Хората молят боговете за здраве. Те не знаят, че сами

„ Хората молят боговете за здраве. Те не знаят, че сами могат да въздействат на своето здраве. ” Демокрит

Има една остаряла, само че безконечна истина – всички заболявания са от нерви!

Доказателства? Всеки ден и на всички места! А всеки ден и на всички места през днешния ден е стресът. Своята доза стрес можем да получим и на работа, и в градския превоз, и на улицата. Така първата част от предизвестието „ заболяванията са от нерви ” е изпълнена. Не след дълго следва и втората – разгръщането на разнообразни телесни премеждия. Главната характерност на такива болести са непрекъснатите недоволства за неприятни чувства и физически дискомфорт, които не отминават, без значение че резултатите от всевъзможни медицински проучвания ги отхвърлят. Какво значи това? Болест има, само че не и причина за възникването й.

Из „ претърпяното ”

Болестите от нерви са междинно събитие сред чисто телесните и искрено душевните болести. Страдащите от „ заболявания на нервна почва ” постоянно изпитват неопределени и неописуеми премеждия, само че не желаят да търсят корена на своите проблеми. Отличителна специфичност на тези разстройства е фактът, че признаците се демонстрират или усилват при неспокойствие и изчезват по време на сън. Този жанр заболявания постоянно получават хронична форма. Появата им в множеството случаи е отключена и мощно повлияна от обещано вътрешно прекарване, което с изключение на всичко друго дефинира и характера на признаците.

Науката към този момент е съумяла да открои и опише седем такива разстройства:

– нараснало кръвно налягане

– язва на стомаха

– болки в гърба

– заболявания, свързани с хиперфункция на щитовидната жлеза

– пристъпи на задушаване

– инфектиране на лигавицата на дебелото черво

– алергични обриви, най-често уртикария

Всяко едно от тези болести е обвързвано с избран тип прекарвания.

Освен това психологическият фактор се оказва решителен за произхода, обострянето и протичането на доста други заболявания като разнообразни типове алергия, ставни болести, тежко и дълготрайно бодърствуване, главоболие, диабети, алкохолизъм и наркомании, разнообразни нарушавания на менструалния цикъл, затруднения при бременност, кариеси, възпаления на венците, банална настинка и други инфекциозни болести, рак, разстройства в храненето, импотентност и даже инцидентни контузии.

Пусков механизъм

Всеки се е сблъсквал със обстановки, в които реагира изключително остро, даже и когато вътрешно осъзнава, че повода не е толкоз сериозна. Това е мигът, в който се изправяме очи в очи със „ слабите ни места ”. Но това не значи да потърсим избавление под защитната ризница на безразличието. Болестите от нерви пораждат вследствие реакции на организма на избрани витални обстановки, които възприемаме като значими. За да се стратират обаче, наложително би трябвало да се прибавят и:

– Наличие на биологична предразположеност.

– Ситуации, към които човек е изключително сензитивен и вследствие на това те ускоряват вътрешните прекарвания до краен лимит.

– Силните страсти съпътстват обстановка, която толкоз ни е впечатлила или засегнала, че се задействат хормонални и нервно-мускули процеси, които провокират физически разстройства.

Доказано е, че:

– болните от стомашна язва претърпяват спор сред потребността да бъдат обичани и устрема си към самостоятелност.

– от нараснало кръвно налягане постоянно страдат хора с ясно изразена податливост към експанзия, съчетана със мощен самоконтрол. При тях потискането на гнева води до промени в сърдечносъдовата система.

– кожните болести са израз на сдържано предпочитание за физическа непосредственост.

Източници на високо напрежение

Всяко заболяване си има история. А повода за появяването на болест от нерви би могла да е всяка от изброените по-долу:

1. Случва се по този начин, че значимо или мъчително събитие се „ изтиква ” в периферията на персоналните полезности и престава да се осъзнава като такова – да вземем за пример подценяваме потребността от непосредственост. Или противоположното – неразрешените импулси внезапно избухват и стартират да ръководят държанието.

2. Болестта може да е комфортна за носителя си. Например, избавлението от мигрена може „ да отвори очите ” за доста други отлагани проблеми и човек се изправя пред нуждата да ги взема решение.

3. Ефектът на сбъдващите се самопророчества. Например изразите „ Сърцето ме боли за него ”, „ Тази атмосфера ме задушава ”, „ Това не мога да го преглътна ” могат да се трансфорат в действителни признаци.

4. Ефектът на внушението. Знаете по какъв начин дете, на което постоянно са му повтаряли, че е „ лакомец, слабак, смотаняк ” и т. н., стартира да показва държание, съответстващо на внушенията. По същия метод, натрапчивата мисъл, че боледуваш от нещо може в последна сметка да докара до диагнозата, която си си втълпил.

5. Стремежът да приличаме на някого. Когато непрекъснато имитира различен човек, личността като че ли се „ отстранява ” от своя организъм.

6. Самонаказание за постъпка, която е неприемлива и несъвместима с ценностната система на причинителя й.

Обратно броене 

Мозъкът е „ центърът за ръководство “ на всички системи в организма. Оттук идва и понятието психосоматика (психо- душа, сома-тяло), което значи зависимостта на тази или онази болест от нервното напрежение и стресовите обстановки, които претърпяваме.  Има обаче и противоположна връзка – соматопсихическа, когато първоначално си заболяването алармира с непредвидени прояви на разнообразни страсти и промяна на настроенията.

И в случай че психосоматиката изцяло дава отговор на вида личност (слабото място на язвителните хора е стомахът, на жлъчните – черният дроб, у агресорите се среща нараснало кръвно налягане и т. н.), то соматопсихическите нарушавания постоянно са непредвидени за индивида и провокират неразбиране у близките.  А в действителност би трябвало да бъдат посрещани с схващане, тъй като заболяванията постоянно диктуват нашите страсти, като ни карат да бъдем ту раздразнителни, ту тъжни, ту прекомерно радостни, потвърдиха учените. И по това какви усеща ни връхлитат може  да се допусна и кое в организма не е наред.

Безпричинен смях, екзалтираност и тотална загуба на надзор над страстите – изключително тук-там или обстановки, където спонтанният изблик на усеща е неприемлив (на заседание или в градския превоз например), са симптом за ендокринни разстройства.  Нерядко те са свързани с нарушавания в производството на полови хормони и хормони на щитовидната жлеза, което провокира трескаво положение даже у най-възпитаните хора.

Когато недопечен и въздържан човек ненадейно стане мекушав, просълзява се пред екрана поради глупава мелодрама или пък изпада в несвойствено за него трогване, налице са признаци за съдови проблеми. Спазмите на съдовете или нарушаването на тяхната проходимост (както при атеросклерозата например) водят до хипоксия на тъканите, включително и на мозъчните. А нарушеното хранене на мозъчните сектори, виновни за страстите, води до намаление на контрола над настроението.

Повишената подозрителност, гнусливост, взискателност и прищявки при хранене може да значи проблеми със стомаха и дванайсетопръстника.

Сдържан и спокоен човек внезапно избухва, горещи се от дреболии – не е неприятно да се изследва сърцето. Това постоянно се получава при нарушена проводимост на миокарда и при някои типове аритмии.

Засилена обидчивост и предпочитание да обиждаш, да се заяждаш с околните си са присъщи при развиване на заболявания, свързани с черния дроб и жлъчката.

Когато човек внезапно се отдава на философстване за смисъла на живота, натъжава се без причина и понякога се затваря в себе си, това би могло да е прочувствен признак на хронично заболяване на дихателната система – бронхиална астма или пък обструктивна болест на белите дробове.

Прекалената приказливост и даже досадно държание в общуването, когато човек става отегчителен и прекомерно разпръснат в приказките, плюс нараснал вкус нерядко са сигнал за развиване на захарен диабет.

Активният, деятелен човек внезапно става вял, измежду бял ден го връхлитат пристъпи на отмалялост, в настроението му доминират унили нотки, стартира да капризничи като малко дете – зад това държание постоянно стоят възпалителни процеси на бъбреците. Пиелонефритът да вземем за пример провокира интоксикация на организма, което води до физическа и душевна уязвимост.

Изблиците на нервност без причина, злобните, отмъстителни нюанси в държанието нерядко алармират за продължителен болков синдром, да вземем за пример при проблеми с гръбнака или костите.

Когато открит и контактен човек внезапно става недоверчив, отмъстителен, загадъчен, допустимо е да развива прикрит гноясал развой. Много постоянно отговорни за това са нелекувани кариеси, плеврити.

Така че: в случай че забелязвате несвойствени за непосредствен човек настроения и модели на държание, не бързайте да се настройвате против него. По-добре го заведете на доктор, тъй като в последна сметка може да се окаже, че някой недоизлекуван грип стои в основата на отвратителното му държание.

Семейно гнездо

Семейството, фамилната среда влияят доста върху развиването на заболявания от нерви. Известни са няколко особености в  държанието на членове от фамилията, които могат да доведат до образуването на такова заболяване. Сред тях са:

1. Силна връзка сред майката и детето, толкоз мощна, че майката и детето се усещат като едно неделимо цяло. Каквото желае детето, това желае и майката, каквото претърпява майката, това претърпява и детето. В резултат то израства изцяло подвластно от майката, а след това и от колегата в живота.

2. Свръхопека от страна на родителите. Прекалената угриженост приучава детето незабавно и без никакви трудности да получава това, което желае. Още не е схванало гладно ли е, или му се върви в тоалетната и към този момент му оферират и двете. Свръхзагрижеността лишава детето от опцията да се научи да осъзнава какво желае то и да задоволява единствено потребностите си.

3. Сурови фамилни правила и правила. Например, у дома е възприето правилото, че боклукът постоянно се изхвърля от по-малкия наследник. Дори и когато е болен! Такъв метод пречи на детето да развие способността да се приспособява без разтърсвания към всяка смяна в живота. Например, в случай че фамилията се реалокира да живее в различен квартал или различен град и изхвърлянето на боклука значи да се върви по-дълго с тежката кофа? Какво ще направи по-малкия наследник, с цел да избегне неудобството от смяната? Ще се разболее от нещо, с цел да се освободи от неприятното обвързване – да вземем за пример, без да желае, ще си счупи ръката по време на игра с другари.

4. Външно фамилията наподобява просто приказно, защото споровете не се демонстрират, а се натрупват. Между членовете на фамилията съществува безмълвен контракт всички спорове да се премълчават, което от своя страна пречи да бъдат решени.

5. Детето и по-точно заболяването му „ крепят ” връзките сред родителите. Ако не е заболяването или пък грижите по развъждането на детето, родителите от дълго време да са се развели.

Ясно е като бял ден – единствено първобитните хора не са се тормозили за душевното си равновесие. И, надлежно не са страдали от заболявания от нерви. Колкото по-просто е устройството на обществото, толкоз по-малко грижи има. Другият метод да живеем по-спокойно е просто да се научим да мислим по следния метод: колкото по-простички са възгледите ни, толкоз по-малко са проблемите.