Какво всъщност иска да каже Неговото Величество избирателят на политиците
И едно е ясно – липсва ни мощен и ясно открояващ се състезател с десни политики във всеки аспект
Кои са спечелилите и кои са губещите от последните избори – това е един от въпросите, чийто отговор, в някаква степен би дал визия какво в действителност желае да каже Негово Величество гласоподавателят на политиците.
ГЕРБ-СДС
ГЕРБ-СДС печелят изборите, като регистрират растеж на гласове. Имайки поради фактът, че партията беше на власт 12 години и допълвайки с дейното изчегъртване, което се пробваха да им подреден политическите съперници предходната и по-миналата година, това е неоспорим триумф. Цифрово – 5 на 100 нарастване на гласовете спрямо последните избори, само че освен – този им резултат е най-високият за последните четири избора за парламент.
Видно е, че гласоподавателят не си показва ръководство без ГЕРБ, в частност Борисов, колкото и в това да се опитваха много време да ни убедят Политическа партия, Демократична България, Българска социалистическа партия и впрочем. Интересният миг е, че до момента в който Демократична България дават индикации, че са склонни да създадат компромис - „ Демокрацията е диалог сред несъгласни, а вотът на жителите споделя, че ще се наложи да се научим да водим този диалог ” (Христо Иванов), „ Най-важно е по какъв метод ще протекат политически договаряния, в случай че се състоят " (Радан Кънев), Политическа партия все още са безапелационни, че не биха подкрепили кабинет с мандат на ГЕРБ. И не просто с мандат, а изобщо с тяхно присъединяване – по думите на Кирил Петков и Асен Василев. Това им мнение по какъв начин ли кореспондира с думите на Петков, изречение дни преди изборите: „ Електоратът ще накаже партията, която не поддържа кабинет ” е обособен въпрос.
За разлика от неуверените, даже противоречащи си водачи на Политическа партия и Демократична България, Борисов е много по-диалогичен и показва разсъдък. „ Кабинет би трябвало да бъде излъчен. Нека изгубят партиите, само че да завоюва народът. Най-стабилното ръководство би било коалиция сред огромните партии, която ще успокои и народа, и бизнеса. Обръщаме се към най-голямата, тъй като това ще е най-добре за хората. На тези избори българите споделиха, че без ГЕРБ не може, само че и без Политическа партия и Демократична България не може. Личните ни усеща нямат никакво значение ".
И в действителност няма никаква значение дали той е откровен и демонстрираните правила не са проформа, истината е, че ловко трансферира горещия картоф към ПП/ДБ.
ПП-ДБ
Като стана към този момент дума за ПП/ДБ, те сигурно попадат към групата на губещите. Очакваха да са спечелили, чакаха не просто да съберат 1+1, а даже този общ брой да прави 3, чакаха евентуално да съумеят и сами да сформират кабинет. Реалността обаче е много по-различна. И още веднъж се връщам на думи, изречени от Петков броени дни преди изборите, които в този момент е добре да му бъдат припомнени - „ Мандатът ще бъде при нас, тъй като ние ще сме спечелили, всички би трябвало да го схванат. Аз мисля, че на хората им омръзна първи, втори, трети, пети. Аз мисля, че който е първи, той би трябвало да поеме политическата отговорност и ние няма да вършим никакви експертни работи и държавни управления “.
Коалицията сред Политическа партия и Демократична България се показва по-зле в сравнение с двете политически сили поотделно на предходните избори. Като става дума за много сериозна загуба на гласове - 73 хиляди от 692 хиляди, които двете партии имаха през октомври 2022 година, което значи 11% от гласоподавателите си. Нелепото е, че поддръжниците им, а даже и водачите се хвалят, че София, Пловдив и Варна са техни. Ами... не тъкмо. В столицата има спад с 18 000 гласа, в Пловдив – с 3 500, а във Варна – с 5 600.
И най-малкият им проблем сега е, че в този момент са втори, тъй като тази изкуствено основана коалиция рискува да се разпадне всеки миг, а на по този начин чаканите от тях локални избори, поради които се приказва, че главно направиха това обединяване, може даже да не съществуват. Нека не забравяме, че точно там са им огромните очаквания, тъй като по техни думи, падне ли София (+ още 1, 2 огромни града), политическата картина внезапно ще се промени и ГЕРБ ще изгубят позициите си.
„ Възраждане ”
Стигаме до третите – „ Възраждане ”, които несъмнено са огромните печеливши на тези избори. Не толкоз поради % (14,16%) и мястото им в крайното нареждане, а поради наклонността на непрекъснат напредък, по – тъкмо – 40% растеж на гласовете или нови 100 000 гласа, като близо една трета от тях идват от Политическа партия, а останалите са от негласували на предишния избор.
Какво значи това? Най-елементарният прочит би бил, че това са хора-русофили или подкрепящи политиката на Путин да вземем за пример, съперници на участието ни в Европейски Съюз и НАТО. По-задълбоченият разбор обаче демонстрира друго – все още „ Възраждане ” са единствената опция (без изобщо това да значи най-хубавият вариант) на болшинството от останалите партии, които са съсредоточили говоренето и по-голямата част от дейностите си в посока оттатък границите, непрестанно приказват за отговорности, произлизащи от евроатлантическата ни ориентировка, подчертават и на отговорностите, поети от нас във връзка с „ Зелената договорка ” и така нататък И от ден на ден се пробват да се отдалечат – дали несъзнателно или изцяло умишлено – от обичайното, консервативното. Всъщност точно по тази линия, т.е. тъй като към момента имат сходни позиции по някои въпроси, ГЕРБ съумяват да поддържат релативно непрекъсната поддръжка.
На хората, на българите им липсва една дясно насочена партия, консервативна, обичайната и абсурд – точно левите русофили от „ Възраждане ” по някакъв метод пазят тези им визии, просто тъй като другите партии (в огромната си степен) кои повече, кои по-малко, все по-натрапчиво приказват за повече права на ЛГБТИ и етнически групи, за повече регулации, за приоритет на европейското над националното законодателство и така нататък А съвсем явно българинът не желае това. Показаха го и резултатите на ПП/ДБ, демонстрира го и увеличаващият се избор за „ Възраждане ”, демонстрира го даже и резултатът на Има Такъв Народ, които също могат да причислят към спечелилите на тези избори.
Гласоподавателите припознават хората на Костадинов като протестна партия, антисистемна – нещо, което оказа помощ и на Политическа партия в зората на появяването им. А все още вторите, изключително след ръководството им, към този момент са безусловно статукво, и то по-лошо от ГЕРБ, заради което гласоподавателите се отдръпват от ден на ден от тях. Ако ще е остарялото, дано най-малко е добре познатото такова, с всичките му недостатъци, а не новото, което носи и напълно разнообразни и повече проблеми.
Движение за права и свободи
Движение за права и свободи са си Движение за права и свободи – т.е. устойчива на времето, рецесиите и обстановката партия, която без да подвига звук към себе си и да генерира или взе участие в кавги, сполучливо води политиката, която е заявила. С 13.72% (346 930 гласа) те заемат четвърто място, като са първи в чужбина - 62 910 гласа идват от там. Движение за права и свободи постоянно са били и огромният състезател на българската политическа сцена, като въпреки през последните няколко Народното събрание да са периферията на събитията, това никога не значи, че от тях нищо не зависи. Напротив. Както постоянно сами са подчертавали, те са уравновесеният състезател, не държат непрекъснато да изскачат от всеки тв приемник, точно противоположното – дейни са на място, измежду локалните, залагайки на обществени послания. При тях липсват заканите, крайните послания, търсене на борбата.
Българска социалистическа партия
Губещи (и то за следващ път) са Българска социалистическа партия – последните пет вота те не престават да затъват – за тях са дали своят вот 225 814 души, което е с малко над 7 хиляди гласа по-малко от октомври 2022 година Ако би трябвало да се съпоставя с 2017 година, се касае за намаление на резултата с повече от четири пъти, което е фрапантно. Малка част от тези гласове са отишли към новия план „ Левицата ”, по-скоро от ден на ден хора изобщо не намират мотивация да стигат до урните, с цел да дадат гласа си за социалистите.
Пред партията на Корнелия Нинова стои фундаментален въпрос – или би трябвало коренно да се промени, вливайки се и идейно в редиците на европейската левица, против което обаче Нинова се бори със зъби и нокти, заради политиките, които произтичат от това, или – което звучи напряко необикновено – да поеме още по-стабилен курс център-дясно, като изцяло отхвърли и загърби предишното си и се извини с за действията си преди 1989г. Звучи неуместно, нали? Но не по-малко неуместна е и разкрачената поза, която сега е заела Българска социалистическа партия и която е една от главните аргументи непрекъснато да губи гласове.
Има Такъв Народ
Както към този момент загатнах, спечелили са и Има Такъв Народ на Слави Трифонов. Какво е сходното с постигналите по-висок резултат ГЕРБ и „ Възраждане ” ли? Именно това, че въпреки в разнообразни степен и по друг метод, и трите обединения залагат в политиките си на по-консервативното, на до момента с гласоподавателите, на по-опростеното и смилаемо от хората говорене. Защото, съгласете се, само че на фона на инфлацията и галопиращите цени, да слушаш по какъв начин някой ти изяснява, че е време да си променим законодателството в посока либерализиране поради ЛГБТИ или да ти приказва по какъв начин би трябвало по-бързо да си затворим въглищните централи, или от заран до вечер да ти надува главата каква още помощ би трябвало да изпратим някъде по света, някак не е най-приоритетното за всеобщия човечец. И с цялостно право, несъмнено.
Какво желае ТОЙ – гласоподавателят?
И да се върнем на въпроса от началото - какво в действителност желае да каже Негово Величество гласоподавателят на политиците. Част от отговора се крие и в % на негласувалите, и въпреки интензивността в този момент да е малко по-висока от тази на предходните избори за Народно заседание - дали своят вот са 77 271 души повече, в сравнение с шест месеца по-рано, продължава да е много ниска - 40,6%, което приказва за недоверието към партиите измежду огромна част от българите. Това съмнение към този момент е непрекъсната големина, за жал.
Избирателят е изтощен от непрекъснатите избори, само че не по-малко изтощен е от борбата сред партиите и обособените политици. Това говорене още повече усилва разделянето сред хората, извънредно ги фрагментира и изтощава, от което губят точно участниците на политическата сцена и обединенията, които съставляват.
Намираме се в рецесия, а в такива времена хората търсят опора в познатото – с всичките му недостатъци, търсят опора и в обичайното – фамилията, обичаите, в случай че щете. Засилва се и евроскептицизмът, а апели за линии, които са далечни от разбиранията на българина, още повече го антагонизират по отношение на политиците и партиите, които ги оферират.
Някой ще възрази – е, Политическа партия и Демократична България са типично неолиберална коалиция, а са втори. Да, втори са, само че с техните милиони, вложени за реклама, с тяхното непрекъснато наличие по медиите, с поддръжката към тях от разнообразни (съмнителни) предприемачи, с всичко това те трябваше да се първи, и то безапелационно първо, с разлика пред втория. А те колкото да събират една четвърт от гласовете на стигналите до урните или от всички с право на глас – под 10% от популацията.
Липсва ни мощен и ясно открояващ се с десни политики във всеки аспект състезател, заради което вотът е толкоз безреден и разпилян най-вече сред партии, които въпреки и в друга степен прокарват или поддържат подобен курс.
Кои са спечелилите и кои са губещите от последните избори – това е един от въпросите, чийто отговор, в някаква степен би дал визия какво в действителност желае да каже Негово Величество гласоподавателят на политиците.
ГЕРБ-СДС
ГЕРБ-СДС печелят изборите, като регистрират растеж на гласове. Имайки поради фактът, че партията беше на власт 12 години и допълвайки с дейното изчегъртване, което се пробваха да им подреден политическите съперници предходната и по-миналата година, това е неоспорим триумф. Цифрово – 5 на 100 нарастване на гласовете спрямо последните избори, само че освен – този им резултат е най-високият за последните четири избора за парламент.
Видно е, че гласоподавателят не си показва ръководство без ГЕРБ, в частност Борисов, колкото и в това да се опитваха много време да ни убедят Политическа партия, Демократична България, Българска социалистическа партия и впрочем. Интересният миг е, че до момента в който Демократична България дават индикации, че са склонни да създадат компромис - „ Демокрацията е диалог сред несъгласни, а вотът на жителите споделя, че ще се наложи да се научим да водим този диалог ” (Христо Иванов), „ Най-важно е по какъв метод ще протекат политически договаряния, в случай че се състоят " (Радан Кънев), Политическа партия все още са безапелационни, че не биха подкрепили кабинет с мандат на ГЕРБ. И не просто с мандат, а изобщо с тяхно присъединяване – по думите на Кирил Петков и Асен Василев. Това им мнение по какъв начин ли кореспондира с думите на Петков, изречение дни преди изборите: „ Електоратът ще накаже партията, която не поддържа кабинет ” е обособен въпрос.
За разлика от неуверените, даже противоречащи си водачи на Политическа партия и Демократична България, Борисов е много по-диалогичен и показва разсъдък. „ Кабинет би трябвало да бъде излъчен. Нека изгубят партиите, само че да завоюва народът. Най-стабилното ръководство би било коалиция сред огромните партии, която ще успокои и народа, и бизнеса. Обръщаме се към най-голямата, тъй като това ще е най-добре за хората. На тези избори българите споделиха, че без ГЕРБ не може, само че и без Политическа партия и Демократична България не може. Личните ни усеща нямат никакво значение ".
И в действителност няма никаква значение дали той е откровен и демонстрираните правила не са проформа, истината е, че ловко трансферира горещия картоф към ПП/ДБ.
ПП-ДБ
Като стана към този момент дума за ПП/ДБ, те сигурно попадат към групата на губещите. Очакваха да са спечелили, чакаха не просто да съберат 1+1, а даже този общ брой да прави 3, чакаха евентуално да съумеят и сами да сформират кабинет. Реалността обаче е много по-различна. И още веднъж се връщам на думи, изречени от Петков броени дни преди изборите, които в този момент е добре да му бъдат припомнени - „ Мандатът ще бъде при нас, тъй като ние ще сме спечелили, всички би трябвало да го схванат. Аз мисля, че на хората им омръзна първи, втори, трети, пети. Аз мисля, че който е първи, той би трябвало да поеме политическата отговорност и ние няма да вършим никакви експертни работи и държавни управления “.
Коалицията сред Политическа партия и Демократична България се показва по-зле в сравнение с двете политически сили поотделно на предходните избори. Като става дума за много сериозна загуба на гласове - 73 хиляди от 692 хиляди, които двете партии имаха през октомври 2022 година, което значи 11% от гласоподавателите си. Нелепото е, че поддръжниците им, а даже и водачите се хвалят, че София, Пловдив и Варна са техни. Ами... не тъкмо. В столицата има спад с 18 000 гласа, в Пловдив – с 3 500, а във Варна – с 5 600.
И най-малкият им проблем сега е, че в този момент са втори, тъй като тази изкуствено основана коалиция рискува да се разпадне всеки миг, а на по този начин чаканите от тях локални избори, поради които се приказва, че главно направиха това обединяване, може даже да не съществуват. Нека не забравяме, че точно там са им огромните очаквания, тъй като по техни думи, падне ли София (+ още 1, 2 огромни града), политическата картина внезапно ще се промени и ГЕРБ ще изгубят позициите си.
„ Възраждане ”
Стигаме до третите – „ Възраждане ”, които несъмнено са огромните печеливши на тези избори. Не толкоз поради % (14,16%) и мястото им в крайното нареждане, а поради наклонността на непрекъснат напредък, по – тъкмо – 40% растеж на гласовете или нови 100 000 гласа, като близо една трета от тях идват от Политическа партия, а останалите са от негласували на предишния избор.
Какво значи това? Най-елементарният прочит би бил, че това са хора-русофили или подкрепящи политиката на Путин да вземем за пример, съперници на участието ни в Европейски Съюз и НАТО. По-задълбоченият разбор обаче демонстрира друго – все още „ Възраждане ” са единствената опция (без изобщо това да значи най-хубавият вариант) на болшинството от останалите партии, които са съсредоточили говоренето и по-голямата част от дейностите си в посока оттатък границите, непрестанно приказват за отговорности, произлизащи от евроатлантическата ни ориентировка, подчертават и на отговорностите, поети от нас във връзка с „ Зелената договорка ” и така нататък И от ден на ден се пробват да се отдалечат – дали несъзнателно или изцяло умишлено – от обичайното, консервативното. Всъщност точно по тази линия, т.е. тъй като към момента имат сходни позиции по някои въпроси, ГЕРБ съумяват да поддържат релативно непрекъсната поддръжка.
На хората, на българите им липсва една дясно насочена партия, консервативна, обичайната и абсурд – точно левите русофили от „ Възраждане ” по някакъв метод пазят тези им визии, просто тъй като другите партии (в огромната си степен) кои повече, кои по-малко, все по-натрапчиво приказват за повече права на ЛГБТИ и етнически групи, за повече регулации, за приоритет на европейското над националното законодателство и така нататък А съвсем явно българинът не желае това. Показаха го и резултатите на ПП/ДБ, демонстрира го и увеличаващият се избор за „ Възраждане ”, демонстрира го даже и резултатът на Има Такъв Народ, които също могат да причислят към спечелилите на тези избори.
Гласоподавателите припознават хората на Костадинов като протестна партия, антисистемна – нещо, което оказа помощ и на Политическа партия в зората на появяването им. А все още вторите, изключително след ръководството им, към този момент са безусловно статукво, и то по-лошо от ГЕРБ, заради което гласоподавателите се отдръпват от ден на ден от тях. Ако ще е остарялото, дано най-малко е добре познатото такова, с всичките му недостатъци, а не новото, което носи и напълно разнообразни и повече проблеми.
Движение за права и свободи
Движение за права и свободи са си Движение за права и свободи – т.е. устойчива на времето, рецесиите и обстановката партия, която без да подвига звук към себе си и да генерира или взе участие в кавги, сполучливо води политиката, която е заявила. С 13.72% (346 930 гласа) те заемат четвърто място, като са първи в чужбина - 62 910 гласа идват от там. Движение за права и свободи постоянно са били и огромният състезател на българската политическа сцена, като въпреки през последните няколко Народното събрание да са периферията на събитията, това никога не значи, че от тях нищо не зависи. Напротив. Както постоянно сами са подчертавали, те са уравновесеният състезател, не държат непрекъснато да изскачат от всеки тв приемник, точно противоположното – дейни са на място, измежду локалните, залагайки на обществени послания. При тях липсват заканите, крайните послания, търсене на борбата.
Българска социалистическа партия
Губещи (и то за следващ път) са Българска социалистическа партия – последните пет вота те не престават да затъват – за тях са дали своят вот 225 814 души, което е с малко над 7 хиляди гласа по-малко от октомври 2022 година Ако би трябвало да се съпоставя с 2017 година, се касае за намаление на резултата с повече от четири пъти, което е фрапантно. Малка част от тези гласове са отишли към новия план „ Левицата ”, по-скоро от ден на ден хора изобщо не намират мотивация да стигат до урните, с цел да дадат гласа си за социалистите.
Пред партията на Корнелия Нинова стои фундаментален въпрос – или би трябвало коренно да се промени, вливайки се и идейно в редиците на европейската левица, против което обаче Нинова се бори със зъби и нокти, заради политиките, които произтичат от това, или – което звучи напряко необикновено – да поеме още по-стабилен курс център-дясно, като изцяло отхвърли и загърби предишното си и се извини с за действията си преди 1989г. Звучи неуместно, нали? Но не по-малко неуместна е и разкрачената поза, която сега е заела Българска социалистическа партия и която е една от главните аргументи непрекъснато да губи гласове.
Има Такъв Народ
Както към този момент загатнах, спечелили са и Има Такъв Народ на Слави Трифонов. Какво е сходното с постигналите по-висок резултат ГЕРБ и „ Възраждане ” ли? Именно това, че въпреки в разнообразни степен и по друг метод, и трите обединения залагат в политиките си на по-консервативното, на до момента с гласоподавателите, на по-опростеното и смилаемо от хората говорене. Защото, съгласете се, само че на фона на инфлацията и галопиращите цени, да слушаш по какъв начин някой ти изяснява, че е време да си променим законодателството в посока либерализиране поради ЛГБТИ или да ти приказва по какъв начин би трябвало по-бързо да си затворим въглищните централи, или от заран до вечер да ти надува главата каква още помощ би трябвало да изпратим някъде по света, някак не е най-приоритетното за всеобщия човечец. И с цялостно право, несъмнено.
Какво желае ТОЙ – гласоподавателят?
И да се върнем на въпроса от началото - какво в действителност желае да каже Негово Величество гласоподавателят на политиците. Част от отговора се крие и в % на негласувалите, и въпреки интензивността в този момент да е малко по-висока от тази на предходните избори за Народно заседание - дали своят вот са 77 271 души повече, в сравнение с шест месеца по-рано, продължава да е много ниска - 40,6%, което приказва за недоверието към партиите измежду огромна част от българите. Това съмнение към този момент е непрекъсната големина, за жал.
Избирателят е изтощен от непрекъснатите избори, само че не по-малко изтощен е от борбата сред партиите и обособените политици. Това говорене още повече усилва разделянето сред хората, извънредно ги фрагментира и изтощава, от което губят точно участниците на политическата сцена и обединенията, които съставляват.
Намираме се в рецесия, а в такива времена хората търсят опора в познатото – с всичките му недостатъци, търсят опора и в обичайното – фамилията, обичаите, в случай че щете. Засилва се и евроскептицизмът, а апели за линии, които са далечни от разбиранията на българина, още повече го антагонизират по отношение на политиците и партиите, които ги оферират.
Някой ще възрази – е, Политическа партия и Демократична България са типично неолиберална коалиция, а са втори. Да, втори са, само че с техните милиони, вложени за реклама, с тяхното непрекъснато наличие по медиите, с поддръжката към тях от разнообразни (съмнителни) предприемачи, с всичко това те трябваше да се първи, и то безапелационно първо, с разлика пред втория. А те колкото да събират една четвърт от гласовете на стигналите до урните или от всички с право на глас – под 10% от популацията.
Липсва ни мощен и ясно открояващ се с десни политики във всеки аспект състезател, заради което вотът е толкоз безреден и разпилян най-вече сред партии, които въпреки и в друга степен прокарват или поддържат подобен курс.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ