Историята е обречена да се повтаря, както успяхме да забележим

Историята е обречена да се повтаря, както успяхме да видим точно тази година. Преди повече от 100 години сме станали очевидци на една от най-зловещите епидемии в историята известна още като „ Испански грип “. Горе-долу по същото време се случва и идващото удивително повтаряне – расовата война в Чикаго. Събитието се случва при започване на 1919 година и доста бързо се трансформира в обект на проучвания, които ще се преглеждат през идващите 3 години.

През юли 1919 година множеството поданици на Чикаго търсят хладина в особено основаните плажове към езерото Мичиган. Расовото разделяне изисква белите поданици да се разположат на плажовете към 29-та улица, до момента в който афроамериканците заемат 25-та улица. С толкоз ясни правила е повече от обикновено да не се чакат някакви конфликти, само че даже в природата можем да забележим по какъв начин някой атом се отклонява в резултат на външни фактори. И по този начин на 27 юли ставаме очевидци на тъкмо това – 17-годишният Юджийн Уилямс е съумял да премине границата, до момента в който плувал с другари и се озовал във „ противников води “.

И един път щом навлязал в неверната територия, Юджийн бил посрещнат с камъни от жителите. Изплашен от обстоятелството, че около псувните летят и доста тежки предмети, младежът се опитал да избяга, само че за жалост един от снарядите го удря в главата, момчето се зашеметява и потъва. Според правосъдния доктор, контузията не е била толкоз тежка, само че количеството хвърлени предмети не разрешавало да излезе и да поеме въздух. На плажа по този начин или другояче се стига до намесата на полицията и когато посетителите от плажа на 25-та улица декларират, че е време да се създадат арести, само че полицията не е на същото мнение.

И за похлупак на всичко, вместо да има някакво правораздаване, служителите на реда вземат решение да арестуват един от цветнокожите протестиращи. Това е онази прелестна искра, която с години е търсила пътя към взривоопасната течност. Статистиката демонстрира, че за интервала от 1910-1920 година популацията на афроамериканци се е повишила от 44 103 души до 109 504 индивида или близо 148%. Повечето са пристигнали в града в опит да открият по-добре заплатени специалности и да избягат от насилието на южните щати.

Междувременно в Чикаго повишението на бялата популация е едвам 21% и множеството са европейски имигранти. Когато Съединени американски щати влиза в Първата Световна война, множеството индустриални работни позиции са дадени на цветнокожи, тъй като някой въпреки всичко би трябвало да продължи производството на страната. Търсенето на хора се покачва внезапно и даже след войната продължава да се усилва. Със завръщането на ветераните, обстановката не става по-розова, отношението сред расите се утежнява и доста скоро точно вторите би трябвало да си търсят нова работа.

Междувременно Чикаго претърпява нова строителна гражданска война, тъй като се оказва, че няма по какъв начин да се настанят 80 000 души тук-там, основани за едвам 50 000 души. Създава се нов квартал „ Черен колан “ в южната част на града и към 90% от афроамериканците не престават да живеят там. Огромната маса обаче не може да бъде спряна, откакто сходна неправда се случва в града. Повече от 2800 униформени са изпратени да потушат митингите. В първите няколко часа има регистрирани 27 случая на полицейско принуждение, както и още 4 смъртни случая, откакто се стига до престрелки. Само двама служителя на реда са оставени да пазят горните квартали.

В идващите няколко дни жителите на Чикаго стават очевидци на редица случаи, в които бели жители вадят от колите цветнокожи и ги пребиват. Около 4 индивида умират при този тип разпра, до момента в който още 30 са тежко ранени. По време на офанзивите умира и един служител на реда. В „ Черния колан “, обстановката въобще не е по-розова, след няколко дни насилието ескалира до степен, в която обирите, хвърлянето на бензинови бомби и нападенията са се трансформирали в нещо изцяло обикновено.

Полицията няма толкоз запас, с цел да се оправи с бунтуващата се популация, което ги принуждава да стартират да търсят услугите на расистите. Тяхната задача е да стартират да чертаят доста добра и точна линия на расово разделяне в града – една въображаема граница, която ще се пази с цената на кръв. По улица Халстед минават тълпи и камиони, които декларират, че са тук, с цел да заловен негрите. Други поданици употребявали персоналните си коли и минавали да стрелят по живущите в черния квартал на Чикаго.

Повечето хора обаче решили, че няма да се предадат толкоз елементарно на страха. По време на митинга и престрелките, всички излизали на верандите си, с цел да потвърдят, че не се опасяват от огъня и насилието. Когато множеството поданици от „ Черния колан “ звънят за помощ от полицията, нормално нападенията и влизането с щурм остават като закононарушения без никакви доказателства. На 28 юли полицията публично декларира, че не може да се оправи с безредиците.

Губернатор Франк Лоудън автоматизирано подрежда на щатската жандармерия да се активизира. До късните часове на сряда те влизат в града след близо 13 кървави дни. Статистиката не е изключително приятна, 23 убити негри, 15 убити бели и към 537 индивида с тежки пострадвания. Според някои анализатори всички проблеми стартират от жестоките предрасъдъци и расовото разделяне. Интересен факт е, че в полицията стартират да работят и тъмнокожи офицери, само че все пак никой не им се доверява. Освен това, съществуването на предрасъдъци не подсигурява съществуването на расизъм сред двете страни.

Проблемът е, че след този случай стартира да се вижда точно това – от ден на ден патрули се концентрират в кварталите, където участват афроамериканци. Експертите обаче остават безапелационни, протестите са резултат от двете най-лоши страни на воюващите страни. Надеждата, която преди 100 години се прокрадва е, че посредством замяна на сили, всички биха били съгласни да осъзнаят, че вместо принуждение, отговорът би пристигнал от общопризнатите правила и взаимното почитание.

Това са единствените условия, тъй като жителите на един град са принудени да осъзнаят една друга истина – множеството хора няма къде да отидат и на идващия ден още веднъж ще бъдат един до друг във всекидневния си живот. На финалът са наказани 12 души – 6 бели и 6 цветнокожи. Разследването лишава повече от 3 години и повече от 828 страници следствие.

Изумителен е фактът, че 100 години са изцяло задоволителни, с цел да се повторят същите събития и да потвърдят една ултимативна истина – Съединени американски щати не е научила безусловно нищо за 100 години. От друга страна е цинично да доближаваме до този миг, в който страната с най-вече организации за отбрана на най-различни права да показва своята угриженост и да декларира, че се бори за мир, до момента в който не може да реши проблемите в личната си страна.

P.S.: На заглавната фотография виждате афроамериканец, който непринудено напуща града, до момента в който служителите на реда пазят имуществото му.