Индийският апарат „Чандраян-2“ навлезе в лунна орбита
Индийският галактически уред „ Чандраян-2 “ навлезе в лунна орбита, като по този начин сполучливо извърши една от най-сложните маневри от историческата си задача до земния сателит, оповестява Агенция Франс Прес. След 4-седмично пътешестване корабът приключи своето позициониране в лунната орбита, както е планувано, се показва в известие на Индийския център за галактически проучвания.
Индийското галактическо ведомство заяви за сполучливото довеждане докрай на маневрата по влизането на лунната станция " Чандраян-2 " в орбитата на естествения сателит на Земята, оповестиха международните организации. Продължителността на комплицираната маневра е била 1738 секунди.
Според индийските експерти тя е била най-деликатната част от задачата, защото скоростта и височината би трябвало да са изчислени доста тъкмо. И най-малката неточност би провалила заплануваното през септември меко кацане на лунната повърхнина на станцията. Тя започва към нашия натурален сателит на 22 юли и нейното прилуняване е планувано за 7 септември.
Ако корабът се беше доближил до земния сателит с по-голяма скорост, той щеше да отскочи и да се изгуби в дълбокото пространство. Ако „ Чандраян-2 “ обаче беше направил заход с по-ниска скорост лунната гравитация щеше да го засмуче и да го разбие на повърхността.
Космическият уред " Чандраян-2 " включва орбитален модул, спускаем модул и луноход. Планирано е спускаемият модул " Викрам " да достави на лунната повърхнина 27-килограмовия луноход " Прагиян ", който ще действа минимум един лунен ден (14 земни денонощия). Предвижда се орбиталният модул да действа към година.
Целта на Индия е да се трансформира в четвъртата страна в света след Русия, Съединени американски щати и Китай, която е приземявала галактически транспортен съд на Луната.
Очакваше се тежащият 2400 кг орбитален уред да обикаля към Луната към година, правейки фотоси на повърхността, търсейки признаци за съществуване на вода и проучване на атмосферата.
Както по-рано заяви индийското галактическо ведомство, регионът на Южния полюс не е определен инцидентно за кацане на апарата. Тази част от Луната до момента не е била изследвана. Сред основните цели на експедицията ще е търсенето на вода. Освен това в региона на Южния полюс има формирания от лунни скали, които могат да опишат за геоложката история на естествения сателит на Земята.
" Чандраян-2 " се откроява заради ниската си цена, с към 140 млн. $, изразходвани за подготовка за задачата - доста по-ниска цена спрямо сходни задачи от други страни. За съпоставяне Съединени американски щати са похарчили към 100 милиарда $ за задачите „ Аполо “. /БГНЕС
Индийското галактическо ведомство заяви за сполучливото довеждане докрай на маневрата по влизането на лунната станция " Чандраян-2 " в орбитата на естествения сателит на Земята, оповестиха международните организации. Продължителността на комплицираната маневра е била 1738 секунди.
Според индийските експерти тя е била най-деликатната част от задачата, защото скоростта и височината би трябвало да са изчислени доста тъкмо. И най-малката неточност би провалила заплануваното през септември меко кацане на лунната повърхнина на станцията. Тя започва към нашия натурален сателит на 22 юли и нейното прилуняване е планувано за 7 септември.
Ако корабът се беше доближил до земния сателит с по-голяма скорост, той щеше да отскочи и да се изгуби в дълбокото пространство. Ако „ Чандраян-2 “ обаче беше направил заход с по-ниска скорост лунната гравитация щеше да го засмуче и да го разбие на повърхността.
Космическият уред " Чандраян-2 " включва орбитален модул, спускаем модул и луноход. Планирано е спускаемият модул " Викрам " да достави на лунната повърхнина 27-килограмовия луноход " Прагиян ", който ще действа минимум един лунен ден (14 земни денонощия). Предвижда се орбиталният модул да действа към година.
Целта на Индия е да се трансформира в четвъртата страна в света след Русия, Съединени американски щати и Китай, която е приземявала галактически транспортен съд на Луната.
Очакваше се тежащият 2400 кг орбитален уред да обикаля към Луната към година, правейки фотоси на повърхността, търсейки признаци за съществуване на вода и проучване на атмосферата.
Както по-рано заяви индийското галактическо ведомство, регионът на Южния полюс не е определен инцидентно за кацане на апарата. Тази част от Луната до момента не е била изследвана. Сред основните цели на експедицията ще е търсенето на вода. Освен това в региона на Южния полюс има формирания от лунни скали, които могат да опишат за геоложката история на естествения сателит на Земята.
" Чандраян-2 " се откроява заради ниската си цена, с към 140 млн. $, изразходвани за подготовка за задачата - доста по-ниска цена спрямо сходни задачи от други страни. За съпоставяне Съединени американски щати са похарчили към 100 милиарда $ за задачите „ Аполо “. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ