Уилям Уолъс, цветето на Шотландия
Уилям Уолъс
Рицар и шотландски народен воин, /1270 - 1305/
Произход: Елдърсли, Шотландия, семейство на дребни благородници
Прочут с: Води редица борби и доста пъти побеждава англичаните в опит да се резервира шотландската самостоятелност. Класическа е борбата при моста на Стърлинг, а огромното проваляне е в борбата при Фолкърк
Признание: Превръща се в именит воин на своя народ, през 1995 година излиза филмът „ Смело сърце “, където обликът му е пресъздаден от Мел Гибсън
„ Цветето на Шотландия ” е всекидневен химн на Шотландия – а цветето, за което се приказва, е магарешкият бодил.
Една нощ викингите се промъкват към лагера на шотландците, някой се убожда на магарешки трън и изкрещява, а шотландците скачат и побеждават.
Подобни красиви истории не постоянно са изцяло същински, само че в същата полу-реална, полу-митична обстановка се намира и легендата за историко-епическия воин Уилям Уолъс .
Сега Уолъс е прочут поради кино лентата „ Смело сърце ” с Мел Гибсън . Сценарият е по поемата „ Уолъс ” от ХV век, дело на Слепия Хари, късно-средновековен министрел. Тя обаче се базира на предания и е писана 170 години след гибелта на Уолъс.
Това е повода да не се знае до каква степен доближават обстоятелствата и до каква степен - измислицата. Сценаристите на кино лентата също не придирят за историческата истина, а натъртват на креативната - която краси сюжета.
Филмът приписва на Уилям Уолъс прозвището Braveheart (смело сърце). То обаче е на патрона му Робърт Брус , граф на Кърик, а след това и шотландски крал.
Реалният Уолъс няма по какъв начин да носи и килт - карираната пола става обичайно облекло на шотландците триста години по-късно. Сюжетната линия с Едуард ІІ е изобилна – само че в реалност тогава кралят е на 13 години и не взе участие в нищо. А историята за тайната обич на Уолъс с Изабела, кралица на Англия и брачна половинка на Едуард ІІ, е художествена небивалица.
Въпреки всичко това във кино лентата Мел Гибсън превъплъщава най-важните черти от характера на Уолъс – достолепие, несклоняем дух, буйна обич към свободата.
„ Синове на Шотландия, аз съм Уилям Уолъс… и виждам войска мои сънародници, пристигнали да се опълчат против тиранията. Дошли сте да се биете като свободни хора и в действителност сте свободни хора... Да, в случай че се биете, може да умрете. А в случай че избягате – да оцелеете, най-малко за известно време. И умирайки в леглата си след доста години, ще ви се желае да замените всичките изживени дни единствено за единия късмет да се върнете тук и да кажете на враговете ни, че могат да лишават живота ни, само че в никакъв случай не могат да ни лишават свободата… “
Тази тирада на Уилям Уолъс е измежду най-забележителните в киното. В реалност не е ясно дали през юли 1298 година, когато шотландците са разрушени от англичаните при Фолкърк , въобще е имало речи. Това е последната огромна борба на Уолъс, от която той едвам се избавя.
Но за какво се бият шотландци и англичани през ХІІІ в.? След династични препирни и космополитен случайности, шотландските кланове стартират да се бият за трона. За да не се самоунищожат, канят британския крал Едуард І за съдия.
Той желае декларация за честност от всички, а след това поставя на трона Джон Балиол , който счита за най-предан. Джон остава в историята като „ крал за една седмица “ или „ празното палто ”. Той предявява искания за автономия, а Едуард го смъква и открива директно британско ръководство.
Лакоми за власт, разединени от интриги и подкупи, шотландските благородници не могат да го спрат. Тогава идва времето на Уилям Уолъс, който повежда огромната борба за самостоятелност.
Той е роден през 1270 година в фамилията на дребни благородници. Семейството му има земя, Уилям учи латински и френски от свои чичовци-свещеници, само че след това нещо се трансформира и младежът потегля по пътя на войната.
Според поемата на Слепия Хари през 1291 година татко му и братята му умират в битка с англичаните. Други сочат като причина сдърпване с двама британски бойци на пазара в Ланарк , след което бойците са убити, а Уилям бяга в гората. Най-романтичната легенда е, че Уилям Хезелриг, британският шериф на Ланарк, убива Марион, младата брачна половинка на Уолъс, поради което 6 години по-късно Уолъс го залавя и го убива.
Но значимото е, че към 1296 година Уилям Уолъс към този момент се е трансформирал в воин за шотландците и в бандит за англичаните.
Разбира се, по-трезвите гласове напомнят, че няма по какъв начин юноша на 27 години единствено с гений да поведе освен сполучлива партизанска война, само че и да печели същински огромни борби - като онази при моста на Стърлинг . Затова, споделя разсъдъкът, евентуално той е бил наемник на Едуард І и е изучил военното дело. Още повече, персоналната му емблема е ръка, която стреля с лък, а тежките стрелци с лък са елитните британски елементи.
Така или другояче, не някой от висшите благородници, а тъкмо Уолъс е индивидът, кадърен да сплоти шотландците и да ги накара да се бият. След фантастичната победа при Стърлинг той получава от Робърт Брус рицарско звание и купата „ Защитник на Шотландия и лидер на нейните армии ”. Но я носи единствено година – след провалянето при Фолкърк Уолъс се отхвърля от купата и изчезва.
Смята се, че отива във Франция, с цел да търси помощ, може би пътува и до Рим. След това се връща в Шотландия, където е преследван.
През 1305 година е предаден от рицаря Джон де Ментейт . Англичаните го осъждат на гибел и извършват присъдата обществено, постепенно, грозно и трудно. Едно от главните обвинявания е за изменничество към короната, макар че Уилям Уолъс ясно декларира – в никакъв случай не съм се клел на Едуард, по тази причина и няма по какъв начин да му промени.
Така е – той в действителност не се е клел на различен, с изключение на на Шотландия. И в никакъв случай не я предава.
Рицар и шотландски народен воин, /1270 - 1305/
Произход: Елдърсли, Шотландия, семейство на дребни благородници
Прочут с: Води редица борби и доста пъти побеждава англичаните в опит да се резервира шотландската самостоятелност. Класическа е борбата при моста на Стърлинг, а огромното проваляне е в борбата при Фолкърк
Признание: Превръща се в именит воин на своя народ, през 1995 година излиза филмът „ Смело сърце “, където обликът му е пресъздаден от Мел Гибсън
„ Цветето на Шотландия ” е всекидневен химн на Шотландия – а цветето, за което се приказва, е магарешкият бодил.
Една нощ викингите се промъкват към лагера на шотландците, някой се убожда на магарешки трън и изкрещява, а шотландците скачат и побеждават.
Подобни красиви истории не постоянно са изцяло същински, само че в същата полу-реална, полу-митична обстановка се намира и легендата за историко-епическия воин Уилям Уолъс .
Сега Уолъс е прочут поради кино лентата „ Смело сърце ” с Мел Гибсън . Сценарият е по поемата „ Уолъс ” от ХV век, дело на Слепия Хари, късно-средновековен министрел. Тя обаче се базира на предания и е писана 170 години след гибелта на Уолъс.
Това е повода да не се знае до каква степен доближават обстоятелствата и до каква степен - измислицата. Сценаристите на кино лентата също не придирят за историческата истина, а натъртват на креативната - която краси сюжета.
Филмът приписва на Уилям Уолъс прозвището Braveheart (смело сърце). То обаче е на патрона му Робърт Брус , граф на Кърик, а след това и шотландски крал.
Реалният Уолъс няма по какъв начин да носи и килт - карираната пола става обичайно облекло на шотландците триста години по-късно. Сюжетната линия с Едуард ІІ е изобилна – само че в реалност тогава кралят е на 13 години и не взе участие в нищо. А историята за тайната обич на Уолъс с Изабела, кралица на Англия и брачна половинка на Едуард ІІ, е художествена небивалица.
Въпреки всичко това във кино лентата Мел Гибсън превъплъщава най-важните черти от характера на Уолъс – достолепие, несклоняем дух, буйна обич към свободата.
„ Синове на Шотландия, аз съм Уилям Уолъс… и виждам войска мои сънародници, пристигнали да се опълчат против тиранията. Дошли сте да се биете като свободни хора и в действителност сте свободни хора... Да, в случай че се биете, може да умрете. А в случай че избягате – да оцелеете, най-малко за известно време. И умирайки в леглата си след доста години, ще ви се желае да замените всичките изживени дни единствено за единия късмет да се върнете тук и да кажете на враговете ни, че могат да лишават живота ни, само че в никакъв случай не могат да ни лишават свободата… “
Тази тирада на Уилям Уолъс е измежду най-забележителните в киното. В реалност не е ясно дали през юли 1298 година, когато шотландците са разрушени от англичаните при Фолкърк , въобще е имало речи. Това е последната огромна борба на Уолъс, от която той едвам се избавя.
Но за какво се бият шотландци и англичани през ХІІІ в.? След династични препирни и космополитен случайности, шотландските кланове стартират да се бият за трона. За да не се самоунищожат, канят британския крал Едуард І за съдия.
Той желае декларация за честност от всички, а след това поставя на трона Джон Балиол , който счита за най-предан. Джон остава в историята като „ крал за една седмица “ или „ празното палто ”. Той предявява искания за автономия, а Едуард го смъква и открива директно британско ръководство.
Лакоми за власт, разединени от интриги и подкупи, шотландските благородници не могат да го спрат. Тогава идва времето на Уилям Уолъс, който повежда огромната борба за самостоятелност.
Той е роден през 1270 година в фамилията на дребни благородници. Семейството му има земя, Уилям учи латински и френски от свои чичовци-свещеници, само че след това нещо се трансформира и младежът потегля по пътя на войната.
Според поемата на Слепия Хари през 1291 година татко му и братята му умират в битка с англичаните. Други сочат като причина сдърпване с двама британски бойци на пазара в Ланарк , след което бойците са убити, а Уилям бяга в гората. Най-романтичната легенда е, че Уилям Хезелриг, британският шериф на Ланарк, убива Марион, младата брачна половинка на Уолъс, поради което 6 години по-късно Уолъс го залавя и го убива.
Но значимото е, че към 1296 година Уилям Уолъс към този момент се е трансформирал в воин за шотландците и в бандит за англичаните.
Разбира се, по-трезвите гласове напомнят, че няма по какъв начин юноша на 27 години единствено с гений да поведе освен сполучлива партизанска война, само че и да печели същински огромни борби - като онази при моста на Стърлинг . Затова, споделя разсъдъкът, евентуално той е бил наемник на Едуард І и е изучил военното дело. Още повече, персоналната му емблема е ръка, която стреля с лък, а тежките стрелци с лък са елитните британски елементи.
Така или другояче, не някой от висшите благородници, а тъкмо Уолъс е индивидът, кадърен да сплоти шотландците и да ги накара да се бият. След фантастичната победа при Стърлинг той получава от Робърт Брус рицарско звание и купата „ Защитник на Шотландия и лидер на нейните армии ”. Но я носи единствено година – след провалянето при Фолкърк Уолъс се отхвърля от купата и изчезва.
Смята се, че отива във Франция, с цел да търси помощ, може би пътува и до Рим. След това се връща в Шотландия, където е преследван.
През 1305 година е предаден от рицаря Джон де Ментейт . Англичаните го осъждат на гибел и извършват присъдата обществено, постепенно, грозно и трудно. Едно от главните обвинявания е за изменничество към короната, макар че Уилям Уолъс ясно декларира – в никакъв случай не съм се клел на Едуард, по тази причина и няма по какъв начин да му промени.
Така е – той в действителност не се е клел на различен, с изключение на на Шотландия. И в никакъв случай не я предава.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ