В Италия обявиха Наталия от Борован за герой, ще я рисуват върху сграда
Искат орден за гледачката, избавила семейство от пожар, само че сама изгоряла в пламъците. Ще изрисуват лика ѝ върху постройка като Марадона в Неапол и папата в Рим, пишат локалните медии.
“Българска диря, българско болшинство, български декрет... В италианския език няма друго име на народ като българския, което да се свързва с толкоз доста негативни значения”, написа професор Енрико Теста от Университета на Генуа. Преподавателят по история на италианския език разгласява през 2019 година даже книга, в която изследва обстойно и нашироко от кое място потегля произходът на тази обидна известност на думата “български”.
В случая става въпрос за определение, с което в италианската тирада се наскърбяват от години освен политици и публицисти, а и елементарни жители, с цел да подчертаят какъв брой обещано нещо е сиво, тъмно, тъжно, антидемократично.
Български или българи не е кой знае какъв комплимент в Италия и в първото си значение като название на националност. Това е по този начин, тъй като и 31 година след идването на демокрацията мнозина, и то освен междинни италианци, имат единствено бледи показа какви тъкмо са хората от тази балканска страна.
Много постоянно “българските” обстоятелства по италианските летописи са свързани с престъпност или проституция. За българи се шумтя много и през май 2020 година, когато в интервала на пандемията в Мондрагоне, до Неапол, български роми, работещи в земеделието, хвърляха столове от балконите на изоставени блокове, с цел да стачкуват против управляващите, че са ги сложили под карантина за десетките случаи на Коронавирус измежду тях. Социалните мрежи изригнаха от неодобрение против тези непокорни сънародници, че вместо да седят затворени, желаят да вървят на полето, с цел да припечелят, събирайки реколтата от домати. Всички малките екрани тогава препредаваха фрагментите с бунтуващите се роми, които назоваха на всички места българи, и с десетките служители на реда подкрепление, изпратени да ги пазят.
По подигравка на ориста няколко месеца по-късно в същата тази Кампания се заприказва отново за българи, само че този път стотиците мнения за Наталия преливат от хвалебствия в обществените мрежи.
56-годишната Наталия Димитрова Бельова от врачанското село Борован е героинята, която избави от пожар на 8 март двойка възрастни италианци, за които се грижеше в дома им в Батипаля. След това се върна в горящия апартамент, с цел да си вземе документите, само че се задуши и почина.
Мнозина питат за какво е трябвало да се връща, само че единствено който не е губил документи в непозната страна, и то по време на пандемия, не знае какво значи това.
В италианските медии е неразрешено да се цитира народност в заглавията, тъй като може да се сметне в някои случаи като демонстрация на расизъм. Наталия на всички места беше избрана като “баданте”, или гледачката, която жертва живота си за двама възрастни. Нямаше обаче четец, който да не разбере, че зад героичния жест - по този начин беше избран от всички медии - се крие една българска жена.
И стана знамение - в област Кампания, където преди месеци “разпъваха” на кръст българите, които разнасяха ковид, бягайки от блоковете в Мондрагоне, в този момент подеха акция да изрисуват лика на Наталия като стенна живопис върху постройка. А на сходни “муралес”, както назовават изображенията върху стени в Италия, се радват в Неапол хора като Марадона, а в Рим - като папата да вземем за пример.
“Уважаеми господин основен редактор, Наталия Бельова беше българската гледачка, починала в пожара на вилата, в която живеят възрастните ѝ притежатели, която тя избави. Батипаля, градът, в който живееше, разгласи печал. Във времената на муралес Наталия би заслужила един – била е добър човек, скромна, смела и работлива.
Може би никой интелектуалец или представител на така наречен гражданско общество не би се подписал под сходен зов за посвещаването ѝ на стенна живопис на градските стени в Батипаля или Неапол. Твърде непозната и наказана на скорошно забвение. Но не и за нас”, написа неаполитанката Елвира Пери до основния редактор на в. “Матино” Федерико Монга, който разгласява писмото в излизащия в Неапол ежедневник.
В неговия отговор четем, че трагичната история на Наталия се е трансформирала в знак на саможертвата на дамите, още повече че се е случила на 8 март. Въпреки че не обича да се подписва под апели, Монга споделя, че се причислява към предлагането българката да бъде запомнена по сходен метод.
Затова и е напълно действително в бъдеще българите, които посетят Неапол или Батипаля, да видят на някоя стена лика на тази дребна жена, направила този огромен жест. В Италия по този метод се показва национална обич.
“Българска диря, българско болшинство, български декрет... В италианския език няма друго име на народ като българския, което да се свързва с толкоз доста негативни значения”, написа професор Енрико Теста от Университета на Генуа. Преподавателят по история на италианския език разгласява през 2019 година даже книга, в която изследва обстойно и нашироко от кое място потегля произходът на тази обидна известност на думата “български”.
В случая става въпрос за определение, с което в италианската тирада се наскърбяват от години освен политици и публицисти, а и елементарни жители, с цел да подчертаят какъв брой обещано нещо е сиво, тъмно, тъжно, антидемократично.
Български или българи не е кой знае какъв комплимент в Италия и в първото си значение като название на националност. Това е по този начин, тъй като и 31 година след идването на демокрацията мнозина, и то освен междинни италианци, имат единствено бледи показа какви тъкмо са хората от тази балканска страна.
Много постоянно “българските” обстоятелства по италианските летописи са свързани с престъпност или проституция. За българи се шумтя много и през май 2020 година, когато в интервала на пандемията в Мондрагоне, до Неапол, български роми, работещи в земеделието, хвърляха столове от балконите на изоставени блокове, с цел да стачкуват против управляващите, че са ги сложили под карантина за десетките случаи на Коронавирус измежду тях. Социалните мрежи изригнаха от неодобрение против тези непокорни сънародници, че вместо да седят затворени, желаят да вървят на полето, с цел да припечелят, събирайки реколтата от домати. Всички малките екрани тогава препредаваха фрагментите с бунтуващите се роми, които назоваха на всички места българи, и с десетките служители на реда подкрепление, изпратени да ги пазят.
По подигравка на ориста няколко месеца по-късно в същата тази Кампания се заприказва отново за българи, само че този път стотиците мнения за Наталия преливат от хвалебствия в обществените мрежи.
56-годишната Наталия Димитрова Бельова от врачанското село Борован е героинята, която избави от пожар на 8 март двойка възрастни италианци, за които се грижеше в дома им в Батипаля. След това се върна в горящия апартамент, с цел да си вземе документите, само че се задуши и почина.
Мнозина питат за какво е трябвало да се връща, само че единствено който не е губил документи в непозната страна, и то по време на пандемия, не знае какво значи това.
В италианските медии е неразрешено да се цитира народност в заглавията, тъй като може да се сметне в някои случаи като демонстрация на расизъм. Наталия на всички места беше избрана като “баданте”, или гледачката, която жертва живота си за двама възрастни. Нямаше обаче четец, който да не разбере, че зад героичния жест - по този начин беше избран от всички медии - се крие една българска жена.
И стана знамение - в област Кампания, където преди месеци “разпъваха” на кръст българите, които разнасяха ковид, бягайки от блоковете в Мондрагоне, в този момент подеха акция да изрисуват лика на Наталия като стенна живопис върху постройка. А на сходни “муралес”, както назовават изображенията върху стени в Италия, се радват в Неапол хора като Марадона, а в Рим - като папата да вземем за пример.
“Уважаеми господин основен редактор, Наталия Бельова беше българската гледачка, починала в пожара на вилата, в която живеят възрастните ѝ притежатели, която тя избави. Батипаля, градът, в който живееше, разгласи печал. Във времената на муралес Наталия би заслужила един – била е добър човек, скромна, смела и работлива.
Може би никой интелектуалец или представител на така наречен гражданско общество не би се подписал под сходен зов за посвещаването ѝ на стенна живопис на градските стени в Батипаля или Неапол. Твърде непозната и наказана на скорошно забвение. Но не и за нас”, написа неаполитанката Елвира Пери до основния редактор на в. “Матино” Федерико Монга, който разгласява писмото в излизащия в Неапол ежедневник.
В неговия отговор четем, че трагичната история на Наталия се е трансформирала в знак на саможертвата на дамите, още повече че се е случила на 8 март. Въпреки че не обича да се подписва под апели, Монга споделя, че се причислява към предлагането българката да бъде запомнена по сходен метод.
Затова и е напълно действително в бъдеще българите, които посетят Неапол или Батипаля, да видят на някоя стена лика на тази дребна жена, направила този огромен жест. В Италия по този метод се показва национална обич.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ