Lloyd s посочи най големите застрахователни рискове за София
Градовете по света са застрашени от по-страшни неща от естествените бедствия
Рисковете, породени от индивида, като киберпрестъпления, междудържавни спорове или пазарни рецесии, съставляват по-голяма опасност за международната стопанска система от естествените бедствия, като урагани, наводнения, трусове и вулкани. Това демонстрира взаимно проучване на една от най-големите застрахователни и презастрахователни компании – Lloyd’s, и Кеймбриджкия университет. Изследователите са съставили показател (Lloyd’s City Index) на 22 типа риска в 279 града — основни точки на световния стопански растеж, с общ Брутният вътрешен продукт от $35,4 трлн.
Индексът демонстрира, че тези градове са изложени на риск да губят приблизително $546,5 милиарда годишно (БВП) от всички изброени закани. Основните трендове, разпознати от показателя, са следните:
заканите, породени от индивида, бележат растеж – породените от индивида закани съставляват 59% от целия международен Брутният вътрешен продукт в риск. Кризите на финансовите пазари се дефинират като най-голямата опасност за световната стопанска система, като междинната стойност на световната икономическа продукция възлиза на $103,3 милиарда годишно. Отразявайки възходящото равнище на геополитическа неустойчивост в целия свят, проучването демонстрира, че междудържавният спор е втората най-скъпа заплаха - на обща стойност Щатски долар 80,0 милиарда от Брутният вътрешен продукт в риск; измененията в климата са към момента главен рисков фактор: рисковете, свързани с климата, вкупом съставляват $123 милиарда от Брутният вътрешен продукт в риск и тази сума се чака да се усили, защото рисковите метеорологични феномени стават все по-чести и по-тежки. Най-скъпите климатични събития са бурите, които съставляват $66,3 милиарда от Брутният вътрешен продукт в риск; и наводненията, които излагат на риск още $42,9 милиарда икономическо произвеждане.
По-голямата част от риска е съсредоточена в няколко града. 10-те града с най-голям Брутният вътрешен продукт в риск дружно са изправени пред евентуални загуби на икономическа продукция от $126,8 милиарда годишно. Това е съвсем една четвърт от общия Брутният вътрешен продукт в риск и повече от размера на Брутният вътрешен продукт в риск в Африка, Близкия Изток и Латинска Америка дружно. Констатацията отразява възходящата централизация на благосъстояние в избрани географски райони и уязвимостта на международната стопанска система от разрушителни събития.
Ето кои са най-застрашените градове
(Риск за Брутният вътрешен продукт в $млрд.)
Токио – 24,31
Ню Йорк – 14,83
Манила – 13,27
Тайпе – 12,88
Истанбул – 12,74
Осака – 12,42
Лос Анджелис – 11,56
Шанхай – 8,48
Лондон – 8,43
Багдад – 7,91.
ТОП 10 на градовете в Европа, изложени на максимален риск
Лондон
Москва
Париж
Мадрид
Барселона
Милано
Мюнхен
Рим
Дъблин
Атина
В Западна Европа градовете, изложени на максимален риск, са: Лондон, Париж, Мадрид, Барселона, Милано, като най-големият риск за тях е възможен пазарен срив.
В Източна Европа градовете, изложени на максимален риск, са: Москва, Петербург, Киев, Варшава, Будапеща, като и за тях най-големият риск е възможен пазарен срив, като се изключи Киев, където като максимален риск е избран гражданският спор.
София също влиза в проучването на анализаторите. Те правят оценка планово годишния Брутният вътрешен продукт на столицата ни на $23,09 милиарда $, като 2,29% от него са в риск. Очакваните годишни стопански загуби от една опасност или от категория закани пък се равнява на $0,53 милиарда $.
Кои са най-големите закани за единствения български град, включен в показателя?
Това са:
- възможен пазарен срив – $0,22 милиарда, или 0,96% от Брутният вътрешен продукт в риск;
- земетресение – $0,14 млрд, или 0,60% от Брутният вътрешен продукт в риск;
- държавен фалит – $0,06 милиарда, или 0,26% от Брутният вътрешен продукт в риск.
Оценката по категории показва следните най-големи опасности за столицата:
- финанси, стопанска система и търговия – $0,30 милиарда риск от Брутният вътрешен продукт (56,4%);
- естествени или климатични произшествия – $0,16 милиарда риск за Брутният вътрешен продукт (30,1%);
- здравен или филантропичен риск – $0,03 милиарда риск за Брутният вътрешен продукт (6,5%).
- технологии или галактически риск – $0,02 милиарда риск за БВП(4,2%);
- геополитика и сигурност – $0,02 милиарда риск за БВП(2,9%).
" Създадохме този неповторим показател, с цел да помогнем на градовете по света да разпознават вероятните закани, с цел да дефинират приоритетността на своите вложения ", уточни във връзка проучването ръководителят на Lloyd’s Брус Карнеги-Браун. Според него вложението в резистентност, съчетано със обезпечаване, ще способства в забележителна степен за понижаване въздействието на рисковите събития върху градовете и ще усъвършенства икономическата непоклатимост. Карнеги-Браун прикани застрахователи, държавни управления и други компании да се срещнат с показателя и да работят дружно да минимизиране на тези опасности, създавайки по-устойчива инфраструктура и институции.
Според професор Даниел Ралф, научен шеф на Центъра за проучване на риска в Университета в Кеймбридж, " една от най-важните характерности на показателя е международното повишаване на геополитическия риск, дължащо се в огромна степен на опасността от междудържавни спорове и цивилен безредици. Вероятно ще забележим тази наклонност да продължи и на световно равнище ".
Рисковете, породени от индивида, като киберпрестъпления, междудържавни спорове или пазарни рецесии, съставляват по-голяма опасност за международната стопанска система от естествените бедствия, като урагани, наводнения, трусове и вулкани. Това демонстрира взаимно проучване на една от най-големите застрахователни и презастрахователни компании – Lloyd’s, и Кеймбриджкия университет. Изследователите са съставили показател (Lloyd’s City Index) на 22 типа риска в 279 града — основни точки на световния стопански растеж, с общ Брутният вътрешен продукт от $35,4 трлн.
Индексът демонстрира, че тези градове са изложени на риск да губят приблизително $546,5 милиарда годишно (БВП) от всички изброени закани. Основните трендове, разпознати от показателя, са следните:
заканите, породени от индивида, бележат растеж – породените от индивида закани съставляват 59% от целия международен Брутният вътрешен продукт в риск. Кризите на финансовите пазари се дефинират като най-голямата опасност за световната стопанска система, като междинната стойност на световната икономическа продукция възлиза на $103,3 милиарда годишно. Отразявайки възходящото равнище на геополитическа неустойчивост в целия свят, проучването демонстрира, че междудържавният спор е втората най-скъпа заплаха - на обща стойност Щатски долар 80,0 милиарда от Брутният вътрешен продукт в риск; измененията в климата са към момента главен рисков фактор: рисковете, свързани с климата, вкупом съставляват $123 милиарда от Брутният вътрешен продукт в риск и тази сума се чака да се усили, защото рисковите метеорологични феномени стават все по-чести и по-тежки. Най-скъпите климатични събития са бурите, които съставляват $66,3 милиарда от Брутният вътрешен продукт в риск; и наводненията, които излагат на риск още $42,9 милиарда икономическо произвеждане.
По-голямата част от риска е съсредоточена в няколко града. 10-те града с най-голям Брутният вътрешен продукт в риск дружно са изправени пред евентуални загуби на икономическа продукция от $126,8 милиарда годишно. Това е съвсем една четвърт от общия Брутният вътрешен продукт в риск и повече от размера на Брутният вътрешен продукт в риск в Африка, Близкия Изток и Латинска Америка дружно. Констатацията отразява възходящата централизация на благосъстояние в избрани географски райони и уязвимостта на международната стопанска система от разрушителни събития.
Ето кои са най-застрашените градове
(Риск за Брутният вътрешен продукт в $млрд.)
Токио – 24,31
Ню Йорк – 14,83
Манила – 13,27
Тайпе – 12,88
Истанбул – 12,74
Осака – 12,42
Лос Анджелис – 11,56
Шанхай – 8,48
Лондон – 8,43
Багдад – 7,91.
ТОП 10 на градовете в Европа, изложени на максимален риск
Лондон
Москва
Париж
Мадрид
Барселона
Милано
Мюнхен
Рим
Дъблин
Атина
В Западна Европа градовете, изложени на максимален риск, са: Лондон, Париж, Мадрид, Барселона, Милано, като най-големият риск за тях е възможен пазарен срив.
В Източна Европа градовете, изложени на максимален риск, са: Москва, Петербург, Киев, Варшава, Будапеща, като и за тях най-големият риск е възможен пазарен срив, като се изключи Киев, където като максимален риск е избран гражданският спор.
София също влиза в проучването на анализаторите. Те правят оценка планово годишния Брутният вътрешен продукт на столицата ни на $23,09 милиарда $, като 2,29% от него са в риск. Очакваните годишни стопански загуби от една опасност или от категория закани пък се равнява на $0,53 милиарда $.
Кои са най-големите закани за единствения български град, включен в показателя?
Това са:
- възможен пазарен срив – $0,22 милиарда, или 0,96% от Брутният вътрешен продукт в риск;
- земетресение – $0,14 млрд, или 0,60% от Брутният вътрешен продукт в риск;
- държавен фалит – $0,06 милиарда, или 0,26% от Брутният вътрешен продукт в риск.
Оценката по категории показва следните най-големи опасности за столицата:
- финанси, стопанска система и търговия – $0,30 милиарда риск от Брутният вътрешен продукт (56,4%);
- естествени или климатични произшествия – $0,16 милиарда риск за Брутният вътрешен продукт (30,1%);
- здравен или филантропичен риск – $0,03 милиарда риск за Брутният вътрешен продукт (6,5%).
- технологии или галактически риск – $0,02 милиарда риск за БВП(4,2%);
- геополитика и сигурност – $0,02 милиарда риск за БВП(2,9%).
" Създадохме този неповторим показател, с цел да помогнем на градовете по света да разпознават вероятните закани, с цел да дефинират приоритетността на своите вложения ", уточни във връзка проучването ръководителят на Lloyd’s Брус Карнеги-Браун. Според него вложението в резистентност, съчетано със обезпечаване, ще способства в забележителна степен за понижаване въздействието на рисковите събития върху градовете и ще усъвършенства икономическата непоклатимост. Карнеги-Браун прикани застрахователи, държавни управления и други компании да се срещнат с показателя и да работят дружно да минимизиране на тези опасности, създавайки по-устойчива инфраструктура и институции.
Според професор Даниел Ралф, научен шеф на Центъра за проучване на риска в Университета в Кеймбридж, " една от най-важните характерности на показателя е международното повишаване на геополитическия риск, дължащо се в огромна степен на опасността от междудържавни спорове и цивилен безредици. Вероятно ще забележим тази наклонност да продължи и на световно равнище ".
Източник: insmarket.bg
КОМЕНТАРИ