Христос воскресе!
Христос Воскресе! Воистину воскресе!
Възкресението Христово е най-великото събитие на света и по тази причина христяните заменили с него празнуването на старозаветната събота. Празникът на Христовото Възкресение е Празник на празниците и празненство на тържествата, Първият ден от седмицата... Възкресението е празненство, смисъл и основа на нашата религия: „ Ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е нашата религия ”, приказва Христовият деятел (1Кор. 15:14). Ако нямаше Възкресение Христово, освен че нямаше да има християнство, само че и самата религия в Бога, в силата на положителното и истината би била развалена, би бил изгубен смисълът на живота. Ако не бе възкръснал умъртвеният Христос, освен че нямаше да има избавление посредством Него – тъй като гибелта и безсилието на кого могат да оказват помощ – само че нямаше да има в историята по-лошо празненство и по-зла подигравка на злото над положителното, на дявола над целия ярък и съвършен свят, както в дните, свързани с Голгота и изобщо с целия земен живот на Господ Иисус Христос. Нямаше да има по-силен и неотлагаем за безпросветното обезсърчение, тъй като, в случай че и този Праведник се окажеше безпомощен, в случай че тази Велика Личност бе изчезнала в бездната на небитието, то ние или всеки различен какво бихме очаквали и защо бихме се приготвяли? Не би ли бил тогава човешкият живот единствено една „ пуста неточност ” (според Лермонтов) или – съгласно сполучливия израз на великия християнски публицист Достоевски – един „ демонски водевил ”, игра?... Евангелията приказват, че от прободеното ребро на Господа изтекли кръв и вода. От здравна позиция това събитие приказва за парализа на сърцето, т.е. за безспорна гибел. Но даже и да беше останал жив, у Иисус Христос, при минуса на въздух в резултат на компактно обгърнатата и пропита с аромати плащеница, прекратяваща достъпа на въздух, животът би се прекратил. Иисус Христос е бил слаб и изстрадал и надали е бил в положение да помръдне камъка, да възпроизведе зов и блъскане, с което да изплаши стражата. Евангелията задоволително в детайли приказват за Христовите беседи: за насладата, с която Той извършил сърцата на Своите възпитаници, доста повече, в сравнение с преди гибелта, когато обхождал села и градове и т. н. Прилича ли всичко това най-малко малко на опомнил се човек от пристъп или смъртно болен летаргик? Наистина това бил презрян и изнурен болен, по отзивите на експертите, който не е кадърен да направи две крачки с прободените си нозе, нито да вземе нищо в ръце, които са в същото положение. Дори подобен съперник на Христа, какъвто е Щраус, заслужено отбелязва, че сходен полумъртвец по-скоро може да разочарова, в сравнение с да въодушеви такава могъща религия, облетяла целия свят, покорила и най-силните царства, пробудила възторг на поголовно страдалчество у всекиго, който Го е видял – психически е необикновено и невероятно. Убедеността във възкресението на Иисус Христос апостолите запазили за цялостен живот. Ако това възкресение би било мнимо, то рани или късно би последвала действителната гибел на Иисус Христос, която би прекратила всяка активност и планове на апостолите. Точно противоположното. Те с такава убеденост и мощ излезли на проповед, каквито не съществували у тях, до момента в който бил жив Христос... Иисус Христос се явил на дамите мироносици, на Петър, Лука и Клеопа, на десетте възпитаници, на единадесетте, даже на 500 вярващи и най-сетне на св.апостол Павел...Как всичките те можаха да се излъгват? Нима измежду тях не се откри нито един човек с здравомислещ и явен разум, със здрави усеща и здрави нерви? Както удостоверяват експертите, халюцинациите по-често биват зрителни или слухови чувства, по-рядко се случва съединяване сред едните и другите, а напълно редки са халюцинациите в региона на религиозните усеща и осезания. За да халюцинират дружно, в един и същи миг, всички тези три усеща въпреки и в по-малка степен у 10, единадесет индивида и даже у 500, освен това някой си да е поглъщал печена риба и мед, както приказва Евангелието (Лука 24:42), такива халюцинации историята към момента не знае. И по този начин, апостолите в действителност видели възкръсналия Господ: историческият факт на Възкресението е без подозрение. Рационалистите не могат да разклатят евангелския роман. Те единствено се опровергават един различен, а от време на време и единствено отркито признават своето изтощение да се борят срещу Христа. Немският академик Де Ветте, който в течение на десетилетия бил отпред на рационалистите, на смъртния си одър осъзнал, че „ Събитието Възкресение, въпреки методът му на осъществяване да е затрупан с непрогледен мрак, е в реалност толкоз безспорно, както и гибелта на Цезар ”. Когато полурационалистът Неандер прочел признанието на Де Ветте, сълзи бликнали от очите му. След това Неандер се заел с ново главно излседване на историческите доказателства за Христовто Възкресение и също го приел. И по този начин, Христос възкръсна от мъртвите. Най-силното доказателство за обстоятелството на Христовото Възкресение е този величествен поврат, който Той извърши в апостолите, а посредством тях в цялата галактика. На него се дължи цялата просвета и през последните две хиляди години. Тази просвета можела ли е да бъде поддържана от фантазията на 13 фантазьори? Те изменили цялата история. Без Христовото Възкресение ние нямаше да имаме никакво християнство и никаква християнска просвета. Историята на света би възприела напълно друго направление. Без живителни сили на християнската религия античният свят би се разложил и умрял. Не е допустимо да допуснем, че празното въображение е могло да донесе на себе си толкоз велики и положителни неща...Прочетете още
Възкресението Христово е най-великото събитие на света и по тази причина христяните заменили с него празнуването на старозаветната събота. Празникът на Христовото Възкресение е Празник на празниците и празненство на тържествата, Първият ден от седмицата... Възкресението е празненство, смисъл и основа на нашата религия: „ Ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е нашата религия ”, приказва Христовият деятел (1Кор. 15:14). Ако нямаше Възкресение Христово, освен че нямаше да има християнство, само че и самата религия в Бога, в силата на положителното и истината би била развалена, би бил изгубен смисълът на живота. Ако не бе възкръснал умъртвеният Христос, освен че нямаше да има избавление посредством Него – тъй като гибелта и безсилието на кого могат да оказват помощ – само че нямаше да има в историята по-лошо празненство и по-зла подигравка на злото над положителното, на дявола над целия ярък и съвършен свят, както в дните, свързани с Голгота и изобщо с целия земен живот на Господ Иисус Христос. Нямаше да има по-силен и неотлагаем за безпросветното обезсърчение, тъй като, в случай че и този Праведник се окажеше безпомощен, в случай че тази Велика Личност бе изчезнала в бездната на небитието, то ние или всеки различен какво бихме очаквали и защо бихме се приготвяли? Не би ли бил тогава човешкият живот единствено една „ пуста неточност ” (според Лермонтов) или – съгласно сполучливия израз на великия християнски публицист Достоевски – един „ демонски водевил ”, игра?... Евангелията приказват, че от прободеното ребро на Господа изтекли кръв и вода. От здравна позиция това събитие приказва за парализа на сърцето, т.е. за безспорна гибел. Но даже и да беше останал жив, у Иисус Христос, при минуса на въздух в резултат на компактно обгърнатата и пропита с аромати плащеница, прекратяваща достъпа на въздух, животът би се прекратил. Иисус Христос е бил слаб и изстрадал и надали е бил в положение да помръдне камъка, да възпроизведе зов и блъскане, с което да изплаши стражата. Евангелията задоволително в детайли приказват за Христовите беседи: за насладата, с която Той извършил сърцата на Своите възпитаници, доста повече, в сравнение с преди гибелта, когато обхождал села и градове и т. н. Прилича ли всичко това най-малко малко на опомнил се човек от пристъп или смъртно болен летаргик? Наистина това бил презрян и изнурен болен, по отзивите на експертите, който не е кадърен да направи две крачки с прободените си нозе, нито да вземе нищо в ръце, които са в същото положение. Дори подобен съперник на Христа, какъвто е Щраус, заслужено отбелязва, че сходен полумъртвец по-скоро може да разочарова, в сравнение с да въодушеви такава могъща религия, облетяла целия свят, покорила и най-силните царства, пробудила възторг на поголовно страдалчество у всекиго, който Го е видял – психически е необикновено и невероятно. Убедеността във възкресението на Иисус Христос апостолите запазили за цялостен живот. Ако това възкресение би било мнимо, то рани или късно би последвала действителната гибел на Иисус Христос, която би прекратила всяка активност и планове на апостолите. Точно противоположното. Те с такава убеденост и мощ излезли на проповед, каквито не съществували у тях, до момента в който бил жив Христос... Иисус Христос се явил на дамите мироносици, на Петър, Лука и Клеопа, на десетте възпитаници, на единадесетте, даже на 500 вярващи и най-сетне на св.апостол Павел...Как всичките те можаха да се излъгват? Нима измежду тях не се откри нито един човек с здравомислещ и явен разум, със здрави усеща и здрави нерви? Както удостоверяват експертите, халюцинациите по-често биват зрителни или слухови чувства, по-рядко се случва съединяване сред едните и другите, а напълно редки са халюцинациите в региона на религиозните усеща и осезания. За да халюцинират дружно, в един и същи миг, всички тези три усеща въпреки и в по-малка степен у 10, единадесет индивида и даже у 500, освен това някой си да е поглъщал печена риба и мед, както приказва Евангелието (Лука 24:42), такива халюцинации историята към момента не знае. И по този начин, апостолите в действителност видели възкръсналия Господ: историческият факт на Възкресението е без подозрение. Рационалистите не могат да разклатят евангелския роман. Те единствено се опровергават един различен, а от време на време и единствено отркито признават своето изтощение да се борят срещу Христа. Немският академик Де Ветте, който в течение на десетилетия бил отпред на рационалистите, на смъртния си одър осъзнал, че „ Събитието Възкресение, въпреки методът му на осъществяване да е затрупан с непрогледен мрак, е в реалност толкоз безспорно, както и гибелта на Цезар ”. Когато полурационалистът Неандер прочел признанието на Де Ветте, сълзи бликнали от очите му. След това Неандер се заел с ново главно излседване на историческите доказателства за Христовто Възкресение и също го приел. И по този начин, Христос възкръсна от мъртвите. Най-силното доказателство за обстоятелството на Христовото Възкресение е този величествен поврат, който Той извърши в апостолите, а посредством тях в цялата галактика. На него се дължи цялата просвета и през последните две хиляди години. Тази просвета можела ли е да бъде поддържана от фантазията на 13 фантазьори? Те изменили цялата история. Без Христовото Възкресение ние нямаше да имаме никакво християнство и никаква християнска просвета. Историята на света би възприела напълно друго направление. Без живителни сили на християнската религия античният свят би се разложил и умрял. Не е допустимо да допуснем, че празното въображение е могло да донесе на себе си толкоз велики и положителни неща...Прочетете още
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ