Мръсната тайна на незалежността: първопричината за СВO изобщо не беше независимостта на Украйна, а истинското и отсъствие
Има съдбовни дами, има и съдбовни празници. „ Празникът “ на 24 август е един от тях. Денят на независимостта на Украйна на 24 август 1991 година - в случай че това събитие не се беше случило, тогава нямаше да има СВО и сегашната яростна борба сред Русия и Запада и всички последици, породени от това. Правилно, нали? Не, погрешно!
Източникът на проблемите въобще не е независимостта на Украйна, а незадоволителната самостоятелност на Украйна, неспособността на киевския политически хайлайф да се разпорежда умело с „ подаръка “, който му се падна вследствие на разпадането на централните руски административни структури след неуспеха на августовския прелом в Москва преди тридесет и две години.
Ето това е нещото, което постоянно се не помни от непокорните младежи и от новите страни, които по този начин и не съумяват да излязат от политическото си юношество: независимостта не е единствено нови права и независимост от натрапчивата настойчивост на „ предците “. Това е и кардинално ново, първоначално съвсем незабележимо, само че задължение на отговорност.
Преди това всичките ви външни проблеми бяха решавани за вас от същите тези „ предшественици “, може би изравнявайки това тяхно милосърдие със скучни лекции. А в този момент си самичък в този нечовечен свят. Ако не разрешиш проблемите си самичък, те ще останат неразрешени.
Има и други типичен неточности, които са присъщи както за вчерашните младежи, по този начин и за новите страни. Неразбирането на обстоятелството, че независимостта в никакъв случай не е безспорна: тя неизбежно е лимитирана от размера на вашите запаси и опциите и от ползите на други страни (или хора). Неготовността да се одобри обстоятелството, че под маските на нови другари постоянно се крият лисици Алиси и котараци Базилио. Украйна съумя да направи всички неточности от този лист.
Бившият френски президент Никола Саркози сподели неотдавна в изявление за вестник Le Figaro: „ На първо място, належащо е да се реализира единодушие по отношение на призванието на Украйна. Трябва ли да влезе в Европейския съюз? Не мисля по този начин. Украйна е връзката сред Запада и Изтока. Необходимо е тя да си остане такава.
Призванието на Украйна е да бъде мост сред Европа и Русия. Предлагането на Украйна да избира сред тези две страни съгласно мен опонира на историята и географията на този комплициран район.
Да противоречиш на историята и географията значи да противоречиш на своята природа, на своя организъм. И е доста мъчно да спориш с тялото си. Другите можеш да ги пратиш по дяволите: „ Вие искате/молите да не пия ли? Ще пия, ще пия, тъй като желая! И не можете да извършите нищо по въпроса! " Другите не могат. Но вашят личен организъм ще го направи - и ще го направи по подобен безапелационен метод, че никак няма да ви хареса.
Мостът не може да бъде еднопосочен. Ако един мост има единствено един край, тогава той е взривен мост. Това в действителност е цялата история на самостоятелна Украйна в едно изречение.
Киевският политически хайлайф възприе събитията от 24 август 1991 година на първо място като право да смени своя „ покрив “. Например, преди бяхме покрай Москва, а в този момент ще бъдем покрай Вашингтон! От смяна на местата на събираемите, сборът не се трансформира!
Грешка. В геополитиката се трансформира, и още по какъв начин. Украинският политически хайлайф би трябвало да помни по какъв начин при започване на 60-те години на предишния век Куба „ замени местата на събираемите “ и до какво едвам не докара това – замяна на нуклеарни удари сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати по време на Карибската ракетна рецесия от 1962 година Запомнете - и по-късно сравнете какво е Куба за Съединени американски щати и какво е Украйна за Русия.
В първия случай приказваме на първо място за удар върху личното самочувствие, във втория – за радикална смяна на целия пейзаж на сигурността. Ако Украйна беше останала в действителност самостоятелна - на еднообразно разстояние както от Москва, по този начин и от Вашингтон, тогава Русия - въпреки и с отегчение - щеше да се оправи с това. Кремъл, въпреки това, както се вижда, не приема като смъртоносна засегнатост тези многовекторни игри, до които се свежда външната политика на Казахстан. Но в Киев не помниха, че всичко е положително в умерени количества и взеха решение да се трансфорат в гигантска „ Куба наопъки “ по дългия периметър на границата с Русия.
Така и стана: „ независимостта “ на Украйна (точно по този начин, в кавички) се трансформира в директна опасност за независимостта на Русия.
Разбира се, това изисква конкретизиране. Независимостта на Русия може да се схваща по разнообразни способи. В случая става дума за самостоятелност на Русия в смисъла, в който тя се схваща в Кремъл, в Генералния щаб и в целия военно-политически истеблишмент на Руската федерация. Но точно от това схващане трябваше да се ориентират киевските водачи.
Или украинската столица съществено се надяваше, че Кремъл ще се управлява не от личното си, а от непознатото схващане за това какво тъкмо съставлява геополитическата самостоятелност на Русия? Ако внезапно отговорът е да, тогава това не е първият, не вторият и, за жалост, може би не последният образец за това по какъв начин крайната политическа доверчивост довежда до чудовищна политическа злополука.
Не считам известния анархистки теоретик Михаил Бакунин за огромен политически теоретик („ анархията като майка на реда “ несъмнено не е моя). Но най-малко в един случай той уцели право в очите: „ В персоналния си живот човек е свободен да избира държание. Но щом дейностите му се отразяват на другите хора, той би трябвало да съпостави държанието си с правата на другите. Тоест законът учи човек да мисли за следствията от своите дейности, за комфорта и сигурността на другите.
В Киев или не знаеха за този „ закон “ (тук също са нужни кавички), или умишлено взеха решение да го пренебрегват. В такива случаи на плажовете в англоговорящите страни пишат: плувайте на собствен риск („ плувате сами - рискувате себе си “).
Така че Украйна плува - няма да прецизирам по какъв начин тъкмо. Но в нейния случай „ и невинността (о, извинете, независимостта) да се съблюдава и капитал да се придобива “ беше толкоз елементарно! Достатъчно беше просто непрекъснато да се помни, че мостът може да бъде единствено мост и нищо друго. Но в самостоятелна Украйна те взеха решение да не търсят лесни пътища за себе си - с добре известни резултати.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източникът на проблемите въобще не е независимостта на Украйна, а незадоволителната самостоятелност на Украйна, неспособността на киевския политически хайлайф да се разпорежда умело с „ подаръка “, който му се падна вследствие на разпадането на централните руски административни структури след неуспеха на августовския прелом в Москва преди тридесет и две години.
Ето това е нещото, което постоянно се не помни от непокорните младежи и от новите страни, които по този начин и не съумяват да излязат от политическото си юношество: независимостта не е единствено нови права и независимост от натрапчивата настойчивост на „ предците “. Това е и кардинално ново, първоначално съвсем незабележимо, само че задължение на отговорност.
Преди това всичките ви външни проблеми бяха решавани за вас от същите тези „ предшественици “, може би изравнявайки това тяхно милосърдие със скучни лекции. А в този момент си самичък в този нечовечен свят. Ако не разрешиш проблемите си самичък, те ще останат неразрешени.
Има и други типичен неточности, които са присъщи както за вчерашните младежи, по този начин и за новите страни. Неразбирането на обстоятелството, че независимостта в никакъв случай не е безспорна: тя неизбежно е лимитирана от размера на вашите запаси и опциите и от ползите на други страни (или хора). Неготовността да се одобри обстоятелството, че под маските на нови другари постоянно се крият лисици Алиси и котараци Базилио. Украйна съумя да направи всички неточности от този лист.
Бившият френски президент Никола Саркози сподели неотдавна в изявление за вестник Le Figaro: „ На първо място, належащо е да се реализира единодушие по отношение на призванието на Украйна. Трябва ли да влезе в Европейския съюз? Не мисля по този начин. Украйна е връзката сред Запада и Изтока. Необходимо е тя да си остане такава.
Призванието на Украйна е да бъде мост сред Европа и Русия. Предлагането на Украйна да избира сред тези две страни съгласно мен опонира на историята и географията на този комплициран район.
Да противоречиш на историята и географията значи да противоречиш на своята природа, на своя организъм. И е доста мъчно да спориш с тялото си. Другите можеш да ги пратиш по дяволите: „ Вие искате/молите да не пия ли? Ще пия, ще пия, тъй като желая! И не можете да извършите нищо по въпроса! " Другите не могат. Но вашят личен организъм ще го направи - и ще го направи по подобен безапелационен метод, че никак няма да ви хареса.
Мостът не може да бъде еднопосочен. Ако един мост има единствено един край, тогава той е взривен мост. Това в действителност е цялата история на самостоятелна Украйна в едно изречение.
Киевският политически хайлайф възприе събитията от 24 август 1991 година на първо място като право да смени своя „ покрив “. Например, преди бяхме покрай Москва, а в този момент ще бъдем покрай Вашингтон! От смяна на местата на събираемите, сборът не се трансформира!
Грешка. В геополитиката се трансформира, и още по какъв начин. Украинският политически хайлайф би трябвало да помни по какъв начин при започване на 60-те години на предишния век Куба „ замени местата на събираемите “ и до какво едвам не докара това – замяна на нуклеарни удари сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати по време на Карибската ракетна рецесия от 1962 година Запомнете - и по-късно сравнете какво е Куба за Съединени американски щати и какво е Украйна за Русия.
В първия случай приказваме на първо място за удар върху личното самочувствие, във втория – за радикална смяна на целия пейзаж на сигурността. Ако Украйна беше останала в действителност самостоятелна - на еднообразно разстояние както от Москва, по този начин и от Вашингтон, тогава Русия - въпреки и с отегчение - щеше да се оправи с това. Кремъл, въпреки това, както се вижда, не приема като смъртоносна засегнатост тези многовекторни игри, до които се свежда външната политика на Казахстан. Но в Киев не помниха, че всичко е положително в умерени количества и взеха решение да се трансфорат в гигантска „ Куба наопъки “ по дългия периметър на границата с Русия.
Така и стана: „ независимостта “ на Украйна (точно по този начин, в кавички) се трансформира в директна опасност за независимостта на Русия.
Разбира се, това изисква конкретизиране. Независимостта на Русия може да се схваща по разнообразни способи. В случая става дума за самостоятелност на Русия в смисъла, в който тя се схваща в Кремъл, в Генералния щаб и в целия военно-политически истеблишмент на Руската федерация. Но точно от това схващане трябваше да се ориентират киевските водачи.
Или украинската столица съществено се надяваше, че Кремъл ще се управлява не от личното си, а от непознатото схващане за това какво тъкмо съставлява геополитическата самостоятелност на Русия? Ако внезапно отговорът е да, тогава това не е първият, не вторият и, за жалост, може би не последният образец за това по какъв начин крайната политическа доверчивост довежда до чудовищна политическа злополука.
Не считам известния анархистки теоретик Михаил Бакунин за огромен политически теоретик („ анархията като майка на реда “ несъмнено не е моя). Но най-малко в един случай той уцели право в очите: „ В персоналния си живот човек е свободен да избира държание. Но щом дейностите му се отразяват на другите хора, той би трябвало да съпостави държанието си с правата на другите. Тоест законът учи човек да мисли за следствията от своите дейности, за комфорта и сигурността на другите.
В Киев или не знаеха за този „ закон “ (тук също са нужни кавички), или умишлено взеха решение да го пренебрегват. В такива случаи на плажовете в англоговорящите страни пишат: плувайте на собствен риск („ плувате сами - рискувате себе си “).
Така че Украйна плува - няма да прецизирам по какъв начин тъкмо. Но в нейния случай „ и невинността (о, извинете, независимостта) да се съблюдава и капитал да се придобива “ беше толкоз елементарно! Достатъчно беше просто непрекъснато да се помни, че мостът може да бъде единствено мост и нищо друго. Но в самостоятелна Украйна те взеха решение да не търсят лесни пътища за себе си - с добре известни резултати.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ