Игнажден е. той се чества на 20 декември и е

Игнажден е. той се празнува на 20 декември и е огромен църковен имобилен празник, на който се отслужва празнична литургия. Посветен е на Св. Игнатий Богоносец, възпитаник на Йоан Богослов. Смята се, че той е детето, което Исус Христос показва, когато изяснява кой е максимален всред себеподобните. Наричан е Богоносец, тъй като самичък казвал, че носи в сърцето си Бога. Ръкоположен е за втори архиепископ в град Антиохия. Въвежда в богослужението пеенето на два хора. Осъден на гибел от римския император Траян (98-117) поради верските си убеждения. Загива страдалчески, раздран от лъвове.

Игнажден е обичаен национален празник. Вярва се, че от този ден стартират Новата година и коледните празници. В националните поверия този ден се счита за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от остарялата към новата година. Вечерта против празника е първата Кадена вечер.

За нея подготвят постни храни.

На трапезата се поставя сурово жито и орехи. Върху хляба или житото се възпламенява свещ, а най-възрастния обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свеща и орехите се резервират за останалите кадени вечери. Според християнската традиция от този ден стартират родилните страдания на Богородица. Това е интервалът, през който младите и нераждали дами, наричани "мъченици " не работят, с цел да забременяват и раждат по-леко своите деца.

Българите тачат този огромен християнски празник под имената: “Игнажден”, “Идинак” (Северна България), “Идинажден”, “Игнатьовден” (Родопите), “Полаз” или “Полязов ден” (Котленско) или “Млада година”. За него е характерен обредът “полязване” или “булезене”. През целия ден домакините наблюдават какъв човек ще прекрачи на първо време прага им. Щом първият посетител е доброжелателен и състоятелен собственик, имат вяра, че годината ще е имотна.

Има вярване, че в случай че този пришелец пък е момиченце, ще се плодят женски животни. Когато гостът-полазник влезе у дома, би трябвало да донесе със себе си тресчици и съчки, събрани край дръвника на двора. Поставя ги на купчинка пред домашното огнище и кляка или сяда над тях като вика: “пиу-пиу”. Домакинята го поръсва с орехи и сушени плодове, нареждайки: “кът-кът”. Това алегорично ритуално деяние с имитативен темперамент има за цел да обезпечи добър приплод на кокошките и останалите домашни птици. После гостът се изправя и разравя огъня, тъй че да изскочат доста искри. Докато прави това, той благославя: “Колкото искрици в огъня, толкоз пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в таз къща!”

В западните български краища стопанката подава на полазника сито с разнообразни семена в него и го кара алегорично да сее в близост. А той назовава да се роди доста ечемик, пшеница и царевица.

Първият гостенин се кани на трапезата и се гощава щедро, както изисква българското гостолюбие. Стопаните го черпят с ракия и вино и му дават специфичен “игнатски кравай”. За благословията си той е отрупан с пшеница и сушени плодове - за изобилие. Стопаните може да го дарят с риза, чорапи, забрадка или къделя вълна. Ако годината се окаже изобилна, на идващия Игнажден те канят още веднъж същия човек да споходи първи дома им.

В Родопската област Игнажден се посочва още “хайвански празник”, защото тук животните се назовават “хайвани”. През деня мъжете не впрягат добитъка, с цел да се запази здрав и чевръст през цялата година. Жените раздават питки из махалата за здравето на домашните животни.

В Източна България на Игнажден домакинята загражда с въже или червен мъжки пояс всички кокошки и ги зарежда с варена царевица. Това се прави, с цел да не се губят птиците по непознатите дворове и да не снасят яйцата си на открито. На празника не трябва да се изнася нищо от къщи - огън, плам или сол, с цел да не “излезе берекетът” от вкъщи. Не се желае и не се дава нищо на заем.

От Игнажден стартира и събирането на коледарските дружини. Само в Русенско и частично в Разградско е прочут обичаят вардене мая, бранене мая. Изпълнението му се пази в загадка. За лек и магия в нощта против празника моми и дами се събират в една къща и две от тях замесват с тил към нощвите (дървено корито, в което се е месел хлябът) тесто, в което бабите са сложили магьоснически билки.

Дванадесет нощи до Васильовден омъжена жена стои будна край тестото и го пази, а останалите играят хоро. Последната заран поделят кваса сред участничките, които го пазят строго за себе си и своя дом, вярвайки, че той пази от зли духове, вълшебства и заболявания и ще им оказва помощ да завоюват и задържат любовта на избраниците и съпрузите си.

На трапезата наложително би трябвало да има фасул, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с квас и кравайчета.

Днес имен ден честват всички с имената Игнат, Искра, Искрен, Огнян, Огняна, Светла, Светослав, Пламен и Пламена.