Отгледан от вълци, ходел на 4 крака и не говорел. Историята на истинския Маугли:
Историята на същинския Маугли, уви, надалеч не била толкоз сантиментална, колкото тази на Киплинг. През 1867 година група индийски ловци наблюдавали вълчица. Ловците я последвали и разкрили леговището й.
Приближавайки се внимателно, за своя изненада, ловците разкрили, че един от членовете на глутницата е малко момче на към шест години. Ловците умъртвили вълчицата, а момчето било взето от пещерата.
Кръстили го Дина Саничар. Завели го в най-близкото сиропиталище и се надявали да го цивилизоват. Но „ Маугли “ не могъл да стане цивилизован.
Дина траял да върви на четири крайници. Ядял единствено сурово месо и се опитвал да гризе и дъвче костите. Общувал, само че единствено по вълчи метод. По-специално, виел като вълк. И по този начин и не научил нито една човешка дума.
Първоначално избягвал всевъзможен човешки контакт. Не си играел с другите деца, а сгушвал в мрачен ъгъл. И разкъсвал облеклата, които се опитвали да му облекат. Но с течение на времето, частично се приспособил.
Персоналът на сиропиталището означи, че Дина не бил малоумен. Просто физически не неможел да приказва. Но той се опитвал да поддържа връзка допустимо най-добре – единствено че като вълк.
Единственото, което правел добре като човек, било да пуши тютюн. Саничар станал върл пушач. Унищожил изцяло имунитета и дихателната си система. И умря на 34 години от туберкулоза.
Тази история въодушевява Киплинг да напише известната „ Книга за джунглата “. Любопитно е, че писателят се е въодушевил от изявления преди 25 години, когато детето преди малко било открито. И без да знае детайлности за случилото се с Дина в зрелост. Самата книга е оповестена тъкмо в годината на гибелта на същинския първообраз на Маугли – през 1894 година
В Индия го нарекли “детето-вълк “. Това бил първият докладван случай. Общо през последните 100 години са известни най-малко 50 сходни случая. Тези, които живеят с вълци в продължение на доста години, се трансформират необратимо физически. Поради ходенето на четири крайници, ръцете им съразмерно порастват по-малко – развиването на скелета в тази посока се забавя.
Най-много са записаните случаи, когато дете е отгледано от вълци. Но имало и истории, когато пантери, газели и даже … пилета хранели деца! И всички деца възприели държанието на своите осиновители.
Уви, всички тези хора не съумели да се приспособяват към живота в човешкото общество.
Това е елементарно обяснимо от позиция на актуалната просвета. Детето би трябвало да премине през редица нужни стадии: да овладее фината моторика, речта, да се научи да контактува с хората. И в случай че не направи това в точния момент, тогава мозъкът ще се развие, оставяйки този стадий недовършен. И наваксването в зрелост към този момент няма да работи.
Цивилизация, информационни умения – това са неще, което научаваме, придобиваме във външния свят. Те не са ни вродени.
