Той ударил лика на Божията майка и веднага ослепял. В сетния му миг Тя му се явила
Има такава невероятна икона Пресвета Богородица „ Заклана “, за която мнозина не знаят. Това не е най-често срещаната икона, само че с нея е обвързвана невероятна история.
Самата икона се намира във Ватопедския манастир на Света гора и по-конкретно в храма на Димитрий Солунски.
Eдин ден един от дяконите от този храм бил доста изтощен и нямал време да направи всичко, вследствие на което просрочен за хранене.
Пристигайки в трапезарията, на дякона било казано в много строга форма, че трябвало да пристигна в точния момент и в този момент няма по какъв начин да се готви за него настрана.
Той бил доста афектиран от тази забележка и го обзела дива гняв, обърнал се и се върнал в храма.
Пристигайки в храма, той незабавно се доближил до облика на Богородица и в сърцето си Й споделил:
– Е, какъв брой още мога да Ти послужвам, Богородице? Само работа и работа… А дори няма къшей самун.. Работа, работа… И защо е всичко това? Нямам нищо!
В ръцете на дякона имало нож и той с всичка мощ блъснал Нейния облик и уцелил право в една от страните на Богородица.
Какво било удивлението му и страха, когато от раната от иконата бликнала същинска кръв и лицето на Небесната кралица побледняло.
Дяконът паднал пред облика на Богородица и в същия миг ослепял изцяло. Треперел като Каин, ръцете и краката му били слаби… И най-после оглупял. Не разбирал, не можел да говори…
Тогава вестта за случилото се разнесла на всички места. Игуменът на манастира отслужил работа и молебен за опрощение на нещастния дякон. И той и братята на манастира трябвало да се молят за нещастника доста дълго време, цели три години. Тогава лудостта му минала и той пристигнал на себе си, прогледнал и надълбоко се разкаял за постъпката си.
Няколко години по-късно, преди гибелта му, самата Богородица му се явила и го зарадвала, че му е простено. Но в това време тя го уведомила, че при Второто пришествие на Христос смелата му ръка ще бъде наказана.
И ето знамение!
На Атон има такава традиция след три години да се отваря мястото на упокоение. И в този ден се случила невероятна, само че в това време много страшна панорама: всички кости на дякона била светли, а ръката, с която удари Небесната кралица, била неразложена и черна.
И до ден сегашен тази ръка се пази в манастира в памет на неразбираемата обич на Нашата Пресвета Богородица, която все пак ни прости нанесените й обиди, волни и неволни.
Разбира се, тук е значимо покаянието на самия виновник и молитвата за него.
Прости ни, Господи и Богородице, за всичките ни грехове.
Отвори вратите на милостта към нас, Пресвета Богородице, които се надяваме на Тебе, да не погинем, само че да се избавим от бедите посредством Тебе, Ти си спасението на християнския жанр.
