Имате ли дете, което посещава психотерапевт, защото има поставена диагноза

...
Имате ли дете, което посещава психотерапевт, защото има поставена диагноза
Коментари Харесай

Необходимо ли е родителите да присъстват на терапевтичните сесии на децата си

Имате ли дете, което посещава психотерапевт, тъй като има сложена диагноза (дефицит на вниманието и хиперактивност, меланхолия, тревожност) или среща компликации в някои аспекти от живота си? Вероятно като угрижен и любящ родител вие се пробвате да му помогнете да се оправи с проблемите и провокациите, които среща. Напълно е допустимо да имате редица въпроси по отношение на това, по какъв начин да постъпите съответно в голям брой непредвидими и непознати обстановки. Един от тези въпроси може да касае наличието на родителската фигура по време на терапия.

Майките и бащите постоянно се усещат несигурни по отношение на това дали е належащо да участват на лечебните сесии на детето си. Всеки експерт по психологично здраве следва избран метод или философия, тъй че отговорът на терзанията на родителите значително зависи от възрастта и диагнозата на малчугана.

Като цяло с всяка минала година – става въпрос за възраст на детето от 10 или 11 години и нагоре – наличието на родителската фигура по време на психотерапията става все по-малко наложително. Следвайки тази логичност, оставането на родителя по време на лечебните сесии на младежа е целесъобразно единствено в някои случаи и е по-скоро изключение, в сравнение с предписание.

Индивидуалната терапия с едно дете или младеж е друга от фамилната терапия. При фамилната терапия се взема поради ролята на малчугана в фамилното ядро, в това число държанието на другите родственици. По време на лечебните сесии нормално участват всички членове на фамилията. Индивидуалната терапия, от своя страна, включва взаимна работа сред терапевта и клиента – в този случай вашето дете. Индивидуалната терапия е най-често прилаганият тип терапия при децата и юношите.

Ето няколко неща, които е добре да имате поради.

Всяко дете съставлява част от семейство, по тази причина е целесъобразно да се обмисли в какъв подтекст се следи държанието на малчугана. Първото посещаване при експерта по психологично здраве – психиатър, психолог, психотерапевт и така нататък – може да включва диалог с детето, различен с родителите и трети, който включва всички присъстващи.

В някои случаи девойките и момчетата споделят доста по-лесно, когато майка им и татко им не са наоколо. Това важи в доста по-голяма степен при младежите, които ценят своето персонално пространство и самостоятелност по-повече.

Трябва обаче да се вземе поради обстоятелството, че по-малките девойки и момчета могат да изпитат мощна тревога, когато родителите им ги няма. В някои случаи, с цел да се избегне сходна отрицателна реакции в малчугана, терапевтът играе и приказва с детето, до момента в който неговите родители са наоколо.

Някои поведенчески проблеми могат да бъдат разисквани с майката и бащата вместо с малчугана. Така родителите научават нови тактики и способи, които тестват у дома, където детето няма да се тормози толкоз, колкото по време на визитата при експерт по психологично здраве.

Някои деца работят най-добре в група, формирана от техни връстници. Попитайте терапевта, който детето ви посещава, или потърсете повече информация в интернет за сходни групи във вашето обитаемо място.

Накратко, е добре за родителите да чакат, че след първата лечебна сесия тяхното наличие към този момент може да не е належащо за детето. Особено в случаите, в които посещаващият терапия е младеж. Това съставлява естествена част от израстването, защото девойките и момчетата стартират умишлено да се разграничат от родителите си и изпитват потребност от усамотение и ценене на персоналното им пространство.

Обикновено експертите по психологично здраве осведомят родителите за главните проблеми, които се разискват по време на лечебните сесии. Трябва обаче да се има поради, че всеки терапевт взема решение какъв брой детайла от диалозите с клиента си да показа с родителите. За да избегнете неразбирателство, е добре да обсъдите този въпрос авансово (без детето или юношата да присъства). Така ще съумеете да намерите експерт, който предлага уместно за вас равнище на конфиденциалност.

След това терапевтът ще разиска с клиента си (детето или тийнейджъра), доколко ще споделя информацията от казаното по време на сесиите с неговите родители. Доверието е основен съставен елемент от всяка една лечебна връзка, тъй че е значимо майките и бащите да почитат желанието за самостоятелност и персонално пространство на малчуганите.

Редактор: Нора Маркова
Инфо: https://psychology.framar.bg

Източник: diana.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР