите отчети предизвестяват, че заради антагонизма сред републиките във федерацията, разпадът на Югославия следва.
„ Днес е позволено да се мечтае ", са думите на словенския президент Милан Кучан, с които афишира независимостта на Словения на 25 юни 1991 година На другия ден войски на югославската национална войска окупират границите на Словения към Австрия, Италия и Унгария, както и летището на града. По същото време и Хърватия прогласява своя суверенитет.
Обявяваме на целия свят суверенната воля на хърватския народ и всички жители на републиката, че от днешния ден Република Хърватска става независима и суверенна страна.
Франьо Туджман, президент на Република Хърватска, 25.06.1991 година
„ Югославия се разпадна по един извънредно жесток, кървясъл метод. Единствената република, в която нямаше военни дейности беше тогавашната Социалистическа република Македония. Това демонстрира, че Сърбия да отстъпи спокойно оттова, явно е построила други механизми, на които е разчитала, че ще резервира своето въздействие. В този интервал на спорове Македония също даде своите жертви. За страдание отново България беше тази, която не съумя интензивно да се възползва от създалото се антисръбско въодушевление. Спомням си, че първата жертва, която даде Македония, беше боецът Сашо Гешовски от Кавадарци. В неговия случай проличава цялата югославска пропагандна машина. Беше декларирано, че той е умрял в стълкновение с харватската войска. От позиция на Белград това бяха хърватските усташи, фашисти – т.е. този термин, който през днешния ден Путин употребява в Украйна, в действителност е употребен преди от режима на Милошевич. Но аз контактувах с хора от Кавадарци през този интервал и се оказа, че съгласно информация, на която не е дадена публичност, Сашо Гешовски е погубен от неговия сръбски офицер. Просто югославската войска се е нуждаела от пушечно месо, с цел да сътвори една ненавист към хърватите. Сашо Гешовски отхвърля да стреля против тях и е убит от неговия сръбски пълководец, а е разгласен за жертва в спора с хърватите ”, счита доцент Ташев.
Войната във Словения продължава единствено 10 дни и лишава живота на 74 души. Тя обаче предизвика верижна реакция. Още до момента в който словенските войски отблъскват Югославската национална войска, в Хърватия избухват сражения, които не престават до края на 1991. Загиват към 10 000 души, а обвиняванията за жестокостите и жертвите не престават и до през днешния ден от двете страни.
Бях в Хърватия тази година и разговарях с такива участници. Те твърдяха, че част от тези зверства са осъществени от югославската войска, която е слагала хърватски униформи, единствено и единствено да се припишат сходни действия на хърватите. Между другото, това е принцип на държание на сръбската войска не от тази война. Дори в случай че погледнем документите от българския държавен списък, имаме самопризнания на сръбски четници, хора, които са обслужвали сръбската войска в предишното... те признават в спомените си, които се съхраняват тук, че са обличали български униформи и са ги карали да стрелят по спокойно сръбско население, с цел да припишат тези зверства на българите. Това демонстрира до какви ограничения може да се стигне при отстояването на своята криворазбрана концепция за Велика Сърбия. Този способ явно е употребен и при войната в Босна и Херцеговина.
доцент Спас Ташев, Институт за проучване на популацията и индивида – Българска академия на науките
А тя стартира през април 1992, когато от Югославия се отделя и Босна и Херцеговина. Резултатът е брутална, дългогодишна и безмислена война. 100 000 души умират, близо два милиона души са прокудени от родните им места.
Световната общественост не остава безразлична и Европа и Съединени американски щати подхващат усилени дипломатически совалки. След доста сложни и продължителни договаряния, на моменти изправени съвсем пред неуспех, президентите на Сърбия Слободан Милошевич, на Хърватия Франьо Туджман и на Босна и Херцеговина Алия Изетбегович подписват на 21 ноември 1995 година в Дейтън, Охайо спокойно съглашение.
Президентите на Босна, Хърватия и Сърбия реализираха спокойно съглашение за преустановяване на войната в Босна, с цел да се постави завършек на най-тежкия спор в Европа след Втората международна война. След близо четири години и 250 хиляди убити, два милиона бежанци, зверства, които ужасиха хората по целия свят, народът на Босна най-сетне има шанса да се обърне от ужаса на войната към обещанието за мир. Президентите на Босна, Хърватия и Сърбия направиха исторически и храбър избор. Те се вслушаха във волята на своя народ, без значение от етническата му група, голямото болшинство от жителите на Босна и Хърватия и Сърбия желаят едно и също нещо – желаят да спрат клането, желаят да сложат завършек на насилието и войната, желаят да дадат късмет на децата и внуците си да водят естествен живот. Днес, популярност Богу, гласовете на тези хора бяха чути.
Бил Клинтън – президент на Съединени американски щати /1993 – 2001/, 21.11.1995 година
Възможно ли е помиряване сред страните, когато войната за едни е избавление, а за други закононарушение? Отговорът през годините по-късно е присъединението на страните от Западните Балкани към Европейски Съюз и НАТО.
„ Ето като образец мога да посоча Словения и Хърватска, които значително имат неуреден териториален спор във връзка с акваторията (в Адриатическо море – бел. ред.), само че все пак двете страни си сътрудничат на равнище Европейски Съюз. Надявам се, че ще притъпяват от ден на ден и повече тези несъгласия. Но въпросът за хърватското наличие в Босна и Херцеговина продължава да стои. На равнище Европейски Съюз Хърватия се пробва да засилва цялата европейска дипломация, с цел да бъде предпазено хърватското население. В тази тенденция виждам някаква форма на взаимоотношение с българската дипломация, защото проблемите, които България има в Северна Македония не са артикул на някакъв спор със Скопие. Ние с хората там на процедура няма какво да разделяме. Признали сме им правото на модерна еднаквост... да, желаем да се съблюдават правата на индивида и да не се изкривяват историческите обстоятелства. Не виждам това да е някакъв огромен проблем. Но зад властта в Скопие, която явно има марионетни функционалности, стои Белград, който продължава да дърпа конците, както прави и в Босна и Херцеговина. От тази позиция Хърватия има потребност от външнополитически съдружник, България – също. Не виждам нищо по-естествено двете страни да си партнират, даже в чисто информативната сфера – да могат да покажат какви зверства е правил Белград, какво прави през днешния ден и по какъв начин дестабилизира целия район на Западните Балкани ”, заключи доцент Ташев.
Имаше едно групово председателство след гибелта му, което трябваше да бъде на ротационен принцип. Но с възхода на Слободан Милошевич като водач на Сърбия, се оказа, че той концентрира в ръцете си от ден на ден власт. Той дърпаше конците на процедура освен в самостоятелна Република Сърбия в тогавашната югофедерация, и в Македония, Черна гора, Словения, Хърватска, Босна и Херцеговина. Всичко това пораждаше голямо неодобрение измежду тези нации, които се усещаха стопански експлоатирани от Сърбия. Така че крахът на Югославия беше неминуем. По-скоро грешката на политиците в Източна Европа, най-много българските, е тази, че не бяха прочели западния разбор, с цел да се подготвим, даже като публично мнение, за тези събития, които бяха неизбежни.
доцент Спас Ташев, Институт за проучване на популацията и индивида – Българска академия на науките
Редица западни анализатори тогава, в това число и Централно разузнавателно управление на САЩ, в своите отчети предизвестяват, че заради антагонизма сред републиките във федерацията, разпадът на Югославия следва.
„ Днес е позволено да се мечтае ", са думите на словенския президент Милан Кучан, с които афишира независимостта на Словения на 25 юни 1991 година На другия ден войски на югославската национална войска окупират границите на Словения към Австрия, Италия и Унгария, както и летището на града. По същото време и Хърватия прогласява своя суверенитет.
Обявяваме на целия свят суверенната воля на хърватския народ и всички жители на републиката, че от днешния ден Република Хърватска става независима и суверенна страна.
Франьо Туджман, президент на Република Хърватска, 25.06.1991 година
„ Югославия се разпадна по един извънредно жесток, кървясъл метод. Единствената република, в която нямаше военни дейности беше тогавашната Социалистическа република Македония. Това демонстрира, че Сърбия да отстъпи спокойно оттова, явно е построила други механизми, на които е разчитала, че ще резервира своето въздействие. В този интервал на спорове Македония също даде своите жертви. За страдание отново България беше тази, която не съумя интензивно да се възползва от създалото се антисръбско въодушевление. Спомням си, че първата жертва, която даде Македония, беше боецът Сашо Гешовски от Кавадарци. В неговия случай проличава цялата югославска пропагандна машина. Беше декларирано, че той е умрял в стълкновение с харватската войска. От позиция на Белград това бяха хърватските усташи, фашисти – т.е. този термин, който през днешния ден Путин употребява в Украйна, в действителност е употребен преди от режима на Милошевич. Но аз контактувах с хора от Кавадарци през този интервал и се оказа, че съгласно информация, на която не е дадена публичност, Сашо Гешовски е погубен от неговия сръбски офицер. Просто югославската войска се е нуждаела от пушечно месо, с цел да сътвори една ненавист към хърватите. Сашо Гешовски отхвърля да стреля против тях и е убит от неговия сръбски пълководец, а е разгласен за жертва в спора с хърватите ”, счита доцент Ташев.
Войната във Словения продължава единствено 10 дни и лишава живота на 74 души. Тя обаче предизвика верижна реакция. Още до момента в който словенските войски отблъскват Югославската национална войска, в Хърватия избухват сражения, които не престават до края на 1991. Загиват към 10 000 души, а обвиняванията за жестокостите и жертвите не престават и до през днешния ден от двете страни.
Бях в Хърватия тази година и разговарях с такива участници. Те твърдяха, че част от тези зверства са осъществени от югославската войска, която е слагала хърватски униформи, единствено и единствено да се припишат сходни действия на хърватите. Между другото, това е принцип на държание на сръбската войска не от тази война. Дори в случай че погледнем документите от българския държавен списък, имаме самопризнания на сръбски четници, хора, които са обслужвали сръбската войска в предишното... те признават в спомените си, които се съхраняват тук, че са обличали български униформи и са ги карали да стрелят по спокойно сръбско население, с цел да припишат тези зверства на българите. Това демонстрира до какви ограничения може да се стигне при отстояването на своята криворазбрана концепция за Велика Сърбия. Този способ явно е употребен и при войната в Босна и Херцеговина.
доцент Спас Ташев, Институт за проучване на популацията и индивида – Българска академия на науките
А тя стартира през април 1992, когато от Югославия се отделя и Босна и Херцеговина. Резултатът е брутална, дългогодишна и безмислена война. 100 000 души умират, близо два милиона души са прокудени от родните им места.
Световната общественост не остава безразлична и Европа и Съединени американски щати подхващат усилени дипломатически совалки. След доста сложни и продължителни договаряния, на моменти изправени съвсем пред неуспех, президентите на Сърбия Слободан Милошевич, на Хърватия Франьо Туджман и на Босна и Херцеговина Алия Изетбегович подписват на 21 ноември 1995 година в Дейтън, Охайо спокойно съглашение.
Президентите на Босна, Хърватия и Сърбия реализираха спокойно съглашение за преустановяване на войната в Босна, с цел да се постави завършек на най-тежкия спор в Европа след Втората международна война. След близо четири години и 250 хиляди убити, два милиона бежанци, зверства, които ужасиха хората по целия свят, народът на Босна най-сетне има шанса да се обърне от ужаса на войната към обещанието за мир. Президентите на Босна, Хърватия и Сърбия направиха исторически и храбър избор. Те се вслушаха във волята на своя народ, без значение от етническата му група, голямото болшинство от жителите на Босна и Хърватия и Сърбия желаят едно и също нещо – желаят да спрат клането, желаят да сложат завършек на насилието и войната, желаят да дадат късмет на децата и внуците си да водят естествен живот. Днес, популярност Богу, гласовете на тези хора бяха чути.
Бил Клинтън – президент на Съединени американски щати /1993 – 2001/, 21.11.1995 година
Възможно ли е помиряване сред страните, когато войната за едни е избавление, а за други закононарушение? Отговорът през годините по-късно е присъединението на страните от Западните Балкани към Европейски Съюз и НАТО.
„ Ето като образец мога да посоча Словения и Хърватска, които значително имат неуреден териториален спор във връзка с акваторията (в Адриатическо море – бел. ред.), само че все пак двете страни си сътрудничат на равнище Европейски Съюз. Надявам се, че ще притъпяват от ден на ден и повече тези несъгласия. Но въпросът за хърватското наличие в Босна и Херцеговина продължава да стои. На равнище Европейски Съюз Хърватия се пробва да засилва цялата европейска дипломация, с цел да бъде предпазено хърватското население. В тази тенденция виждам някаква форма на взаимоотношение с българската дипломация, защото проблемите, които България има в Северна Македония не са артикул на някакъв спор със Скопие. Ние с хората там на процедура няма какво да разделяме. Признали сме им правото на модерна еднаквост... да, желаем да се съблюдават правата на индивида и да не се изкривяват историческите обстоятелства. Не виждам това да е някакъв огромен проблем. Но зад властта в Скопие, която явно има марионетни функционалности, стои Белград, който продължава да дърпа конците, както прави и в Босна и Херцеговина. От тази позиция Хърватия има потребност от външнополитически съдружник, България – също. Не виждам нищо по-естествено двете страни да си партнират, даже в чисто информативната сфера – да могат да покажат какви зверства е правил Белград, какво прави през днешния ден и по какъв начин дестабилизира целия район на Западните Балкани ”, заключи доцент Ташев.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ