Иван Кръстев: Светът се изменя и Западът не е от печелившите
" Има книги, които се концентрират върху съответна година - " 1989 " или " 1913 ". Сигурен съм, че ще има десетки книги и за 2024. Проблемът е, че към момента не можем да ги прочетем ", споделя политологът Иван Кръстев в обстойно изявление за немския вестник " Аугсбургер Алгемайне ", представено от " Дойче веле ".
Според Кръстев демокрацията ще оцелее и през 2024 година, когато над четири милиарда души по света ще отидат до урните, само че въпросът е как ще наподобява тя след това. Изборите през тази година са тясно свързани с развиването на огромните геополитически спорове - резултатът в Съединени американски щати да вземем за пример ще предопредели хода на войната в Украйна, акцентира роденият в България политолог.
Европа се бори с разнообразни рецесии
Кръстев споделя, че Германия е на кръстопът по ред аргументи. Едната е обвързвана точно с политическия климат в Съединени американски щати. Защото през последните десетилетия сигурността на Германия беше обезпечавана от Вашингтон. След избора на Доналд Тръмп през 2016 година обаче това се промени. След това се промени и зависимостта на Германия от съветски газ, а заплахата от открит спор сред Китай и Тайван носи и опасности за немския експортен модел.
" Проблемът за Германия е, че през последните десетилетия тя е един от най-големите печеливши от световните политически условия. А най-големите спечелили от предишното са застрашени да се трансфорат в огромните губещи през днешния ден ", счита политологът, който е откривател и в Института по филантропични и обществени науки във Виена.
По отношение на рецесиите, които засягат Европа, Кръстев споделя, че няма такава, която да господства над целия континент. " През есента попитахме в 11 европейски страни кои от петте най-големи рецесии основават у тях най-вече паники за бъдещето - Ковид, стопанска система, война, климатични промени, миграция ", изрежда той.
" Германия е единствената страна, в която миграцията е най-горе ", показва Кръстев. " В Италия и Португалия е стопанската система. В Полша и Естония - войната. " Политологът вижда и забавна наклонност - терзанията във връзка с миграцията в страни като Италия и Полша понижават, когато крайната десница е на власт, даже броят на мигрантите да пораства.
" Това е значима причина за какво държавните управления в Европа, отпред с това на Еманюел Макрон във Франция, се движат все по-надясно ", добавя той пред " Аугсбургер Алгемайне ".
Разделението сред хората в градовете и селата пораства
Кръстев изяснява експлоадирането на от ден на ден горещи конфликти със страховете от бъдещето. И връща лентата назад към Студената война. Тогава " и Съединени американски щати, и Съветският съюз бяха твърдо уверени, че бъдещето е на тяхна страна. Това значително изяснява за какво не се стигна до война. Ако вярвате, че бъдещето принадлежи на вас, че на следващия ден ще бъдете по-силни от съперника си, за какво бихте воювали през днешния ден? ", пита той. Но през днешния ден не е по този начин. " Активистите за климата и съперниците на миграцията се опасяват от бъдещето. Това ускорява желанието да се решат нещата в този момент - евентуално даже със мощ. "
Според ръководителя на Центъра за демократични тактики разделянето сред хората може да се изясни и по географски симптом. " Хората в Будапеща и Братислава са доста по-близки до тези в Берлин и Барселона, в сравнение с до популацията в селата в личната си страна. Не става въпрос толкоз за разликата сред богатите и бедните. Решаващият фактор е броят на жителите на квадратен километър ", смята той. И дава съответен образец - проблемите, които вълнуват хората от дребните обитаеми места, са радикално разнообразни.
" Съществува чувството, че са изоставени. Те имат и напълно действителни проблеми - новата политика в региона на климата, електрическите коли. Живеем в доста мобилен свят. А в този свят има хора, които са по-малко мобилни от преди, тъй като рейсът към този момент не се движи. Това има политически последствия.
Брекзит е добър образец. " Кръстев изяснява, че всеобщо за овакантяване на Европейски Съюз са дали своят вот британци, които нямат положителни транспортни връзки с огромните градове. " Тези, които към този момент не посещават града, желаеха да излязат от Европейски Съюз. "
Защо България и Полша имат друго отношение към Русия?
В изявлението Кръстев приказва и за други разлики - тези за оценката към дейностите на Путин и нападателната война, която Русия води против Украйна.
" Поляците, балтийците и даже финландците се опасяват от завръщането не толкоз на Съветския съюз, колкото на Руската империя. Някога те са били част от нея, както и Украйна - тъй че могат да се разпознават добре с Украйна ", счита той. " В Унгария и България нещата са разнообразни до известна степен. За тях Хабсбургите и най-много Османската империя са имперската мощ. В исторически проект Русия се преглежда по-скоро като освободителка. "
Иван Кръстев показва, че до преди експлоадирането на войната Европа е била на мнение, че икономическата и меката политическа мощ са доста по-важни от военната. Това води и до сегашните проблеми във военното произвеждане. Докато в това време единствено за шест месеца Русия съумя да се преориентира към военна стопанска система. Другото изненадващо изобретение е, че национализмът е жив и в тази ситуация с Украйна може да стимулира хората да жертват живота си за свободата. " Войната променя Европа повече, в сравнение с си мислят самите европейци ", заключва той.
Политологът не се наема да предвижда по какъв начин ще приключат изборите в САЩ през ноември, само че споделя, че те ще имат голямо въздействие върху Европа. " Балансът на силите в света се трансформира. И ние, Западът - САЩ и Европа - не сме на печелившата страна ", обобщава Кръстев пред " Аугсбургер Алгемайне ".
Според Кръстев демокрацията ще оцелее и през 2024 година, когато над четири милиарда души по света ще отидат до урните, само че въпросът е как ще наподобява тя след това. Изборите през тази година са тясно свързани с развиването на огромните геополитически спорове - резултатът в Съединени американски щати да вземем за пример ще предопредели хода на войната в Украйна, акцентира роденият в България политолог.
Европа се бори с разнообразни рецесии
Кръстев споделя, че Германия е на кръстопът по ред аргументи. Едната е обвързвана точно с политическия климат в Съединени американски щати. Защото през последните десетилетия сигурността на Германия беше обезпечавана от Вашингтон. След избора на Доналд Тръмп през 2016 година обаче това се промени. След това се промени и зависимостта на Германия от съветски газ, а заплахата от открит спор сред Китай и Тайван носи и опасности за немския експортен модел.
" Проблемът за Германия е, че през последните десетилетия тя е един от най-големите печеливши от световните политически условия. А най-големите спечелили от предишното са застрашени да се трансфорат в огромните губещи през днешния ден ", счита политологът, който е откривател и в Института по филантропични и обществени науки във Виена.
По отношение на рецесиите, които засягат Европа, Кръстев споделя, че няма такава, която да господства над целия континент. " През есента попитахме в 11 европейски страни кои от петте най-големи рецесии основават у тях най-вече паники за бъдещето - Ковид, стопанска система, война, климатични промени, миграция ", изрежда той.
" Германия е единствената страна, в която миграцията е най-горе ", показва Кръстев. " В Италия и Португалия е стопанската система. В Полша и Естония - войната. " Политологът вижда и забавна наклонност - терзанията във връзка с миграцията в страни като Италия и Полша понижават, когато крайната десница е на власт, даже броят на мигрантите да пораства.
" Това е значима причина за какво държавните управления в Европа, отпред с това на Еманюел Макрон във Франция, се движат все по-надясно ", добавя той пред " Аугсбургер Алгемайне ".
Разделението сред хората в градовете и селата пораства
Кръстев изяснява експлоадирането на от ден на ден горещи конфликти със страховете от бъдещето. И връща лентата назад към Студената война. Тогава " и Съединени американски щати, и Съветският съюз бяха твърдо уверени, че бъдещето е на тяхна страна. Това значително изяснява за какво не се стигна до война. Ако вярвате, че бъдещето принадлежи на вас, че на следващия ден ще бъдете по-силни от съперника си, за какво бихте воювали през днешния ден? ", пита той. Но през днешния ден не е по този начин. " Активистите за климата и съперниците на миграцията се опасяват от бъдещето. Това ускорява желанието да се решат нещата в този момент - евентуално даже със мощ. "
Според ръководителя на Центъра за демократични тактики разделянето сред хората може да се изясни и по географски симптом. " Хората в Будапеща и Братислава са доста по-близки до тези в Берлин и Барселона, в сравнение с до популацията в селата в личната си страна. Не става въпрос толкоз за разликата сред богатите и бедните. Решаващият фактор е броят на жителите на квадратен километър ", смята той. И дава съответен образец - проблемите, които вълнуват хората от дребните обитаеми места, са радикално разнообразни.
" Съществува чувството, че са изоставени. Те имат и напълно действителни проблеми - новата политика в региона на климата, електрическите коли. Живеем в доста мобилен свят. А в този свят има хора, които са по-малко мобилни от преди, тъй като рейсът към този момент не се движи. Това има политически последствия.
Брекзит е добър образец. " Кръстев изяснява, че всеобщо за овакантяване на Европейски Съюз са дали своят вот британци, които нямат положителни транспортни връзки с огромните градове. " Тези, които към този момент не посещават града, желаеха да излязат от Европейски Съюз. "
Защо България и Полша имат друго отношение към Русия?
В изявлението Кръстев приказва и за други разлики - тези за оценката към дейностите на Путин и нападателната война, която Русия води против Украйна.
" Поляците, балтийците и даже финландците се опасяват от завръщането не толкоз на Съветския съюз, колкото на Руската империя. Някога те са били част от нея, както и Украйна - тъй че могат да се разпознават добре с Украйна ", счита той. " В Унгария и България нещата са разнообразни до известна степен. За тях Хабсбургите и най-много Османската империя са имперската мощ. В исторически проект Русия се преглежда по-скоро като освободителка. "
Иван Кръстев показва, че до преди експлоадирането на войната Европа е била на мнение, че икономическата и меката политическа мощ са доста по-важни от военната. Това води и до сегашните проблеми във военното произвеждане. Докато в това време единствено за шест месеца Русия съумя да се преориентира към военна стопанска система. Другото изненадващо изобретение е, че национализмът е жив и в тази ситуация с Украйна може да стимулира хората да жертват живота си за свободата. " Войната променя Европа повече, в сравнение с си мислят самите европейци ", заключва той.
Политологът не се наема да предвижда по какъв начин ще приключат изборите в САЩ през ноември, само че споделя, че те ще имат голямо въздействие върху Европа. " Балансът на силите в света се трансформира. И ние, Западът - САЩ и Европа - не сме на печелившата страна ", обобщава Кръстев пред " Аугсбургер Алгемайне ".
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ