Доц. Григор Сарийски: България не е готова за еврозоната
Интервю на Нора СТОИЧКОВА, БСТВ
Финансистите са най-активни за влизането в еврозоната. За тях това значи повече и по-големи облаги
- Доц. Сарийски, подготвена ли е България за еврозоната?
- Според мен и множеството икономисти България въобще не е подготвена за еврозоната. Доколкото се чуват информации от Народното събрание, сходни са и констатациите на Българска народна банка в работния документ. Основната теза там е, че българската стопанска система въобще няма подготвеност за конвергенция, т.е. за доближаване с европейската стопанска система. Единият от индикаторите е енергоемкост.
Нашата стопанска система използва над 3,5 пъти повече сила от европейската. Това значи, че когато има потрес върху енергийните източници, той ще се отрази доста по-силно върху нашата промишленост и стопанска система, в сравнение с върху финансовия бранш, да вземем за пример, на страна като Люксембург, която се занимава повече с прекачване на активи и финансови интервенции. Т.е. при идентични условия едната стопанска система ще страда, а другата ще бъде облагодетелствана. Това е огромният проблем.
Другият е, че в еврозоната няма обезщетителни механизми. Тя е един градеж, без градивната част. Архитектура без арматурно желязо и без противоземетръсни шайби. При най-малкия трус тази постройка стартира да се клати, както стана при финансовата рецесия през 2009 година Всяка стопанска система има интерес от провеждането на избрана политика, която е друга за другите страни, а ЕЦБ е една. Когато влезем в еврозоната, нямаме право да компенсираме никого, както вършим това в този момент. Сега централната банка може да манипулира минималните наложителни запаси на банките. Т.е. тя може да охлажда паричното обращение, когато стопанската система е прегрята. При рецесията през 2009-а тя усили МЗР от 8 на 10%.
- Управителят на Българска народна банка Димитър Радев изясни, че следва понижаване на тези проценти до 1.
- Да. Това значи, че паричната маса ще се усили 10 пъти у нас. Това ще сътвори голямо инфлационно напрежение. Но няма да е единствено това.
Когато влезем в еврозоната, ще има облекчения и за ликвидните активи. В момента всяка банка поддържа доста висок коефициент на ликвидно покритие на депозитите - парите в сейфове, злато и така нататък, с цел да се предпазят от отрицателен поврат. В еврозоната всяка банка ще може да звъни на ЕЦБ и да получава толкоз пари, колкото й трябват, а ликвидното покритие на депозитите ще се изкара в обращение. Т.е. и отсам ще има помпане на пари. Но в рецесия банките стават неустойчиви. При премахването на буферите можем да чакаме още по-голяма неустойчивост на финансовата ни система. Ето за какво финансистите са най-активни за влизането в еврозоната. За тях това значи повече и по-големи облаги.
- Очевидно те ще се разсънят милиардери. Естествено, че Димитър Радев като шеф на Българска народна банка ще е на тяхна страна. Въпросът е кой ще е на наша страна?
- Да, по този начин е. Според допитванията на Евростат единствено 18% от запитаните споделят " да, съгласни сме ". Така че се получава доста огромно различие сред Народното събрание и масата от хора. Затова би трябвало да се организира референдум за влизането в еврозоната. Нужно е национално отговорно решение, тъй като визира ориста на поколенията след нас.
Като загубим тази автономия на паричната политика, значи, че тази инфлация ще се натрупва и България ще влезе най-вероятно в гръцкия сюжет. Такава е обстановката в Португалия, Испания, Гърция и други страни. Гърция в действителност усили задълженията си, тъй като, влизайки в еврозоната, към този момент няма значение в какво положение е стопанската система, с цел да имате висок кредитен рейтинг, и по този начин можете да трупате задължения. Даже банкерите идват сами да ви оферират заеми при ниска рента. Това докара до задлъжнялост на Гърция до 200% от Брутният вътрешен продукт. Само за информация - нашите задължения са единствено 23% от Брутният вътрешен продукт. Това е разликата, когато можете да теглите лесни заеми и пазарът да ви санкционира, когато почвате да се глезите. Такава е обстановката и сега. Последните аукциони на МФ бяха провалени, а в предходните поръчките не бяха запълнени. Т.е. пазарът стартира да притиска МФ, с цел да вкара нещата в строй.
- Това беше и нашето съмнение, че провалянето на нашите аукциони има по-дълга цел - да ни подчинят и накарат да влезем в еврозоната.
- Да, по този начин е. С една спогодба, че пазарите притискат МФ - когато ни трябват пари, не можем да ги вземем и по този начин министерството стартира да обръща позицията си. Една сламка повече чупи гърба на камилата. Не е отговорна сламката, а кой е идиотът, който е натоварил по този начин камилата. Банковата ни система е направена като къщурка от плява.
- А какво ще се случи с нашите валутни запаси?
- Имаме все още към 74 милиарда лева хубави активи. Вътре има злато, пари в брой и главно облигации, които са деноминирани в евро. Все неща, които можете да изкарате на пазара и незабавно да получите пари против тях. Когато влезем в еврозоната, тези елементи, които са в злато, в долари и други валути, ще бъдат обособени като запас, до момента в който облигациите ще бъдат преоформени като капиталови активи. С тях ще можем да вършим разнообразни неща - ще би трябвало да следваме политиката на ЕЦБ, да вземем за пример. ЕЦБ спуска през днешния ден стратегия за количествени удобства, да вземем за пример, където се споделя: би трябвало да се купят избрани количества облигации от немския дълг - 20 милиарда, от гръцкия и така нататък, и всяка централна банка би трябвало да излезе и да извърши този проект. Но с цел да имаме пари да го създадем, би трябвало да разпродаваме капиталовите си активи и с тези пари ще дадем заем на италианското, на гръцкото, на португалското държавно управление. Включително и на българското, в случай че имаме потребност. Това в този момент не можем да го вършим. Образно казано, ще разпашем коланите.
Днес против всеки ваш лев стои 1,60 лева валутен запас в първокласни активи. След като влезем в еврозоната, тези активи няма да бъдат толкоз първокласни. Покритието на валутата, която притежавате, ще е друга. Уловката е, че това покритие става общо, обезпечено от всички банки в еврозоната. Ще подвластен от ЕЦБ, която ще избавя еврозоната непременно. За страдание, това са спомагателни разноски, които се заплащат от хората. Това значи структуриране на избавителни фондове.
Когато Гърция трябваше да бъде спасявана, се образуваха такива фондове от цялата еврозона, само че гърците не можаха да получат нито едно евро от тях, тъй като парите отидоха за рефинансирането на държавните задължения. Парите отидоха за избавяне на немски, френски и други банки кредитори на южната ни съседка. Така Гърция остана без активи, взеха й се пристанища, острови и така нататък И тя е дребна, спрямо огромните стопански системи, там става въпрос за доста по-големи размери дълг.
От 2 години, да вземем за пример, единствено ЕЦБ финансира Италия. Банки, капиталови фондове отхвърлят да вземат участие в тази игра. Така че, влизайки в еврозоната, ще се хванем на хоро, което желае от ден на ден и по-големи разноски. Освен това, откакто влезем в еврозоната, може да се чака нова световна рецесия, само че не тъй като с който и с каквото се хванем, се скапва. А тъй като тези, които се заловен за хорото най-после, са и най-потърпевши.
- Прилича на мултилевъл маркетинга - първите печелят, последните губят.
- Точно по този начин. Еврозоната е като финансова пирамида. Ако България остане настрани, ще бъде в доста преференциална позиция. В каквато са и всички останали европейски страни, които отхвърлят да влязат в еврозоната. >
Финансистите са най-активни за влизането в еврозоната. За тях това значи повече и по-големи облаги
- Доц. Сарийски, подготвена ли е България за еврозоната?
- Според мен и множеството икономисти България въобще не е подготвена за еврозоната. Доколкото се чуват информации от Народното събрание, сходни са и констатациите на Българска народна банка в работния документ. Основната теза там е, че българската стопанска система въобще няма подготвеност за конвергенция, т.е. за доближаване с европейската стопанска система. Единият от индикаторите е енергоемкост.
Нашата стопанска система използва над 3,5 пъти повече сила от европейската. Това значи, че когато има потрес върху енергийните източници, той ще се отрази доста по-силно върху нашата промишленост и стопанска система, в сравнение с върху финансовия бранш, да вземем за пример, на страна като Люксембург, която се занимава повече с прекачване на активи и финансови интервенции. Т.е. при идентични условия едната стопанска система ще страда, а другата ще бъде облагодетелствана. Това е огромният проблем.
Другият е, че в еврозоната няма обезщетителни механизми. Тя е един градеж, без градивната част. Архитектура без арматурно желязо и без противоземетръсни шайби. При най-малкия трус тази постройка стартира да се клати, както стана при финансовата рецесия през 2009 година Всяка стопанска система има интерес от провеждането на избрана политика, която е друга за другите страни, а ЕЦБ е една. Когато влезем в еврозоната, нямаме право да компенсираме никого, както вършим това в този момент. Сега централната банка може да манипулира минималните наложителни запаси на банките. Т.е. тя може да охлажда паричното обращение, когато стопанската система е прегрята. При рецесията през 2009-а тя усили МЗР от 8 на 10%.
- Управителят на Българска народна банка Димитър Радев изясни, че следва понижаване на тези проценти до 1.
- Да. Това значи, че паричната маса ще се усили 10 пъти у нас. Това ще сътвори голямо инфлационно напрежение. Но няма да е единствено това.
Когато влезем в еврозоната, ще има облекчения и за ликвидните активи. В момента всяка банка поддържа доста висок коефициент на ликвидно покритие на депозитите - парите в сейфове, злато и така нататък, с цел да се предпазят от отрицателен поврат. В еврозоната всяка банка ще може да звъни на ЕЦБ и да получава толкоз пари, колкото й трябват, а ликвидното покритие на депозитите ще се изкара в обращение. Т.е. и отсам ще има помпане на пари. Но в рецесия банките стават неустойчиви. При премахването на буферите можем да чакаме още по-голяма неустойчивост на финансовата ни система. Ето за какво финансистите са най-активни за влизането в еврозоната. За тях това значи повече и по-големи облаги.
- Очевидно те ще се разсънят милиардери. Естествено, че Димитър Радев като шеф на Българска народна банка ще е на тяхна страна. Въпросът е кой ще е на наша страна?
- Да, по този начин е. Според допитванията на Евростат единствено 18% от запитаните споделят " да, съгласни сме ". Така че се получава доста огромно различие сред Народното събрание и масата от хора. Затова би трябвало да се организира референдум за влизането в еврозоната. Нужно е национално отговорно решение, тъй като визира ориста на поколенията след нас.
Като загубим тази автономия на паричната политика, значи, че тази инфлация ще се натрупва и България ще влезе най-вероятно в гръцкия сюжет. Такава е обстановката в Португалия, Испания, Гърция и други страни. Гърция в действителност усили задълженията си, тъй като, влизайки в еврозоната, към този момент няма значение в какво положение е стопанската система, с цел да имате висок кредитен рейтинг, и по този начин можете да трупате задължения. Даже банкерите идват сами да ви оферират заеми при ниска рента. Това докара до задлъжнялост на Гърция до 200% от Брутният вътрешен продукт. Само за информация - нашите задължения са единствено 23% от Брутният вътрешен продукт. Това е разликата, когато можете да теглите лесни заеми и пазарът да ви санкционира, когато почвате да се глезите. Такава е обстановката и сега. Последните аукциони на МФ бяха провалени, а в предходните поръчките не бяха запълнени. Т.е. пазарът стартира да притиска МФ, с цел да вкара нещата в строй.
- Това беше и нашето съмнение, че провалянето на нашите аукциони има по-дълга цел - да ни подчинят и накарат да влезем в еврозоната.
- Да, по този начин е. С една спогодба, че пазарите притискат МФ - когато ни трябват пари, не можем да ги вземем и по този начин министерството стартира да обръща позицията си. Една сламка повече чупи гърба на камилата. Не е отговорна сламката, а кой е идиотът, който е натоварил по този начин камилата. Банковата ни система е направена като къщурка от плява.
- А какво ще се случи с нашите валутни запаси?
- Имаме все още към 74 милиарда лева хубави активи. Вътре има злато, пари в брой и главно облигации, които са деноминирани в евро. Все неща, които можете да изкарате на пазара и незабавно да получите пари против тях. Когато влезем в еврозоната, тези елементи, които са в злато, в долари и други валути, ще бъдат обособени като запас, до момента в който облигациите ще бъдат преоформени като капиталови активи. С тях ще можем да вършим разнообразни неща - ще би трябвало да следваме политиката на ЕЦБ, да вземем за пример. ЕЦБ спуска през днешния ден стратегия за количествени удобства, да вземем за пример, където се споделя: би трябвало да се купят избрани количества облигации от немския дълг - 20 милиарда, от гръцкия и така нататък, и всяка централна банка би трябвало да излезе и да извърши този проект. Но с цел да имаме пари да го създадем, би трябвало да разпродаваме капиталовите си активи и с тези пари ще дадем заем на италианското, на гръцкото, на португалското държавно управление. Включително и на българското, в случай че имаме потребност. Това в този момент не можем да го вършим. Образно казано, ще разпашем коланите.
Днес против всеки ваш лев стои 1,60 лева валутен запас в първокласни активи. След като влезем в еврозоната, тези активи няма да бъдат толкоз първокласни. Покритието на валутата, която притежавате, ще е друга. Уловката е, че това покритие става общо, обезпечено от всички банки в еврозоната. Ще подвластен от ЕЦБ, която ще избавя еврозоната непременно. За страдание, това са спомагателни разноски, които се заплащат от хората. Това значи структуриране на избавителни фондове.
Когато Гърция трябваше да бъде спасявана, се образуваха такива фондове от цялата еврозона, само че гърците не можаха да получат нито едно евро от тях, тъй като парите отидоха за рефинансирането на държавните задължения. Парите отидоха за избавяне на немски, френски и други банки кредитори на южната ни съседка. Така Гърция остана без активи, взеха й се пристанища, острови и така нататък И тя е дребна, спрямо огромните стопански системи, там става въпрос за доста по-големи размери дълг.
От 2 години, да вземем за пример, единствено ЕЦБ финансира Италия. Банки, капиталови фондове отхвърлят да вземат участие в тази игра. Така че, влизайки в еврозоната, ще се хванем на хоро, което желае от ден на ден и по-големи разноски. Освен това, откакто влезем в еврозоната, може да се чака нова световна рецесия, само че не тъй като с който и с каквото се хванем, се скапва. А тъй като тези, които се заловен за хорото най-после, са и най-потърпевши.
- Прилича на мултилевъл маркетинга - първите печелят, последните губят.
- Точно по този начин. Еврозоната е като финансова пирамида. Ако България остане настрани, ще бъде в доста преференциална позиция. В каквато са и всички останали европейски страни, които отхвърлят да влязат в еврозоната. >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ