Kнига: Умберто Еко – "Как се пътува със сьомга"
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Още по тематиката
Книга: Анна Швиршчинска - " Щастлива като кучешка опашка "
Сборното издание с лирика на полската авторка идва във допустимо най-подходящия миг
26 окт 2018
Kнига: Ювал Ноа Харари - " Homo deus "
В " Homo deus " фокусът не е толкоз върху историята, колкото прогнозите за бъдещето
19 окт 2018 Издателство: " Колибри "
Цена: 15 лева
Сборникът " Как се пътува със сьомга " събира най-хубавото от есетата на Умберто Еко (1932 - 2016). Тонът е очебийно подигравателен, а под прицела му попадат стандартите на холивудското кино, тенденциозността в актуалното изкуство, клишетата за писателите, таксиметровите водачи в разнообразни столици, консуматорските привички.
Вземете годишен цифров абонамент
и получете в допълнение три месеца бонус Италианският създател постоянно разсъждава и върху поп културата, желанието за популярност и връзките сред медиите и публиката им.
" Медиите първо ни накараха да повярваме, че въображаемото е действително, а в този момент желаят да ни убедят, че действителното е мислено, а и колкото повече действителност ни демонстрират телевизионните екрани, толкоз по-кинематографичен става действителният живот. Докато, както претендираха някои философи, помислим, че сме сами на света и всичко останало е филм, който Господ или злобен талант прожектира пред очите ни ", написа през 1989 година Умберто Еко, създател на одобрени в литературния канон романи като " В името на розата " и " Махалото на Фуко ". В друго есе той написа: " Сметнете броя на предаванията, на присъстващите във всяко от тях, на часовете и дните на лъчение в границите на дълги години и ето го ужасяващия резултат - всеки италиански жител най-малко един път е бил известно лице и в страна с съвсем шейсет милиона лица всяко от тях ще си остане незнайно. "
Размислите на Умберто Еко за сложната ориентировка на читателя в днешното осведомително обилие стоят през днешния ден някак иронично на фона на случая с измисленото изявление с него от началото на десетилетието, в което " той " подлага на критика България на всяко равнище - то беше постоянно препубликувано и споделяно като същинско.
Еко се опълчва на крайните отзиви и възхваляването на традициите, само че хвърля и сериозен взор към интелектуалците, които стартират концепциите си само пред най-запознатите: " Невинаги е належащо философията да наподобява лесна, от време на време би трябвало да е сложна, само че на никое място не е написано, че с цел да се прави философия, следва да се приказва комплицирано. "
Някои от текстовете ще напомнят на читателите публичните реакции към събития от предишното - от хомофобията по време на СПИН епидемията през 80-те години до първото всеобщо нахлуване на мобилни телефони през 90-те. " Човекът с власт е оня, който не е задължен да дава отговор на всяко позвъняване, в противен случай – наредил е да споделят, че го няма. "
Преводът от италиански е на Вера Петрова.
Увеличаване
Смаляване
Още по тематиката
Книга: Анна Швиршчинска - " Щастлива като кучешка опашка "
Сборното издание с лирика на полската авторка идва във допустимо най-подходящия миг
26 окт 2018
Kнига: Ювал Ноа Харари - " Homo deus "
В " Homo deus " фокусът не е толкоз върху историята, колкото прогнозите за бъдещето
19 окт 2018 Издателство: " Колибри "
Цена: 15 лева
Сборникът " Как се пътува със сьомга " събира най-хубавото от есетата на Умберто Еко (1932 - 2016). Тонът е очебийно подигравателен, а под прицела му попадат стандартите на холивудското кино, тенденциозността в актуалното изкуство, клишетата за писателите, таксиметровите водачи в разнообразни столици, консуматорските привички.
Вземете годишен цифров абонамент
и получете в допълнение три месеца бонус Италианският създател постоянно разсъждава и върху поп културата, желанието за популярност и връзките сред медиите и публиката им.
" Медиите първо ни накараха да повярваме, че въображаемото е действително, а в този момент желаят да ни убедят, че действителното е мислено, а и колкото повече действителност ни демонстрират телевизионните екрани, толкоз по-кинематографичен става действителният живот. Докато, както претендираха някои философи, помислим, че сме сами на света и всичко останало е филм, който Господ или злобен талант прожектира пред очите ни ", написа през 1989 година Умберто Еко, създател на одобрени в литературния канон романи като " В името на розата " и " Махалото на Фуко ". В друго есе той написа: " Сметнете броя на предаванията, на присъстващите във всяко от тях, на часовете и дните на лъчение в границите на дълги години и ето го ужасяващия резултат - всеки италиански жител най-малко един път е бил известно лице и в страна с съвсем шейсет милиона лица всяко от тях ще си остане незнайно. "
Размислите на Умберто Еко за сложната ориентировка на читателя в днешното осведомително обилие стоят през днешния ден някак иронично на фона на случая с измисленото изявление с него от началото на десетилетието, в което " той " подлага на критика България на всяко равнище - то беше постоянно препубликувано и споделяно като същинско.
Еко се опълчва на крайните отзиви и възхваляването на традициите, само че хвърля и сериозен взор към интелектуалците, които стартират концепциите си само пред най-запознатите: " Невинаги е належащо философията да наподобява лесна, от време на време би трябвало да е сложна, само че на никое място не е написано, че с цел да се прави философия, следва да се приказва комплицирано. "
Някои от текстовете ще напомнят на читателите публичните реакции към събития от предишното - от хомофобията по време на СПИН епидемията през 80-те години до първото всеобщо нахлуване на мобилни телефони през 90-те. " Човекът с власт е оня, който не е задължен да дава отговор на всяко позвъняване, в противен случай – наредил е да споделят, че го няма. "
Преводът от италиански е на Вера Петрова.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ