Ето как учителската завист убива поетесата Петя Дубарова само на 16 (Снимки):
Името на поетесата Петя Дубарова се е трансформирало надали не в легенда – и поради чудовищния й книжовен гений, и поради трагичната й кончина едвам на 16 години, и поради множеството разбори на личността и творчеството й, които не секват и до през днешния ден.
Всъщност историята на Петя е колкото вдъхновяваща, толкоз и тъжна, даже трагична, отчитайки събитията, довели до решението й да постави завършек на живота си.
Гостите на дом „ Петя Дубарова “ в Бургас са посрещнати от гледката на самотна китара в ъгъла, жълто мече и тетрадки със стихове. Музеят на известната поетеса бе открит на 7 август 1995 година
в родната є къща на ул. „ Гладстон “. И оттогава до в този момент е посетен от хиляди хора, запленени от магията на поезията. Да се допрян до света на рано умрялата Петя идват и доста чужденци. Не са необичайност и учениците, които избират да прекарат часовете си по литература точно тук. Музеят разкрива пред тях съкровения свят на поетесата, оставила след себе си повече от 250 стихове, разкази и импресии. Малко преди самоубийството си ненавършилата 17 година Петя написа: „ Аз ще бъда жива, постоянно жива, тъй като мойто слънце няма да залязва “. 
За страдание преждевременната є гибел е плод на това, което мнозина считат за най-характерна линия на българите – завистта. Но преди да стигне до съдбовния ден, в който изпива цялостна шепа с хапчета, бъдещето на Петя е повече от многообещаващо. Стиховете на едвам 9-годишната ученичка през 1971 година сапосрещнати възторжено от Христо Фотев.През идващите години тя получава доста дипломи и награди.
„ Петя обаче в никакъв случай не парадираше с гения си – споделя уредникът на музея Димо Карабелов. – Тя бе доста скромна, даже не пазеше стиховете си, които неведнъж пишеше на салфетки, когато нямаше лист на разположение. Ако не бяха родителите й да събират творбите й, някои от тях нямаше да бъдат непокътнати “.
Уредникът, който познавал персонално Петя, твърди, че тя – като всички същински надарени хора – е избягвала да се хвали с достиженията си. „ Бе доста непринудена и откровена, каквото й бе на сърцето, това й бе на устата “. Изненада за някои от невръстните гости е ученическият й бележник, цялостен напълно с шестици. Във витрините са подредени и тетрадките, в които с старателен почерк е отразила първите си поетични метафори. За младежите, които нямат визия за всекидневието по времето на социализма, интерес съставлява и ученическата й престилка, която – несъмнено – няма нищо общо с модерните тоалети във всички цветове на дъгата.
Скромна изтъркана чанта и ръкавициот времето, когато е свирила на фанфари в оркестъра на Английската гимназия, допълват материалния спомен за нея. Но оттатък него има различен, обвързван с упоритостта й да бъде добра. Днес мнозина гости преглеждат с интерес градинката пред дома, където преди повече от 30 години Петя е събирала своите другари „ на спектакъл “. Със същата пристрастеност е провела и своебразна тимуровска команда, с която пособия на възрастните хора в квартала. Днес мисълта да носят самун на пенсионерите наподобява странна на множеството възпитаници.
Не по този начин обаче е било в младостта на поетесата, когато тя е посвещавала времето си на две съществени неща – музика и лирика. Затова и родителите й са съхранили обичаната є китара, която стои в ъгъла на тясната є стаичка. Посетителите не пропущат да видят и желаните є книги, подредени по лавиците – стихове на Дора Габе, романи на Емилиян Станев, проучвания по нравственос и философия.Няколко витрини в останалите стаи не могат да съберат всичките є посмъртни дипломи и награди. Нито един клиент не пропуща да разлисти англоезичната антология от 2001 година, подбрала най-хубавите европейски поети. Заедно с майстори като Шекспир,в книгата е включено и стихотворението „ Настроение “ от Петя Дубарова. Музеят показва и издания на съветски, гръцки, маджарски и даже есперанто, както и първата й стихосбирка „ Аз и морето “, формирана 2 година след гибелта й от Георги Константинов.
Гостите обаче, които желаят да отгърнат страниците на персоналния й дневник, ще останат разочаровани. Той не е показан в експозицията, защото в него поетесата е споделяла прекомерно персонални неща. Затова пък Веселин Андреев включва елементи от него в книгата си „ Най-синьото чудо “, издадена през 1985 година Това не е първата му творба за нея – през 1981 година той издава „ Соната за Петя Дубарова “, в която проучва творчеството й.
Любопитството на някои гости стига до такава степен, че държат непременно да схванат по какъв начин тъкмо е умряла поетесата. За да се разбере претекстът й да вземе крайното решение, би трябвало да се познава добре атмосферата, в която е живяла. Задължителни униформи, строга дисциплинираност, санкции и за най-малкото нарушение – учебните заведения не са най-хубавото място за свободолюбивите натури. Задължителни са и бригадите, в които минава огромна част от лятото. Така в 10-и клас, през 1979 година, Петя и съучениците са изпратени в Бирената фабрика в Бургас. Там поетесата би трябвало да следи брояча на контейнера, през който минават бутилките. Той обаче се поврежда. Естествено, Петя няма нужните механически знания, с цел да реши какво тъкмо да направи. „ Сега не знаем какъв брой тъкмо бутилки са излезли от произвеждане “, сърдят се някои от учителите – тези, които не я долюбват поради гения и откровеността й. Зле прикрита, завистта на някои преподаватели се подхранва и от обстоятелството, че Петя ще учи литература в Москва,след като приключи гимназия. Пътят към това обаче ще бъде пресечен, в случай че няма нужното държание.
Затова една учителка написа докладна до шефа с предложение да понижат държанието на Петя поради „ закононарушението “, че не е видяла повредата на брояча. Абсурдно, само че факт – учителският съвет взема решение да й понижи държанието с една единица, макар че не са спазени стъпките преди този момент – за първична забележка, мъмрене и едвам по-късно тази последна мярка. Тя е взета единствено с един глас повече измежду учителите. Този глас взема решение ориста й.
Потресена от несправедливостта, Петя се връща у дома на обед след часовете, изпраща родителите си, които са втора промяна на работа, отива до аптеката и си купува диазепам. Когато майка є и татко є се прибират вечерта, я виждат в предсмъртна мъка, с пяна на уста. Викат Бърза помощ и цяла нощ лекарите вършат промивки. Те обаче се оказват напразни. Сутринта на 4 декември 1979 година Петя умира. Нечия злоба, че е по-талантлива, по-красива и по-умна, я изпраща прибързано в гроба.
Инфо: Монитор
