Емил Хърсев: Бюджетът генерира повече дълг отколкото сме си позволявали досега. Това е незавършен бюджет - промяната не е в този бюджет
Гости на Българска национална телевизия в " Денят стартира " бяха икономистите Гарабед Минасян, Емил Хърсев. Темата: " Бюджет 2022 - бюджет на растежа ли е? ".
Минасян: Каквото и да да се каже - в никакъв случай не е цялата истина и каквото и да приказваме - постоянно става въпрос за пари. Най-същественото съгласно мен е, че този бюджет е ориентиран към обезпечаване на условия за напредък. Но в случай че си спомним, че през 2020 растежът се сви - това е по-скоро възобновяване.
По-лошото е, че се приказва за стесняване през идващите години. Много по-склонен съм обаче да приема, че това е бюджет на растежа ".
Хърсев: " Бюджетът подтиква напредък, само че има три притеснителни момента. Първо - той е разхитителен. Генерира повече дълг в сравнение с сме си разрешавали до момента. На второ място - бюджет на партия, която употребява за запазена марка - смяната не проличава.
Трето - това е недовършен бюджет - смяната не е в този бюджет, самото държавно управление загатва, че ще бъде обновен, а и този бюджет към момента не е влезнал в Народно събрание. А при тази настройка от политически сили ще бъдем очевидци на един търг ".
Това ли ще е бюджетът, който ще се одобри?
Хърсев: Не.
Минасян: " Работата е в това, че хората привикват с приемане на пари на готово. След това отказването не е елементарно и просто. Не този е пътят за постоянен стопански напредък - посредством разпределяне на помощи и компенсанции.
Независимо от разточителството - общественото разслоение остава на високо ниво - най-високото в Европейски Съюз.
Хърсев: " В България " чорбаджиите " не са стигнали до способите на ръководство от развития свят, което основава чувство за свръхконцентрация на благосъстоянието в избрани физически лица ".
Вярно ли е, че бюджетът е обществен?
Минасян: " Когато има разсипничество на пари - това се свързва с по-активна обществена политика. При всички случаи би трябвало да сме наясно, че когато има по-голямо обществено разслоение, се насажда обществено напрежение ".
Хърсев: " Прагът на беднотия пораства. Много е добре, че няма да има пенсионер под прага на беднотия. Но когато се раздават пари, които не са направени - това води до повишаване на цените. Съответно прагът на беднотия се подвига. Бюджетът на би трябвало да ни храни ".
Инвестициите ще бъдат 5.8% от Брутният вътрешен продукт.
Хърсев: " Когато Правителството усети нужда да харчи повече, стопира капиталовите разноски. Парите за вложения са буфер. Това е фондът на Правителството да има комфорт да си харчи ".
Минасян: " Това визира обществените вложения. За предходната година бяха планувани 6.1 милиарда лева за финансови разноски. Изпълнението е 3.8 милиарда лева Около 60%. Увеличават се дотациите, разноските за заплати. Някои обичат да ги назовават обществени разноски. Други ги назоваваме - разсипничество.
По отношение на вложенията се планува нарастване на финансовите разноски - ще се развиват обществените вложения - инфраструктурни планове, спортна инфраструктура. От друга страна въпросът е дали Правителството ще съумее да употребява и да организра процеса. Проектното начало не се вижда ".
Хърсев: " Един месец към този момент е минал. В останалите месеци би трябвало да правим два пъти по-високи вложения от 2021 година Не виждам обаче по какъв начин - няма процедури за инфраструктурни планове ".
На този декор се вижда, че всеки бранш желае повече и повече. Заплати, обезщетения. Става ли пленник бизнесът на това подкрепяне?
Минасян: " Някаква степен на конвергенция би трябвало да се вижда. Но всичко би трябвало да става с мярка. В това отношение има още доста неща да се създадат. За един месец приходите бяха 4 милиарда, а разноските 9 млрд ".
Хърсев: " В края на годината нормално държавното управление си демонстрира скрития дълг. Затова в края, когато остане остатък се разплаща и по този начин се получава недостиг. Анонсира се за увелиение на приходите, включително в Национална агенция за приходите. Къде отидоха тези пари "?
Минасян: " Увеличение на дотации, заплати, бонуси ".
Хърсев: " Бонусите нервират хората, само че нямат чак такова тегло.
Има ли браншове, които и този път са по-привилегировани за сметка на други?
Хърсев: " Не виждам нещо, което се е трансформирало. Приоритетите са обществени разноски, пенсии, опазване на здравето и сериозен интерес върху защитата. Някаква съществено изразена секторна политика не виждам ".
Минасян: " На мен ми направи усещане акцент върху финансовите разноски, които обаче не са дефинирани ".
Минасян: Каквото и да да се каже - в никакъв случай не е цялата истина и каквото и да приказваме - постоянно става въпрос за пари. Най-същественото съгласно мен е, че този бюджет е ориентиран към обезпечаване на условия за напредък. Но в случай че си спомним, че през 2020 растежът се сви - това е по-скоро възобновяване.
По-лошото е, че се приказва за стесняване през идващите години. Много по-склонен съм обаче да приема, че това е бюджет на растежа ".
Хърсев: " Бюджетът подтиква напредък, само че има три притеснителни момента. Първо - той е разхитителен. Генерира повече дълг в сравнение с сме си разрешавали до момента. На второ място - бюджет на партия, която употребява за запазена марка - смяната не проличава.
Трето - това е недовършен бюджет - смяната не е в този бюджет, самото държавно управление загатва, че ще бъде обновен, а и този бюджет към момента не е влезнал в Народно събрание. А при тази настройка от политически сили ще бъдем очевидци на един търг ".
Това ли ще е бюджетът, който ще се одобри?
Хърсев: Не.
Минасян: " Работата е в това, че хората привикват с приемане на пари на готово. След това отказването не е елементарно и просто. Не този е пътят за постоянен стопански напредък - посредством разпределяне на помощи и компенсанции.
Независимо от разточителството - общественото разслоение остава на високо ниво - най-високото в Европейски Съюз.
Хърсев: " В България " чорбаджиите " не са стигнали до способите на ръководство от развития свят, което основава чувство за свръхконцентрация на благосъстоянието в избрани физически лица ".
Вярно ли е, че бюджетът е обществен?
Минасян: " Когато има разсипничество на пари - това се свързва с по-активна обществена политика. При всички случаи би трябвало да сме наясно, че когато има по-голямо обществено разслоение, се насажда обществено напрежение ".
Хърсев: " Прагът на беднотия пораства. Много е добре, че няма да има пенсионер под прага на беднотия. Но когато се раздават пари, които не са направени - това води до повишаване на цените. Съответно прагът на беднотия се подвига. Бюджетът на би трябвало да ни храни ".
Инвестициите ще бъдат 5.8% от Брутният вътрешен продукт.
Хърсев: " Когато Правителството усети нужда да харчи повече, стопира капиталовите разноски. Парите за вложения са буфер. Това е фондът на Правителството да има комфорт да си харчи ".
Минасян: " Това визира обществените вложения. За предходната година бяха планувани 6.1 милиарда лева за финансови разноски. Изпълнението е 3.8 милиарда лева Около 60%. Увеличават се дотациите, разноските за заплати. Някои обичат да ги назовават обществени разноски. Други ги назоваваме - разсипничество.
По отношение на вложенията се планува нарастване на финансовите разноски - ще се развиват обществените вложения - инфраструктурни планове, спортна инфраструктура. От друга страна въпросът е дали Правителството ще съумее да употребява и да организра процеса. Проектното начало не се вижда ".
Хърсев: " Един месец към този момент е минал. В останалите месеци би трябвало да правим два пъти по-високи вложения от 2021 година Не виждам обаче по какъв начин - няма процедури за инфраструктурни планове ".
На този декор се вижда, че всеки бранш желае повече и повече. Заплати, обезщетения. Става ли пленник бизнесът на това подкрепяне?
Минасян: " Някаква степен на конвергенция би трябвало да се вижда. Но всичко би трябвало да става с мярка. В това отношение има още доста неща да се създадат. За един месец приходите бяха 4 милиарда, а разноските 9 млрд ".
Хърсев: " В края на годината нормално държавното управление си демонстрира скрития дълг. Затова в края, когато остане остатък се разплаща и по този начин се получава недостиг. Анонсира се за увелиение на приходите, включително в Национална агенция за приходите. Къде отидоха тези пари "?
Минасян: " Увеличение на дотации, заплати, бонуси ".
Хърсев: " Бонусите нервират хората, само че нямат чак такова тегло.
Има ли браншове, които и този път са по-привилегировани за сметка на други?
Хърсев: " Не виждам нещо, което се е трансформирало. Приоритетите са обществени разноски, пенсии, опазване на здравето и сериозен интерес върху защитата. Някаква съществено изразена секторна политика не виждам ".
Минасян: " На мен ми направи усещане акцент върху финансовите разноски, които обаче не са дефинирани ".
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ