Инвалид от врачанското село Върбешница е в неизвестност от 2016-та.

Инвалид от врачанското село Върбешница е в неопределеност от 2016-та. Година по-късно 60-годишният Мариус Христов е разгласен за търсене от Интерпол, само че до момента няма никаква диря от него. Дъщеря му Нелина, която той кръстил на обичаната си певица и отгледал самичък, макар че е изгубил и двата си крайници, също не е серпантина да го търси.


60-годишният Мариус Христов

Младата жена описа, че татко й е бил похитен за милостиня в чужбина в ефира на Нова тв .

Първият път е бил подведен да замине за Италия, където сякаш трябвало да продава елементи за коли. Но го предиздвикали да проси. Изкарвал сред 100 и 300 евро дневно, а му давали единствено цигари и храна.

Лъгали го, че му съхраняват парите и ще му ги дадат като си тръгне за България. Но си върнал без пукнат цент и документи. Само с акта за раждане, рани и синини. Обяснил, че е блъснат на пешеходна пътека от мотор.

Но щерка му счита, че Мариус е обичай и унизен. Нелина разкрива, че са го принуждавали да води диалозите с нея по телефона на високоговорител, с цел да управляват какво ще си кажат. После инвалидът отново тръгнал за Европа.

За последно Нелина се е чула с татко си на 16 септември 2016 година. Тогава й споделил, че е на ферибота във Видин и ще отпътува някъде, само че не знае къде. Седмица по-късно дъщерята изгубила контакт с него.



От полицията й обяснили, че той е тръгнал с бял бус за чужбина с още 7 души от ромски генезис. Те са от Монтана. Всички били разпитани. По техни данни възрастният мъж е видян за финален път на едно от летищата в Париж и разполагал с 40 евро.

Младата жена е наясно, че където и да е, татко й не може да работи друго в неговото положение. Но не знае къде е и дали е жив индивидът, който я е отгледал самичък още от бебе.

Навремето Мариус Христов е работил като настройчик в машиностроителния цех „ Искър” в Мездра. Но през 1986 година изгубил краката си при железопътна акцидент при Своге.

Негов другар от Враца, описа пред в. "Монитор ", че през февруари 2011 година за последно го срещнал на булеварда пред болничното заведение във Враца и той разказал, че идва в регионалния град, с цел да вземе отпуснато удостоверение на 13-годишната си щерка Нелина, която учи в школото по изкуствата "Отец Паисий ".

Похвалил се, че момиченцето му има глас, по тази причина го записал в паралелка по пеене. За страдание, към този момент нямало да издържи финансово, по тази причина преместил Нелина в Мездра, докъдето тя щяла да пътува с учебен рейс. Тогава бащата пресметнал и споделил, че уреждането на този въпрос вдигнало дневния ми пробег на 47 км, като пресметнал дистанцията от селото до Враца, след това до Мездра и назад до Върбешница.

Тогава той разкри, че получава 380 лева на месец. В сумата влизала пенсията му, детските и интеграционните добавки. Каза, че тези пари му стигат за една седмица.

Затова се опитвал да бъде деен и да изкарва по някой лев от горната страна, като върти с ръце колелата на напълно елементарната си количката по пътищата в района. Изчисли, че е минал 250 000 км, навъртайки по 30 км дневно в продължение на 25 години, което ще рече, че към този момент бил обиколил повече от 6 пъти екватора.

"Целта ми е да обиколя още един път екватора - т.е. да устоя на пътуването, до момента в който щерка ми стане пълнолетна ", споделил преди 8 години бащата на своя изповедник.

И очевидно е извършил задачата си, тъй като е съумял да отгледа детето си. Но пък е бил доста доверчив да повярва, че ще може да пребори мизерията в чужбина като се е доверил на трафиканти, които са се възползвали от недъга му.

Дъщеря му и сега не знае къде е и по какъв начин може да му помогне, в случай че не му се е случило най-лошото.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!