Д-р Методиев: Радев призна, че се е опитал да направи свой проект, с който да разклати системата
Имаме историческо самопризнание на настоящия президент Румен Радев, че предходната година по същото време е основал политическа партия " Продължаваме промяната “. Тук идваме отново до огромния въпрос: може ли настоящ президент да си прави лична партия, с която да разклаща политическата система? С какви принадлежности е основана тази партия, употребила ли е услугите на олигарси вътрешната съпротива в Българска социалистическа партия за основаването й?
Това е един от акцентите в изявлението на политолога доктор Калоян Методиев, шеф на института " РЕГО “, за обзора на деня на Радио " Фокус " " Това е България ".*
И още: „ Служебното държавно управление става рисково за развиването на страната и на обществото. То не знае по какъв начин да ръководи, държи се като слон в стъкларски магазин. И с това разпалване на антиевропейски настроения към този момент припомня от ден на ден на водачи, властнически, които търсят последното избавление в шовинизма, с цел да разпалват такива усеща и да настройват личното си население против останалия свят.
- Неврохирургът проф. Николай Габровски получи проучвателния мандат на ГЕРБ-СДС с концепцията бъдещият кабинет да е по-далече от политическото говорене и борбата и по-близо до експертното и професионализма. Кризите, зимата, интернационалната изолираност, в която България изпада, неизвестността в реакциите на гласоподавателите при едни последващи предварителни избори, вероятността и идващият парламент да изпадне в аналогичната на този патова обстановка са все детайли, които ще разклатят везните във вътрешнопартийните полемики. Винаги може да се осъществя кабинет на малцинството с падащ кворум, т.е. партии да не дадат поддръжка, само че и да не влязат в пленарна зала при гласуването му.
Как ще работи подобен кабинет и в каква политическа среда ще работят неговите министри? Ще успее ли неврохирургът проф. Николай Габровски да изреже туморите в родната политика, господин Методиев?
- Не, няма да успее, тъй като явно няма да събере задоволително, най-малко към днешна дата, поддръжка за реализация на първия мандат. Но той е консенсусна фигура, която се употребява с положително добро име в обществото, тъй че го преглеждам като част от опитите на ГЕРБ да излязат от изолираност.
- Може би като въведения към третия мандат?
- Само може да спекулираме към днешна дата, тъй като в България обстановката е непредвидима, само че е поръчка, че се търси надпартиен човек или хора, експертност, консенсус, такива неща, които ни навяват от тази кандидатура.
- Дали ексцентричният ход на Борисов да улови публичните настроения ще проработи и по отношение на партийните?
- Не. Към днешна дата не мисля, само че явно той търси разновидности и това през вчерашния ден (б. ред. - 4 декември) с асоциациите с Меси беше ловка маневра, с цел да се отклони вниманието от действителната кандидатура, която беше показана през днешния ден (б. ред. - 5 декември).
- Попаднах на ваше изявление от началото на септември 2021 година Там казвате следното: " Краткосрочно ни би трябвало прекосяване с минимални вреди през зимата, а през идната година – усмиряване на политическата система и намиране на формула за работещи решения за стабилизиране на страната “. Трябва да ви призная, че няколко пъти погледнах датата – чак не повярвах, че след една година сме изправени пред същата констатация. На какво се дължи бетонирането на безизходността?
- На политически инженеринг и разклащането на партийната система. Даже се удивлявам, какъв брой съм бил прав преди една година. Президентската институция работи поредно – допускам го има и в изявлението ми тогава, и методично за основаване на политически планове, за унищожаването им, за политически инженеринг. И в този момент имаме историческо самопризнание на настоящия президент Румен Радев, че предходната година по същото време е основал политическа партия " Продължаваме промяната “.
Така че тук идваме отново до огромния въпрос: може ли настоящ президент да си прави лична партия, с която да разклаща политическата система? С какви принадлежности е основана тази партия, употребила ли е услугите на олигарси вътрешната съпротива в Българска социалистическа партия за основаването й? Нарушил ли е правилото президентът да е обединител на всички българи, да е надпартиен и равноотдалечен от партиите. Ето, виждате основаването на тая партия предходната година есента и по-късно три месеца по-късно гневната офанзива против нея за унищожаването й, в това число гневна офанзива против Българска социалистическа партия, в това число против " Демократична България “ по-късно, театрите с ГЕРБ – ту сме съдружници, ту сме врагове, сега явно са в съюзническа роля – това са все продължаващите старания на президентската институция да се тласка страната и партийната ни система в неустановеност, в безпорядък и в едно, бих споделил, непрестанно спешно положение, което да разреши да се употребява властта посредством служебни кабинети и да злоупотребява с нея.
- Вие сте работил с Румен Радев. Когато той споделя преди часове: " Както надживяхме автократичния модел, по този начин ще надживеем и тази шмекерия “, какво търси с думите си президентът – индулгенция или афишира война?
- Войната е реалност. Войната не е серпантина. Президентската институция води перманентна война. Постоянно би трябвало да има зложелател, непрекъснато би трябвало да има военни дейности, тъй като това е методът на мислене и възприемането на политиката. Там по различен метод не може да бъде възприемана. Тази централизация на власт и тази визия към света като към военно дело е изключителна заплаха пред страната ни.
Политическите партии сега би трябвало да намерят логаритъм за излизане от тази рецесия. И това, което им предлагам на всички сега – да се обединят, да гледат малко надпартийно и по-дългосрочно за заплахата от сриване на парламентарната народна власт – унищожаване на статута на служебните кабинети. Това Народно заседание би трябвало да откри сили да го направи посредством смяна в Конституцията, с цел да може да се успокои партийната система, да се успокои страната и да се върви към този момент към търсене на някакви консенсуси. Това е европейската процедура, европейският образец. След като ти си най-бедната страна в Европейския съюз и все по-изоставаща, през днешния ден отцепена и за " Шенген “, самичък самичка оставена, значи ти би трябвало да се напаснеш към модела на останалите като развиване – икономическо, обществено, политическо, метод на действие на страната. Очевидно крушката си има опашка.
- Вие оферирате унищожаване на статута на служебния кабинет. Коя политическа мощ обаче ще го внесе в Народното събрание, коя ще има смелостта?
- Всички би трябвало да се обединят сега, тези, които застават на страната на парламентарната народна власт, на страната на смяната на модела. Виждате, че сме очевидци на една имплозия на служебния кабинет, извънредно пагубен кабинет в страната ни, освен поради корупционните кавги, с които от ден на ден се обкръжава този длъжностен кабинет, освен поради чистките, които организираха, поради злоупотребите с власт, натиска върху хора, само че ни вкарват и в невиждана изолираност и интернационална борба с " Facebook “ статуси на настоящ президент против европейски министър председател, със заканите против Австрия и против Нидерландия, че ще има ответни ограничения. Парите ли ще им спрат на австрийците и на холандците от българска страна? Или може би ще им наложат някакво несъгласие или ще ги вкарат в някаква интернационална организация? Според мен това служебно държавно управление става рисково за развиването на страната, за развиването на обществото. То не знае по какъв начин да ръководи, държи се като слон в стъкларски магазин. И с това разпалване на антиевропейски настроения към този момент припомня от ден на ден на водачи, властнически, които търсят последното избавление в шовинизма, с цел да разпалват такива усеща и да настройват личното си население против останалия свят. Обикновено знаем, по какъв начин свършват сходни режими – в прилежаща Югославия да вземем за пример по времето на Милошевич. Но за какво би трябвало да претърпяваме сходно развиване и в България? Трябва да се върнем към парламентарната народна власт, към партийния модел, към стабилността, каквито са европейските практики сега.
- Шовинизъм ли разпалват служебният кабинет и президентът с този своего рода държавен бабаитлък?
- Абсолютно. И тук желая да кажа нещо доста значимо: " Успехите са мои, неуспехите са общи “ – това е неговата формула. Газовата връзка с Гърция, която си присвои, беше открита от него без да е забил един гвоздей в нея. Сега, когато забатачиха нещата за " Шенген “, се пробва да прави посредством своя кръг национална акция " Да се сплотяваме против неприятните европейци “, т.е. ние всички да понесем отговорност поради неуспеха за защита на границата през последните четири месеца. Този рейс, който умъртви двама служители на реда в Бургас, мина по всички европейски медии, във всички страни. Той се трансформира в знак. И през днешния ден има в новините хванати групи мигранти, през вчерашния ден - също. Границата е разграден двор. Неслучайно холандският министър председател, австрийците приказват за това нещо и ти да се опитваш да правиш поради личния си неуспех, че не можеш да организираш защитата на тази граница, че си некадърен да създадеш система на цялата страна и да я правиш пленник в една война, която разпалваш със съществени европейски страни, съгласно мен граничи с национално изменничество.
- Виждате в президента демиург на политическата обстановка в този момент и неприятното ръководство на страната. Но къде са партиите, с цел да се опълчват на сходна наклонност?
- Разбити, разединени и сега, за жалост, гледащи по-скоро личния си дневен ред, в сравнение с огромната национална картина. Пак споделям, би трябвало да се подредят цели. Приоритет би трябвало да е българското общество, обществено, икономическата обстановка зимата, усмиряване на политическата обстановка, тъй като оттова ще пристигна и взимането на решения, да се започва Плана за възобновяване и резистентност, с цел да могат да почнат да получават пари по него. Гърция към този момент получи десетки милиарди, другите страни си изхарчиха парите, ние още не сме взели и 1 евро по него. Да се успокоят нещата с европейците, да се стегне тази защита по границата, която към този момент е отвън всевъзможен надзор и стана европейско нарицателно, да стартира Народното събрание да приема обществени закони. Виждате, че цените потеглиха нагоре – газ, вода. Тази лаищина от тоя длъжностен кабинет да бъде остракирана по някакъв метод, тъй като без това няма да може да се успокои страната, да тръгне стопанската система. Няма сега непоклатимост, няма и предвидимост в нито едно от решенията, които се взимат политически.
- Защо два месеца след изборите партиите се правеха, че водят диалози за сформиране на държавно управление, до момента в който с приближаването на датите за връчване на мандатите мазета под един или различен предлог острата им неотстъпчивост и взаимна нетърпимост? Те се оказаха, апропо, и парламентарно негодни. Тези дни разбрахме, че един закон не е признат от изискваните 22 за Плана за възобновяване и резистентност.
- Първо, двата месеца, които бяха обилно отпуснати от президента, бяха едно изгубено време. Има си процедура, която е написана в Конституцията, и трябваше да се даде първия мандат незабавно след изборите или в обозримо време, а не да се печели време за служебния кабинет, с цел да може той да се занимава с назначения, с публични поръчки и да си разиграва коня, с цел да може да се закичи със значката " Шенген “ в края на годината, до момента в който партиите биват набивани от самото начало в ъгъла и биват подигравани – те, партиите, неприятните, те не се оправиха.
Е, значката не можа да бъде закачена. И ви давам образец: лятото, когато беше свалено държавното управление, нямаше една седмица или месец време, с цел да могат да сформират държавно управление или да се схванат, някакъв толеранс, а беше атакувано мигновено с концепцията " Връщайте и третия мандат, би трябвало да отиваме на избори – време е за служебно държавно управление “. Същите тия представители, едни и същи, от президентската кохорта в този момент си замълчаха след изборите и два месеца изгубено време за страната, ужким оставено за диалози с партиите, а в действителност експлоатирано от служебния кабинет. Разговорите почват от през днешния ден. Днес имаме претендент за министър председател с първия мандат – това е проф. Габровски, и от тоя миг към този момент можем да приказваме за политическа стратегия, за персони, за неща, към които да се сплотяват партиите или да не се сплотяват, с цел да се сформира държавно управление.
- Понеже сте доста добър ценител на процесите в Българска социалистическа партия, не мога да не ви попитам: за какво Българска социалистическа партия е безапелационна, че няма да поддържа държавно управление с мандат на ГЕРБ, само че дава като че ли сигнали, че би могла да го направи с мандат на " Български напредък “, зад чийто кабинет обаче също ще застане ГЕРБ?
- Не бих споделил, че съм толкоз добър ценител, само че това е една поредна позиция на управлението и на партията. Все отново те бяха единствената опция на ръководството на Борисов през годините, до момента в който не стартира политическият инженеринг с " ИТН “, с " Продължаваме промяната “ и ръководството на вътрешната им съпротива от страна на президентството с оглед да ги разбие, с цел да може той да е алтернативата. Така че това си е една поредна тяхна позиция.
- Ако 48-ят парламент завърши без държавно управление, каква е гаранцията, че и 49-ят няма да се окаже толкоз ялов? Колко време може още да се разиграва сюжетът избори-служебен кабинет- избори-служебен кабинет?
Никаква гаранция няма, безусловно никаква, че няма да се задълбочи рецесията. Пак споделям, до момента в който съществува този център за дестабилизация на страната в президентството, за основаване, разрушение на партии от вътрешната страна, на заиграване, до момента в който съществува тоя съюз сега – дали ситуационен, дали ще е непрестанен, сред Борисов и Радев, няма да има усмиряване в страната. Бизнесът ще продължи да съществува в обстановка на безпорядък и неустановеност, стопанската система ще зацикли още повече, интернационалната изолираност, на която сме очевидци сега и в която ни вкараха, също ще се задълбочи. Т.е. няма да има развиване пред страната. Качеството на живот няма да се усъвършенства. Целта на политиката е качеството на живот да пораства. Служебният кабинет не може да обезпечи тази политическа цел, в противен случай – посредством желанието за акумулиране на от ден на ден власт утежняват качеството на живот в страната.
- Мнозина със угриженост се питат, какво ще се случи с една страна в изолираност.
- Не е прелестно. Гледам какви са публичните реакции. Извинявайте, в никакъв случай не сме изпадали зад Румъния. На север от нас – " Шенген “, на юг от нас – " Шенген “, единствената сухопътна страна, която не е в " Шенген “, в Европейския съюз оставаме ние. Както и да го погледнете – от север, от юг, ние оставаме един анклав, черна дупка, буферна зона на един мигрантски напън. И тук, колкото и да се репчат и да скачат на европейците, би трябвало да се обърнем към вътрешните си проблеми, директно към защитата на границата, към върховенството на закона, към работещите институции, към усмиряване на политическата обстановка.
- Виждаме, че с изключение на президентът и служебното държавно управление, и партиите си трансферират вини и отговорности. И тук въпросът е: няма ли държанието им за изолацията от " Шенген “ да се трансферира и към еврозоната?
- Това е другата огромна заплаха – едно по едно да изпаднем от всички вероятни европейски съглашения. И освен че интеграцията ни в европейските структури няма да бъде приключена, ами ще бъдем самосегрегирани от протичащото се. Не знам за какво, само че непрекъснато в главата ми се върти една прилика с 1396 година – нахлуването на османските сили на Балканите, когато в същата обстановка при нас, няколко разграничени групи (аналогия върша с нашите партии) мислеха, че ще оцелеят поединично във Видин, Търново, а най-после бяха пометени една след друга.
Апелът ми към политическите партии е: седнете, мислете държавнически. Политически се мисли за последващи избори, държавнически се мисли за генерации напред. Разберете се да структурираме институционално страната и след това всеки да може да показа личния си план – дали ще е закостенял, по-либерален, ляв, десен, кой какъвто желае и какъвто гласоподавателите му го поддържат да направи, само че би трябвало да се намерят базовите неща, които са свързани с утешение, с работещи институции, с икономическо развиване, с всемирен полезности, към които да се обединим, с цел да може да догоним останалите европейци. До там се докарахме, че към този момент не се вижда пред нас и последния вагон.
- Харесва ми вашата прилика с 1396 година, когато безхаберието на три княжества прекъсва линията на Велика България. Кои са в този момент ордите, които биха ни завладели? Откъде ще дойдат те?
- Ами, за жалост това са наши вътрешни демони. Сами ще се потопим и ще останем една сива зона сред Ориента и сред Европа, затворени в един междушенгенски " сандвич “. Това е основен приоритет и не трябва да го разрешаваме – сухопътно да бъдем отцепени от Европа, географски. Това още повече ще ни отдели и културно, и стопански, и обществено. Ще се комплексираме дефинитивно като слабото звено в Европейския съюз. Затова, съгласно мен, тук Народното събрание би трябвало да направи усилието, всички партии, които са вътре, да се заловен сами за косата и да се измъкнат от обстановката, в която се намираме, другояче ще ни ръководят безхаберни служебни държавни управления в идващите месеци, узурпацията на власт ще продължи, а резултатите и опциите, капацитета на тези служебни държавни управления към този момент ги виждаме всички.
- Въпросът е, че в случай че в този момент по някакъв метод, без значение с първи или трети мандат се направи кабинет на малцинството евентуално, в каква политическа среда ще работят неговите министри? Изобщо по какъв начин този кабинет ще успее да прокарва политики, откакто няма да има устойчиво болшинство зад тила си?
- По избрани тематики от общ интерес би трябвало да се откри болшинство, в случай че ще и да е плаващо. Дали ще е Планът за възобновяване и развиване, дали ще е усмиряване на политическата обстановка, дали ще е небосвод от една година, с цел да дойдем до локалните избори, да изкристализират нещата, т.е. би трябвало да се търсят общите решения, общите допирни точки. В противоположен случай всички ще бъдат пометени. Ако тази рецесия на партийната система продължи, в случай че отидем за пети, шести път на избори, всичко това, страната, която познаваме, ще се срути. И се чуват от ден на ден гласове – слушам ги от дълбините на политиката: ами то беше добре 30-те години, нямахме политически партии, нещата си вървяха. За какво са ни тия партии? Ами да променяме нещо. По-добре всичко да се скапе. Няма да отивам на избори да гласоподавам. Вратата на анархията стартира леко да се отваря, на авторитаризма, на всички злокобни и уродливи политически феномени.
- Казвате, ще бъдат пометени партиите – от кого?
- От улицата. От улицата, от обществото, от самите себе си – ще се избият между тях в един миг, и властта ще стартира да се търкаля по улицата. Не че политиката търпи вакуум, не ме разбирайте неверно. Политиката е линеен развой, тя няма начало, няма и край. Ще продължи под някакъв метод да съществува страната, само че е прекомерно огромен риск. Стига опити, стига безпорядък в тая страна. Пак споделям – да се обърнем към значими цели като качеството на живот на хората, към стопанската система, към обществената политика, поддръжка на бизнеса, да търсим вложения, да се занимаваме с неща, които биха ни донесли добавена стойност като общество. Справяне с корупцията, с тая безредица, която е в бранш " Сигурност “ – наркоманите да се изметат от улиците, нарушителите да се приберат по пандизите. Има, има, политическа работа има доста сега като цели и като параметри, само че би трябвало да намерим инструментите, с които тя да се свърши. С взаимни кавги, с продължаващ разпад на институциите няма да се реши нито един от тия проблеми, за които приказваме.
*Интервюто е взето на 5 декември
Автор: Цоня Събчева
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Това е един от акцентите в изявлението на политолога доктор Калоян Методиев, шеф на института " РЕГО “, за обзора на деня на Радио " Фокус " " Това е България ".*
И още: „ Служебното държавно управление става рисково за развиването на страната и на обществото. То не знае по какъв начин да ръководи, държи се като слон в стъкларски магазин. И с това разпалване на антиевропейски настроения към този момент припомня от ден на ден на водачи, властнически, които търсят последното избавление в шовинизма, с цел да разпалват такива усеща и да настройват личното си население против останалия свят.
- Неврохирургът проф. Николай Габровски получи проучвателния мандат на ГЕРБ-СДС с концепцията бъдещият кабинет да е по-далече от политическото говорене и борбата и по-близо до експертното и професионализма. Кризите, зимата, интернационалната изолираност, в която България изпада, неизвестността в реакциите на гласоподавателите при едни последващи предварителни избори, вероятността и идващият парламент да изпадне в аналогичната на този патова обстановка са все детайли, които ще разклатят везните във вътрешнопартийните полемики. Винаги може да се осъществя кабинет на малцинството с падащ кворум, т.е. партии да не дадат поддръжка, само че и да не влязат в пленарна зала при гласуването му.
Как ще работи подобен кабинет и в каква политическа среда ще работят неговите министри? Ще успее ли неврохирургът проф. Николай Габровски да изреже туморите в родната политика, господин Методиев?
- Не, няма да успее, тъй като явно няма да събере задоволително, най-малко към днешна дата, поддръжка за реализация на първия мандат. Но той е консенсусна фигура, която се употребява с положително добро име в обществото, тъй че го преглеждам като част от опитите на ГЕРБ да излязат от изолираност.
- Може би като въведения към третия мандат?
- Само може да спекулираме към днешна дата, тъй като в България обстановката е непредвидима, само че е поръчка, че се търси надпартиен човек или хора, експертност, консенсус, такива неща, които ни навяват от тази кандидатура.
- Дали ексцентричният ход на Борисов да улови публичните настроения ще проработи и по отношение на партийните?
- Не. Към днешна дата не мисля, само че явно той търси разновидности и това през вчерашния ден (б. ред. - 4 декември) с асоциациите с Меси беше ловка маневра, с цел да се отклони вниманието от действителната кандидатура, която беше показана през днешния ден (б. ред. - 5 декември).
- Попаднах на ваше изявление от началото на септември 2021 година Там казвате следното: " Краткосрочно ни би трябвало прекосяване с минимални вреди през зимата, а през идната година – усмиряване на политическата система и намиране на формула за работещи решения за стабилизиране на страната “. Трябва да ви призная, че няколко пъти погледнах датата – чак не повярвах, че след една година сме изправени пред същата констатация. На какво се дължи бетонирането на безизходността?
- На политически инженеринг и разклащането на партийната система. Даже се удивлявам, какъв брой съм бил прав преди една година. Президентската институция работи поредно – допускам го има и в изявлението ми тогава, и методично за основаване на политически планове, за унищожаването им, за политически инженеринг. И в този момент имаме историческо самопризнание на настоящия президент Румен Радев, че предходната година по същото време е основал политическа партия " Продължаваме промяната “.
Така че тук идваме отново до огромния въпрос: може ли настоящ президент да си прави лична партия, с която да разклаща политическата система? С какви принадлежности е основана тази партия, употребила ли е услугите на олигарси вътрешната съпротива в Българска социалистическа партия за основаването й? Нарушил ли е правилото президентът да е обединител на всички българи, да е надпартиен и равноотдалечен от партиите. Ето, виждате основаването на тая партия предходната година есента и по-късно три месеца по-късно гневната офанзива против нея за унищожаването й, в това число гневна офанзива против Българска социалистическа партия, в това число против " Демократична България “ по-късно, театрите с ГЕРБ – ту сме съдружници, ту сме врагове, сега явно са в съюзническа роля – това са все продължаващите старания на президентската институция да се тласка страната и партийната ни система в неустановеност, в безпорядък и в едно, бих споделил, непрестанно спешно положение, което да разреши да се употребява властта посредством служебни кабинети и да злоупотребява с нея.
- Вие сте работил с Румен Радев. Когато той споделя преди часове: " Както надживяхме автократичния модел, по този начин ще надживеем и тази шмекерия “, какво търси с думите си президентът – индулгенция или афишира война?
- Войната е реалност. Войната не е серпантина. Президентската институция води перманентна война. Постоянно би трябвало да има зложелател, непрекъснато би трябвало да има военни дейности, тъй като това е методът на мислене и възприемането на политиката. Там по различен метод не може да бъде възприемана. Тази централизация на власт и тази визия към света като към военно дело е изключителна заплаха пред страната ни.
Политическите партии сега би трябвало да намерят логаритъм за излизане от тази рецесия. И това, което им предлагам на всички сега – да се обединят, да гледат малко надпартийно и по-дългосрочно за заплахата от сриване на парламентарната народна власт – унищожаване на статута на служебните кабинети. Това Народно заседание би трябвало да откри сили да го направи посредством смяна в Конституцията, с цел да може да се успокои партийната система, да се успокои страната и да се върви към този момент към търсене на някакви консенсуси. Това е европейската процедура, европейският образец. След като ти си най-бедната страна в Европейския съюз и все по-изоставаща, през днешния ден отцепена и за " Шенген “, самичък самичка оставена, значи ти би трябвало да се напаснеш към модела на останалите като развиване – икономическо, обществено, политическо, метод на действие на страната. Очевидно крушката си има опашка.
- Вие оферирате унищожаване на статута на служебния кабинет. Коя политическа мощ обаче ще го внесе в Народното събрание, коя ще има смелостта?
- Всички би трябвало да се обединят сега, тези, които застават на страната на парламентарната народна власт, на страната на смяната на модела. Виждате, че сме очевидци на една имплозия на служебния кабинет, извънредно пагубен кабинет в страната ни, освен поради корупционните кавги, с които от ден на ден се обкръжава този длъжностен кабинет, освен поради чистките, които организираха, поради злоупотребите с власт, натиска върху хора, само че ни вкарват и в невиждана изолираност и интернационална борба с " Facebook “ статуси на настоящ президент против европейски министър председател, със заканите против Австрия и против Нидерландия, че ще има ответни ограничения. Парите ли ще им спрат на австрийците и на холандците от българска страна? Или може би ще им наложат някакво несъгласие или ще ги вкарат в някаква интернационална организация? Според мен това служебно държавно управление става рисково за развиването на страната, за развиването на обществото. То не знае по какъв начин да ръководи, държи се като слон в стъкларски магазин. И с това разпалване на антиевропейски настроения към този момент припомня от ден на ден на водачи, властнически, които търсят последното избавление в шовинизма, с цел да разпалват такива усеща и да настройват личното си население против останалия свят. Обикновено знаем, по какъв начин свършват сходни режими – в прилежаща Югославия да вземем за пример по времето на Милошевич. Но за какво би трябвало да претърпяваме сходно развиване и в България? Трябва да се върнем към парламентарната народна власт, към партийния модел, към стабилността, каквито са европейските практики сега.
- Шовинизъм ли разпалват служебният кабинет и президентът с този своего рода държавен бабаитлък?
- Абсолютно. И тук желая да кажа нещо доста значимо: " Успехите са мои, неуспехите са общи “ – това е неговата формула. Газовата връзка с Гърция, която си присвои, беше открита от него без да е забил един гвоздей в нея. Сега, когато забатачиха нещата за " Шенген “, се пробва да прави посредством своя кръг национална акция " Да се сплотяваме против неприятните европейци “, т.е. ние всички да понесем отговорност поради неуспеха за защита на границата през последните четири месеца. Този рейс, който умъртви двама служители на реда в Бургас, мина по всички европейски медии, във всички страни. Той се трансформира в знак. И през днешния ден има в новините хванати групи мигранти, през вчерашния ден - също. Границата е разграден двор. Неслучайно холандският министър председател, австрийците приказват за това нещо и ти да се опитваш да правиш поради личния си неуспех, че не можеш да организираш защитата на тази граница, че си некадърен да създадеш система на цялата страна и да я правиш пленник в една война, която разпалваш със съществени европейски страни, съгласно мен граничи с национално изменничество.
- Виждате в президента демиург на политическата обстановка в този момент и неприятното ръководство на страната. Но къде са партиите, с цел да се опълчват на сходна наклонност?
- Разбити, разединени и сега, за жалост, гледащи по-скоро личния си дневен ред, в сравнение с огромната национална картина. Пак споделям, би трябвало да се подредят цели. Приоритет би трябвало да е българското общество, обществено, икономическата обстановка зимата, усмиряване на политическата обстановка, тъй като оттова ще пристигна и взимането на решения, да се започва Плана за възобновяване и резистентност, с цел да могат да почнат да получават пари по него. Гърция към този момент получи десетки милиарди, другите страни си изхарчиха парите, ние още не сме взели и 1 евро по него. Да се успокоят нещата с европейците, да се стегне тази защита по границата, която към този момент е отвън всевъзможен надзор и стана европейско нарицателно, да стартира Народното събрание да приема обществени закони. Виждате, че цените потеглиха нагоре – газ, вода. Тази лаищина от тоя длъжностен кабинет да бъде остракирана по някакъв метод, тъй като без това няма да може да се успокои страната, да тръгне стопанската система. Няма сега непоклатимост, няма и предвидимост в нито едно от решенията, които се взимат политически.
- Защо два месеца след изборите партиите се правеха, че водят диалози за сформиране на държавно управление, до момента в който с приближаването на датите за връчване на мандатите мазета под един или различен предлог острата им неотстъпчивост и взаимна нетърпимост? Те се оказаха, апропо, и парламентарно негодни. Тези дни разбрахме, че един закон не е признат от изискваните 22 за Плана за възобновяване и резистентност.
- Първо, двата месеца, които бяха обилно отпуснати от президента, бяха едно изгубено време. Има си процедура, която е написана в Конституцията, и трябваше да се даде първия мандат незабавно след изборите или в обозримо време, а не да се печели време за служебния кабинет, с цел да може той да се занимава с назначения, с публични поръчки и да си разиграва коня, с цел да може да се закичи със значката " Шенген “ в края на годината, до момента в който партиите биват набивани от самото начало в ъгъла и биват подигравани – те, партиите, неприятните, те не се оправиха.
Е, значката не можа да бъде закачена. И ви давам образец: лятото, когато беше свалено държавното управление, нямаше една седмица или месец време, с цел да могат да сформират държавно управление или да се схванат, някакъв толеранс, а беше атакувано мигновено с концепцията " Връщайте и третия мандат, би трябвало да отиваме на избори – време е за служебно държавно управление “. Същите тия представители, едни и същи, от президентската кохорта в този момент си замълчаха след изборите и два месеца изгубено време за страната, ужким оставено за диалози с партиите, а в действителност експлоатирано от служебния кабинет. Разговорите почват от през днешния ден. Днес имаме претендент за министър председател с първия мандат – това е проф. Габровски, и от тоя миг към този момент можем да приказваме за политическа стратегия, за персони, за неща, към които да се сплотяват партиите или да не се сплотяват, с цел да се сформира държавно управление.
- Понеже сте доста добър ценител на процесите в Българска социалистическа партия, не мога да не ви попитам: за какво Българска социалистическа партия е безапелационна, че няма да поддържа държавно управление с мандат на ГЕРБ, само че дава като че ли сигнали, че би могла да го направи с мандат на " Български напредък “, зад чийто кабинет обаче също ще застане ГЕРБ?
- Не бих споделил, че съм толкоз добър ценител, само че това е една поредна позиция на управлението и на партията. Все отново те бяха единствената опция на ръководството на Борисов през годините, до момента в който не стартира политическият инженеринг с " ИТН “, с " Продължаваме промяната “ и ръководството на вътрешната им съпротива от страна на президентството с оглед да ги разбие, с цел да може той да е алтернативата. Така че това си е една поредна тяхна позиция.
- Ако 48-ят парламент завърши без държавно управление, каква е гаранцията, че и 49-ят няма да се окаже толкоз ялов? Колко време може още да се разиграва сюжетът избори-служебен кабинет- избори-служебен кабинет?
Никаква гаранция няма, безусловно никаква, че няма да се задълбочи рецесията. Пак споделям, до момента в който съществува този център за дестабилизация на страната в президентството, за основаване, разрушение на партии от вътрешната страна, на заиграване, до момента в който съществува тоя съюз сега – дали ситуационен, дали ще е непрестанен, сред Борисов и Радев, няма да има усмиряване в страната. Бизнесът ще продължи да съществува в обстановка на безпорядък и неустановеност, стопанската система ще зацикли още повече, интернационалната изолираност, на която сме очевидци сега и в която ни вкараха, също ще се задълбочи. Т.е. няма да има развиване пред страната. Качеството на живот няма да се усъвършенства. Целта на политиката е качеството на живот да пораства. Служебният кабинет не може да обезпечи тази политическа цел, в противен случай – посредством желанието за акумулиране на от ден на ден власт утежняват качеството на живот в страната.
- Мнозина със угриженост се питат, какво ще се случи с една страна в изолираност.
- Не е прелестно. Гледам какви са публичните реакции. Извинявайте, в никакъв случай не сме изпадали зад Румъния. На север от нас – " Шенген “, на юг от нас – " Шенген “, единствената сухопътна страна, която не е в " Шенген “, в Европейския съюз оставаме ние. Както и да го погледнете – от север, от юг, ние оставаме един анклав, черна дупка, буферна зона на един мигрантски напън. И тук, колкото и да се репчат и да скачат на европейците, би трябвало да се обърнем към вътрешните си проблеми, директно към защитата на границата, към върховенството на закона, към работещите институции, към усмиряване на политическата обстановка.
- Виждаме, че с изключение на президентът и служебното държавно управление, и партиите си трансферират вини и отговорности. И тук въпросът е: няма ли държанието им за изолацията от " Шенген “ да се трансферира и към еврозоната?
- Това е другата огромна заплаха – едно по едно да изпаднем от всички вероятни европейски съглашения. И освен че интеграцията ни в европейските структури няма да бъде приключена, ами ще бъдем самосегрегирани от протичащото се. Не знам за какво, само че непрекъснато в главата ми се върти една прилика с 1396 година – нахлуването на османските сили на Балканите, когато в същата обстановка при нас, няколко разграничени групи (аналогия върша с нашите партии) мислеха, че ще оцелеят поединично във Видин, Търново, а най-после бяха пометени една след друга.
Апелът ми към политическите партии е: седнете, мислете държавнически. Политически се мисли за последващи избори, държавнически се мисли за генерации напред. Разберете се да структурираме институционално страната и след това всеки да може да показа личния си план – дали ще е закостенял, по-либерален, ляв, десен, кой какъвто желае и какъвто гласоподавателите му го поддържат да направи, само че би трябвало да се намерят базовите неща, които са свързани с утешение, с работещи институции, с икономическо развиване, с всемирен полезности, към които да се обединим, с цел да може да догоним останалите европейци. До там се докарахме, че към този момент не се вижда пред нас и последния вагон.
- Харесва ми вашата прилика с 1396 година, когато безхаберието на три княжества прекъсва линията на Велика България. Кои са в този момент ордите, които биха ни завладели? Откъде ще дойдат те?
- Ами, за жалост това са наши вътрешни демони. Сами ще се потопим и ще останем една сива зона сред Ориента и сред Европа, затворени в един междушенгенски " сандвич “. Това е основен приоритет и не трябва да го разрешаваме – сухопътно да бъдем отцепени от Европа, географски. Това още повече ще ни отдели и културно, и стопански, и обществено. Ще се комплексираме дефинитивно като слабото звено в Европейския съюз. Затова, съгласно мен, тук Народното събрание би трябвало да направи усилието, всички партии, които са вътре, да се заловен сами за косата и да се измъкнат от обстановката, в която се намираме, другояче ще ни ръководят безхаберни служебни държавни управления в идващите месеци, узурпацията на власт ще продължи, а резултатите и опциите, капацитета на тези служебни държавни управления към този момент ги виждаме всички.
- Въпросът е, че в случай че в този момент по някакъв метод, без значение с първи или трети мандат се направи кабинет на малцинството евентуално, в каква политическа среда ще работят неговите министри? Изобщо по какъв начин този кабинет ще успее да прокарва политики, откакто няма да има устойчиво болшинство зад тила си?
- По избрани тематики от общ интерес би трябвало да се откри болшинство, в случай че ще и да е плаващо. Дали ще е Планът за възобновяване и развиване, дали ще е усмиряване на политическата обстановка, дали ще е небосвод от една година, с цел да дойдем до локалните избори, да изкристализират нещата, т.е. би трябвало да се търсят общите решения, общите допирни точки. В противоположен случай всички ще бъдат пометени. Ако тази рецесия на партийната система продължи, в случай че отидем за пети, шести път на избори, всичко това, страната, която познаваме, ще се срути. И се чуват от ден на ден гласове – слушам ги от дълбините на политиката: ами то беше добре 30-те години, нямахме политически партии, нещата си вървяха. За какво са ни тия партии? Ами да променяме нещо. По-добре всичко да се скапе. Няма да отивам на избори да гласоподавам. Вратата на анархията стартира леко да се отваря, на авторитаризма, на всички злокобни и уродливи политически феномени.
- Казвате, ще бъдат пометени партиите – от кого?
- От улицата. От улицата, от обществото, от самите себе си – ще се избият между тях в един миг, и властта ще стартира да се търкаля по улицата. Не че политиката търпи вакуум, не ме разбирайте неверно. Политиката е линеен развой, тя няма начало, няма и край. Ще продължи под някакъв метод да съществува страната, само че е прекомерно огромен риск. Стига опити, стига безпорядък в тая страна. Пак споделям – да се обърнем към значими цели като качеството на живот на хората, към стопанската система, към обществената политика, поддръжка на бизнеса, да търсим вложения, да се занимаваме с неща, които биха ни донесли добавена стойност като общество. Справяне с корупцията, с тая безредица, която е в бранш " Сигурност “ – наркоманите да се изметат от улиците, нарушителите да се приберат по пандизите. Има, има, политическа работа има доста сега като цели и като параметри, само че би трябвало да намерим инструментите, с които тя да се свърши. С взаимни кавги, с продължаващ разпад на институциите няма да се реши нито един от тия проблеми, за които приказваме.
*Интервюто е взето на 5 декември
Автор: Цоня Събчева
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ