![Илюстрация Увеличаване [Личен архив] Смаляване Този текст е част от](http://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3033183.jpg)
Историята на една розова чертичка
Илюстрация
Увеличаване
[Личен архив] Смаляване
Този текст е част от специфичното издание на " Капитал " K:ids. Всички текстове по тематиката може да откриете тук. Ния и Ян
Ния Пушкарова е актьор в цялостния смисъл на тази дума. През годините, в които я познавам – към този момент цели осемнадесет – в никакъв случай не се отхвърли от рисуването и в никакъв случай не клекна пред конюнктурата. Създаде и продължава всяка година да цялостни с живот арт фестивала " Водна кула ". Пътува непрестанно по разнообразни артистични планове и излага работите си на всички места по света. Рисува, взе участие в дела, дава уроци, не стопира да прави неща в страната, където правенето на каквото и да било е мъчно занятие. През цялото това време към нея беше и продължава да стои един изключително значим човек – синът й Ян.
Когато се срещнах с Ния, той към момента обитаваше тялото й. Роди се няколко месеца по-късно в един зимен ден. Когато го видях за пръв път, разбрах, че магичният Малък принц най-сетне си има майка – Ния. Сините му очи я следяха неразделно с такава обич, за каквато няма открити думи. Русите му къдрици стояха като негатив върху тъмната й коса и като че ли трептяха в унисон с нейните страсти. А Ния - другояче буйна, сензитивна и своенравна - просто притихваше и се стопяваше под тях. Отгледа го сама, с скъпата помощ на родителите си. Беше му и майка и татко, другар в игрите, преподавател в всекидневието, мека играчка за заспиване нощем. Ния и Ян – другите имена на Ин и Ян – цялото, основано от две независими, съвършени и самостоятелни, вечно свързани и привличащи се противоположности.
Този текст Ния написа по покана на " Капитал Kids ". Както чакахме, съгласува го първо със сина си Ян. Така че четете го като " техния " текст.
В идващите редове в действителност желая да споделя и да приказвам единствено за един миг от моя живот. Онзи, в който се появи бледорозова линия на теста ми за бременност в далечната 1999 година
Имам персонална история, разграничена на " преди " и " след " тази линия.
Не съм мощната, нито супержената, нито съм с изявени феминистични настройки в света. Но силата, която усетих в оня миг, когато се появи чертичката, е с мен до ден сегашен. Имам живот, цялостен с страсти, както преди, по този начин и след нея. Категоричността в решенията ми по принцип не е била и не е елементарно постижима и до през днешния ден, само че в оня момент нямаше мощ, която да промени моето решение да родя това дете. Бащата беше заел своята позиция и тя беше да емигрира - не беше подготвен за такова отдаване. За мен обаче това не беше спънка. Да, сигурно щеше да ми е по елементарно да бъде до мен, само че даже това не беше от изключително значение тогава. По значимото беше друго - да родя това прелестно създание!
Като студентка в Англия няколко години преди този момент имах връзка с момче оттова. Беше ми първата толкоз мощна обич, от която зениците ти се уголемяват единствено при мисълта за него. Нямаше миг, в който двамата да сме на съществено разнообразни отзиви, нямаше нещо, което да бъде в положение да ни раздели... До момента, в който се появи тъкмо такава една същата линия, само че в една друга година – 1995-а. Точно когато завършвах образованието си, изпълнена с оптимизъм и хрумвания за бъдещето си/ни с него, несъмнено, и не в България, а тъкмо там, където ни се пресякоха пътищата. На тези хрумвания обаче не им беше писано да бъдат осъществени. Нито там, нито тук, нито където и да било. Първата остра болежка пристигна от едно телефонно позвъняване, на което станах очевидец. В мига, в който моят обичан разбра, че съм бременна, се обади на майка си, с цел да я попита в коя болница да отидем и какво да създадем... с цел да го махнем. Този диалог се състоя пред очите и ушите ми! Аз, българката, по какъв начин можех дори и да си помисля, че ще обвържа моите гени с тези на жител от Острова!
Не съм сигурна, че мога да бъда за образец на който и да било - просто последвам, от време на време с доста болежка и разочарования, някакъв лъкатушен път с вътрешен ветропоказател.
Нито съм толкоз интелигентна, нито толкоз мощна, колкото се очакваше да съм - къде-къде по мощни и умни дами има! Не желая дори и да се сещам за няколкото болкоубодни рани, с които се снабдих, откакто родих моя наследник. Като фамилните празници, тези събития, в които привикваха бащите за бащинска колекция във връзка завършването на децата или просто на рожден ден за обща снимка за спомен – дребни, само че особени моменти, в които не вярваш, че си друг, нито пък че детето ти е друго. И в които всичко друго ти наподобява наужким, като че наличието на бащите е само за пред света.
Надявам се някой ден синът ми да ми елементарни за това, че съм го лишила от татко. И че през всичките тези години не съумях да му осигуря най-малко мъжко наличие в нашия дом. Просто не съумях да го направя! Дали заради чепатия си темперамент, дали поради естественото изкривяване на врата, което отхвърлям да направя, с цел да угодя на нечии показа за света и ние, аз и моят наследник в него. Знам единствено, че единствения път, когато не съм имала никакви подозрения за правилността на своите дейности, беше оня миг - с бледорозовата линия през 1999 година Не мога да настоявам обаче, че през цялото последващо време съм била толкоз сигурна в себе си. Отговорността и страховете ми от време на време взимаха връх и се свивах единствено и единствено да предпазя детето си. Но помнех едно - след завръщането си от Англия, директно след оня телефонен диалог през 1995-а, единственото, което търсех, бе разтуха и протекция от нещо доста по-страшно от това да нямаш мъж до себе си.
Това е моята история на самотна майка, или майка, отглеждаща детето си сама. Всъщност към този момент синът ми е в прелестни взаимоотношения и с емигриралия си в Испания татко, нищо че и това лиши време и сила. Тук е мястото да кажа и че без поддръжката и всеотдайността на моите родители нямах късмет да се трансформира в майката, която бях и съм за моя наследник.
Моят път на създател и майка продължава тук с всичките си криволичещи, търсещи независимост и право дейности, свързани със съжителството ни в общественост. Всеки ден се пробвам да пробивам път, заслужен за следване, или пък напряко да разтребвам пътя пред моя наследник, който също живее тук, в тази общественост. През всичките тези години на моето самотно майчинство съм претърпяла случки и съм попадала в обстановки, които са ме карали мощно да се колебая в достолепията и полезностите на обществото, в което живеем през днешния ден. Но всяка от тях единствено ме е амбицирала още и още да върша това, което считам за вярно – още веднъж като създател, човек и майка. Сигурна съм, че синът ми вижда, схваща и прави оценка това.
Увеличаване
[Личен архив] Смаляване
Този текст е част от специфичното издание на " Капитал " K:ids. Всички текстове по тематиката може да откриете тук. Ния и Ян
Ния Пушкарова е актьор в цялостния смисъл на тази дума. През годините, в които я познавам – към този момент цели осемнадесет – в никакъв случай не се отхвърли от рисуването и в никакъв случай не клекна пред конюнктурата. Създаде и продължава всяка година да цялостни с живот арт фестивала " Водна кула ". Пътува непрестанно по разнообразни артистични планове и излага работите си на всички места по света. Рисува, взе участие в дела, дава уроци, не стопира да прави неща в страната, където правенето на каквото и да било е мъчно занятие. През цялото това време към нея беше и продължава да стои един изключително значим човек – синът й Ян.
Когато се срещнах с Ния, той към момента обитаваше тялото й. Роди се няколко месеца по-късно в един зимен ден. Когато го видях за пръв път, разбрах, че магичният Малък принц най-сетне си има майка – Ния. Сините му очи я следяха неразделно с такава обич, за каквато няма открити думи. Русите му къдрици стояха като негатив върху тъмната й коса и като че ли трептяха в унисон с нейните страсти. А Ния - другояче буйна, сензитивна и своенравна - просто притихваше и се стопяваше под тях. Отгледа го сама, с скъпата помощ на родителите си. Беше му и майка и татко, другар в игрите, преподавател в всекидневието, мека играчка за заспиване нощем. Ния и Ян – другите имена на Ин и Ян – цялото, основано от две независими, съвършени и самостоятелни, вечно свързани и привличащи се противоположности.
Този текст Ния написа по покана на " Капитал Kids ". Както чакахме, съгласува го първо със сина си Ян. Така че четете го като " техния " текст.
В идващите редове в действителност желая да споделя и да приказвам единствено за един миг от моя живот. Онзи, в който се появи бледорозова линия на теста ми за бременност в далечната 1999 година
Имам персонална история, разграничена на " преди " и " след " тази линия.
Не съм мощната, нито супержената, нито съм с изявени феминистични настройки в света. Но силата, която усетих в оня миг, когато се появи чертичката, е с мен до ден сегашен. Имам живот, цялостен с страсти, както преди, по този начин и след нея. Категоричността в решенията ми по принцип не е била и не е елементарно постижима и до през днешния ден, само че в оня момент нямаше мощ, която да промени моето решение да родя това дете. Бащата беше заел своята позиция и тя беше да емигрира - не беше подготвен за такова отдаване. За мен обаче това не беше спънка. Да, сигурно щеше да ми е по елементарно да бъде до мен, само че даже това не беше от изключително значение тогава. По значимото беше друго - да родя това прелестно създание!
Като студентка в Англия няколко години преди този момент имах връзка с момче оттова. Беше ми първата толкоз мощна обич, от която зениците ти се уголемяват единствено при мисълта за него. Нямаше миг, в който двамата да сме на съществено разнообразни отзиви, нямаше нещо, което да бъде в положение да ни раздели... До момента, в който се появи тъкмо такава една същата линия, само че в една друга година – 1995-а. Точно когато завършвах образованието си, изпълнена с оптимизъм и хрумвания за бъдещето си/ни с него, несъмнено, и не в България, а тъкмо там, където ни се пресякоха пътищата. На тези хрумвания обаче не им беше писано да бъдат осъществени. Нито там, нито тук, нито където и да било. Първата остра болежка пристигна от едно телефонно позвъняване, на което станах очевидец. В мига, в който моят обичан разбра, че съм бременна, се обади на майка си, с цел да я попита в коя болница да отидем и какво да създадем... с цел да го махнем. Този диалог се състоя пред очите и ушите ми! Аз, българката, по какъв начин можех дори и да си помисля, че ще обвържа моите гени с тези на жител от Острова!
Не съм сигурна, че мога да бъда за образец на който и да било - просто последвам, от време на време с доста болежка и разочарования, някакъв лъкатушен път с вътрешен ветропоказател.
Нито съм толкоз интелигентна, нито толкоз мощна, колкото се очакваше да съм - къде-къде по мощни и умни дами има! Не желая дори и да се сещам за няколкото болкоубодни рани, с които се снабдих, откакто родих моя наследник. Като фамилните празници, тези събития, в които привикваха бащите за бащинска колекция във връзка завършването на децата или просто на рожден ден за обща снимка за спомен – дребни, само че особени моменти, в които не вярваш, че си друг, нито пък че детето ти е друго. И в които всичко друго ти наподобява наужким, като че наличието на бащите е само за пред света.
Надявам се някой ден синът ми да ми елементарни за това, че съм го лишила от татко. И че през всичките тези години не съумях да му осигуря най-малко мъжко наличие в нашия дом. Просто не съумях да го направя! Дали заради чепатия си темперамент, дали поради естественото изкривяване на врата, което отхвърлям да направя, с цел да угодя на нечии показа за света и ние, аз и моят наследник в него. Знам единствено, че единствения път, когато не съм имала никакви подозрения за правилността на своите дейности, беше оня миг - с бледорозовата линия през 1999 година Не мога да настоявам обаче, че през цялото последващо време съм била толкоз сигурна в себе си. Отговорността и страховете ми от време на време взимаха връх и се свивах единствено и единствено да предпазя детето си. Но помнех едно - след завръщането си от Англия, директно след оня телефонен диалог през 1995-а, единственото, което търсех, бе разтуха и протекция от нещо доста по-страшно от това да нямаш мъж до себе си.
Това е моята история на самотна майка, или майка, отглеждаща детето си сама. Всъщност към този момент синът ми е в прелестни взаимоотношения и с емигриралия си в Испания татко, нищо че и това лиши време и сила. Тук е мястото да кажа и че без поддръжката и всеотдайността на моите родители нямах късмет да се трансформира в майката, която бях и съм за моя наследник.
Моят път на създател и майка продължава тук с всичките си криволичещи, търсещи независимост и право дейности, свързани със съжителството ни в общественост. Всеки ден се пробвам да пробивам път, заслужен за следване, или пък напряко да разтребвам пътя пред моя наследник, който също живее тук, в тази общественост. През всичките тези години на моето самотно майчинство съм претърпяла случки и съм попадала в обстановки, които са ме карали мощно да се колебая в достолепията и полезностите на обществото, в което живеем през днешния ден. Но всяка от тях единствено ме е амбицирала още и още да върша това, което считам за вярно – още веднъж като създател, човек и майка. Сигурна съм, че синът ми вижда, схваща и прави оценка това.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ