От Уимбълдън до инвалидна количка: тъжната история на Танайша Дисанаяк
Името Танайша Дисанаяк надали е познато на доста почитатели отвън Англия. Историята обаче можеше да е доста по-различна. В началото на 2020 година тя, дружно с Ема Радукану, е считана за една от най-перспективните млади очаквания на английския женски тенис. Пандемията от Covid-19 обаче трансформира милиони животи по света, в това число и нейния.
Две години и половина след ITF шампионата в Съндърланд, в който игра в една скица с бъдещата шампионка на US Open, Дисанаяк разгласи края на спортната си кариера на едвам 21-годишна възраст. Причината за това е преболедуваният Covid-19, който оставя съществени провали върху тялото ѝ до степен, в който тя към този момент не е в положение да тренира, а за мачове не може да става и дума. Дисанаяк даде дълго и прочувствено изявление за английското издание The Times, в което описа по кое време и по какъв метод животът ѝ се е трансформирал вечно.
„ Не желаех да приема, че кариерата ми ще завърши толкоз рано поради Covid-19. Болезнено е по какъв начин един вирус, над който нямам никакъв надзор, поставя завършек на дните ми на тенисистка, само че към този момент нямам различен избор. Заразих се преди 15 месеца, само че към момента не мога да излизам от къщи. През множеството време съм прикована към леглото и не мога да правя напълно естествени ежедневни неща. Не мисля, че в миналото още веднъж ще съм в положение да играя тенис на най-малко относително високо равнище, само че даже в случай че се случи, ще бъде след цяла безкрайност “ – споделя съкрушената британка.
Кошмарът стартира през юли 2021, когато Дисанаяк дава позитивна проба за Covid-19 откакто взе участие на шампионат в Гърция. Днес всяко придвижване изисква големи старания от нейна страна, като даже 5-минутните разходки са се трансформирали в предизвикателство. След тестът Дисанаяк е отвън игра за два месеца. Опитва да се завърне, само че скоро схваща, че възможностите ѝ не са огромни.
„ Когато пробвах още веднъж да упражнявам, пулсът ми скочи до 198 и остана по този начин в продължение на осем минути. Едва бях почнала да затоплям, сходно нещо въобще не трябваше да се случва. Едва тогава осъзнах какъв брой съществено е ситуацията в действителност “.
Последният ѝ несполучлив опит да организира подготовка датира от октомври 2021 година През последната година Дисанаяк прекарва по-голямата част от времето на легло в дома си в Съри, неспособна да прави голям брой неща, които хората одобряват за даденост. „ Рядко приказвам с хора, тъй като от време на време даже елементарен диалог може да ме измори за дни напред. Къпането изисква съвсем толкоз старания, колкото преди време полагах на тренировки “.
„ Не съм прочела нито една книга през последната година, което доста ме натъжава, тъй като обичам да чета и да се възпитавам по всевъзможни тематики. Искам да изучавам, само че не мога да прочета и един абзац. Нямам сили даже да прочитам до дъно диагнозите след прегледите ми. Нужно е майка ми да ми ги чете и да попълня документите вместо мен, тъй като не мога да го направя сама. Това са привидно дребни неща, с които в никакъв случай не съм мислела, че ще имам проблеми, изключително на тази възраст. Сега обаче тези дребни неща са съвсем невъзможни за мен “.
Въпреки всичко, Дисанаяк продължава да показва мощ на духа. Изморена от това да бъде непрекъснато сред четири стени, тя взема решение да отиде на няколкодневна отмора в Португалия дружно със фамилията си. Заради положението ѝ обаче е належащо да се придвижва в инвалидна количка.
„ Не излязох от къщи съвсем месец преди този момент, с цел да мога да се приготвя физически и да имам задоволително сила. Докато бяхме там, излязох отвън вилата единствено два или три пъти, макар че всички заведения за хранене бяха зад ъгъла. След това ми лиши три седмици, с цел да се възстановя. Петдневно пътешестване ми костваше общо седем седмици от живота ми. Не върях и съвсем не се движех, само че все пак ми костваше невероятни старания “.
Макар спортната ѝ кариера да не е изключително дълга, Дисанайк съумява да сбъдне една от фантазиите на живота си – да играе на Уимбълдън.
„ Това беше най-хубавият миг в живота ми. Очаквах този ден и упражнявах за него, откогато бях на 4 години. Да стъпя на тревата в All England Club е чувство, което не мога да опиша. Много ми се желае да можех да се върна там още веднъж, само че в това време съм признателна, че животът ми даде опция, която множеството хора по този начин и не получават “.
Сега, когато тенисът към този момент е затворена страница за нея, Дисанаяк мечтае да се посвети на медицината и да притегли внимание към заплахите, които Covid-19 крие.
„ Бих желала да мога да оказвам помощ на хора, които се намират в състояние, сходно на моето. От доста време си бленувам да имам опцията да проучвам разнообразни неврологични болести. Може би ще ги схвана по-добре от някои лекари, защото съм се сблъсквала с тях. Не знам по кое време и адли въобще ще мога да го направя, тъй като нямам визия дали в миналото ще се възстановя, само че не изгубвам вяра “ – приключва британката.
