Хора като нея носят усещането за една друга България: през

...
Хора като нея носят усещането за една друга България: през
Коментари Харесай

Защо точно аз се спасих?: историята на българската еврейка Регина Канети


" Хора като нея носят чувството за една друга България ": през 1940 еврейката Регина Канети оцелява по знамение след трагично бягство от България. Днес е на 100 години, в съвсем 80 от които служи на Бог. Ето нейната история:

Регина Канети

За хората-факли, които осветяват пътя за идващите след тях, нормално споделяме, че имат задача. Като българската еврейка Регина Канети, навършила неотдавна 100 години, съвсем 80 от които са минали в служене на Бог.

" Хора като нея носят чувството за една друга България "

Регина, която е от семейството на Нобеловия лауреат за литература Елиас Канети, е била монахиня в манастира " Ecce Homo " в Ерусалим, повдигнат на мястото, където Пилат Понтийски показал окървавения Исус със същите думи: “Ето го индивида! ”. В момента живее в манастира в Ейн Карем, който е предградие на Ерусалим. За нейната задача споделя в документалния си филм “Salve Regina ” режисьорката Мария Моева.

“Salve Regina ” е началото на най-силната католическа молитва: " Salve, Regina, mater misericordiae. Vita, dulcedo et spes nostra, salve " (Привет, кралице, майко милостива, живот, наслада и вяра наша, привет). " Затова и го избрах за заглавие на кино лентата ", споделя Мария. Запознава се с Регина по време на екскурзия в Израел - с помощта на гида Теодора Ашер, която е преводач на книгата “От татковина към родно място ” на Шломо Шеалтиел, задълбочено проучване на емиграцията на българските евреи.

Мария начаса взема решение да направи филм за Регина. “Хора като нея носят чувството за една друга България. България, в която същинското филантропично обучение е давало просторност на мозъка, възгледите, усещането на света въобще ”, споделя режисьорката.

Регина Канети с Мария Моева

Дребничка, само че изправена, 100-годишната Регина употребява Фейсбук и WhatsApp, написа мейли и следи мненията във Viber, където е групата ѝ по гимнастика. Освен това не стопира да следи политиката, обградена от своите стотици книги, в това число по психоанализа и архитектура. “Помня Лъвски ”, споделя тя на Мария, до момента в който си приказват за България. “Левски? - Да, Левски, българин с достолепие ”.

Пътят на Регина

Във кино лентата Регина Канети приказва на български език, въпреки да не го е употребила от десетилетия, само че също и на иврит, британски и френски, който приказва от ранно детство наред с майчиния си ладино. Родена в центъра на София, против храма “Александър Невски ”, от 3-годишна потегля на френска детска градина. Но ладино, езикът на сефарадските евреи, прогонени от Испания и признати в Османската империя, към този момент няма с кого да приказва. Впрочем, на ладино приказва и чете в тогавашния Русчук и Елиас Канети. И както за него и братята му е отредено европейско образование, по този начин и Регина, сестра ѝ и братовчедките им до една са възпитанички на девическия френски лицей “Нотр Дам де Сион ”, учреден в Русе през 1897 година и закрит по-късно от “народната власт ” дружно с останалите чуждоезични колежи в България.

Регина реже тортата за 100-годишнината си
Редакцията предлага
По мемоари на Регина, половината от девойките в “Нотр Дам де Сион ” са били еврейки, а конгрегацията, основана в Париж през 1843, повече от 150 години поддържа колежи по целия свят, наред с това и манастира " Ecce Homo ". За 100-годишнината на обичаното си учебно заведение Регина Канети се връща за първи и финален път в България, откакто я напуща като незаконен бежанец на борда на кораба “Салвадор ” през 1940 - годината, в която приключва френския лицей в Русе.

Във Варна на борда на “Салвадор ” се качват над 300 души, измежду които и 18-годишната Регина дружно с майка си, татко си и брат си (сестра ѝ идва в Израел по-късно омъжена). Целта им: Обетованата земя. През 40-те години на предишния век 4000 евреи, които нямат българско поданство, би трябвало да изоставен България. “Така сподели България, тъй като в случай че стане нещо, не може да ни отбрани ”, спомня си Регина. Те потеглят през декември 1940, единствено два месеца откакто в българския парламент стартира разискването на Закона за отбрана на нацията. С влизането му в действие през януари 1941 антисемитизмът към този момент е законово одобрен.

Но ориста на " Салвадор " е трагична: по време на стихия корабът потъва край турските крайбрежия. Спасяват се единствено малко на брой, измежду които Регина и татко ѝ. Останалите са заровени в общ гроб, а в Ерусалим има паметна плоча на починалите от “Салвадор ”, на която са изписани и имената на майката и брата на Регина - Морис и Рахел Канети.

Регина Канети в дома си

“Баща ми ни хвърли във водата - беше студена като лед, а вълните бяха големи. И тъкмо когато си споделих, че не мога повече, че ще умра, една вълна ме изхвърли на брега. Питах Бог: Защо, за какво тъкмо аз се спасих? Трябваше да умра като майка си, като брат си. Но не. Имах задача ”, споделя Регина.

След Турция следва кибуц в Хайфа, където Регина сее картофи, дои крави. А в това време се случва това: ”Сестрите от “Нотр Дам де Сион ” в Русе се обадиха на сестрите в Турция, а те се свързаха със сестрите в манастира в Ерусалим. Посетих сестрите в Ерусалим и започнах да вдишвам леко. Бях си у дома ”, спомня си Регина.

" Беше ли добър човек - това ще ме пита Бог "

Баща ѝ, който не е набожен, не желае Регина да става монахиня, да влиза “в този гроб ”. Но младата жена следва праволинейно пътя си. Сестра Канети преподава близо 15 години латински и френски език в лицеите на “Нотр Дам де Сион ” в Истанбул, Александрия, Тунис и Ерусалим (възпитанички на турския колеж, който работи до ден-днешен, са били двете осиновени дъщери на създателя на турската република Ататюрк). Споменът на Регина за интервала ѝ като учител в Истанбул е обвързван най-много с наказването да не поддържа връзка с децата, откакто разказала на ученичките по какъв начин сестрите-сионки се грижат за проститутките.

Сестра Регина от времената, когато е преподавала латински и френски език

Във кино лентата, отдаден на Регина Канети, отец Давид Нойхауз, основен викарий на ивритоезичните католически общности в Израел, споделя: “Има хора, които са евреи и когато одобряват католицизма, споделят: Благодаря ти, Господи, че към този момент не съм подобен. Аз обаче считам, че ние с Регина сме двойно благословени: Регина се гордее, че е еврейка и католичка - и аз се гордея, че съм евреин и католик ”.

Как самата Регина схваща тази двойна благословия? “Много хора не знаят за какво се споделя " определен народ " (евреите, бел.а.). Чрез вас хората ще знаят, че има Бог - това е задачата на Израел. Всеки един, който има вяра в Бог и Божието наличие, той е Израел ”.

Въпреки претърпените от нея нещастия, Регина цялостен живот разпръсква наслада - доста топъл човек е, човек, който се интересува от другите, споделя за нея отец Давид. А за татко си, починал в ръцете ѝ, Регина споделя: “Той не беше набожен, рядко ходеше в синагогата. Но последните му думи бяха: “Боже, Боже! ”, на български. Сигурно най-накрая се е срещнал с Бог ”.

“Няма вяра - религията е моята персонална връзка с Бог. Когато умра, Бог няма да ме пита дали съм била еврейка, християнка или будистка. Беше ли добър човек - това ще ме пита ”, споделя Регина Канети.

*****

Вижте и това видео:
СподелиБританският лорд, който оказва помощ на деца бежанци

Permalink https://p.dw.com/p/3tOtJ
Британският лорд, който оказва помощ на деца бежанци
Източник: dw.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР