Как президентът може да опитоми прокуратурата?
Гротеската, наречена избор на Гешев за основен прокурор, предизвика многопосочни мнения по отношение на опциите на президента да сезира Конституционния съд (КС). Фокусът на дебатите падна върху Закона за правосъдната власт (чл. 173), който разрешава на Висшия правосъден съвет (ВСС) просто да прегласува кандидтурата на Гешев след първия отвод на президента да подпише декрет.
Тази, очевидно лобистка редакция на закона, е нова. Тя бе призната през 2016 година по предложение на тогавашния министър на правораздаването Екатерина Захариева без съответен мотив. Нормата очевидно цели да облекчи инсталирането на правоприемник на Цацаров от същото клептократско лоби, което “си “ избра сегашния основен прокурор. Предишната редакция на правосъдния закон предвиждаше наложителен “рестарт “ на процедурата за номиниране на основен прокурор. Тя трябваше да стартира през цялото време. Новата процедура на практика обезсмисля конституционната норма, която не лимитира основанията, на които президентът може да върне избора на основен прокурор.
Сега президентът, връщайки процедурата на Висш съдебен съвет, подчертава върху неналичието на действителен избор и съревнование. Конституцията (чл. 129, ал.2) му дава право да възрази против качествата на претендента, против процедурите по номинирането и избора му. Основният закон не задължава президента даже да стимулира връщането на избора. Независимо от основанията на президента, сегашният правосъден закон разрешава на Висш съдебен съвет механично прегласува “стария “ си любимец. В тези условия, връщането на процедурата от президента би имало смисъл единствено в случай че Висш съдебен съвет е сбъркал нещо в окончателното гласоподаване или при преброяването на кворумите.
Вярно е, че при демонстрираните усложнения с четенето и с артикулацията, някои членове от Висш съдебен съвет може да имат проблеми и със смятането. Едва ли обаче това е дискретният план на чл.129, ал.2 от Конституцията. След като главният закон не лимитира ооснованията, на които президентът може да върне избора на основен прокурор, явно конституционната воля е да се търси консенсус, помиряване и баланс сред двете институции. Те са натоварени с отговорността да делегират голямата власт и “безкраен “ 7-годишен мандат за упражняването на държавната принуда от името и в името на народа. Затова щом президентът връща процедурата с претекста, че изборът сред Гешев и Иван Гешев не е избор, правилата на правовата страна допускат най-малкото право (ако не задължение) на Висш съдебен съвет да се съобрази с тезата на президента.
Именно в нарушаването на правилата на правовата страна, на конституционно заложения баланс сред президента и Висш съдебен съвет при избора на основен прокурор, е противоконституционността на сегашната процедура в правосъдния закона (чл.173).
Тази, очевидно лобистка редакция на закона, е нова. Тя бе призната през 2016 година по предложение на тогавашния министър на правораздаването Екатерина Захариева без съответен мотив. Нормата очевидно цели да облекчи инсталирането на правоприемник на Цацаров от същото клептократско лоби, което “си “ избра сегашния основен прокурор. Предишната редакция на правосъдния закон предвиждаше наложителен “рестарт “ на процедурата за номиниране на основен прокурор. Тя трябваше да стартира през цялото време. Новата процедура на практика обезсмисля конституционната норма, която не лимитира основанията, на които президентът може да върне избора на основен прокурор.
Сега президентът, връщайки процедурата на Висш съдебен съвет, подчертава върху неналичието на действителен избор и съревнование. Конституцията (чл. 129, ал.2) му дава право да възрази против качествата на претендента, против процедурите по номинирането и избора му. Основният закон не задължава президента даже да стимулира връщането на избора. Независимо от основанията на президента, сегашният правосъден закон разрешава на Висш съдебен съвет механично прегласува “стария “ си любимец. В тези условия, връщането на процедурата от президента би имало смисъл единствено в случай че Висш съдебен съвет е сбъркал нещо в окончателното гласоподаване или при преброяването на кворумите.
Вярно е, че при демонстрираните усложнения с четенето и с артикулацията, някои членове от Висш съдебен съвет може да имат проблеми и със смятането. Едва ли обаче това е дискретният план на чл.129, ал.2 от Конституцията. След като главният закон не лимитира ооснованията, на които президентът може да върне избора на основен прокурор, явно конституционната воля е да се търси консенсус, помиряване и баланс сред двете институции. Те са натоварени с отговорността да делегират голямата власт и “безкраен “ 7-годишен мандат за упражняването на държавната принуда от името и в името на народа. Затова щом президентът връща процедурата с претекста, че изборът сред Гешев и Иван Гешев не е избор, правилата на правовата страна допускат най-малкото право (ако не задължение) на Висш съдебен съвет да се съобрази с тезата на президента.
Именно в нарушаването на правилата на правовата страна, на конституционно заложения баланс сред президента и Висш съдебен съвет при избора на основен прокурор, е противоконституционността на сегашната процедура в правосъдния закона (чл.173).
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ