Дийпфейк и тролски мрежи. Какъв е планът на ПП-ДБ срещу дезинформацията
Интернет тролове, подправени реклами с известни персони, анонимни уеб сайтове, които забогатяват от сензационни публикации. Част от ръководещите в България оферират всичко това да се контролира с промени в закона. Опонентите им виждат цензура. Какво тъкмо се случва?
Певицата Хилда Казасян признава, че страда от гъбички, и популяризира медикаменти срещу този проблем. Подобни заглавия се появиха през януари в разнообразни уеб сайтове и обществени мрежи.
Така „ рекламата “ с лицето на Казасян доближи до хиляди хора. Но се оказа, че не е същинска. Тя съдържа фалшифицирани записи на певицата посредством така наречен дийпфейк технологии, с цел да наподобява като че ли тя популяризира подозрителен артикул.
Сайтове, които популяризират такива „ реклами “, ще би трябвало да заплащат санкции, в случай че влезе в действие нов закон с ограничения против дезинформацията. За дезинформация се счита съзнателно основаното наличие, което е погрешно, неопределено или подвеждащо и предизвиква щета на обществото.
Законопроектът беше показан в понеделник от „ Продължаваме промяната - Демократична България “ (ПП-ДБ) за обществено разискване и стана мотив за полемики преди да е импортиран в Народното събрание.
Той планува краткотрайно да се стопират уеб сайтове и реклами с нелегално наличие и да се взимат ограничения против така наречен „ тролове “ - подправени профили в обществените мрежи, които постоянно разгласяват погрешна или пропагандна информация против възнаграждение.
Мерките бяха оповестени като план за промени в Закона за електронните известия . Те идват няколко месеца откакто Министерският съвет (МС), от който и ПП-ДБ е част, пусна за публично разискване в същия закон.
Целта е в българското законодателство да се приложи европейски за цифровите услуги, който беше признат през 2022 година Той изисква по-голяма бистрота от най-големите онлайн платформи като Facebook и Екс (бившия Туитър) и приказва за попречване на „ противозаконни действия “ и дезинформация. Като закон, признат от Европейски Съюз, е наложително да бъде въведен и в България.
Проектът на ПП-ДБ обаче беше посрещнат със смесени реакции. Някои видяха в него знак, че институциите в България поставят старания да се оправят с казуса с дезинформацията. Други обаче заподозряха опит да се наложи цензура. Кое е вярното?
Какво включва планът
Проектът планува стягане на контрола най-вече върху мрежите за реклами и така наречен „ доста огромни онлайн платформи “. Има се поради обществени мрежи, които имат повече от 1 млн. консуматори в България. Най-яркият образец за такава платформа е Facebook.
Законът няма да се занимава със наличието на публикации, профили и реклами в тези канали, а ще визира механизмите им на разпространяване.
Ако Народното събрание утвърди плана на ПП-ДБ, страната ще получи повече пълномощия да противодейства на проблеми като:
Злоупотребите с подправени „ тролски “ профили
Проектът дефинира така наречен „ тролски ферми “ като „ групи от неавтентични потребителски профили “. Те могат да се употребяват за проведени дезинформационни акции в обществените мрежи, които манипулират публичното мнение. Според вносителите това е изключително рисково, когато предстоят избори.
Предложението е платформи като Facebook да са длъжни да разпознават такива групи профили и да вземат ограничения за тяхното ограничение според своите лични правила.
Печалбата на анонимни уеб сайтове, които с рекламни акции разпространяват публикации с дезинформация
В България има доста уеб сайтове с незнайни притежатели, които разгласяват сензационни публикации с дезинформационно наличие. Те елементарно печелят публика, а оттова и пари, тъй като съдържат реклами.
Законопроектът цели да спре тази процедура и да задължи рекламните мрежи да разпознават притежателите на уеб страниците, с които работят. Сайтове и рекламни мрежи, при които няма бистрота, ще могат да бъдат краткотрайно спирани.
Това няма да блокира всеки уебсайт, който разгласява дезинформация. Ако един подобен уебсайт е транспарантен и не употребява противозаконни способи, с цел да се разпространява, той няма да бъде обиден.
Заблуждаващите реклами, които употребяват дийпфейк с известни персони
В тази точка попадат „ рекламата “ на Хилда Казасян и всички други реклами на хранителни добавки с дийпфейк видеа на музиканти, лекари, публицисти и така нататък В законопроекта написа, че ще има санкции и имуществени наказания за уеб страниците и рекламните мрежи, които популяризират такива видеа.
За използването на новите ограничения ще дават отговор най-вече 2 органа:
Комисията за контролиране на известията (КРС); Министерството на електронното ръководство (МЕУ).
Те ще могат да изискват информация и доклад от огромните обществени мрежи като Facebook, с цел да наблюдават до каква степен те лимитират разпространяването на дезинформация и нелегално наличие. Ако платформите нарушават този закон, ще би трябвало да заплащат санкции.
Нужен ли е подобен закон
Индексът за медийната просветеност от 2023 година демонстрира, че България е най-уязвимата на дезинформация страна от Европейския съюз. Това е проблем, тъй като дезинформацията води до ниско гражданско присъединяване и влошено сериозно мислене.
Близо 70% от българите употребяват Facebook, с цел да наблюдават вести, а изброените дезинформационни акции се развиват най-бързо точно там. Същевременно такива световни платформи стартират да се контролират на политическо равнище едвам през последните години.
Ралица Ковачева е лекар по публицистика и основна редакторка на платформата за инспекция на обстоятелства. Заедно с Никола Тулечки тя е авторка на проучване, което наблюдава по какъв начин развлекателни Facebook страници с огромна аудитория се употребяват за дезинформационни цели.
В проучването се напомня, че Facebook има свои вътрешни правила, съгласно които би трябвало да лимитира погрешна информация, неавтентично държание на профили и координирано шерване на едно и също наличие. В българския Facebook обаче не се следи да се съблюдават ограниченията за ограничение, заложени от самата платформа, пишат създателите.
Проектът на ПП-ДБ предлага сходни ограничения, само че на равнище законодателство. Според Ковачева това е верен метод, тъй като следва метода на платформите. Тоест, „ ориентиран е към неавтентичното държание и координираното шерване като метод за разпространяване на нездравословно наличие, а не към самото наличие “.
Има ли подозрения за „ цензура “
В сряда водачът на „ Възраждане “ Костадин Костадинов произнесе в Народното събрание декларация срещу законопроекта на ПП-ДБ, който съгласно него цели да наложи „ цялостен информативен надзор над българското общество “ и „ тирания в обществените мрежи “.
На сходно мнение е и Съюзът на българските публицисти (СБЖ), който дефинира плана като „ чиста проба държавна цензура “ и го оприличи на пропагандното Министерство на истината от антиутопичния разказ на Джордж Оруел „ 1984 “ .
Депутатът от ПП-ДБ и някогашен министър на електронното ръководство Божидар Божанов опроверга тези изказвания и написа в профила си във Facebook, че „ всички ограничения са ориентирани към механизмите на разпространяване, а не към самото наличие, за гарантиране на свободата на словото “.
„ Гарантирането на свободата на изложение не разрешава на законодателя и още по-малко на изпълнителната власт да дефинира кое е подправена вест и кое - не “, написа и в претекстовете към законопроекта, който съгласно вносителите не основава заплаха от налагане на цензура.
Председателят на „ Интернет общество - България “ Вени Марковски би подкрепил даже по-сериозни ограничения против дезинформацията. Според него планът на ПП-ДБ се занимава със „ странични проблеми “ като „ тролските ферми “ и рекламите и би трябвало да обърне повече внимание върху наличието.
„ Злоумишлените артисти, които желаят да популяризират такова наличие, надали се интересуват от законите в България и може да решат да ги заобиколят “, споделя Марковски. По думите му, без да нарушават закона, тези групи могат да продължат с „ общественоопасната си активност “.
Регламентът на Европейски Съюз за цифровите услуги, с който България би трябвало да съобрази законодателството си, не приказва за налагане на цензура. Той включва ограничения за бистрота на огромните онлайн платформи и ги задължава да противодействат на противозаконното наличие и злоупотребите. Законът делегира надзора над платформите на самите страни членки.
От август 2023 година тези правила се ползват за мрежи с над 45 млн. консуматори в Европейски Съюз, а от 17 февруари тази година ще важат за всички онлайн платформи.
Певицата Хилда Казасян признава, че страда от гъбички, и популяризира медикаменти срещу този проблем. Подобни заглавия се появиха през януари в разнообразни уеб сайтове и обществени мрежи.
Така „ рекламата “ с лицето на Казасян доближи до хиляди хора. Но се оказа, че не е същинска. Тя съдържа фалшифицирани записи на певицата посредством така наречен дийпфейк технологии, с цел да наподобява като че ли тя популяризира подозрителен артикул.
Сайтове, които популяризират такива „ реклами “, ще би трябвало да заплащат санкции, в случай че влезе в действие нов закон с ограничения против дезинформацията. За дезинформация се счита съзнателно основаното наличие, което е погрешно, неопределено или подвеждащо и предизвиква щета на обществото.
Законопроектът беше показан в понеделник от „ Продължаваме промяната - Демократична България “ (ПП-ДБ) за обществено разискване и стана мотив за полемики преди да е импортиран в Народното събрание.
Той планува краткотрайно да се стопират уеб сайтове и реклами с нелегално наличие и да се взимат ограничения против така наречен „ тролове “ - подправени профили в обществените мрежи, които постоянно разгласяват погрешна или пропагандна информация против възнаграждение.
Мерките бяха оповестени като план за промени в Закона за електронните известия . Те идват няколко месеца откакто Министерският съвет (МС), от който и ПП-ДБ е част, пусна за публично разискване в същия закон.
Целта е в българското законодателство да се приложи европейски за цифровите услуги, който беше признат през 2022 година Той изисква по-голяма бистрота от най-големите онлайн платформи като Facebook и Екс (бившия Туитър) и приказва за попречване на „ противозаконни действия “ и дезинформация. Като закон, признат от Европейски Съюз, е наложително да бъде въведен и в България.
Проектът на ПП-ДБ обаче беше посрещнат със смесени реакции. Някои видяха в него знак, че институциите в България поставят старания да се оправят с казуса с дезинформацията. Други обаче заподозряха опит да се наложи цензура. Кое е вярното?
Какво включва планът
Проектът планува стягане на контрола най-вече върху мрежите за реклами и така наречен „ доста огромни онлайн платформи “. Има се поради обществени мрежи, които имат повече от 1 млн. консуматори в България. Най-яркият образец за такава платформа е Facebook.
Законът няма да се занимава със наличието на публикации, профили и реклами в тези канали, а ще визира механизмите им на разпространяване.
Ако Народното събрание утвърди плана на ПП-ДБ, страната ще получи повече пълномощия да противодейства на проблеми като:
Злоупотребите с подправени „ тролски “ профили
Проектът дефинира така наречен „ тролски ферми “ като „ групи от неавтентични потребителски профили “. Те могат да се употребяват за проведени дезинформационни акции в обществените мрежи, които манипулират публичното мнение. Според вносителите това е изключително рисково, когато предстоят избори.
Предложението е платформи като Facebook да са длъжни да разпознават такива групи профили и да вземат ограничения за тяхното ограничение според своите лични правила.
Печалбата на анонимни уеб сайтове, които с рекламни акции разпространяват публикации с дезинформация
В България има доста уеб сайтове с незнайни притежатели, които разгласяват сензационни публикации с дезинформационно наличие. Те елементарно печелят публика, а оттова и пари, тъй като съдържат реклами.
Законопроектът цели да спре тази процедура и да задължи рекламните мрежи да разпознават притежателите на уеб страниците, с които работят. Сайтове и рекламни мрежи, при които няма бистрота, ще могат да бъдат краткотрайно спирани.
Това няма да блокира всеки уебсайт, който разгласява дезинформация. Ако един подобен уебсайт е транспарантен и не употребява противозаконни способи, с цел да се разпространява, той няма да бъде обиден.
Заблуждаващите реклами, които употребяват дийпфейк с известни персони
В тази точка попадат „ рекламата “ на Хилда Казасян и всички други реклами на хранителни добавки с дийпфейк видеа на музиканти, лекари, публицисти и така нататък В законопроекта написа, че ще има санкции и имуществени наказания за уеб страниците и рекламните мрежи, които популяризират такива видеа.
За използването на новите ограничения ще дават отговор най-вече 2 органа:
Комисията за контролиране на известията (КРС); Министерството на електронното ръководство (МЕУ).
Те ще могат да изискват информация и доклад от огромните обществени мрежи като Facebook, с цел да наблюдават до каква степен те лимитират разпространяването на дезинформация и нелегално наличие. Ако платформите нарушават този закон, ще би трябвало да заплащат санкции.
Нужен ли е подобен закон
Индексът за медийната просветеност от 2023 година демонстрира, че България е най-уязвимата на дезинформация страна от Европейския съюз. Това е проблем, тъй като дезинформацията води до ниско гражданско присъединяване и влошено сериозно мислене.
Близо 70% от българите употребяват Facebook, с цел да наблюдават вести, а изброените дезинформационни акции се развиват най-бързо точно там. Същевременно такива световни платформи стартират да се контролират на политическо равнище едвам през последните години.
Ралица Ковачева е лекар по публицистика и основна редакторка на платформата за инспекция на обстоятелства. Заедно с Никола Тулечки тя е авторка на проучване, което наблюдава по какъв начин развлекателни Facebook страници с огромна аудитория се употребяват за дезинформационни цели.
В проучването се напомня, че Facebook има свои вътрешни правила, съгласно които би трябвало да лимитира погрешна информация, неавтентично държание на профили и координирано шерване на едно и също наличие. В българския Facebook обаче не се следи да се съблюдават ограниченията за ограничение, заложени от самата платформа, пишат създателите.
Проектът на ПП-ДБ предлага сходни ограничения, само че на равнище законодателство. Според Ковачева това е верен метод, тъй като следва метода на платформите. Тоест, „ ориентиран е към неавтентичното държание и координираното шерване като метод за разпространяване на нездравословно наличие, а не към самото наличие “.
Има ли подозрения за „ цензура “
В сряда водачът на „ Възраждане “ Костадин Костадинов произнесе в Народното събрание декларация срещу законопроекта на ПП-ДБ, който съгласно него цели да наложи „ цялостен информативен надзор над българското общество “ и „ тирания в обществените мрежи “.
На сходно мнение е и Съюзът на българските публицисти (СБЖ), който дефинира плана като „ чиста проба държавна цензура “ и го оприличи на пропагандното Министерство на истината от антиутопичния разказ на Джордж Оруел „ 1984 “ .
Депутатът от ПП-ДБ и някогашен министър на електронното ръководство Божидар Божанов опроверга тези изказвания и написа в профила си във Facebook, че „ всички ограничения са ориентирани към механизмите на разпространяване, а не към самото наличие, за гарантиране на свободата на словото “.
„ Гарантирането на свободата на изложение не разрешава на законодателя и още по-малко на изпълнителната власт да дефинира кое е подправена вест и кое - не “, написа и в претекстовете към законопроекта, който съгласно вносителите не основава заплаха от налагане на цензура.
Председателят на „ Интернет общество - България “ Вени Марковски би подкрепил даже по-сериозни ограничения против дезинформацията. Според него планът на ПП-ДБ се занимава със „ странични проблеми “ като „ тролските ферми “ и рекламите и би трябвало да обърне повече внимание върху наличието.
„ Злоумишлените артисти, които желаят да популяризират такова наличие, надали се интересуват от законите в България и може да решат да ги заобиколят “, споделя Марковски. По думите му, без да нарушават закона, тези групи могат да продължат с „ общественоопасната си активност “.
Регламентът на Европейски Съюз за цифровите услуги, с който България би трябвало да съобрази законодателството си, не приказва за налагане на цензура. Той включва ограничения за бистрота на огромните онлайн платформи и ги задължава да противодействат на противозаконното наличие и злоупотребите. Законът делегира надзора над платформите на самите страни членки.
От август 2023 година тези правила се ползват за мрежи с над 45 млн. консуматори в Европейски Съюз, а от 17 февруари тази година ще важат за всички онлайн платформи.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ