Имало едно време една губерния, в която един Ковчежник живеел

Имало едно време една губерния, в която един Ковчежник живеел обаче чартърен. Понякога по този начин постъпвали ковчежниците, освен от доста ум, а и заради управническите им условия, в които би трябвало да лавираш – хем безпаричен губернаторски ковчежник, хем живееш в разкош.
Дошли времена, в които губернията се разтресла от вътрешни борби. Баш губернаторът против баш тамадата в сянка, разбойниците на баш губернатора против разбойниците в сянка, и по този начин се нагнетило напрежението, че можело да се реже с кама, тъкмо по този начин, както мутрите на губернията отсичали ушите на непослушните.
Ковчежникът си повярвал толкоз, че е най-значимия и недосегаемия, несъмнено след баш губернатора, че я подкарал през пръсти. И се олачнял напълно.
Дошли и времена, в които де що забогатял имало в губернията, бил подложен на „ ресто “ и рекет, извършен посредством всички инквизиторски институции на губернията.
Всички подложени на щавене мълчали и стискали зъби, плащали, и чакали по арестите до момента в който им се размине, само че един се намерил – викали му Али Баба, и защото не бил лабораторно основан, а идвал от улицата, до момента в който другите ги назначавали за богати, показал по какъв начин се води война и че няма да стане по традицията „ рекет даден – рекет признат “.
И обърнал наобратно с хастара Играта.
Ковчежникът се запритеснил, само че пред стен вестниците на губернията се правел на ампери куку. И продължавал да си мисли, че ще му се размине, тъй като баш губернаторът не може без него, а баш инквизиторът няма да му посегне.
Обаче Ковчежникът не подозирал една мъничка детайлност. Коварна детайлност – че когато баш губернаторът следва да се удави в блатото с лайната, първият на който ще наведе главата да се набълбочи е тъкмо ковчежникът.
Летописците на приказката не могат да бъдат сигурни в това кой тъкмо извъртял на Ковчежника оперативната врътка – дали баш губернатора, или баш тамадата в сянка, или всички дружно, оплетени като свински вътрешности, само че един ден било подредено на хазаина на Ковчежника всички камери, охрани и прочие на мястото, където живеел ковчежника, да… замижат.
С тиха стъпка там където би трябвало влезнали „ тихите стъпки “.
И какво да видят? В покоите на ковчежника били снимани килограми диаманти, милион и половин евра и прочие.
„ Тихите стъпки “ безшумно запечатали „ събитието “ и си излезли все едно нищо не е било.
На това в губернията му викали оперативна композиция.
Тя не наложително влизала в съда на губернията, обаче вършела работа, когато би трябвало, пред който би трябвало и за каквото би трябвало.
Ковчежникът не подозирал по какъв начин е оголен и запечатан. И към момента го играел ербап.
Докато баш губарнаторът, баш тамадата в сянка и баш инквизиторът на губернията не решат да му отрежат главата.
А диамантите и милионите? – ще попитат децата преди заспиване.
Те щели да сменят джобовете, до момента в който летописците три дни и три нощи яли, пили и се веселили…

Afera.bg