Скандалната история на Хари Харлоу – психологът, който изучава майчината любов
Хари Харлоу е удивен от концепцията за любовта – по-конкретно, той желае да изследва по какъв начин бебетата развиват любящи връзки със фамилиите си. И го прави: с редица спорни опити, които включват бебета маймуни (макак резус) и сурогатни „ майки “, направени от плат или тел.
По това време множеството учени имат вяра, че бебетата са стимулирани да основават връзки с майките си от потребността от храна; по тази причина някои психолози даже поучават родителите да не утешават или да държат децата си прекалено много, тъй като това ще ги накара да станат подвластни възрастни.
Но опитите на Харлоу разкриват противоположното – когато им е даден избор сред „ телената “ майка, която обаче има мляко, и „ платнената “ майка без никаква храна, дребните маймуни избират да се вкопчат в тази от плат. Нещо повече – Харлоу сподели, че бебетата, които живеят в изолираност, не съумяват да развият обществени умения.
Роден на 31 октомври 1905 година с името Хари Израел, Харлоу израства във Феърфийлд, Айова, със своите родители и трима братя. Според неговия биограф, Дебора Блум, която написва „ Любовта в Гуун Парк: Хари Харлоу и науката за привързаността “, Харлоу е мъдро, въпреки и отегчено дете, чиито самотни ранни години значително са присъщи с заболяването на брат му Делмър.
„ Нямам спомен за частична разлъка по майчина линия, само че може да съм изгубил някакъв % от майчината любов “, написа по-късно Харлоу за заболяването на Делмър, съгласно Блум. „ Това лишаване може да е довело до поглъщаща самотата през юношеските и зрелите ми години. “
Способен възпитаник, когато желае, Харлоу приключва 13-ти от своя клас от 71 и изпревари всичките си съученици в тест за просветеност, основан от Университета на Айова. И въпреки всичко той няма доста упоритости с изключение на да бъде „ прочут “, съгласно неговия годишник – и скрито се тормози дали няма да се, окаже „ вманиачен “.
Вместо това Хари Харлоу се озовава в Станфордския университет в Калифорния през 1924 година След като бакалавъра по британски език го затруднява, той минава към логиката на психиката и прекарва 6 години като студент, а по-късно учи при велики мозъци като Луис Терман, разработчикът на IQ теста Станфорд-Бине.
Всъщност Терман е този, който предлага Харлоу да промени името си от „ Израел “, с цел да избегне догатката, че е евреин. „ Терман избра Харлоу за мен “, написа Харлоу по-късно, „ и доколкото знам, аз съм единственият академик, който в миналото е бил кръстен от своя професор. “
След като се дипломира през 1930 година, Хари Харлоу намира работа като учител в Университета на Уисконсин в Медисън. Именно там той ще развие своя прочут – и спорен – опит с бебетата маймуни.
Повече от 20 години Хари Харлоу работи в университета на Уисконсин релативно незнаен. През 1957 година обаче той стартира опит с бебета макаци резус, които ще го създадат фамозен – само че скандално.
Според The New York Times множеството учени по това време са на мнение, че връзките на бебетата с техните майки се основават на храната. Поради това доста видни психолози поучават родителите да не гушкат децата си или да не откликват на рева им, тъй като това би ги направило прекомерно подвластни от тях.
Но Хари Харлоу и други, съгласно Асоциацията за психически науки (АПН), слагат под въпрос тази логичност. За да изследва въпроса по-нататък, Харлоу стартира серия от опити с дребни маймунки в своята лаборатория в Уисконсин.
Първо, организира опит, в който отглежда няколко дребни маймуни в цялостна изолираност. Според АПН изолираните маймуни са се самонаранявали, крачели неспокойно в клетките си и гледали безизразно. А когато са показани на други себеподобни, те не знаят по какъв начин да взаимодействат с тях – и някои стопират да ядат и умират.
Показателно е, че те също се вкопчваха нервно в платнените си пелени, което кара Харлоу да развие идната фаза от своето проучване. В нея той взима бебета маймуни и ги слага при две сурогатни „ майки “ – едната от тел, а другата от мек плат.
Понякога телената майка има шише с мляко, а от време на време платнената майка. Но без значение от всичко, Харлоу открива, че дребните маймуни прекарват повече време с тази от плат. Когато телената майка има мляко, бебетата се доближават до нея, с цел да се нахранят, след което се връщат още веднъж при платнената. А когато платнената майка има мляко, бебетата пренебрегват изцяло телената.
Нещо повече, самото наличие на сурогатна майка вдъхва повече убеденост у дребните и когато е сложена в нова среда дружно със сурогата, дребната маймунка е подготвена да изследва в близост, само че когато е сложена без сурогата, тя се свива от боязън, крещи и плаче.
Харлоу също по този начин тества по какъв начин съществуването на група от връстници може да повлияе на бебетата маймуни. Той открива, че маймуните, които израсват с връстници и майка, елементарно поддържат връзка с другите; маймуните с платнени майки също се оправят добре, само че им лишава повече време. Въпреки това, маймуните с майка, само че без връстници, са страхливи и нападателни, а маймуните с нито едното нямат никакви обществени умения.
Хари Харлоу съумява да опровергава учените по негово време, които имат вяра, че физическият контакт е незначителен и че бебетата се свързват с майките си от предпочитание да оцелеят. Вместо това той построява концепцията за „ комфорт при контакт “.
Експериментите на Харлоу допускат, че с задоволително комфорт при контакт, човешките бебета ще израснат като добре приспособени членове на обществото, а без него те ще станат страхливи, нападателни и обществено неспособни.
По подигравка на ориста самичък Харлоу постоянно се бори да развие постоянни връзки в личния си живот. Той има два несполучливи брака (въпреки че се ожени наново за първата си брачна половинка, откакто втората му брачна половинка почива) и съгласно Very Well Mind може да бъде „ подигравателен, озлобен, човекомразец, шовинист и нечовечен. “
Освен това опитите му през днешния ден се считат от някои за мощно спорни и неетични. Отстранявайки бебетата маймуни от техните майки, постоянно поставяйки ги в изолираност, Харлоу предизвиква дълбока психическа болежка на своите субекти. Но Хари евентуално е виждал работата си като доста значима, с цел да разбере по-добре една от най-мощните страсти в живота.
„ Любовта е чудно положение, надълбоко, нежно и възнаграждаващо “, споделя той, когато показва работата си на 66-ия годишен конгрес на Американската психическа асоциация през август 1958 година
Като твърди, че любовта е „ претекст, който пронизва целия ни живот “, Харлоу прибавя: „ Поради интимния си и персонален темперамент, някои го считат за несъответствуваща тематика за пробни проучвания. Но каквито и да са персоналните ни усеща, предоставената ни задача като психолози е да проучваме всички аспекти на човешкото и животинското държание в техните съставни променливи. “
Експериментите му с маймуните резус са фактически спорни – само че те също безапелационно демонстрират по какъв начин любовта – или нейното неявяване – може да оформи живота ни.
