Калкулации показаха колко ни струваше пандемията
Икономическите резултати на пандемията от COVID-19 занапред ще бъдат изследвани, само че към този момент могат да се създадат първите груби изчисления.
Последният шестмесечен отчет на Световната банка за положението на световната стопанска система е добра насочна точка, написа The Economist.
Според институцията международният БВП се е свил с 4.2% през 2020 година - намаляване, което е сравнимо само с епохата на Голямата меланхолия и двете международни войни.
Но даже и тази оценка е занижена, тъй като мери спада по отношение на нивото, на което беше стопанската система преди експлоадирането на пандемията, а не по отношение на това, на което би се намирала, в случай че вирусът въобще не се беше популяризирал.
За да се пресметна този по-общ резултат, би трябвало да се направи съмнение за това с какъв брой би повишен международният Брутният вътрешен продукт при отсъствието на COVID-19. За задачата изданието напомня прогнозата на Световната банка отпреди година, когато светът към момента нямаше визия какво го чака.
Тогава упованията бяха за растеж на световната стопанска система с 2.5% през 2020 година до 86 трилиона $. От тази позиция, загубите и "пропуснатите изгоди " за последните 12 месеца доближават 6.6% от Брутният вътрешен продукт, което се равнява на към 5.6 трилиона $.
Според прогнозите на Световната банка през 2021 година ще станем очевидци на относително бързо икономическо възобновяване, подкрепено от всеобщото разпространяване на имунизациите против COVID-19.
Но даже тези оптимистични предвиждания да се осъществен и да не се стигне до нови разтърсвания, световният Брутният вътрешен продукт през 2021 година ще остане с 5.3% под равнищата, на които се очакваше да бъде по това време, съгласно оценките отпреди година.
С други думи, това значи още загуби на стойност към 4.7 трилиона $.
Ако се съберат отрицателните резултати от предходната и идната година, то общият резултат би достигнал 10.3 трилиона $. Това са артикули и услуги, които светът можеше да създаде, в случай че беше останал непокътнат от пандемията.
Това, меко казано, е едно голямо число, написа още The Economist. Само Съединени американски щати и Китай могат да се похвалят с Брутният вътрешен продукт от над 10 трилиона $. Има 153 други страни, чиито стопански системи, взети дружно, не могат да надвишават тази сума (по данни от 2019 г).
Ако тези 10.3 трилиона $ се обръщат по настоящия валутен курс, отчитайки резултатите на инфлацията (тъй като в прогнозите си Световната банка употребява курсовете и цените от 2010 г.), с тях ще могат да се "купят " десетте най-големи компании в света, в това число Amazon, Apple и Saudi Aramco. Една десета от тези средства биха били задоволителни за покупката на всички парцели в Ню Йорк.
От насъбраните вследствие на пандемията загуби до този миг 2 трилиона се падат на Европа. В Съединени американски щати отрицателните стопански резултати възлизат на 1.7 трилиона $. От разрастващите се страни най-сериозно е наранена Индия (около 950 милиарда долара), защото прогнозата на Световната банка за нейната стопанска система през 2021 година е много песимистична.
Китай, чиято стопанска система по принцип е доста по-голяма от индийската, ще понесе загуби от 680 милиарда $.
Но даже и тези колосални суми на процедура подценяват действителните резултати от пандемията, защото те няма да бъдат лимитирани единствено до 2020 и 2021 година, написа още изданието. Според Световната банка световният Брутният вътрешен продукт през 2022 година ще остане с 4.4% по-нисък, спрямо плануваните нива отпреди пандемията.
Щетите, нанесени на капиталовата среда, човешкия капитал и икономическия капацитет, ще бъдат дълготрайни. Освен това специалистите на институцията показват откритото си терзание от обстоятелството, че държавните управления и фирмите натрупаха големи количества дълг, с цел да се оправят с следствията от рецесията, провокирана от COVID-19.
Има и още един фактор, който води до занижаване на действителните загуби. Ако пандемията въобще не се беше случвала, международният Брутният вътрешен продукт освен щеше да е по-висок, само че и структурата му щеше да е доста по-различна.
Вместо маски, проби, ваксини, видеоконференции и куриерски услуги, международната стопанска система щеше да създава други неща.
И тъкмо поради извънредно тежките провали, които пандемията нанася върху обществото и стопанската система, си коства да бъдат отделяни големи запаси за нейното ограничение и преодоляване, написа още изданието.
Последният шестмесечен отчет на Световната банка за положението на световната стопанска система е добра насочна точка, написа The Economist.
Според институцията международният БВП се е свил с 4.2% през 2020 година - намаляване, което е сравнимо само с епохата на Голямата меланхолия и двете международни войни.
Но даже и тази оценка е занижена, тъй като мери спада по отношение на нивото, на което беше стопанската система преди експлоадирането на пандемията, а не по отношение на това, на което би се намирала, в случай че вирусът въобще не се беше популяризирал.
За да се пресметна този по-общ резултат, би трябвало да се направи съмнение за това с какъв брой би повишен международният Брутният вътрешен продукт при отсъствието на COVID-19. За задачата изданието напомня прогнозата на Световната банка отпреди година, когато светът към момента нямаше визия какво го чака.
Тогава упованията бяха за растеж на световната стопанска система с 2.5% през 2020 година до 86 трилиона $. От тази позиция, загубите и "пропуснатите изгоди " за последните 12 месеца доближават 6.6% от Брутният вътрешен продукт, което се равнява на към 5.6 трилиона $.
Според прогнозите на Световната банка през 2021 година ще станем очевидци на относително бързо икономическо възобновяване, подкрепено от всеобщото разпространяване на имунизациите против COVID-19.
Но даже тези оптимистични предвиждания да се осъществен и да не се стигне до нови разтърсвания, световният Брутният вътрешен продукт през 2021 година ще остане с 5.3% под равнищата, на които се очакваше да бъде по това време, съгласно оценките отпреди година.
С други думи, това значи още загуби на стойност към 4.7 трилиона $.
Ако се съберат отрицателните резултати от предходната и идната година, то общият резултат би достигнал 10.3 трилиона $. Това са артикули и услуги, които светът можеше да създаде, в случай че беше останал непокътнат от пандемията.
Това, меко казано, е едно голямо число, написа още The Economist. Само Съединени американски щати и Китай могат да се похвалят с Брутният вътрешен продукт от над 10 трилиона $. Има 153 други страни, чиито стопански системи, взети дружно, не могат да надвишават тази сума (по данни от 2019 г).
Ако тези 10.3 трилиона $ се обръщат по настоящия валутен курс, отчитайки резултатите на инфлацията (тъй като в прогнозите си Световната банка употребява курсовете и цените от 2010 г.), с тях ще могат да се "купят " десетте най-големи компании в света, в това число Amazon, Apple и Saudi Aramco. Една десета от тези средства биха били задоволителни за покупката на всички парцели в Ню Йорк.
От насъбраните вследствие на пандемията загуби до този миг 2 трилиона се падат на Европа. В Съединени американски щати отрицателните стопански резултати възлизат на 1.7 трилиона $. От разрастващите се страни най-сериозно е наранена Индия (около 950 милиарда долара), защото прогнозата на Световната банка за нейната стопанска система през 2021 година е много песимистична.
Китай, чиято стопанска система по принцип е доста по-голяма от индийската, ще понесе загуби от 680 милиарда $.
Но даже и тези колосални суми на процедура подценяват действителните резултати от пандемията, защото те няма да бъдат лимитирани единствено до 2020 и 2021 година, написа още изданието. Според Световната банка световният Брутният вътрешен продукт през 2022 година ще остане с 4.4% по-нисък, спрямо плануваните нива отпреди пандемията.
Щетите, нанесени на капиталовата среда, човешкия капитал и икономическия капацитет, ще бъдат дълготрайни. Освен това специалистите на институцията показват откритото си терзание от обстоятелството, че държавните управления и фирмите натрупаха големи количества дълг, с цел да се оправят с следствията от рецесията, провокирана от COVID-19.
Има и още един фактор, който води до занижаване на действителните загуби. Ако пандемията въобще не се беше случвала, международният Брутният вътрешен продукт освен щеше да е по-висок, само че и структурата му щеше да е доста по-различна.
Вместо маски, проби, ваксини, видеоконференции и куриерски услуги, международната стопанска система щеше да създава други неща.
И тъкмо поради извънредно тежките провали, които пандемията нанася върху обществото и стопанската система, си коства да бъдат отделяни големи запаси за нейното ограничение и преодоляване, написа още изданието.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ