Трансперънси интернешънъл: България остава най-корумпираната в ЕС и влошава позицията си
И през 2021 година България продължава да бъде страната от Европейски Съюз, в която популацията има най-силно разбиране, че се шири всеобща корупция, демонстрира годишният отчет на " Трансперънси интернешънъл " (Transparency International), публикувана през днешния ден. В нея страната утежнява позицията си в световната ранглиста с още две места по отношение на 2020 година и слиза на 78-о място от 180 страни в компанията на Буркина Фасо и Бенин.
Най-близката страна от Европейски Съюз е Унгария (73), а Румъния се е изкачила с една позиция на място 66. В Индекса за усещане на корупцията България е с 42 единици от оптимални 100, което не е най-лошият резултат - през четири от последните 10 години тя е имала показател 41. Но други страни поставят повече старания в битката с корупцията и я изпреварват.
Подробностите за България ще бъдат показани в София от асоциация " Прозрачност без граници " - българското посланичество на Transparency International. При съставянето на корупционния показател са употребявани огромен брой отчети и аналитични оценки, оповестени от авторитетни интернационалните проучвателен и финансови институции, измежду които Световната банка, Световният стопански конгрес, " Икономист интелиджънс юнит ", " Фрийдъм хаус ", Световният план за правораздаване, фондация " Бертелсман ", Университетът в Гьотеборг и други. Изследването се разгласява от 1995 година насам и отразява разбори, оценки и усещания по отношение на равнището на корупция съгласно представителите на бизнеса, локалните и задграничните анализатори в съответните страни. България е включена в проучването за двадесет и четвърти следващ път.
В общата част за региона на Западна Европа и Европейски Съюз се споделя, че това е частта от света, където хората минимум считат, че страните им са корумпирани, на напредъкът от последните години е спрял. " Установи се тревожна нова нормалност да се подценяват или отслабват ограниченията за отчетност и бистрота по време на пандемията, а публичното доверие понижа след кавги за публични поръчки ", пишат създателите.
Дългосрочни последствия от несъответстващи антикорупционни ограничения към този момент са забележими в Унгария (индекс 43) и Полша (56), като има угриженост, че скоро към тях ще се причисли Словения (57). Отчетливо са влошили от 2015 година насам индикаторите си Кипър, Унгария, Полша и Люксембург. Спрямо 2012 г, когато бе направена смяна в методологията на Transparency International, най-видимо усъвършенстване в показателя (с сред 10 и 14 пункта) са постигнали Естония, Латвия, Гърция и Италия.
Водещи още веднъж са скандинавските страни: Дания (88), Финландия (88), Норвегия (85) и Швеция (85). Те са е измежду челните 10 страни в света, като единствените неевропейски страни в тази елитна група са Нова Зеландия и Сингапур.
В умозаключение се насочва предизвестие за усилване на антикорупционните ограничения в Европейски Съюз, с цел да не се разрешат измами и злоупотреби със забележителните средства от фондовете за възобновяване след пандемията, както и да се защитят върховенството на правото и демокрацията. Дали Европейски Съюз ще стане по-зелен, цифровизиран и резистентен зависи от това дали страните членки ще изпълнят и уговорките си да защитят източниците, съобщаващи за корупция, да се борят с прането на пари и да прекратят систематичните пропуски, позволяващи да остават незабелязани трансгранични системи за корупция.
Най-близката страна от Европейски Съюз е Унгария (73), а Румъния се е изкачила с една позиция на място 66. В Индекса за усещане на корупцията България е с 42 единици от оптимални 100, което не е най-лошият резултат - през четири от последните 10 години тя е имала показател 41. Но други страни поставят повече старания в битката с корупцията и я изпреварват.
Подробностите за България ще бъдат показани в София от асоциация " Прозрачност без граници " - българското посланичество на Transparency International. При съставянето на корупционния показател са употребявани огромен брой отчети и аналитични оценки, оповестени от авторитетни интернационалните проучвателен и финансови институции, измежду които Световната банка, Световният стопански конгрес, " Икономист интелиджънс юнит ", " Фрийдъм хаус ", Световният план за правораздаване, фондация " Бертелсман ", Университетът в Гьотеборг и други. Изследването се разгласява от 1995 година насам и отразява разбори, оценки и усещания по отношение на равнището на корупция съгласно представителите на бизнеса, локалните и задграничните анализатори в съответните страни. България е включена в проучването за двадесет и четвърти следващ път.
В общата част за региона на Западна Европа и Европейски Съюз се споделя, че това е частта от света, където хората минимум считат, че страните им са корумпирани, на напредъкът от последните години е спрял. " Установи се тревожна нова нормалност да се подценяват или отслабват ограниченията за отчетност и бистрота по време на пандемията, а публичното доверие понижа след кавги за публични поръчки ", пишат създателите.
Дългосрочни последствия от несъответстващи антикорупционни ограничения към този момент са забележими в Унгария (индекс 43) и Полша (56), като има угриженост, че скоро към тях ще се причисли Словения (57). Отчетливо са влошили от 2015 година насам индикаторите си Кипър, Унгария, Полша и Люксембург. Спрямо 2012 г, когато бе направена смяна в методологията на Transparency International, най-видимо усъвършенстване в показателя (с сред 10 и 14 пункта) са постигнали Естония, Латвия, Гърция и Италия.
Водещи още веднъж са скандинавските страни: Дания (88), Финландия (88), Норвегия (85) и Швеция (85). Те са е измежду челните 10 страни в света, като единствените неевропейски страни в тази елитна група са Нова Зеландия и Сингапур.
В умозаключение се насочва предизвестие за усилване на антикорупционните ограничения в Европейски Съюз, с цел да не се разрешат измами и злоупотреби със забележителните средства от фондовете за възобновяване след пандемията, както и да се защитят върховенството на правото и демокрацията. Дали Европейски Съюз ще стане по-зелен, цифровизиран и резистентен зависи от това дали страните членки ще изпълнят и уговорките си да защитят източниците, съобщаващи за корупция, да се борят с прането на пари и да прекратят систематичните пропуски, позволяващи да остават незабелязани трансгранични системи за корупция.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ