Свидетелства на времето: Как Държавна сигурност действаше срещу бойните изкуства?
През 50-те години на предишния век на власт Българска комунистическа партия употребява Държавна сигурност като главен инструмент за ръководство и надзор над обществото. Още първоначално - през 1951 година, ръководителят на партията тогава, Вълко Червенков, пред чиновниците на Министерство на вътрешните работи декларира, че службите са “органи на Политбюро, наш инструмент, наши очи, уши и маши ”. Това е репресивният уред на партията-държава, който следи всеки български жител, за който има подозрение, че e излязал отвън коловозите на формалната комунистическа идеология. През 80-те години вниманието се насочва и към бойните изкуства.
За мен, връщайки се в годините обратно, обяснението е в идеологията, в социализма и в комунизма, каквото и да значат те. Те са влияели върху младото потомство, ДКМС, партийните фрагменти. Без тяхно присъединяване не бих си го обяснил. Чак по този начин безочливо и толкоз измислено лъжесдвидетелстване, лъжливи обстоятелства, непроверени доказателства, съчинения, които за мен звучат като в квартално кафене, в сравнение с в действителния свят. И това е Държавна сигурност! Може би и при тях е имало умни, интелигентни, възпитани хора. Но това, което виждам в моето досие, приказва за тъкмо противоположното. Да не приказваме за правописа. Ако видите истинските документи, там подлог, сказуемо, обстоятелствено разяснение, цялостен член, запетайки, отсъстват тотално. Аз се чудя по какъв начин тези необразовани хора са били допускани до тази система, с цел да излезе този памфлет, както ние му споделяме.
Явор Дянков - един от създателите на карате в България
Чрез делата за оперативно наблюдаване Държавна сигурност реализира цялостен надзор върху обществото при фрапантни нарушавания на съществени човешки права. Досието на Явор Дянков стартира в края на 1984 година под наименованието “Семинарист ”. Но ползата към него и създателите на бойните изкуства у нас е от много по-рано.
През 1976 година започнах да повеждам обособени групи по карате. Самоука история, книжки, този занаятчия, оня занаятчия, оттук-оттам по малко, нямаше я сегашната информация. Те от този момент ни прихванаха очевидно. По-късно 1979-1980 година се явява въпросният сътрудник “Петров ”. Аз го знам кой е, само че поради неговите деца няма да загатна името му. Той си измисля цялата история, че имам връзка с тогавашния китайски консул Ю Джи Бин, който нито съм го чувал, нито съм го виждал. Едва ли не непрекъснато сме се срещали и съм издавал държавни секрети, шпионирал съм, само че какво не мога да схвана от досието. Икономиката на България, военната промишленост, опазване на здравето, обществено дело? Нямам визия. В един миг се оказва, че съм разузнавач на Китай, която е комунистическа страна като нас, а какво тъкмо разузнавам, не се споделя. А другото е, че групирам литература за бойни изкуства, което се води противодържавна пропаганда и агитация. Но против кого? Срещу младежите, на които преподавам, против тези, които ми дават тази литература... Това за мен беше потрес. После същият сътрудник твърди, че съм сътрудник и на Северна Корея, което е още един потрес, нали? И най-после се появява и още един сътрудник, който твърди, че съм разузнавач на Япония. Тук към този момент Държавна сигурност е в шах, защо става дума?
Явор Дянков
В годините, през които е наблюдаван, послушван и осъществяван скришен обиск у тях, Явор Дянков развива дейна спортна активност, обучавайки доста младежи в изкуството на карате. Саморъчно преписва и прерисува книга за философията, теорията и практиката на този военен спорт. Прави опити и да го разпространява, само че досието му в Държавна сигурност върви дружно с тях.
Сега към този момент си изяснявам за какво не са ми вървели тогава нещата. Написах една дребна публикация за карате за “Работническо дело ”. Отидох да я дам на партийния секретар и той ми сподели: “Виж какво, виждам, че си мъдро и възпитано момче. Досещаш се, че в случай че пусна тази публикация, ще би трябвало да вървиш по лагерите. Ако обичаш, бягай бързо. Не съм те виждал, не съм те чул и този диалог не се е осъществил. Гледам, че си хубаво момче, не желая да си имаш неприятности. ” Такива бяха тези хора - за една публикация могат да те вкарат в Белене.
Явор Дянков
Години наред оперативната разработка против Явор Дянков продължава, макар че службите не намират никакво доказателство за нарушаване на законите по това време. Това води да производство на неистини и измислици, за оправдане на действен и финансов запас.
Тези чиновници, които познавам и приказвах, от остарялата генерация на Държавна сигурност, те тъкмо това ми споделят. “Ние просто не можем да си го разбираем по различен метод, с изключение на 5-6 години да те създават без нищо, е да си оправдаят заплатите ”. Лейтенант, който е работил, приключва делото ми като капитан. Майор го приключва като полковник. Друг е бил капитан, пък става подполковник. Общо взето на мой тил са си изкарвали заплатите по този низък метод. Аз не съм срещу, всеки може да си изкарва хляба и да живее, само че не с подлости, неистини, измами, несъществуващи обстоятелства и клюки, да опорочиш един човек...
Явор Дянков
Делото “Семинарист ” се закрива заради липса на всевъзможни доказателства за шпионска активност и антидържавна активност и пропаганда. Но неприятностите на Явор Дянков не стопират с това.
Прекратяването става заради неналичието на доказателства, те виждат, че обвиняванията отиват напразно. Но ме дават на прокурор поради японската ми тапия. Аз си направих превод и заверка във външно министерство на тази тапия. Те мислеха, че имам подправен документ, с който преподавам. Като падна това с подправения документ се захванаха, че в Кодекса на труда няма такава специалност. Сега, в случай че завършиш Националната спортна академия, тогава ВИФ, има компетентност карате, таекуондо, джудо, битка и така нататък, като се изключи че можеш да станеш преподавател по физическо, можеш да станеш и учител по това бойно изкуство. Тогава обаче такава опция нямаше! Така желаеха да ми “лепнат ” 2 година за практикуване на специалност, която липсва в Кодекса на труда и още 4 година за “фалшив ” документ. Това го има в членовете.
Явор Дянков
Тоталитарният ред е унищожителен не с враждебността си, а с опита да приобщи индивида към себе си, да го съблазни, да му внуши, че животът няма опция отвън него. Така комунистическият режим разрушава душата на индивида, заменяйки съществени нравствени стойности за положително и зло с повелителните внушения на идеологията, счита Явор Дянков.
- Има ли роля на Държавна сигурност при сформирането на бойните спортове след демокрацията?
- Тези, които преди демокрацията ни арестуваха и бяха доста брутални към нас, аз си вардя сгъваемата палка, с която ни биеха полицаите, станаха след това отпред на карате организацията в България. Това бяха най-ревностните чиновници на Държавна сигурност, които тогава по партийна линия бяха срещу да се тренира карате. В един миг те врътнаха опашката, застанаха зад Организация за подпомагане на защитата /ОСО/ и започнаха да развиват тези клубове. Същите тези хора, които ни арестуваха, биеха и преследваха, същите, които са създали този памфлет против мен и аз съм направил като книга... някои от тях се задържаха и до ден сегашен отпред. Тези, които ги познавахме тогава и ги забележим през днешния ден, звучат доста нещастно. Казват: “такава беше системата! За мен беше по-важно да съблюдавам законите тогава, да имам самун и да храня фамилията или да виждам дали си бил прав или не. ” Виждам в тях позор и незадоволство, че са правили това нещо. Същевременно са и доста обезпокоени като им покажеш с документи какво са правили и им натриеш носа, казвайки “Добре де, аджеба, за какво го правихте това? ” И те... дотука ”, приключва описа си Дянков.
За мен, връщайки се в годините обратно, обяснението е в идеологията, в социализма и в комунизма, каквото и да значат те. Те са влияели върху младото потомство, ДКМС, партийните фрагменти. Без тяхно присъединяване не бих си го обяснил. Чак по този начин безочливо и толкоз измислено лъжесдвидетелстване, лъжливи обстоятелства, непроверени доказателства, съчинения, които за мен звучат като в квартално кафене, в сравнение с в действителния свят. И това е Държавна сигурност! Може би и при тях е имало умни, интелигентни, възпитани хора. Но това, което виждам в моето досие, приказва за тъкмо противоположното. Да не приказваме за правописа. Ако видите истинските документи, там подлог, сказуемо, обстоятелствено разяснение, цялостен член, запетайки, отсъстват тотално. Аз се чудя по какъв начин тези необразовани хора са били допускани до тази система, с цел да излезе този памфлет, както ние му споделяме.
Явор Дянков - един от създателите на карате в България
Чрез делата за оперативно наблюдаване Държавна сигурност реализира цялостен надзор върху обществото при фрапантни нарушавания на съществени човешки права. Досието на Явор Дянков стартира в края на 1984 година под наименованието “Семинарист ”. Но ползата към него и създателите на бойните изкуства у нас е от много по-рано.
През 1976 година започнах да повеждам обособени групи по карате. Самоука история, книжки, този занаятчия, оня занаятчия, оттук-оттам по малко, нямаше я сегашната информация. Те от този момент ни прихванаха очевидно. По-късно 1979-1980 година се явява въпросният сътрудник “Петров ”. Аз го знам кой е, само че поради неговите деца няма да загатна името му. Той си измисля цялата история, че имам връзка с тогавашния китайски консул Ю Джи Бин, който нито съм го чувал, нито съм го виждал. Едва ли не непрекъснато сме се срещали и съм издавал държавни секрети, шпионирал съм, само че какво не мога да схвана от досието. Икономиката на България, военната промишленост, опазване на здравето, обществено дело? Нямам визия. В един миг се оказва, че съм разузнавач на Китай, която е комунистическа страна като нас, а какво тъкмо разузнавам, не се споделя. А другото е, че групирам литература за бойни изкуства, което се води противодържавна пропаганда и агитация. Но против кого? Срещу младежите, на които преподавам, против тези, които ми дават тази литература... Това за мен беше потрес. После същият сътрудник твърди, че съм сътрудник и на Северна Корея, което е още един потрес, нали? И най-после се появява и още един сътрудник, който твърди, че съм разузнавач на Япония. Тук към този момент Държавна сигурност е в шах, защо става дума?
Явор Дянков
В годините, през които е наблюдаван, послушван и осъществяван скришен обиск у тях, Явор Дянков развива дейна спортна активност, обучавайки доста младежи в изкуството на карате. Саморъчно преписва и прерисува книга за философията, теорията и практиката на този военен спорт. Прави опити и да го разпространява, само че досието му в Държавна сигурност върви дружно с тях.
Сега към този момент си изяснявам за какво не са ми вървели тогава нещата. Написах една дребна публикация за карате за “Работническо дело ”. Отидох да я дам на партийния секретар и той ми сподели: “Виж какво, виждам, че си мъдро и възпитано момче. Досещаш се, че в случай че пусна тази публикация, ще би трябвало да вървиш по лагерите. Ако обичаш, бягай бързо. Не съм те виждал, не съм те чул и този диалог не се е осъществил. Гледам, че си хубаво момче, не желая да си имаш неприятности. ” Такива бяха тези хора - за една публикация могат да те вкарат в Белене.
Явор Дянков
Години наред оперативната разработка против Явор Дянков продължава, макар че службите не намират никакво доказателство за нарушаване на законите по това време. Това води да производство на неистини и измислици, за оправдане на действен и финансов запас.
Тези чиновници, които познавам и приказвах, от остарялата генерация на Държавна сигурност, те тъкмо това ми споделят. “Ние просто не можем да си го разбираем по различен метод, с изключение на 5-6 години да те създават без нищо, е да си оправдаят заплатите ”. Лейтенант, който е работил, приключва делото ми като капитан. Майор го приключва като полковник. Друг е бил капитан, пък става подполковник. Общо взето на мой тил са си изкарвали заплатите по този низък метод. Аз не съм срещу, всеки може да си изкарва хляба и да живее, само че не с подлости, неистини, измами, несъществуващи обстоятелства и клюки, да опорочиш един човек...
Явор Дянков
Делото “Семинарист ” се закрива заради липса на всевъзможни доказателства за шпионска активност и антидържавна активност и пропаганда. Но неприятностите на Явор Дянков не стопират с това.
Прекратяването става заради неналичието на доказателства, те виждат, че обвиняванията отиват напразно. Но ме дават на прокурор поради японската ми тапия. Аз си направих превод и заверка във външно министерство на тази тапия. Те мислеха, че имам подправен документ, с който преподавам. Като падна това с подправения документ се захванаха, че в Кодекса на труда няма такава специалност. Сега, в случай че завършиш Националната спортна академия, тогава ВИФ, има компетентност карате, таекуондо, джудо, битка и така нататък, като се изключи че можеш да станеш преподавател по физическо, можеш да станеш и учител по това бойно изкуство. Тогава обаче такава опция нямаше! Така желаеха да ми “лепнат ” 2 година за практикуване на специалност, която липсва в Кодекса на труда и още 4 година за “фалшив ” документ. Това го има в членовете.
Явор Дянков
Тоталитарният ред е унищожителен не с враждебността си, а с опита да приобщи индивида към себе си, да го съблазни, да му внуши, че животът няма опция отвън него. Така комунистическият режим разрушава душата на индивида, заменяйки съществени нравствени стойности за положително и зло с повелителните внушения на идеологията, счита Явор Дянков.
- Има ли роля на Държавна сигурност при сформирането на бойните спортове след демокрацията?
- Тези, които преди демокрацията ни арестуваха и бяха доста брутални към нас, аз си вардя сгъваемата палка, с която ни биеха полицаите, станаха след това отпред на карате организацията в България. Това бяха най-ревностните чиновници на Държавна сигурност, които тогава по партийна линия бяха срещу да се тренира карате. В един миг те врътнаха опашката, застанаха зад Организация за подпомагане на защитата /ОСО/ и започнаха да развиват тези клубове. Същите тези хора, които ни арестуваха, биеха и преследваха, същите, които са създали този памфлет против мен и аз съм направил като книга... някои от тях се задържаха и до ден сегашен отпред. Тези, които ги познавахме тогава и ги забележим през днешния ден, звучат доста нещастно. Казват: “такава беше системата! За мен беше по-важно да съблюдавам законите тогава, да имам самун и да храня фамилията или да виждам дали си бил прав или не. ” Виждам в тях позор и незадоволство, че са правили това нещо. Същевременно са и доста обезпокоени като им покажеш с документи какво са правили и им натриеш носа, казвайки “Добре де, аджеба, за какво го правихте това? ” И те... дотука ”, приключва описа си Дянков.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ