Имунотерапията - лекарствено лечение, което стимулира имунната система да атакува

Имунотерапията - лекарствено лекуване, което подтиква имунната система да нападна тумори - работи добре против някои типове рак, само че демонстрира разбъркан триумф против рак на белия дроб.

Ново изследване от Масачузетския софтуерен институт оказва помощ да се хвърли светлина върху това за какво имунната система реагира толкоз едва на рак на белия дроб, даже след лекуване с медикаменти за имунотерапия. В изследване на мишки откривателите откриха, че бактериите, които се намират естествено в белите дробове, оказват помощ да се сътвори среда, която потиска активирането на Т-клетките в лимфните възли покрай белите дробове.

Изследователите не са разкрили подобен тип имуносупресивна среда в лимфните възли покрай тумори, растящи покрай кожата на мишки. Те се надяват, че техните открития могат да оказват помощ за създаването на нови способи за ускорение на имунния отговор към белодробни тумори.

„ Има функционална разлика сред отговорите на Т-клетките, които се инсталират в другите лимфни възли. Надяваме се да открием метод да противодействаме на този супресивен отговор, тъй че да можем да активираме още веднъж Т-клетките, ориентирани към белодробен израстък, ” споделя Стефани Спрангер, помощник по кариерно развиване на Хауърд С. и Линда Б. Стърн по биология, a член на Института Кох за интегративни проучвания на рака на MIT и старши създател на новото проучване.

Студентката от Масачузетския софтуерен институт Мария Загоруля е водещият създател на публикацията, която се появява през днешния ден в списанието Immunity.

Неуспешна офанзива

От доста години учените знаят, че раковите кафези могат да изпращат имуносупресивни сигнали, което води до феномен, прочут като Т-клетъчно безсилие. Целта на имунотерапията при рак е да подмлади тези Т-клетки, с цел да могат да стартират още веднъж да нападат тумори.

Един тип медикаменти, които нормално се употребяват за имунотерапия, включват инхибитори на контролни точки, които отстраняват спирачките на изтощените Т-клетки и оказват помощ за тяхното наново активиране. Този метод работи добре при ракови болести като меланома, само че не толкоз добре при рак на белия дроб.

Неотдавнашната работа на Spranger предложи едно допустимо пояснение за това: тя откри, че някои Т-клетки стопират да работят даже преди да доближат израстък, заради крах да се задействат при започване на тяхното развиване. В документ от 2021 година тя разпознава популации от дисфункционални Т кафези, които могат да бъдат разграничени от естествените Т кафези по модел на генна експресия, който им пречи да нападат раковите кафези, когато навлязат в израстък.

„ Въпреки обстоятелството, че тези Т-клетки пролиферират и инфилтрират тумора, те в никакъв случай не са били лицензирани да убиват “, споделя Спрангер.

В новото изследване нейният екип се задълбочи в този несполучливо активиране, което се случва в лимфните възли, които филтрират течности, които се оттичат от околните тъкани. Лимфните възли са мястото, където „ Т-клетките убийци “ срещат дендритни кафези, които показват антигени (туморни протеини) и оказват помощ за активирането на Т-клетките.

За да изследва за какво някои Т-клетки убийци не се задействат вярно, екипът на Spranger изследва мишки, които имат тумори, вградени в белите дробове или в хълбока. Всички тумори са генетично идентични.

Изследователите откриха, че Т-клетките в лимфните възли, които се оттичат от белодробните тумори, в действителност срещат дендритни кафези и разпознават туморните антигени, показани от тези кафези. Въпреки това, тези Т кафези не съумяха да се задействат изцяло вследствие на инхибиране от друга популация от Т кафези, наречени регулаторни Т кафези.

Тези регулаторни Т-клетки се задействат мощно в лимфните възли, които се оттичат от белите дробове, само че не и в лимфните възли покрай тумори, ситуирани в хълбока, откриха откривателите. Регулаторните Т кафези нормално са виновни за гарантирането, че имунната система не нападна личните кафези на тялото. Изследователите обаче откриха, че тези Т кафези също пречат на способността на дендритните кафези да задействат Т кафези убийци, които са ориентирани към белодробни тумори.

Изследователите също по този начин откриха по какъв начин тези регулаторни Т-клетки потискат дендритните кафези: посредством унищожаване на стимулиращите протеини от повърхността на дендритните кафези, което им пречи да могат да включат интензивността на Т-клетките убийци.

Микробно въздействие

Допълнителни изследвания разкриха, че активирането на регулаторните Т-клетки се задвижва от високи равнища на интерферон гама в лимфните възли, които се оттичат от белите дробове. Тази сигнализираща молекула се създава в отговор на наличието на коменсални бактериални - бактерии, които нормално живеят в белите дробове, без да предизвикват зараза.

Изследователите към момента не са разпознали типовете бактерии, които провокират този отговор или клетките, които създават интерферон гама, само че те демонстрираха, че когато са лекували мишки с антитяло, което блокира интерферон гама, те могат да възстановят интензивността на Т-клетките убийци.

Интерферон гама има разнообразни резултати върху имунната сигнализация и блокирането му може да потисне цялостния имунен отговор против израстък, тъй че потреблението му за стимулиране на Т-клетките убийци не би било добра тактика за потребление при пациенти, споделя Спрангер. Нейната лаборатория в този момент изследва други способи за подкрепяне на стимулирането на отговора на Т-клетките убийци, като инхибиране на регулаторните Т-клетки, които потискат отговора на Т-клетките убийци или блокиране на сигналите от комменсалните бактерии, откакто откривателите ги разпознават.

Изследването е финансирано от стипендия Pew-Stewart, програмата за гранични проучвания на Института Кох, Центъра Лудвиг към Института Кох и стипендия на MIT School of Science Fellowship in Cancer Research.