Годишнина от геноцида в Сребреница: Хиляди се събраха, за да отбележат клането и да погребат жертвите
Хиляди хора се събраха през днешния ден в източния босненски град Сребреница, с цел да отбележат 27-ата годишнина от единствения приет геноцид в Европа след Холокоста и да участват на погребението на 50 неотдавна разпознати жертви.
Докато опечалените от цяла Босна и от други места по света пристигаха в Сребреница, фамилиите на жертвите се подготвяха да погребат своите близки и може би да сложат някакъв край след траялото десетилетия търсене на останките им в всеобщите гробове, разпръснати към града.
Идриз Мустафич е в Сребреница, с цел да погребе частичните остатъци на сина си Салим, който е бил единствено на 16 години, когато е погубен по време на клането през юли 1995 година дружно с хиляди други мъже и момчета от бошняшката етническа група, която е най-вече мюсюлманска.
"По-големият ми наследник, Енис, също беше убит; погребахме го през 2005 година Сега заравям Салим ", сподели Мустафич.
„ (Съдебните експерти) не са разкрили черепа му, (но) жена ми получи рак и трябваше да се подложи на интервенция, просто не можехме да чакаме повече, с цел да погребем костите, които намерихме, с цел да знаем най-малко къде са гробовете им ", добави той.
Убийствата в Сребреница са кървавото кресчендо на войната в Босна през 1992-95 година, която избухна след разпадането на Югославия и отприщи националистически пристрастености и териториални упоритости, които опълчиха босненските сърби на другите две съществени етнически групи в страната - хървати и босненски мюсюлмани.
През юли 1995 година минимум 8000 бошняци - мъже и момчета от Сребреница, са отделени от сръбските войски от техните съпруги, майки и сестри, преследвани са из горите към града и са убити.
Извършителите са заровили телата на жертвите си в небрежно направени всеобщи гробове, които по-късно са разкопали с булдозери и са разпръснали измежду други всеобщи гробове, с цел да скрият следите от закононарушението. По време на този развой полуразложените остатъци са били раздрани от булдозерите, тъй че елементи от тела към момента се намират в всеобщите гробове към Сребреница, събират се и се разпознават посредством ДНК разбор.
Когато останките бъдат разпознати, те се връщат на роднините им и се погребват още веднъж в мемориалния център и гробището Поточари, близо до Сребреница, всяка година на 11 юли - годишнината от деня, в който стартира клането през 1995 година
Мана Адемович, която е изгубила брачна половинка си и доста други родственици от мъжки пол по време на убийствата, е измежду участниците във възпоменателните церемонии в Сребреница през днешния ден. Адемович е намерила частичните остатъци на брачна половинка си и го е погребала преди години, само че споделя, че "трябва да бъде в Сребреница на всеки 11 юли ".
"По-лесно е, когато имаш гроб, който да посетиш, без значение какъв брой кости са заровени вътре ", споделя тя, до момента в който седи измежду гробовете в голямото и към момента разширяващо се мемориално гробище, прегърнала бялата мраморна надгробна плоча на брачна половинка си.
Но „ е невероятно да се опише възприятието, което човек изпитва, като си показа по какъв начин са страдали жертвите на кланетата преди гибелта си “, добави тя.
Досега в гробището са открити и заровени останките на повече от 6600 души.
Поради пандемията от COVID-19, предходните две години единствено дребен брой оживели можеха да участват на годишната възпоменателна работа и груповото заравяне на жертвите в Сребреница. Но откакто рестриктивните мерки бяха отстранени, тази година се чака да участват десетки хиляди души, в това число голям брой интернационалните дипломати и високопоставени лица.
Убийствата в Сребреница са единственият епизод от войната в Босна, който е правно избран като геноцид.
Политическият водач на босненските сърби по време на войната Радован Караджич и неговият боен пълководец Ратко Младич бяха приети за отговорни и наказани за геноцида в Сребреница от специфичния арбитражен съд на Организация на обединените нации за военни закононарушения, основан в Хага. Като цяло трибуналът и съдилищата на Балканите осъдиха близо 50 босненски сръбски военни чиновници на повече от 700 години затвор за убийствата в Сребреница.
Лидерите на босненските сърби обаче не престават да омаловажават или даже да отхвърлят клането от 1995 година и да възхваляват Караджич и Младич като герои.
Докато опечалените от цяла Босна и от други места по света пристигаха в Сребреница, фамилиите на жертвите се подготвяха да погребат своите близки и може би да сложат някакъв край след траялото десетилетия търсене на останките им в всеобщите гробове, разпръснати към града.
Идриз Мустафич е в Сребреница, с цел да погребе частичните остатъци на сина си Салим, който е бил единствено на 16 години, когато е погубен по време на клането през юли 1995 година дружно с хиляди други мъже и момчета от бошняшката етническа група, която е най-вече мюсюлманска.
"По-големият ми наследник, Енис, също беше убит; погребахме го през 2005 година Сега заравям Салим ", сподели Мустафич.
„ (Съдебните експерти) не са разкрили черепа му, (но) жена ми получи рак и трябваше да се подложи на интервенция, просто не можехме да чакаме повече, с цел да погребем костите, които намерихме, с цел да знаем най-малко къде са гробовете им ", добави той.
Убийствата в Сребреница са кървавото кресчендо на войната в Босна през 1992-95 година, която избухна след разпадането на Югославия и отприщи националистически пристрастености и териториални упоритости, които опълчиха босненските сърби на другите две съществени етнически групи в страната - хървати и босненски мюсюлмани.
През юли 1995 година минимум 8000 бошняци - мъже и момчета от Сребреница, са отделени от сръбските войски от техните съпруги, майки и сестри, преследвани са из горите към града и са убити.
Извършителите са заровили телата на жертвите си в небрежно направени всеобщи гробове, които по-късно са разкопали с булдозери и са разпръснали измежду други всеобщи гробове, с цел да скрият следите от закононарушението. По време на този развой полуразложените остатъци са били раздрани от булдозерите, тъй че елементи от тела към момента се намират в всеобщите гробове към Сребреница, събират се и се разпознават посредством ДНК разбор.
Когато останките бъдат разпознати, те се връщат на роднините им и се погребват още веднъж в мемориалния център и гробището Поточари, близо до Сребреница, всяка година на 11 юли - годишнината от деня, в който стартира клането през 1995 година
Мана Адемович, която е изгубила брачна половинка си и доста други родственици от мъжки пол по време на убийствата, е измежду участниците във възпоменателните церемонии в Сребреница през днешния ден. Адемович е намерила частичните остатъци на брачна половинка си и го е погребала преди години, само че споделя, че "трябва да бъде в Сребреница на всеки 11 юли ".
"По-лесно е, когато имаш гроб, който да посетиш, без значение какъв брой кости са заровени вътре ", споделя тя, до момента в който седи измежду гробовете в голямото и към момента разширяващо се мемориално гробище, прегърнала бялата мраморна надгробна плоча на брачна половинка си.
Но „ е невероятно да се опише възприятието, което човек изпитва, като си показа по какъв начин са страдали жертвите на кланетата преди гибелта си “, добави тя.
Досега в гробището са открити и заровени останките на повече от 6600 души.
Поради пандемията от COVID-19, предходните две години единствено дребен брой оживели можеха да участват на годишната възпоменателна работа и груповото заравяне на жертвите в Сребреница. Но откакто рестриктивните мерки бяха отстранени, тази година се чака да участват десетки хиляди души, в това число голям брой интернационалните дипломати и високопоставени лица.
Убийствата в Сребреница са единственият епизод от войната в Босна, който е правно избран като геноцид.
Политическият водач на босненските сърби по време на войната Радован Караджич и неговият боен пълководец Ратко Младич бяха приети за отговорни и наказани за геноцида в Сребреница от специфичния арбитражен съд на Организация на обединените нации за военни закононарушения, основан в Хага. Като цяло трибуналът и съдилищата на Балканите осъдиха близо 50 босненски сръбски военни чиновници на повече от 700 години затвор за убийствата в Сребреница.
Лидерите на босненските сърби обаче не престават да омаловажават или даже да отхвърлят клането от 1995 година и да възхваляват Караджич и Младич като герои.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ