Инфлация, лихви, сделки: Какво стана на икономическия фронт през 2022 година?
Инфлация, лихви, икономическо закъснение. Това са основните думи на миналата 2022 година, която в доста връзки се оказва повратна за ветровете на икономическите процеси по света. В главната на рекордната инфлация, която на процедура се разпростря на всички места, стои историческото повишаване на енергоносителите. Докато през предходната година повишаването на материали и първични материали се дължеше на внезапното възобновяване на търсенето след локдауните, наложени поради коронавирус пандемията, то през 2022 година главен принос за това имаха последствията от нахлуването на Русия в Украйна, написа actualno.bg.
Процесите по прекъсването на печатницата за пари мигновено се отразиха и на най-големи финансов пазар в света – този в Съединени американски щати, където огромните софтуерните компании претърпяха фрапантен спад в цената на акциите, изтривайки част от благосъстоянието на софтуерните милиардери. Все отново годината предложи няколко вълнуващи покупко-продажби на корпоративния фронт, като вероятно тази, която разбуди най-сериозен интерес, беше придобиването на обществената медия Twitter от небезизвестния милиардер Илон Мъск.
2022 беше годината на високата инфлация. Всички развити стопански системи регистрираха ускоряване на потребителските цени, невиждано от десетилетия. Инфлацията в еврозоната доближи рекордните 10.6% през октомври, което е най-високото ниво, откогато въобще се води тази статистика. Поскъпването във Англия удари 11.1% през същия месец, което е 41-годишен връх, а инфлацията в Съединени американски щати се изстреля до 9.06% през месец юни – още веднъж равнище, невиждано от четири десетилетия. Инфлацията в България доближи пик през месец септември от 18.7%, чупейки 24-годишен връх, като водещите съставни елементи за внезапния скок в показателя на потребителските цени бяха цените на силата и храните.
Известно време през тази година България бе в топ 5 по-най-висока инфлация в Европейския съюз, само че през последните месеци страната ни изпадна от челните места в подреждането. Страните с най-висока инфлация в Европейски Съюз през тази година са Балтийските страни и Унгария, където годишния растеж на хармонизирания показател на потребителските цени надвиши 20%. А за какво Унгария: Числата демонстрират, че Виктор Орбан унищожи стопански Унгария.
Според хармонизирания показател на потребителските цени, които се ползва в Европейски Съюз, пикът на инфлацията у нас през септември е бил на равнище от 15.6%. Въпреки че България е водач по растеж на разноските за труд на работодателите в Европейски Съюз през тази година, това не се оказва задоволително в надпреварата сред приходи и цени. Средната брутна заплата у нас нараства с 15.81% на годишна база и към края на месец септември възлиза на 1 787 лв., сочат данните на Национален статистически институт. Това значи, че действителният растеж на приходите от заплата е на процедура нулев, в случай че използваме хармонизирания показател на потребителските цени, и искрено негативен, в случай че използван родния измерител за потребителската инфлация.
Инфлацията стартира да понижава през последните два месеца, само че остава главен проблем по отношение на възможното влизане на България в еврозоната. През тази година страната ни съобщи ясно желанието да одобри еврото от 1 януари 2024 година. Въпреки че към този миг България не покрива някои от условията за участие в еврозоната, като ценовата непоклатимост да вземем за пример, интернационалната обстановка прави по този начин, че приемането на еврото наподобява напълно допустима цел, още повече, че е част от уговорките, съпътстващи влизането на България в Европейски Съюз. Как ще се преобразуват цени, заплати и пенсии след приемането на еврото? Така или другояче, понастоящем този спор у нас е пренесен по-скоро на политическото поле, в сравнение с икономическото.
2022 година бе белязана от повишаването на енергоносителите по света и от пренареждането на световните енергийни пазари вследствие на съветското навлизане в Украйна и политиката на наказания, ценови тавани и впрочем. Цената на природния газ в Европа счупи всички върхове, достигайки своя пик в края на месец август, когато сесията на нидерландския газов хъб TTF завърши с цена от 345.7 евро на киловатчас. Това съставлява повишаване от 430% по отношение на края на миналата 2021 година, когато цената бе 65 евро за киловатчас. Поскъпването се дължеше на спиранията в подаването на природен газ от главния снабдител за Европа – съветската " Газпром ". В следствие, с обезпечаването на различни доставки на синьо гориво и запълването на газовите складове, цената на газа падна, като все още на приготовление на материала стигна до под 85 евро за пръв път от март насам.
Въпреки това, анализаторите са единомислещи, че през идната година цената може още веднъж да се изстреля нагоре, защото търсенето още веднъж ще скочи вследствие на запълването на запасите за идващия зимен сезон. Таван на цената на газа в Европейски Съюз слага под риск обезпечаването на доставки за идната зима. Всичко това предизвика европейските страни да погледнат всеобщо към втечнения природен газ (LNG), като единствено за няколко месеца фокусът на Европа се обърна към основаването на инфраструктура за едно бъдеще, където LNG ще има все по-централна роля.
България също направи сериозна стъпка към диверсификация на газовите доставки, като публично беше открита газова връзка с Гърция, посредством която ще тече азерски газ. Проектът, който се влачи едно десетилетие, беше открит на фона на разногласията с " Газпром " по отношение на метода, по който би трябвало да се заплащат доставките на синьо гориво – в рубли или не. Относно петролните доставки към " Лукойл " у нас, страната ни получи дерогация от общия проект на Европейски Съюз да обърне тил на съветското черно злато, само че с експлицитното изискване, че модифицираните нефтени артикули не могат да се осъществят в следствие на европейския пазар, както и на пазари на трети страни, като се изключи Украйна. Това пък докара до неприятности за шефа на " Лукойл " и пояснения.
Пуснаха публично IGB, европейски и районни водачи го нарекоха независимост.Промяната на енергийната карта през 2022 година предизвика и всеобщо ориентиране на погледите към Африка като идната дестинация, която може да стане снабдител на газ за Европа. Сътресенията на енергийния фронт предизвикаха и държавна интервенция, под формата на дейности по национализация на някои от най-големите енергийни компании в Европа, като Électricité de France (EDF) във Франция и Uniper в Германия. На фона на това, потреблението на въглища се изстреля до десетгодишен връх на инат на зелените политики, тласкащи Европейски Съюз и други развити пазари към бленуваната въглеродна индиферентност.
В същото време Съединени американски щати усилиха доставките си на полутечен природен газ вследствие на засиленото търсене в Европа, което ги трансформира в най-големият експортьор на LNG през първото полугодие на тази година. Китай също взе парче от баницата с помощта на дълготрайните си контракти за доставка на LNG, подписани преди събитията в Украйна, което разреши на страната да препродава полутечен природен газ на много по-високи цени. Освен това Китай и Русия задълбочиха взаимоотношенията на енергийния фронт, като Москва се надява за дълготрайно съдействие в доставките към Пекин.
Цената на петрола не изостана от тази на природния газ, като през 2022 година доближи небеса, невиждани от повече от десетилетие. Пикът беше при започване на март, като на моменти цената на фючърсите върху суровия нефт вид " Брент ", референтен за Европа, надхвърляше 130 $ за барел, откакто в края на предходната година бе на равнище от 77.7 $. Подобно на обстановката при газа, цената падна до ниво, сходно с това от края на предходната 2021 година. Част от света, в това число Европейски Съюз, реши да не купува съветски нефт, до момента в който по други географски ширини, като Индия и Китай, одобриха тази вест като промоция, възползвайки се от съществени понижения в цените.
Но влизането на таван на цената на съветския нефт с помощта на Г-7 трансформира разпоредбите на играта - Русия се забави с отговора, тъй като 60 $ на барел в действителност лимитира приходите на Кремъл, само че не ги трансформира в цялостна загуба. В България всичко това се материализира под формата на повишаване на артикули и услуги, като с настъпването на зимния сезон, рецесията стартира да се придвижва и към сметките за отопление на жителите.
Ускорената инфлация предизвика централните банки по света да стартират внезапно повишение на лихвените си проценти, като сходен развой не бе следен от десетилетия. Всички съществени централни банки в света стегнаха паричната политика, водени от Федералния запас на Съединени американски щати, Банката на Англия и Европейската централна банка, която беше последната съществена банка, присъединила се в новото обикновено. Затягането на паричната политика би следвало да понижи ликвидността и потреблението, което от своя страна да охлади ускоряващата се инфлация. Цената обаче може да се окаже солена, защото процесът има капацитет да удари стопанските системи по света, тласкайки ги към криза. За този сюжет се готвят както Съединени американски щати, по този начин и Европа.
Международният валутен фонд чака през идната 2023 година растежът на международната стопанска система да се намали до 2.7%, по отношение на предстоящ растеж от 3.2% през 2022 година, като акцентира, че има 25% късмет световният напредък в действителност да е под 2%. " Над 1/3 от международната стопанска система ще се свие през тази или идната година, до момента в който трите най-големи стопански системи – Съединени американски щати, Европейския съюз и Китай ще продължат да са в застой. Накратко – най-лошото занапред следва и за доста хора 2023 година ще се усеща като криза ", показва основният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринчас в отчета World Economic Outlook, показан през месец октомври тази година.
Очакванията на МВФ за България са сходни – плануван растеж на стопанската система за тази година от 3.9%, след което стесняване до растеж от 3% през 2023 година. Прогнозата е малко по-висока от последните данни за развиването на родната стопанска система на Националния статистически институт. Брутният вътрешен артикул на страната ни забавя годишния напредък към този момент три следващи тримесечия. След като изненадващо се оказа, че съгласно ревизираните данни, Брутният вътрешен продукт на България е повишен през предходната година със 7.6%, а не с в началото посочените 4.2%, растежът стартира гладко да се свива. През първото тримесечие на 2022 година стопанската система е добивала 5.2% на годишна база, през второто тримесечие растежът понижава до 4.6%, единствено с цел да се свие до 3.3% през третото тримесечие. Тенденцията визира целият Европейски съюз, където за съпоставяне, междинният годишен растеж през третото тримесечие възлиза на 2.5% и 2.3% съответно за страните от еврозоната.
Новата парична политика на централните банки по света сложи завършек на епохата на нулеви и даже негативни лихви, траяла повече от едно десетилетие, която бе в главната на бурното икономическо развиване след международната финансова рецесия от 2008 година. Повишаването на главните лихви намалява паричното предложение, като се отразява на цената на заема за жители и бизнес – развой, който се чака гладко да се случи и у нас. Според Българската национална банка, по-сериозно повишаване на лихвите по заеми и депозити може да се чака през първата половина на идната 2023 година.
Припомняме, че лихвите по жилищните заеми у нас се намират на историческо ниско дъно, което бе и една от главните аргументи за върховете на пазара на недвижими парцели. По данни на Българска народна банка жилищните заеми в България порастват с исторически висок годишен ритъм от 18% към края на септември, а цените на жилищата прибавят 14.6% на годишна база през второто тримесечие на тази година – ритъм невъобразим повече от десетилетие, разкриват данните на Национален статистически институт.
Паралелно с това, цената на държавния дълг по света също набъбна, което сложи кол в колелото на желанията на държавните управления по света, в това число родните ръководещи, за набиране на средства за финансиране на идни заплащания и бюджетни дефицити. Промяната на лихвения цикъл повдигна и въпроса за финансовата непоклатимост в прекалено задлъжняли страни като Италия. Все отново страната ни съумя да набере почти 7 милиарда лв. нов дълг през тази година, от които към 4.4 милиарда лв. на интернационалните пазари. Това се случи най-вече през втората половина на тази година в изискванията на длъжностен кабинет.
Според плановете на служебния министър на финансите, бюджетният недостиг ще пораства с бързи темпове през идната година вследствие на сериозния скок в разходната част. Повишението в разноските през 2022 година бе движено главно от два фактора – помощта за бизнеса поради високите цени на електрическата енергия и внушителния растеж в разноските за пенсии, които към края на месец октомври към този момент надвишават 14 милиарда лв., по данни на Националния застрахователен институт. Поради обстоятелството, че приходите по бюджета на Държавното публично обезпечаване, обичайно са по-ниски от разноските, прехвърлянията към ДОО вървят единствено нагоре – за 11 месеца през тази година, регистрираните прехвърляния доближават 7.1 милиарда лв.. На фона на това, министерство на финансите чака хазната да излезе на недостиг към края на ноември в размер на към 605 млн. лв., сочат предварителните данни на ведомството.
Затварянето на кранчето от страна на централните банки мигновено се отрази и на финансовите пазари, като главният щатски показател S&P 500 понижа с над 15% през тази година. Компании като Meta (Facebook), Alphabet (Google) и Amazon изгубиха сериозна част от пазарната си капитализация. Само книжата на Meta са изгубили над 60% от цената си през тази година. Всичко това докара до редуциране на служащи в щатския софтуерен бранш, който до скоро се смяташе за недостижим, изключително след взрива на софтуерните компании в интервала на пандемията.
От друга страна, покачването на лихвите от страна на Фед оскъпи щатския $ по отношение на останалите съществени валути дотам, че щатската валута се трансформира в най-предпочитаният акив леговище. Така в средата на юли щатският $ стана по-скъп от еврото за първи път от 2002 година. В края на септември месец еврото, английската лира и щатският $ бяха най-близко до троен паритет в сравнение с в миналото са били преди.
Силният $ обаче има по-скоро отрицателни последствия за международната стопанска система, защото оскъпява отговорностите в щатски долари и цената на артикули и първични материали, заплащани в американска валута, каквато да вземем за пример е петролът. От друга страна, силата на $ подкрепя износа на други страни, защото отслабването на валутите им прави стоките по-изгодни за пазари като американския.
Сътресенията във финансовия свят не подминаха и криптовалутите. През 2022 година пазарът на виртуални валути изтри 1.3 трилиона $ от общата си капитализация, която понастоящем се движи на равнище от 800 милиарда $, по данни на CoinMarketCap. Най-популярната криптовалута биткойн поевтиня с над 60% през годината, а абсурдът с една от най-големите платформи за продан на виртуални валути в света FTX, единствено ускори апелите за установяването на световна регулация на този бранш.
Въпреки, че покупко-продажби по сливания и придобивания забавиха движение през 2022 година, интервалът бе белязан от няколко огромни разбърквания в корпоративния свят. При все, че прикова вниманието по целия свят, придобиването на Twitter за 44 милиарда $ от Илон Мъск в действителност е четвъртата най-голяма договорка за тази година. Към края на 1 октомври тази година, общата стойност на корпоративните сливания и придобивания по света възлиза на 2.2 трилиона $, по отношение на 3.5 трилиона $ през същия интервал на предходната 2021 година, сочат данните на компанията за финансова информация SP Global.
Броят на корпоративните сливания и придобивания е намалял от 36 824 броя през тази година по отношение на 43 466 броя през първите девет месеца на предходната година. Най-голямата договорка за 2022 година е придобиването на разработчика на видеоигри Activision Blizzard от софтуерния колос Microsoft за сумата от 68.7 милиарда $. Въпреки, че договорката към момента не е финализирана, защото щатският регулатор за отбрана на потребителите съзира заплаха за нарушение на конкуренцията, договорката счупи миналогодишния връх – сливането сред At&T Warner Bros с Discovery, което бе на стойност 43 милиарда $. Ако въпреки всичко трансакцията получи зелена светлина, това ще трансформира Microsoft в третата най-голяма гейминг компания в света по мярка на приходите, като ще изоставя единствено от китайската Tencent и японската Sony, която е притежател на марката конзоли Playstation и към този момент изрече рецензии по отношение на договорката.
Втората най-голяма договорка през 2022 година е придобиването на софтуерния разработчик VMWare от производителя на чипове Broadcom. Трансакцията, оповестена през май, се прави оценка на 61 милиарда $. VMWare е основател на технологии, употребявани в облачните изчислителни центрове, като е сътрудник с огромните играчи в бранша като Amazon, Microsoft и Alphabet. Дом на третата най-голяма договорка през 2022 година е Индия. През април бе оповестено, че най-голямата индийска банка HDFC Bank ще придобие компанията за жилищни заеми HDFC Limited в договорка на стойност към 60 милиарда $. Това ще сътвори най-голямата финансова институция в Индия с капитализация от 190 милиарда $.
Придобиването на обществената платформа Twitter от милиардера Илон Мъск за 44 милиарда $ е четвъртата най-голяма договорка през 2022 година, само че вероятно най-популярната. Сделката бе белязана от редица разтърсвания, като Мъск даже разгласи, че ще се откаже от придобиването. През април борда на шефовете на компанията даде зелена светлина за придобиването, само че в следствие милиардерът уточни, че платформата има огромен проблем с подправените сметки и договорката е сложена под въпрос.
От своя страна бордът на Twitter заведе дело против Мъск с искане договорът да бъде приет за финален. Все отново без намесата на съда, милиардерът закупи Twitter в края на месец октомври и сложи началото на огромна метаморфоза, съкращавайки хиляди чиновници.
Всичко това разбуни духовете в Съединени американски щати, като Мъск незабелязано се трансформира от рок звезда на корпоративна Америка в новия огромен изверг, грозящ откритите порядки в Съединени американски щати през последното десетилетие. Поевтиняването на акциите на Tesla, бизнесът с който Мъск стана известен по света, пък смъкна персоналното положение на милиардера. По този метод Мъск загуби купата „ най-богат човек в света ”. Така, в случай че няма повече огромни събития на този фронт през оставащите няколко дни до края на тази година, ще встъпим в новата 2023 година с нов най-заможен човек на планетата – французинът Бернар Арно, изравен зад конгломерата за първокласни артикули LVMH, чието положение се прави оценка на 163 милиарда $, съгласно Bloomberg Billionaires Index.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Процесите по прекъсването на печатницата за пари мигновено се отразиха и на най-големи финансов пазар в света – този в Съединени американски щати, където огромните софтуерните компании претърпяха фрапантен спад в цената на акциите, изтривайки част от благосъстоянието на софтуерните милиардери. Все отново годината предложи няколко вълнуващи покупко-продажби на корпоративния фронт, като вероятно тази, която разбуди най-сериозен интерес, беше придобиването на обществената медия Twitter от небезизвестния милиардер Илон Мъск.
2022 беше годината на високата инфлация. Всички развити стопански системи регистрираха ускоряване на потребителските цени, невиждано от десетилетия. Инфлацията в еврозоната доближи рекордните 10.6% през октомври, което е най-високото ниво, откогато въобще се води тази статистика. Поскъпването във Англия удари 11.1% през същия месец, което е 41-годишен връх, а инфлацията в Съединени американски щати се изстреля до 9.06% през месец юни – още веднъж равнище, невиждано от четири десетилетия. Инфлацията в България доближи пик през месец септември от 18.7%, чупейки 24-годишен връх, като водещите съставни елементи за внезапния скок в показателя на потребителските цени бяха цените на силата и храните.
Известно време през тази година България бе в топ 5 по-най-висока инфлация в Европейския съюз, само че през последните месеци страната ни изпадна от челните места в подреждането. Страните с най-висока инфлация в Европейски Съюз през тази година са Балтийските страни и Унгария, където годишния растеж на хармонизирания показател на потребителските цени надвиши 20%. А за какво Унгария: Числата демонстрират, че Виктор Орбан унищожи стопански Унгария.
Според хармонизирания показател на потребителските цени, които се ползва в Европейски Съюз, пикът на инфлацията у нас през септември е бил на равнище от 15.6%. Въпреки че България е водач по растеж на разноските за труд на работодателите в Европейски Съюз през тази година, това не се оказва задоволително в надпреварата сред приходи и цени. Средната брутна заплата у нас нараства с 15.81% на годишна база и към края на месец септември възлиза на 1 787 лв., сочат данните на Национален статистически институт. Това значи, че действителният растеж на приходите от заплата е на процедура нулев, в случай че използваме хармонизирания показател на потребителските цени, и искрено негативен, в случай че използван родния измерител за потребителската инфлация.
Инфлацията стартира да понижава през последните два месеца, само че остава главен проблем по отношение на възможното влизане на България в еврозоната. През тази година страната ни съобщи ясно желанието да одобри еврото от 1 януари 2024 година. Въпреки че към този миг България не покрива някои от условията за участие в еврозоната, като ценовата непоклатимост да вземем за пример, интернационалната обстановка прави по този начин, че приемането на еврото наподобява напълно допустима цел, още повече, че е част от уговорките, съпътстващи влизането на България в Европейски Съюз. Как ще се преобразуват цени, заплати и пенсии след приемането на еврото? Така или другояче, понастоящем този спор у нас е пренесен по-скоро на политическото поле, в сравнение с икономическото.
2022 година бе белязана от повишаването на енергоносителите по света и от пренареждането на световните енергийни пазари вследствие на съветското навлизане в Украйна и политиката на наказания, ценови тавани и впрочем. Цената на природния газ в Европа счупи всички върхове, достигайки своя пик в края на месец август, когато сесията на нидерландския газов хъб TTF завърши с цена от 345.7 евро на киловатчас. Това съставлява повишаване от 430% по отношение на края на миналата 2021 година, когато цената бе 65 евро за киловатчас. Поскъпването се дължеше на спиранията в подаването на природен газ от главния снабдител за Европа – съветската " Газпром ". В следствие, с обезпечаването на различни доставки на синьо гориво и запълването на газовите складове, цената на газа падна, като все още на приготовление на материала стигна до под 85 евро за пръв път от март насам.
Въпреки това, анализаторите са единомислещи, че през идната година цената може още веднъж да се изстреля нагоре, защото търсенето още веднъж ще скочи вследствие на запълването на запасите за идващия зимен сезон. Таван на цената на газа в Европейски Съюз слага под риск обезпечаването на доставки за идната зима. Всичко това предизвика европейските страни да погледнат всеобщо към втечнения природен газ (LNG), като единствено за няколко месеца фокусът на Европа се обърна към основаването на инфраструктура за едно бъдеще, където LNG ще има все по-централна роля.
България също направи сериозна стъпка към диверсификация на газовите доставки, като публично беше открита газова връзка с Гърция, посредством която ще тече азерски газ. Проектът, който се влачи едно десетилетие, беше открит на фона на разногласията с " Газпром " по отношение на метода, по който би трябвало да се заплащат доставките на синьо гориво – в рубли или не. Относно петролните доставки към " Лукойл " у нас, страната ни получи дерогация от общия проект на Европейски Съюз да обърне тил на съветското черно злато, само че с експлицитното изискване, че модифицираните нефтени артикули не могат да се осъществят в следствие на европейския пазар, както и на пазари на трети страни, като се изключи Украйна. Това пък докара до неприятности за шефа на " Лукойл " и пояснения.
Пуснаха публично IGB, европейски и районни водачи го нарекоха независимост.Промяната на енергийната карта през 2022 година предизвика и всеобщо ориентиране на погледите към Африка като идната дестинация, която може да стане снабдител на газ за Европа. Сътресенията на енергийния фронт предизвикаха и държавна интервенция, под формата на дейности по национализация на някои от най-големите енергийни компании в Европа, като Électricité de France (EDF) във Франция и Uniper в Германия. На фона на това, потреблението на въглища се изстреля до десетгодишен връх на инат на зелените политики, тласкащи Европейски Съюз и други развити пазари към бленуваната въглеродна индиферентност.
В същото време Съединени американски щати усилиха доставките си на полутечен природен газ вследствие на засиленото търсене в Европа, което ги трансформира в най-големият експортьор на LNG през първото полугодие на тази година. Китай също взе парче от баницата с помощта на дълготрайните си контракти за доставка на LNG, подписани преди събитията в Украйна, което разреши на страната да препродава полутечен природен газ на много по-високи цени. Освен това Китай и Русия задълбочиха взаимоотношенията на енергийния фронт, като Москва се надява за дълготрайно съдействие в доставките към Пекин.
Цената на петрола не изостана от тази на природния газ, като през 2022 година доближи небеса, невиждани от повече от десетилетие. Пикът беше при започване на март, като на моменти цената на фючърсите върху суровия нефт вид " Брент ", референтен за Европа, надхвърляше 130 $ за барел, откакто в края на предходната година бе на равнище от 77.7 $. Подобно на обстановката при газа, цената падна до ниво, сходно с това от края на предходната 2021 година. Част от света, в това число Европейски Съюз, реши да не купува съветски нефт, до момента в който по други географски ширини, като Индия и Китай, одобриха тази вест като промоция, възползвайки се от съществени понижения в цените.
Но влизането на таван на цената на съветския нефт с помощта на Г-7 трансформира разпоредбите на играта - Русия се забави с отговора, тъй като 60 $ на барел в действителност лимитира приходите на Кремъл, само че не ги трансформира в цялостна загуба. В България всичко това се материализира под формата на повишаване на артикули и услуги, като с настъпването на зимния сезон, рецесията стартира да се придвижва и към сметките за отопление на жителите.
Ускорената инфлация предизвика централните банки по света да стартират внезапно повишение на лихвените си проценти, като сходен развой не бе следен от десетилетия. Всички съществени централни банки в света стегнаха паричната политика, водени от Федералния запас на Съединени американски щати, Банката на Англия и Европейската централна банка, която беше последната съществена банка, присъединила се в новото обикновено. Затягането на паричната политика би следвало да понижи ликвидността и потреблението, което от своя страна да охлади ускоряващата се инфлация. Цената обаче може да се окаже солена, защото процесът има капацитет да удари стопанските системи по света, тласкайки ги към криза. За този сюжет се готвят както Съединени американски щати, по този начин и Европа.
Международният валутен фонд чака през идната 2023 година растежът на международната стопанска система да се намали до 2.7%, по отношение на предстоящ растеж от 3.2% през 2022 година, като акцентира, че има 25% късмет световният напредък в действителност да е под 2%. " Над 1/3 от международната стопанска система ще се свие през тази или идната година, до момента в който трите най-големи стопански системи – Съединени американски щати, Европейския съюз и Китай ще продължат да са в застой. Накратко – най-лошото занапред следва и за доста хора 2023 година ще се усеща като криза ", показва основният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринчас в отчета World Economic Outlook, показан през месец октомври тази година.
Очакванията на МВФ за България са сходни – плануван растеж на стопанската система за тази година от 3.9%, след което стесняване до растеж от 3% през 2023 година. Прогнозата е малко по-висока от последните данни за развиването на родната стопанска система на Националния статистически институт. Брутният вътрешен артикул на страната ни забавя годишния напредък към този момент три следващи тримесечия. След като изненадващо се оказа, че съгласно ревизираните данни, Брутният вътрешен продукт на България е повишен през предходната година със 7.6%, а не с в началото посочените 4.2%, растежът стартира гладко да се свива. През първото тримесечие на 2022 година стопанската система е добивала 5.2% на годишна база, през второто тримесечие растежът понижава до 4.6%, единствено с цел да се свие до 3.3% през третото тримесечие. Тенденцията визира целият Европейски съюз, където за съпоставяне, междинният годишен растеж през третото тримесечие възлиза на 2.5% и 2.3% съответно за страните от еврозоната.
Новата парична политика на централните банки по света сложи завършек на епохата на нулеви и даже негативни лихви, траяла повече от едно десетилетие, която бе в главната на бурното икономическо развиване след международната финансова рецесия от 2008 година. Повишаването на главните лихви намалява паричното предложение, като се отразява на цената на заема за жители и бизнес – развой, който се чака гладко да се случи и у нас. Според Българската национална банка, по-сериозно повишаване на лихвите по заеми и депозити може да се чака през първата половина на идната 2023 година.
Припомняме, че лихвите по жилищните заеми у нас се намират на историческо ниско дъно, което бе и една от главните аргументи за върховете на пазара на недвижими парцели. По данни на Българска народна банка жилищните заеми в България порастват с исторически висок годишен ритъм от 18% към края на септември, а цените на жилищата прибавят 14.6% на годишна база през второто тримесечие на тази година – ритъм невъобразим повече от десетилетие, разкриват данните на Национален статистически институт.
Паралелно с това, цената на държавния дълг по света също набъбна, което сложи кол в колелото на желанията на държавните управления по света, в това число родните ръководещи, за набиране на средства за финансиране на идни заплащания и бюджетни дефицити. Промяната на лихвения цикъл повдигна и въпроса за финансовата непоклатимост в прекалено задлъжняли страни като Италия. Все отново страната ни съумя да набере почти 7 милиарда лв. нов дълг през тази година, от които към 4.4 милиарда лв. на интернационалните пазари. Това се случи най-вече през втората половина на тази година в изискванията на длъжностен кабинет.
Според плановете на служебния министър на финансите, бюджетният недостиг ще пораства с бързи темпове през идната година вследствие на сериозния скок в разходната част. Повишението в разноските през 2022 година бе движено главно от два фактора – помощта за бизнеса поради високите цени на електрическата енергия и внушителния растеж в разноските за пенсии, които към края на месец октомври към този момент надвишават 14 милиарда лв., по данни на Националния застрахователен институт. Поради обстоятелството, че приходите по бюджета на Държавното публично обезпечаване, обичайно са по-ниски от разноските, прехвърлянията към ДОО вървят единствено нагоре – за 11 месеца през тази година, регистрираните прехвърляния доближават 7.1 милиарда лв.. На фона на това, министерство на финансите чака хазната да излезе на недостиг към края на ноември в размер на към 605 млн. лв., сочат предварителните данни на ведомството.
Затварянето на кранчето от страна на централните банки мигновено се отрази и на финансовите пазари, като главният щатски показател S&P 500 понижа с над 15% през тази година. Компании като Meta (Facebook), Alphabet (Google) и Amazon изгубиха сериозна част от пазарната си капитализация. Само книжата на Meta са изгубили над 60% от цената си през тази година. Всичко това докара до редуциране на служащи в щатския софтуерен бранш, който до скоро се смяташе за недостижим, изключително след взрива на софтуерните компании в интервала на пандемията.
От друга страна, покачването на лихвите от страна на Фед оскъпи щатския $ по отношение на останалите съществени валути дотам, че щатската валута се трансформира в най-предпочитаният акив леговище. Така в средата на юли щатският $ стана по-скъп от еврото за първи път от 2002 година. В края на септември месец еврото, английската лира и щатският $ бяха най-близко до троен паритет в сравнение с в миналото са били преди.
Силният $ обаче има по-скоро отрицателни последствия за международната стопанска система, защото оскъпява отговорностите в щатски долари и цената на артикули и първични материали, заплащани в американска валута, каквато да вземем за пример е петролът. От друга страна, силата на $ подкрепя износа на други страни, защото отслабването на валутите им прави стоките по-изгодни за пазари като американския.
Сътресенията във финансовия свят не подминаха и криптовалутите. През 2022 година пазарът на виртуални валути изтри 1.3 трилиона $ от общата си капитализация, която понастоящем се движи на равнище от 800 милиарда $, по данни на CoinMarketCap. Най-популярната криптовалута биткойн поевтиня с над 60% през годината, а абсурдът с една от най-големите платформи за продан на виртуални валути в света FTX, единствено ускори апелите за установяването на световна регулация на този бранш.
Въпреки, че покупко-продажби по сливания и придобивания забавиха движение през 2022 година, интервалът бе белязан от няколко огромни разбърквания в корпоративния свят. При все, че прикова вниманието по целия свят, придобиването на Twitter за 44 милиарда $ от Илон Мъск в действителност е четвъртата най-голяма договорка за тази година. Към края на 1 октомври тази година, общата стойност на корпоративните сливания и придобивания по света възлиза на 2.2 трилиона $, по отношение на 3.5 трилиона $ през същия интервал на предходната 2021 година, сочат данните на компанията за финансова информация SP Global.
Броят на корпоративните сливания и придобивания е намалял от 36 824 броя през тази година по отношение на 43 466 броя през първите девет месеца на предходната година. Най-голямата договорка за 2022 година е придобиването на разработчика на видеоигри Activision Blizzard от софтуерния колос Microsoft за сумата от 68.7 милиарда $. Въпреки, че договорката към момента не е финализирана, защото щатският регулатор за отбрана на потребителите съзира заплаха за нарушение на конкуренцията, договорката счупи миналогодишния връх – сливането сред At&T Warner Bros с Discovery, което бе на стойност 43 милиарда $. Ако въпреки всичко трансакцията получи зелена светлина, това ще трансформира Microsoft в третата най-голяма гейминг компания в света по мярка на приходите, като ще изоставя единствено от китайската Tencent и японската Sony, която е притежател на марката конзоли Playstation и към този момент изрече рецензии по отношение на договорката.
Втората най-голяма договорка през 2022 година е придобиването на софтуерния разработчик VMWare от производителя на чипове Broadcom. Трансакцията, оповестена през май, се прави оценка на 61 милиарда $. VMWare е основател на технологии, употребявани в облачните изчислителни центрове, като е сътрудник с огромните играчи в бранша като Amazon, Microsoft и Alphabet. Дом на третата най-голяма договорка през 2022 година е Индия. През април бе оповестено, че най-голямата индийска банка HDFC Bank ще придобие компанията за жилищни заеми HDFC Limited в договорка на стойност към 60 милиарда $. Това ще сътвори най-голямата финансова институция в Индия с капитализация от 190 милиарда $.
Придобиването на обществената платформа Twitter от милиардера Илон Мъск за 44 милиарда $ е четвъртата най-голяма договорка през 2022 година, само че вероятно най-популярната. Сделката бе белязана от редица разтърсвания, като Мъск даже разгласи, че ще се откаже от придобиването. През април борда на шефовете на компанията даде зелена светлина за придобиването, само че в следствие милиардерът уточни, че платформата има огромен проблем с подправените сметки и договорката е сложена под въпрос.
От своя страна бордът на Twitter заведе дело против Мъск с искане договорът да бъде приет за финален. Все отново без намесата на съда, милиардерът закупи Twitter в края на месец октомври и сложи началото на огромна метаморфоза, съкращавайки хиляди чиновници.
Всичко това разбуни духовете в Съединени американски щати, като Мъск незабелязано се трансформира от рок звезда на корпоративна Америка в новия огромен изверг, грозящ откритите порядки в Съединени американски щати през последното десетилетие. Поевтиняването на акциите на Tesla, бизнесът с който Мъск стана известен по света, пък смъкна персоналното положение на милиардера. По този метод Мъск загуби купата „ най-богат човек в света ”. Така, в случай че няма повече огромни събития на този фронт през оставащите няколко дни до края на тази година, ще встъпим в новата 2023 година с нов най-заможен човек на планетата – французинът Бернар Арно, изравен зад конгломерата за първокласни артикули LVMH, чието положение се прави оценка на 163 милиарда $, съгласно Bloomberg Billionaires Index.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ