Игрите, които играем във взаимоотношенията си -
Играта в партньорските взаимоотношения е поредност от допълващи се скрити транзакции, които се развиват до избран, предвидим излаз. Тя е набор от транзакции със скрита мотивация.
Ние играем във взаимоотношенията си, с цел да потвърдим нашата житейска позиция и нашите сценарийни вярвания.
В партньорските връзки постоянно влизаме в т. н. трагичен триъгълник. Той е прочут още и като “Триъгълник на ориста ” или “Триъгълник на Карпман ” и е изобретение на Стивън Карпман – психолог от Съединени американски щати, който го формулира за първи път през 1968 година
Драматичният триъгълник на Карпман е психически модел за пояснение на характерни деструктивни модели на взаимоотношения. Всеки път, когато човек попадне в сходни обстановки, той стартира да се върти в обаян кръг, унищожавайки опцията за здравословни връзки с другата страна.
Според модела за Драматичния триъгълник на Карпман, в обстановка на спор или проблем ние имаме три съществени функции:
1. Жертва
2. Преследвач
3. Спасител
Ролята на “Жертва ” е първата и най-популярна роля в трагичния триъгълник. За жертвите животът е болежка и страдалчество. Животът е извънредно неправдив с тях, а те са безпомощни, потиснати и изтощени да се оправят сами с проблемите си. Дълбоко в себе си, жертвите изпитват позор, боязън и самосъжаление. Те са безсилни, привикнали са да да се оплакват и като цяло чакат от живота единствено неприятни неща.
Често срещани изречения от Жертва:
• Винаги правя нещата както би трябвало, само че все никой не е удовлетворен.
• Не е почтено, в никакъв случай не ми върви.
• Никой не ме обича.
Важно е да се знае, че индивидът, който извършва ролята “Жертва ” в един спор, на процедура може да не е същинска жертва. Това може да е просто някой, който се усеща като жертва или някой, който се преструва, че е жертва.
Игрите, които най-често Жертвата стартира са няколко:
- „ за нищо не ме бива “ – това е играта на хората, които стартират да описват нещастията си, с очакване да намерят Спасител, който да ги съжалява. Играта стартира, когато събеседникът се уморява и трансформира тематиката на диалога. Тогава Жертвата може да се трансформира в Преследвач, вярвайки, че другият не я изслушва и не я обича.
- „ ритни ме “ – участникът в тази игра провокира сътрудникът си, до момента в който той не стартира да го подлага на критика нападателно.
- „ за какво все на мен се случва това “ – основният воин прави неточности, които му докарват компликации и провали. Но когато злополуката настъпи, той се пита, без да поеме отговорност – „ Защо все на мен се случва това? " Партньорът му в тази игра е Преследвач, който играе на „ Пипнах ли те кучи сине? “.
- „ дървен крайник “ – в тази игра Жертвата декларира, че не може да прави всякакви неща заради физическа или умствена некадърност. В този случай индивидът се пробва да накара другите да се грижат за него.
- „ стражари и апаши “ - тази игра е вид на „ ритни ме “. В този случай апашът провокира стражарите да го заловен. И той се пита „ за какво все на мен се случва това? “
- „ в случай че не беше ти “ – това е играта на всеки, който би желал да е направил нещо, само че не си е направил труда да го реализира. В този случай Жертвата декларира, че не е могла да направи това, което е желала, тъй като някой ѝ е попречил. Всъщност постоянно Жертвата си служи с другите като претекст за неуспеха си, чиято същинска причина би трябвало да се търси в личната бездейност.
- „ пияч " – " наркоман " - " дебитор “ – тези три игри са построени по една и съща система. Този, който пие, този, който използва опиати, се слага самичък в проблематична обстановка, при която към този момент няма работа, дом и пари. Той демонстрира раните си на някой хипотетичен Спасител, който да се опита да му помогне.
Ролята на Преследвач е втората роля в Драматичния триъгълник. Обикновено, всяка жертва разпознава собствен преследвач – някой, за който има вяра, че го кара да се усеща зле. В същото време, преследвачът също упреква другите (жертвите) за своите проблеми, заради което и не е благополучен. Той счита, че правото е на негова страна, само че непрестанно се усеща под напрежение и нервиран. Преследвачът не може да не помни старите кавги и му се коства, че в бъдеще още веднъж ще има проблеми.
Често срещани изречения от Преследвача са:
• Никога не вършиш нещата както би трябвало! Добре, че съм тук, с цел да се погрижа!
• Кога най-сетне ще се научиш по какъв начин да свършиш това?
• Ще отидеш да почиваш, когато най-сетне си свършиш работата.
Преследвачът е мощно сериозен, слага етикети на близките и желае да управлява обстановката. Той усеща тежката отговорност, която би трябвало да носи и това го натоварва и изтощава. Човекът, който в даден спор извършва роля. Игрите, които Преследвачът стартира са няколко:
- „ пипнах ли те, кучи сине “ – задачата на тази игра е да покаже, че другите не костват нищо. Започналият играта я приключва в ролята на Преследвач, който притиска индивида, който е направил неточност. Това разрешава на индивида да удостовери негативните си вярвания за другите. Преследвачът постоянно има за сътрудник обезсърчителен човек, който мъчно съблюдава уговорките си и който играе „ Защо все на мен се случва това? “
- „ правосъдна зала “ – Преследвачът от време на време упреква Жертвата, като несъзнаваната цел е да покаже какъв брой дефектна е тя и какъв брой е добър самият той.
- „ виж какво направих поради теб “ – тази игра разрешава на индивида, който е направил неточност да я припише на другия. Той създава тематиката: „ Аз не съм отговорен, просто направих това, което ти сподели “. По този метод преследвачът заобикаля личната си отговорност и може да резервира вътрешният си облик на човек, който не прави неточности.
- „ да, само че “ – тази игра стартира постоянно с поредност недоволства от някоя жертва. Жертвата не чака отговор на тях. Партньорът в играта не може да устои да не предложи решения, само че всяко едно от тях е омаловажавано от жертвата – „ да, само че това не е допустимо тъй като.. “ Тогава изтощеният Спасител отпраща жертвата, като ѝ споделя да се оправя сама с казуса. След това Жертвата става Преследвач и споделя: “Виждаш ли, че не можеш да направиш нищо за мен! “ Тази игра разрешава на индивида, който я стартира, да покаже неспособността на другите да се притекат на помощ. Тя разрешава и на Спасителя да приключи като Жертва, неспособна да оказва помощ на другите.
- " безделник " – в тази игра Преследвачът постоянно съумява да скапе празник, прекрасен миг, нещо, което доставя наслаждение на колегата му. Всичко стартира добре и внезапно той прави нещо, което унищожава хубавата атмосфера. Целта на тази игра е да се избегне прекомерно огромна непосредственост, която Преследвачът усеща като застрашаваща го.
- физическо принуждение – Преследвачът употребява физическа мощ против колегата си. Това се трансформира в игра, когато Жертвата, откакто се е оплакала, прости на този, който я е нападнал и го избавя, казвайки, че той не го е направил преднамерено. Преследвачът играе постоянно на „ виж какво направих поради теб “ или „ в случай че не ме беше ядосал нямаше да те ударя. “ Играта може да трае дълго, с редуващи се удари и прощавания, до момента в който жертвата не се реши да напусне колегата си.
Ролята на Спасител е третата роля в Драматичния триъгълник. Спасителят смята, че знае всички отговори и верни решения за другите. Той непрекъснато се пробва да промени или управлява близките и на повърхността наподобява спокоен и убеден. Със своето отношение и блян да се погрижи за нещата, в доста обстановки той е “героят ” или “принцът на бял кон ”, най-малко в личните си очи.
Често срещани изречения от Спасителя са:
• Не се тревожи, ще се погрижа за това, даже и да нямам задоволително време.
• Ще ти оказа помощ.
• Аз ще го свърша.
Спасителят изпитва страдание към жертвата и е ядосан на Преследвача. Той се усеща по-голям от всички и се гордее, че има висшата задача да оказва помощ.
Това Спасителят прави, с цел да се самоутвърди и получи възприятие за еднаквост, както и да завоюва вниманието и уважението на другата страна. Всъщност нерядко Спасителят не избавя никого, просто тъй като никой не го е молил да го прави. Въпреки че може да твърди противоположното, той подсъзнателно може да не желае да помогне на Жертвата, тъй като по този метод ще изгуби прочувствените изгоди от контакта си с нея.
Спасителят може да се преструва, че знае и умее повече от другите и сякаш е в позиция да избавя, а в действителност личният му живот може да е цялостен с тежки и нерешени проблеми. Игрите, които най-често Спасителят стартира, са:
- „ единствено се пробвам да оказа помощ “ - в тази игра един от участниците, желае помощ по заобиколен метод. Спасителят предлага решения, които първият състезател отхвърля едно по едно. В края на играта изтощеният Спасител става Преследвач, като декларира „ Но аз единствено се пробвах да ти оказа помощ! “ В тази игра този, който стартира да играе ролята на Спасителя е идеалният сътрудник за играча на „ Да, само че “. Тази игра разрешава на Спасителя да усеща предимство, а у Жертвата се затвърждава вярването, че никой не може да ѝ помогне.
- „ ще се радвате, че се познавате с мен “ – индивидът, който играе ролята на Спасител оказва помощ на другия не от алтруизъм, а с цел да получи знаци на самопризнание. Когато този, който е почнал играта, не е приет, той се отдръпва от взаимоотношението, мислейки, че по този начин другите ще си дадат сметка какво са изгубили и ще схванат какъв брой скъп е той. Най–трагичното равнище на тази игра са хората, който лишават живота си, с цел да накарат другите да схванат какъв брой нужни са им били. Партньорите им усещат големия товар на виновността, че не са признали в точния момент всички заслуги на този, който ги е напуснал.
Игрите, които ние, хората, играем, и функциите на Жертва, Преследвач и Спасител. Понякога влизаме в игрите изцяло неумишлено. Всички ние имаме базисни житейски сюжети и пречупваме живота през тях, като че ли непрекъснато търсим потвърждението им. За игрите са нужни сътрудници. Пътят към смяната е осъзнаването на игрите, които играем. Едва по-късно можем да стартираме смяната. След игрите стартира напълно друго измерение на връзката, в което сътрудниците са оптимално достоверни. А когато сме достоверни, ние сме на пътя на развиването.
Диляна Велева е магистър по логика на психиката и публицистика. Завършила е с цялостно отличие образованието си в Софийския Университет " Свети Климент Охридски ". Има голям брой специализации в региона на психическото консултиране. Има 18-годишен опит като психолог съветник в няколко водещи лечебни центъра. Работи в Център по логика на психиката и психотерапия " Промяна ". Била е водещ на голям брой тренинги и образования в региона на логиката на психиката за огромни компании. Голямата ѝ пристрастеност, с изключение на консултациите, е писането на публикации в региона на логиката на психиката. През последните 10 години тя е разгласила многочислени материали в региона на логиката на психиката във водещи у нас медии.
Ние играем във взаимоотношенията си, с цел да потвърдим нашата житейска позиция и нашите сценарийни вярвания.
В партньорските връзки постоянно влизаме в т. н. трагичен триъгълник. Той е прочут още и като “Триъгълник на ориста ” или “Триъгълник на Карпман ” и е изобретение на Стивън Карпман – психолог от Съединени американски щати, който го формулира за първи път през 1968 година
Драматичният триъгълник на Карпман е психически модел за пояснение на характерни деструктивни модели на взаимоотношения. Всеки път, когато човек попадне в сходни обстановки, той стартира да се върти в обаян кръг, унищожавайки опцията за здравословни връзки с другата страна.
Според модела за Драматичния триъгълник на Карпман, в обстановка на спор или проблем ние имаме три съществени функции:
1. Жертва
2. Преследвач
3. Спасител
Ролята на “Жертва ” е първата и най-популярна роля в трагичния триъгълник. За жертвите животът е болежка и страдалчество. Животът е извънредно неправдив с тях, а те са безпомощни, потиснати и изтощени да се оправят сами с проблемите си. Дълбоко в себе си, жертвите изпитват позор, боязън и самосъжаление. Те са безсилни, привикнали са да да се оплакват и като цяло чакат от живота единствено неприятни неща.
Често срещани изречения от Жертва:
• Винаги правя нещата както би трябвало, само че все никой не е удовлетворен.
• Не е почтено, в никакъв случай не ми върви.
• Никой не ме обича.
Важно е да се знае, че индивидът, който извършва ролята “Жертва ” в един спор, на процедура може да не е същинска жертва. Това може да е просто някой, който се усеща като жертва или някой, който се преструва, че е жертва.
Игрите, които най-често Жертвата стартира са няколко:
- „ за нищо не ме бива “ – това е играта на хората, които стартират да описват нещастията си, с очакване да намерят Спасител, който да ги съжалява. Играта стартира, когато събеседникът се уморява и трансформира тематиката на диалога. Тогава Жертвата може да се трансформира в Преследвач, вярвайки, че другият не я изслушва и не я обича.
- „ ритни ме “ – участникът в тази игра провокира сътрудникът си, до момента в който той не стартира да го подлага на критика нападателно.
- „ за какво все на мен се случва това “ – основният воин прави неточности, които му докарват компликации и провали. Но когато злополуката настъпи, той се пита, без да поеме отговорност – „ Защо все на мен се случва това? " Партньорът му в тази игра е Преследвач, който играе на „ Пипнах ли те кучи сине? “.
- „ дървен крайник “ – в тази игра Жертвата декларира, че не може да прави всякакви неща заради физическа или умствена некадърност. В този случай индивидът се пробва да накара другите да се грижат за него.
- „ стражари и апаши “ - тази игра е вид на „ ритни ме “. В този случай апашът провокира стражарите да го заловен. И той се пита „ за какво все на мен се случва това? “
- „ в случай че не беше ти “ – това е играта на всеки, който би желал да е направил нещо, само че не си е направил труда да го реализира. В този случай Жертвата декларира, че не е могла да направи това, което е желала, тъй като някой ѝ е попречил. Всъщност постоянно Жертвата си служи с другите като претекст за неуспеха си, чиято същинска причина би трябвало да се търси в личната бездейност.
- „ пияч " – " наркоман " - " дебитор “ – тези три игри са построени по една и съща система. Този, който пие, този, който използва опиати, се слага самичък в проблематична обстановка, при която към този момент няма работа, дом и пари. Той демонстрира раните си на някой хипотетичен Спасител, който да се опита да му помогне.
Ролята на Преследвач е втората роля в Драматичния триъгълник. Обикновено, всяка жертва разпознава собствен преследвач – някой, за който има вяра, че го кара да се усеща зле. В същото време, преследвачът също упреква другите (жертвите) за своите проблеми, заради което и не е благополучен. Той счита, че правото е на негова страна, само че непрестанно се усеща под напрежение и нервиран. Преследвачът не може да не помни старите кавги и му се коства, че в бъдеще още веднъж ще има проблеми.
Често срещани изречения от Преследвача са:
• Никога не вършиш нещата както би трябвало! Добре, че съм тук, с цел да се погрижа!
• Кога най-сетне ще се научиш по какъв начин да свършиш това?
• Ще отидеш да почиваш, когато най-сетне си свършиш работата.
Преследвачът е мощно сериозен, слага етикети на близките и желае да управлява обстановката. Той усеща тежката отговорност, която би трябвало да носи и това го натоварва и изтощава. Човекът, който в даден спор извършва роля. Игрите, които Преследвачът стартира са няколко:
- „ пипнах ли те, кучи сине “ – задачата на тази игра е да покаже, че другите не костват нищо. Започналият играта я приключва в ролята на Преследвач, който притиска индивида, който е направил неточност. Това разрешава на индивида да удостовери негативните си вярвания за другите. Преследвачът постоянно има за сътрудник обезсърчителен човек, който мъчно съблюдава уговорките си и който играе „ Защо все на мен се случва това? “
- „ правосъдна зала “ – Преследвачът от време на време упреква Жертвата, като несъзнаваната цел е да покаже какъв брой дефектна е тя и какъв брой е добър самият той.
- „ виж какво направих поради теб “ – тази игра разрешава на индивида, който е направил неточност да я припише на другия. Той създава тематиката: „ Аз не съм отговорен, просто направих това, което ти сподели “. По този метод преследвачът заобикаля личната си отговорност и може да резервира вътрешният си облик на човек, който не прави неточности.
- „ да, само че “ – тази игра стартира постоянно с поредност недоволства от някоя жертва. Жертвата не чака отговор на тях. Партньорът в играта не може да устои да не предложи решения, само че всяко едно от тях е омаловажавано от жертвата – „ да, само че това не е допустимо тъй като.. “ Тогава изтощеният Спасител отпраща жертвата, като ѝ споделя да се оправя сама с казуса. След това Жертвата става Преследвач и споделя: “Виждаш ли, че не можеш да направиш нищо за мен! “ Тази игра разрешава на индивида, който я стартира, да покаже неспособността на другите да се притекат на помощ. Тя разрешава и на Спасителя да приключи като Жертва, неспособна да оказва помощ на другите.
- " безделник " – в тази игра Преследвачът постоянно съумява да скапе празник, прекрасен миг, нещо, което доставя наслаждение на колегата му. Всичко стартира добре и внезапно той прави нещо, което унищожава хубавата атмосфера. Целта на тази игра е да се избегне прекомерно огромна непосредственост, която Преследвачът усеща като застрашаваща го.
- физическо принуждение – Преследвачът употребява физическа мощ против колегата си. Това се трансформира в игра, когато Жертвата, откакто се е оплакала, прости на този, който я е нападнал и го избавя, казвайки, че той не го е направил преднамерено. Преследвачът играе постоянно на „ виж какво направих поради теб “ или „ в случай че не ме беше ядосал нямаше да те ударя. “ Играта може да трае дълго, с редуващи се удари и прощавания, до момента в който жертвата не се реши да напусне колегата си.
Ролята на Спасител е третата роля в Драматичния триъгълник. Спасителят смята, че знае всички отговори и верни решения за другите. Той непрекъснато се пробва да промени или управлява близките и на повърхността наподобява спокоен и убеден. Със своето отношение и блян да се погрижи за нещата, в доста обстановки той е “героят ” или “принцът на бял кон ”, най-малко в личните си очи.
Често срещани изречения от Спасителя са:
• Не се тревожи, ще се погрижа за това, даже и да нямам задоволително време.
• Ще ти оказа помощ.
• Аз ще го свърша.
Спасителят изпитва страдание към жертвата и е ядосан на Преследвача. Той се усеща по-голям от всички и се гордее, че има висшата задача да оказва помощ.
Това Спасителят прави, с цел да се самоутвърди и получи възприятие за еднаквост, както и да завоюва вниманието и уважението на другата страна. Всъщност нерядко Спасителят не избавя никого, просто тъй като никой не го е молил да го прави. Въпреки че може да твърди противоположното, той подсъзнателно може да не желае да помогне на Жертвата, тъй като по този метод ще изгуби прочувствените изгоди от контакта си с нея.
Спасителят може да се преструва, че знае и умее повече от другите и сякаш е в позиция да избавя, а в действителност личният му живот може да е цялостен с тежки и нерешени проблеми. Игрите, които най-често Спасителят стартира, са:
- „ единствено се пробвам да оказа помощ “ - в тази игра един от участниците, желае помощ по заобиколен метод. Спасителят предлага решения, които първият състезател отхвърля едно по едно. В края на играта изтощеният Спасител става Преследвач, като декларира „ Но аз единствено се пробвах да ти оказа помощ! “ В тази игра този, който стартира да играе ролята на Спасителя е идеалният сътрудник за играча на „ Да, само че “. Тази игра разрешава на Спасителя да усеща предимство, а у Жертвата се затвърждава вярването, че никой не може да ѝ помогне.
- „ ще се радвате, че се познавате с мен “ – индивидът, който играе ролята на Спасител оказва помощ на другия не от алтруизъм, а с цел да получи знаци на самопризнание. Когато този, който е почнал играта, не е приет, той се отдръпва от взаимоотношението, мислейки, че по този начин другите ще си дадат сметка какво са изгубили и ще схванат какъв брой скъп е той. Най–трагичното равнище на тази игра са хората, който лишават живота си, с цел да накарат другите да схванат какъв брой нужни са им били. Партньорите им усещат големия товар на виновността, че не са признали в точния момент всички заслуги на този, който ги е напуснал.
Игрите, които ние, хората, играем, и функциите на Жертва, Преследвач и Спасител. Понякога влизаме в игрите изцяло неумишлено. Всички ние имаме базисни житейски сюжети и пречупваме живота през тях, като че ли непрекъснато търсим потвърждението им. За игрите са нужни сътрудници. Пътят към смяната е осъзнаването на игрите, които играем. Едва по-късно можем да стартираме смяната. След игрите стартира напълно друго измерение на връзката, в което сътрудниците са оптимално достоверни. А когато сме достоверни, ние сме на пътя на развиването.
Диляна Велева е магистър по логика на психиката и публицистика. Завършила е с цялостно отличие образованието си в Софийския Университет " Свети Климент Охридски ". Има голям брой специализации в региона на психическото консултиране. Има 18-годишен опит като психолог съветник в няколко водещи лечебни центъра. Работи в Център по логика на психиката и психотерапия " Промяна ". Била е водещ на голям брой тренинги и образования в региона на логиката на психиката за огромни компании. Голямата ѝ пристрастеност, с изключение на консултациите, е писането на публикации в региона на логиката на психиката. През последните 10 години тя е разгласила многочислени материали в региона на логиката на психиката във водещи у нас медии.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ