Хайнрих Шлиман - откривателят на древния Илион
Хайнрих Шлиман
Пионер-археолог (1822 - 1890)
Произход: Нойбуков, провинция Мекленбург, Германия, оскъдно семейство на протестантски духовник
Образование: не приключва приблизително обучение, самообразова се, научава 14 езика, посещава курс по археология в Сорбоната, книгата му „ Итака, Пелопонес и Троя “ е и негова докторска дисертация
Прочут с: провежда, финансира и управлява разкопки на хълма Хисарлък в Турция, където открива останките на Троя, намира така нареченото „ Съкровище на цар Приам “
Хайнрих Шлиман потвърди, че красивите приказки на човечеството не са празни приказки. Той разкопа Троя и разкри, че Омир е по-голям стихотворец, в сравнение с се счита, сподели историята на антична Гърция още по-прекрасна и трагична, очовечи боговете и обожестви хората. Направи всичко по най-погрешен метод – само че, тъй като го направи, обезсмърти себе си.
„ Музо, възпей оня пагубен яд на Ахила Пелеев “ – по този начин стартира „ Илиада ” на Омир, онази дълга ария, в която Шлиман е влюбен от дете. Той е роден в Германия през 1822 година, когато историите от антична Гърция още са домашни приказки на Европа.
На 8, в „ Световна история за деца ”, Шлиман вижда илюстрация на Троя в пламъци. И написа: „ Тогава взех решение, че този град не може да изчезне току-тъй, че би трябвало да намеря тези стени и да ги покажа на света ”. Наивно детско решение, което дефинира живота му.
Но пътят до Троя е дълъг. На 14 той напуща учебно заведение и става чирак в бакалница. Идва пийнал мелничарски чирак, който знае наизуст първите 100 стиха от „ Илиада ” на гръцки, Хайнрих го черпи с ракия и като компенсация желае да ги слуша. След третата чаша оня е по този начин пийнал, че освен не може да рецитира, само че и не желае ракия. А Шлиман, без да пие, е заслепен от думите на омировата ария, които не схваща.
На 19, Шлиман пука кръвоносен съд, остава без работа и по този начин потегля по пътя, предназначен от ориста. Попада в Амстердам, където става банков пощальон, само че бързо израства до секретар и счетоводител в банката. После постъпва в компания, която го праща търговски представител в Санкт Петербург.
В Русия Шлиман прави много неща, не всички честни, само че и учи, най-много - езици. И научава 14.
Там забогатява, а през 1850 е в Калифорния и поема бизнеса със злато на мъртвия си брат. Хайнрих бързо прави оборот над милион $, само че има известни подозрения в точността на везните му и през 1852 се връща в Русия.
С американски паспорт и доста по-богат, той се дами за Екатерина Лишина, с която на хартия са дружно 17 години, въпреки че рядко се виждат. Шлиман влиза в бизнеса с индиго, а през Кримската война държи съветския пазар на селитра, сяра и олово.
Състоянието, което прави, му дава опцията да се хвърли в търсене на бленуваната Троя.
„ Държах на парите, тъй като в тях виждах средство да извърша единствената си цел ”, твърди Шлиман.
Достатъчно богат, той осъзнава, че не е задоволително квалифициран и търси познания, в това число учи в Сорбоната. Но археологията тогава е като иманярството през днешния ден, тъй че просто няма от кое място да научи по-изтънчени способи за разкопки.
През 1866, откакто се развежда по някакъв закон от американски щат, походът на Шлиман към Троя стартира – само че откъдето Омир свършва. Той отива първо на Итака, след това в Микена и Тиринт. На турското крайбрежие отива в село Бунарбаши, където копае Франк Калверт . Още с идването Шлиман, който до болежка знае описанието за местоположението на Троя, схваща, че не е това мястото, а Калверт го насочва по на север, към хълма Хисарлък.
Този път обаче Шлиман не копае - изследва терена, прави измервания и от ден на ден се убеждава, че навръх Хисарлък може да е Илион. Той се открива в Атина, издава книгата „ Итака, Пелопонес и Троя ”, която му носи докторска степен от университета в Рощок и пуска публикация с почти наличие „ милионер търси брачна половинка ”.
Самотен е, а и желае до себе си приближен локален човек. На обявата пъргаво се отзовава приятелят му - архиепископът на Атина, който го среща със 17-годишната си родственица София Енгастроменос, а 30-годишния Шлиман се дами за гръцката хубавица.
Бракът е сполучлив ход. София също е запалена по античната история и е скъп асистент в организацията на разкопките, за които постоянно се наемат над 100 служащи. Те имат две деца - Андромаха и Агамемнон. Имената звучат гръмко, само че подобен е и Шлиман – всичко прави с гръм и тропот.
През 1871 той стартира разкопки на Хисарлък. Хълмът е покрай морския бряг, на запад и север се спуска към две реки - омировите Скамадрос и Симоес. Шлиман прави ров по средата на могилата, счита, че останките на Троя са надълбоко в земята и, като не умее да се ориентира от откритите артефакти, прегазва част от днешните археологически равнища 7а и 6, които евентуално са останките на Троя.
От южна страна Шлиман слиза до настоящето равнище 2, където има остатъци от дебели стени, високи 6 метра, и обгоряла керамика. Веднага афишира, че Троя е открита, че не е небивалица на Омир, че митът е реалност. Макар в действителност неточност, откритието е успех.
Недалече от огромните стени, Шлиман намира остатъци от постройка и взема решение, че това е дворецът на цар Приам. През май 1873 покрай тези, отново неправилно разпознати остатъци, проблясва злато. Той отпраща служащите и копае с нож под зида. Отваря се дупка с изобилно богатство, София го увива в шала и го придвижва до бараката.
Това е поредна легенда – тогава София е в Атина поради гибелта на татко си. Но е същинско съкровището от изящни медни, сребърни и златни предмети, множеството – украшения. Шлиман ги назовава „ съкровището на Приам ” и „ Накитите на Елена ”. Изнася ги незаконно от Турция и фотографията на София, накичена като антична кралица, обикаля света. Турските управляващи са недоволни и му позволяват отново да копае единствено откакто им предава част от съкровището. Другата част подарява на Берлинския музей, през Втората международна война я крадат руснаците и с горделивост я излагат в Пушкинския музей.
След огромният триумф с Троя – тъй като подозренията идват по-късно - Хайнрих Шлиман не стопира. Той изследва Микена, където намира погребалната маска на Агамемнон, връща се на Итака да търси двореца на Одисей, прави разкопки в Тиринт, още три пъти копае на Хисарлък, издава няколко книги.
В края на 1890 е в Германия да оперира инфектиране на междинното ухо. Всичко сякаш е сполучливо, само че раната се инфектира. Неизлекуван, той отива в Лайпциг, Берлин и Париж, а след това в Италия, с цел да види Помпей. Планира да се върне в Атина за Коледа, само че колабира в хотела в Неапол и след два дни умира.
Погребан е в Атина – столицата на античния свят от детската му фантазия. Тази фантазия сътвори живота на Хайнрих Шлиман – и тъй като той неистово вярваше в нея, тя самата посредством него оживя.
* Становищата, изказани в рубриката, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Пионер-археолог (1822 - 1890)
Произход: Нойбуков, провинция Мекленбург, Германия, оскъдно семейство на протестантски духовник
Образование: не приключва приблизително обучение, самообразова се, научава 14 езика, посещава курс по археология в Сорбоната, книгата му „ Итака, Пелопонес и Троя “ е и негова докторска дисертация
Прочут с: провежда, финансира и управлява разкопки на хълма Хисарлък в Турция, където открива останките на Троя, намира така нареченото „ Съкровище на цар Приам “
Хайнрих Шлиман потвърди, че красивите приказки на човечеството не са празни приказки. Той разкопа Троя и разкри, че Омир е по-голям стихотворец, в сравнение с се счита, сподели историята на антична Гърция още по-прекрасна и трагична, очовечи боговете и обожестви хората. Направи всичко по най-погрешен метод – само че, тъй като го направи, обезсмърти себе си.
„ Музо, възпей оня пагубен яд на Ахила Пелеев “ – по този начин стартира „ Илиада ” на Омир, онази дълга ария, в която Шлиман е влюбен от дете. Той е роден в Германия през 1822 година, когато историите от антична Гърция още са домашни приказки на Европа.
На 8, в „ Световна история за деца ”, Шлиман вижда илюстрация на Троя в пламъци. И написа: „ Тогава взех решение, че този град не може да изчезне току-тъй, че би трябвало да намеря тези стени и да ги покажа на света ”. Наивно детско решение, което дефинира живота му.
Но пътят до Троя е дълъг. На 14 той напуща учебно заведение и става чирак в бакалница. Идва пийнал мелничарски чирак, който знае наизуст първите 100 стиха от „ Илиада ” на гръцки, Хайнрих го черпи с ракия и като компенсация желае да ги слуша. След третата чаша оня е по този начин пийнал, че освен не може да рецитира, само че и не желае ракия. А Шлиман, без да пие, е заслепен от думите на омировата ария, които не схваща.
На 19, Шлиман пука кръвоносен съд, остава без работа и по този начин потегля по пътя, предназначен от ориста. Попада в Амстердам, където става банков пощальон, само че бързо израства до секретар и счетоводител в банката. После постъпва в компания, която го праща търговски представител в Санкт Петербург.
В Русия Шлиман прави много неща, не всички честни, само че и учи, най-много - езици. И научава 14.
Там забогатява, а през 1850 е в Калифорния и поема бизнеса със злато на мъртвия си брат. Хайнрих бързо прави оборот над милион $, само че има известни подозрения в точността на везните му и през 1852 се връща в Русия.
С американски паспорт и доста по-богат, той се дами за Екатерина Лишина, с която на хартия са дружно 17 години, въпреки че рядко се виждат. Шлиман влиза в бизнеса с индиго, а през Кримската война държи съветския пазар на селитра, сяра и олово.
Състоянието, което прави, му дава опцията да се хвърли в търсене на бленуваната Троя.
„ Държах на парите, тъй като в тях виждах средство да извърша единствената си цел ”, твърди Шлиман.
Достатъчно богат, той осъзнава, че не е задоволително квалифициран и търси познания, в това число учи в Сорбоната. Но археологията тогава е като иманярството през днешния ден, тъй че просто няма от кое място да научи по-изтънчени способи за разкопки.
През 1866, откакто се развежда по някакъв закон от американски щат, походът на Шлиман към Троя стартира – само че откъдето Омир свършва. Той отива първо на Итака, след това в Микена и Тиринт. На турското крайбрежие отива в село Бунарбаши, където копае Франк Калверт . Още с идването Шлиман, който до болежка знае описанието за местоположението на Троя, схваща, че не е това мястото, а Калверт го насочва по на север, към хълма Хисарлък.
Този път обаче Шлиман не копае - изследва терена, прави измервания и от ден на ден се убеждава, че навръх Хисарлък може да е Илион. Той се открива в Атина, издава книгата „ Итака, Пелопонес и Троя ”, която му носи докторска степен от университета в Рощок и пуска публикация с почти наличие „ милионер търси брачна половинка ”.
Самотен е, а и желае до себе си приближен локален човек. На обявата пъргаво се отзовава приятелят му - архиепископът на Атина, който го среща със 17-годишната си родственица София Енгастроменос, а 30-годишния Шлиман се дами за гръцката хубавица.
Бракът е сполучлив ход. София също е запалена по античната история и е скъп асистент в организацията на разкопките, за които постоянно се наемат над 100 служащи. Те имат две деца - Андромаха и Агамемнон. Имената звучат гръмко, само че подобен е и Шлиман – всичко прави с гръм и тропот.
През 1871 той стартира разкопки на Хисарлък. Хълмът е покрай морския бряг, на запад и север се спуска към две реки - омировите Скамадрос и Симоес. Шлиман прави ров по средата на могилата, счита, че останките на Троя са надълбоко в земята и, като не умее да се ориентира от откритите артефакти, прегазва част от днешните археологически равнища 7а и 6, които евентуално са останките на Троя.
От южна страна Шлиман слиза до настоящето равнище 2, където има остатъци от дебели стени, високи 6 метра, и обгоряла керамика. Веднага афишира, че Троя е открита, че не е небивалица на Омир, че митът е реалност. Макар в действителност неточност, откритието е успех.
Недалече от огромните стени, Шлиман намира остатъци от постройка и взема решение, че това е дворецът на цар Приам. През май 1873 покрай тези, отново неправилно разпознати остатъци, проблясва злато. Той отпраща служащите и копае с нож под зида. Отваря се дупка с изобилно богатство, София го увива в шала и го придвижва до бараката.
Това е поредна легенда – тогава София е в Атина поради гибелта на татко си. Но е същинско съкровището от изящни медни, сребърни и златни предмети, множеството – украшения. Шлиман ги назовава „ съкровището на Приам ” и „ Накитите на Елена ”. Изнася ги незаконно от Турция и фотографията на София, накичена като антична кралица, обикаля света. Турските управляващи са недоволни и му позволяват отново да копае единствено откакто им предава част от съкровището. Другата част подарява на Берлинския музей, през Втората международна война я крадат руснаците и с горделивост я излагат в Пушкинския музей.
След огромният триумф с Троя – тъй като подозренията идват по-късно - Хайнрих Шлиман не стопира. Той изследва Микена, където намира погребалната маска на Агамемнон, връща се на Итака да търси двореца на Одисей, прави разкопки в Тиринт, още три пъти копае на Хисарлък, издава няколко книги.
В края на 1890 е в Германия да оперира инфектиране на междинното ухо. Всичко сякаш е сполучливо, само че раната се инфектира. Неизлекуван, той отива в Лайпциг, Берлин и Париж, а след това в Италия, с цел да види Помпей. Планира да се върне в Атина за Коледа, само че колабира в хотела в Неапол и след два дни умира.
Погребан е в Атина – столицата на античния свят от детската му фантазия. Тази фантазия сътвори живота на Хайнрих Шлиман – и тъй като той неистово вярваше в нея, тя самата посредством него оживя.
* Становищата, изказани в рубриката, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ