Епидемия: Що е танцуваща чума и къде е вилняла
Хората споделят, че смехът е инфектиран. И в действителност е по този начин. Когато всички към вас се смеят и забавляват (стига да не е на ваш гръб), няма по какъв начин настроението ви да не се приповдигне най-малко малко. Но би трябвало да сме внимателни, тъй като доста хубаво, не е на хубаво и човек може безусловно да си почине от смях… както може да си почине и от танци.
Да, тъкмо по този начин. Танците също могат да бъдат заразни – преносно и безусловно!
През 1518 година в Страсбург една дама мистериозно стартира да танцува безкрайно без акомпанимент от никаква музика или темп и се оказва, че придвижванията ѝ в действителност са заразни.
Така се появява Танцуващата чума
Днес Страсбург се намира във Франция, само че по времето, в което госпожа Трофеа живяла там, градът към момента бил част от Свещената Римска империя.
В един парещ юлски ден на 1518 година госпожата излиза на улицата и стартира да танцува, давайки началото на тримесечен феномен, за който се счита, че е лишил животите на доста поданици на града.
Не звучала никаква музика, само че дамата не можела да спре да танцува. Според някои исторически източници тя танцувала без да стопира да яде, да спи или да смъкна окървавените си обувки.
След към шест дни на безспирни танци „ магията “ на музиката стопира да въздейства на Трофеа, само че за злощастие се оказва, че към този момент не е единствената подвластна на танците. До края на седмицата броят на танцуващите на улицата нараства до 34, а за месец до 400.
Текстове от това време свидетелстват, че в пика на странния феномен всеки ден от безсилие умирали най-малко 15 души.
Въпреки че цялата история звучи необикновено,
тя е разказана в редица религиозни, национални и медицински отчети и притегля едни от най-известните лекари по това време. Разбира се, не толкоз напредналата медицина и религиозното общество, вярващо в демони и духове, довеждат до догатката за демонична интервенция.
Лекарите обаче съумяват да предложат и напълно разумно здравно пояснение - „ гореща кръв “, случай, при който кръвта на хората безусловно се разгорещява и те би трябвало да правят някаква физическа интензивност, с цел да се успокоят. В случая - да танцуват.
За да се помогне на болните даже е издигната сцена и са извикани музиканти, които да създадат прекарването по-приятно, само че се оказва, че концепцията напълно не е добра, тъй като това окуражава още повече хора да танцуват и смъртните случаи в резултат на безсилие, инфаркт или инсулт стартират да порастват, вместо да понижават.
Много теории допускат, че става въпрос за всеобща нервност
– когато повече от един човек има вяра, че е обиден от всеобща болест. Това най-често се случва в стресови за обществото моменти, а 1518 година е била тъкмо подобен миг в Страсбург.
По това време хората в града са изправени пред апетит и недохранване, високи летни температури и редица смъртни случаи, всяващи всеобща суматоха.
Въпреки че теорията звучи много разумно, никой не може сигурно да каже дали това е била действителната причина за случая.
Танцуващата чума от 1518 година изчезва също толкоз мистериозно, колкото се и появява. Всички просто стопират да танцуват и животът (на оцелелите) продължава постарому.
Източник: Vesti.bg.
Да, тъкмо по този начин. Танците също могат да бъдат заразни – преносно и безусловно!
През 1518 година в Страсбург една дама мистериозно стартира да танцува безкрайно без акомпанимент от никаква музика или темп и се оказва, че придвижванията ѝ в действителност са заразни.
Така се появява Танцуващата чума
Днес Страсбург се намира във Франция, само че по времето, в което госпожа Трофеа живяла там, градът към момента бил част от Свещената Римска империя.
В един парещ юлски ден на 1518 година госпожата излиза на улицата и стартира да танцува, давайки началото на тримесечен феномен, за който се счита, че е лишил животите на доста поданици на града.
Не звучала никаква музика, само че дамата не можела да спре да танцува. Според някои исторически източници тя танцувала без да стопира да яде, да спи или да смъкна окървавените си обувки.
След към шест дни на безспирни танци „ магията “ на музиката стопира да въздейства на Трофеа, само че за злощастие се оказва, че към този момент не е единствената подвластна на танците. До края на седмицата броят на танцуващите на улицата нараства до 34, а за месец до 400.
Текстове от това време свидетелстват, че в пика на странния феномен всеки ден от безсилие умирали най-малко 15 души.
Въпреки че цялата история звучи необикновено,
тя е разказана в редица религиозни, национални и медицински отчети и притегля едни от най-известните лекари по това време. Разбира се, не толкоз напредналата медицина и религиозното общество, вярващо в демони и духове, довеждат до догатката за демонична интервенция.
Лекарите обаче съумяват да предложат и напълно разумно здравно пояснение - „ гореща кръв “, случай, при който кръвта на хората безусловно се разгорещява и те би трябвало да правят някаква физическа интензивност, с цел да се успокоят. В случая - да танцуват.
За да се помогне на болните даже е издигната сцена и са извикани музиканти, които да създадат прекарването по-приятно, само че се оказва, че концепцията напълно не е добра, тъй като това окуражава още повече хора да танцуват и смъртните случаи в резултат на безсилие, инфаркт или инсулт стартират да порастват, вместо да понижават.
Много теории допускат, че става въпрос за всеобща нервност
– когато повече от един човек има вяра, че е обиден от всеобща болест. Това най-често се случва в стресови за обществото моменти, а 1518 година е била тъкмо подобен миг в Страсбург.
По това време хората в града са изправени пред апетит и недохранване, високи летни температури и редица смъртни случаи, всяващи всеобща суматоха.
Въпреки че теорията звучи много разумно, никой не може сигурно да каже дали това е била действителната причина за случая.
Танцуващата чума от 1518 година изчезва също толкоз мистериозно, колкото се и появява. Всички просто стопират да танцуват и животът (на оцелелите) продължава постарому.
Източник: Vesti.bg.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ