Хайдушка билка
Хайдушката билка /Betonica officinalis L, Stachys offinicalis/ съставлява многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни. Коренището на ранилиста е късо положено. Стеблото е високо до 60 см, изправено, четириръбесто, от време на време разклонено в горния си дял.
Листата са срещуположни, продълговато – яйцевидни, назъбени. Приосновните листа на растението са сърцевидни, мъхести, с дълги дръжки. Стъблените листа са единствено два чифта, като долният чифт е с по – едри листа, а горният – с по – дребни.
Цветовете на хайдушката билка са розовочервени, двуполови, събрани в пазвите на горните листа и по върховете на стеблото в гъсти класовидни съцветия. Плодът е изсъхнал и е построен от 4 назад овални, съвсем тристенни орехчета. Обикновено цялото растение е окосмесно. Хайдушката билка цъфти от юни до септември. Свежото растение има мощна, характерна миризма и горчив усет.
Хайдушката билка е публикувана в Европа и Азия. У нас вирее по тревисти места и шубраци в цялата страна. Билката е позната още като ранилист, рошовина, раков трън и кестере.
Видове хайдушка билка
Съществуват към 300 типа хайдушка билка, публикувани в Европа, Азия, Африка, Австралия и Северна Америка. Освен лечебния ранилист /Stachys offinicalis/ в България виреят още немският, горският, изправеният и морският ранилист;
- Морският ранилист /Stachys maritima/ е многогодишно тревисто растение, което цъфти от юни до септември. Височината на растението е от 10 до 30 см. Листата му са цели. Цветовете жълти до бели. В България морският ранилист вирее по крайморските пясъци;
- Изправеният ранилист/Stachys recta/ е многогодишно тревисто растение, високо до 80 см с бледожълти цветове, събрани в прешлени. Цъфти от юли ли до август и всеобщо се посещава от пчелите за нектар и прашец. Среща се по сухите каменисти места;
- Горският ранилист /Stachys sylvatica/ е тип двусемеделно растение от семейство Устноцветни. Той е многогодишно тревисто растение, достигащо 80 см височина. Цветовете му са лилави. В умерените ширини на Северното полукълбо растението цъфти през юли и август;
- Германският ранилист /Stachys germanica/ е с по–меки листа, покрити с копринени власинки, заради което са употребявани постоянно вместо марля в полеви условия. Установено е тяхното мощно антисептично деяние. Билката като цяло има по-меко и по-слабо деяние, спрямо лечебния ранилист;
- Лечебният и немският ранилист са била доста ценени от българските хайдути, които са ги употребявали като лекарствени растения срещу доста заболявания, в това число за зарастване на рани, откъдето идват две от имената на билката – ранилист и хайдушка билка.
История на хайдушката билка
През древността хайдушка билка е била оповестена за панацея. Антоний Муса, лекарят на император Август (63 пр.н.е.), бил безапелационен, че билката може да изцери 47 разнообразни заболявания и е изключително скъпа при главоболие. И до през днешния ден хайдушката билка се ползва при главоболие и като средство срещу лицеви болки.
Състав на хайдушка билка
Хайдушката билка съдържа до 15 % дъбилни субстанции, към 0.10 % стахидрин, бетоницин и турицин, холин, горчиви субстанции, малко етерично масло, сапонини, неизяснен глюкозид, смолисти субстанции, минерални соли, органични киселини и каротиноиди.
Събиране и предпазване на хайдушка билка
От хайдушката билка се използват стръковете /Herba Betonicae/, които се берат от юни до септември. Отрязва се надземната част на растението на разстояние 25 см от върха по време на цъфтенето. Също по този начин се берат и приземните листа и се прибавят към стръковете. Не бива да се берат необлистени стъбла и такива с развалени листа.
Събраният и прочистен от примеси материал се суши в проветриви пространства, като се разстила върху плоскости или постелки на тъничък слой. Дрогата може да се изсуши и в сушилня при температура до 40 °C. От 4 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи такива.
Миризмата на изсушените стръкове от хайдушка билка е слаба и неприятна, а усетът на дрогата е горчив, изключително на листата и коренището. Дрогата може да провокира кихане. При операция със сухата дрога е добре да се поставя влажна марлена маска.
Ползи от хайдушката билка
Известен факт е, че хайдушката билка възбужда апетита и усъвършенства храносмилането. Растението се ползва при колики, диария, при инфектиране на бъбреците, като общоукрепващо средство при нервно безсилие.
Билката оказва помощ още при виене на свят, епилепсия, хистерия, атеросклероза. Намира приложение още при ревматизъм, подагра, болести на жлъчните пътища. Растението се ползва сполучливо при астма, бронхит, стомашни киселини, против паразити в червата, херпес зостер.
Хайдушката билка има успокояващо деяние, използва се за облекчение на стрес и нервно напрежение. Настойки от дрогата могат да се одобряват всекидневно като релаксиращ тоник. В английската билкова медицина се смята, че ранилистът усъвършенства нервната функционалност и стопира свръхактивността. Хайдушката билка е ефикасна и при предменструални недоволства и слаба памет.
Когато се комбинира с билки като черен оман и цветове на липа, растението оказва помощ при синусни главоболия и тапи. Хайдушка билка може да се ползва независимо или с бял равнец за прекъсване на кръвотечение от носа.
Според нашата национална медицина корените на хайдушката билка имат даже противораково деяние. Някои национални лечители употребяват билката като помощно средство при рак на гърдата, белия дроб и стомаха в композиция с други билки, които потискат действието и растежа на тумора.
Българската национална медицина смята още, че лековитото биле подтиква придвижването на виталната сила на тялото и в същото време релаксира. Хайдушката билка се подрежда в класациите измежду десетте най-полезни български билки.
Тя усилва се паметта, понижава нервното напрежение при прочувствени проблеми, облекчава предменструални недоволства и главоболия от друго естество, само че най към този момент мигрени, получени на хормонална основа в дните към цикъла.
Народна медицина с хайдушка билка
- Отвара от хайдушка билка се подготвя, като 1 супена лъжица наситнена дрога се залива с 600 мл кипяща вода и ври 5 минути. Пие се по 1 винена чаша от течността 2-3 пъти на ден. Според друга рецепта 2 г ситно счукана билка се запарва в 800 мл вряла вода, ври 3 минути, след което кисне 1 час. Изпива се на 5 приема през деня;
- Отвара от ранилист се приема при кашлица, коклюш, зной, за увеличение на апетита, при сърдечна невроза, диария, ревматизъм, жълтеница. Счукани листа, отвари от билката и лапи заздравяват рани. Във тип на лапи ранилист се ползва още при ревматизъм, захапване от инсекти и змии, радикулит;
- Чаят от хайдушка билка работи удобно при епилепсия, белодробни катари, астма и продължителен ревматизъм. Смесен с мед, облекчава страдащите от жълтеница и воднянка. Сварен с вино с 1 супена лъжица мед или козе мляко, работи при кървави храчки. С небетшекер чаят успокоява кашлицата и изхвърля храчките. Пресните корени, сварени като чай, работят слабително;
Чай от хайдушка билка може да се подготви посредством накисване на 1-2 чаени лъжички сушени листа и цветове в чаша вода за 15 минути. На ден могат да се пият по една или две чаши от този чай;
Българската национална медицина предлага следното лекарство срещу тумори: В 1.2 л кипяща вода се поставят 1 ч.л. дървесна пепел. Сместа се оставя да ври 2-3 минути и захлупено се оставя да пренощува. На сутринта течността се прецежда, като получената течност е към 1 л.
Към нея се прибавят 1 ч.л. корени от кукуряк - изсушени и счукани и 1 равна к.л. корени от лековит ранилист - също изсушени и счукани. След това сместа се поставя да ври на слаб огън, до момента в който остане 0.5 литра течност.
В различен съд се налива 0.5 л вода да заври и се прибавя към отварата от билките, с цел да стане още веднъж 1 л, като по-късно ври още 3 минути. Отдръпва се от котлона и се остава похлупена за една нощ. На сутринта сместа се прецежда в две тъмни шишета по 0.5 л. Държи се на хладно и мрачно, само че не в ледник.
От отварата се взема по 4 пъти в денонощието едно пеницилиново шишенце на 6 часа, половин час преди ястие. Лечението продължава минимум 7 месеца, след това се почива 30 дни и се ползва отново. След това може да се пие всяка година есен, зиме и през пролетта, а през лятото се прави отмора. Ефектът от лекуването стартира да се усеща на третия месец.
Вреди от хайдушката билка
Не са известни неподходящи резултати от използването на хайдушка билка, като се изключи че в някои случаи се появява леко стомашно-чревно разстройство. Безопасността на дрогата по време на бременност и кърмене е незнайна, по тази причина не се предлага потреблението ѝ в такива случаи.
