Големият Георги Парцалев е един от най-обичаните български актьори. Той

Големият Георги Парцалев е един от най-обичаните български артисти. Той е измежду любимците на публиката, сътрудниците си и режисьорите. Парцалев е саморасъл гений, а влечението му към сцената и актьорската игра е още от невръстна детска възраст. Къде е роден и в какво семейство? Какви са били детските му години? Защо първият му конфликт с професионалната сцена го кара да желае да се откаже?

Всичко това ще разберете от фрагмента от книгата на Печно Ковачев „ Всенародният любим Георги Парцалев ”.

Да се родиш със смешна фамилия

С родителите си Веска и Иван

1.

Георги Парцалев (най-вляво) като актьор в Ансамбъла на Трудовата тегоба, бъдещите Строителни войски

Призори на 16 юни 1925 година в фамилията на Веска и Иван Парцалеви в село Левски проплаква първороден наследник. Кръщават го Георги, на дядо му по бащина линия.

Със Стоянка при една от многочислените им обиколки из страната

Старото име на селището е Караагач (Черен бряст). Намира се на към 50 км от Плевен. През 1884 година – единствено шест години след Освобождението – селото към този момент има главно учебно заведение, през 1887 година е издигната и църква.

На 6 септември 1898 година с Указ №269, подписан персонално от княз Фердинанд, му е обещано името на Апостола на свободата. От София оферират три имена – на Левски, Раковски, Отец Паисий. Изборът на локалния парламент е стопроцентово обединен – селото да се назова Левски.

Краеведът Христо Иречекски написа: „ За него гласоподават с наяве удовлетворение и тримата представители на турското малцинство. За тях името на Раковски, цялостно със съгласни букви, е мъчно за изговаряне, а на Отец Паисий е към момента малко известно ”.

След стартирането на жп линията от Плевен до Павликени през 1899 година село Левски става гара Левски, а на идната 1900 година към този момент е значим железопътен възел.

Въпреки всички тези промени селището продължава да тъне в „ сиромашия, тиня и дивотия ”. След години Георги Парцалев обича да споделя, че поради тази тиня, когато потегля на учебно заведение, му купуват галоши 42-ри номер – с цел да ги носи чак до момента в който приключи школото.

На 3 август 1945 година вътрешният министър Антон Югов, съпроводен от родения в селото министър на земеделието и държавните парцели Михаил Геновски, афишира село (гара) Левски за първия нов град на България след смяната на политическата система на страната.

Така Георги Парцалев, роден от родители селяни и израсъл на гара, на 20 години става жител, през 1948 година заживява в София, само че софиянец ще стане чак през 1966 година, а след 1957–1958 година – любим на цяла България.

2.

Има няколко версии за произхода на семейството Парцалеви. Според едната тя идва от прародител, който бил човек саможивец, и съселяните му казвали, че „ мълчи като парцал ”. Според втората – различен човек от рода преди години купува и продава парцали.

Според трета, човек от семейството непрекъснато върви със закърпени панталони и му викат Парцала.

„ Правил съм и по-задълбочени изследвания – споделя в изявление през 1983 година Парцалев, – само че легенда и реалност са се вплели в едно. ”

Може нито една от тези версии да не е изцяло вярна, само че трите орисници на дребния Георги единомислещо вземат решение – с такава фамилия момчето не може да стане различен, с изключение на актьор комик.

„ Мисля, че и да съм имал предпочитание за псевдоним, по-хубав от Парцалев нямаше да мога да измисля ”, признава самичък артистът в същото изявление.

3.

Родовата памет приказва, че дядото по бащина линия – Георги Иванов Парцалев, чийто три имена носи и актьорът, е юнак и хубавец. Язди коня си със сако, преметнато през едното му рамо. Конте, само че и доста непоколебим татко. Наричат го чорбаджи Георги. Занимава се с търговия. Има четирима синове, на които оставя дюкян на 100 години и огромна къща.

Бабата Теодосия е учителка. Помнят я като красива и благородна, бялата й коса била стегната на кок. Никой от внуците й не я назовава бабо, викат й остаряла майко.

В огромната къща има специфичен салон с плетени камъшитени мебели, отрупани с красиви възглавници. Тук Теодосия посреща на кафе и чай колежките си учителки.

Дядото по майчина линия се споделя Атанас. Той е шивач. Веднъж праща дребния Георги да му купи вестник. Без да желае, на връщане той го скъсал. Дядо Атанас му дава игла и конец и го кара да съшие хартиените парчета.

Бащата Иван Георгиев Парцалев и тримата му братя също се занимават с търговия. През 30-те години на предишния век Иван продава грамофони, радиоапарати, шевни машини и електроматериали. Родата споделя за него следното: в магазина му има доста крушки от 110 волта. Когато сменят напрежението на 220 волта, той включва всяка крушка в мрежата, с цел да не изхвърли стоката неупотребена.

Майката Веска е остроумна и с огромно възприятие за комизъм и очевидно Георги наследява това нейно качество. Вече е на достолепните 85 година, когато се майтапи: „ Ох, я да приседна, че току-виж се наместили сватовете. Нали имам момче ергенче… ”

Веднъж Стоянка Мутафова й се обажда с неприятната вест, че с Георги аварирали и лицето му е нарязано от счупените стъкла. „ А, че беше доста прекрасен преди, та в този момент да стане по-хубав ”, разяснява мама Веска.

4.

В такава среда живее нашият воин и от дребен се демонстрира като артистично и изобретателно дете. Често събира децата от махалата и провежда театрални представления в плевника. Особено въодушевен е, когато в Левски гостува театрална натрупа – от по-голям град или даже от София. Тогава Георги привиква деца от махалата и със лични сили и средства повтарят видяното от артистите и аркашките.

Освен режисьор и артист момчето е и сценограф на театралните постановки. За да построи сцената, от време на време Георги взема завеси от баба си Теодосия и ги употребява за пердета и декори. От мазето изважда обръчи от бъчви, въжета и други предмети и с тях аранжира сцената.

Веднъж чупи шевната машина на майка си – пробва се да съшие на нея два картона, тъй като му трябват за декора на пиесата „ Майчино сърце ”, която преди малко е гледал на следващия сценичен гастрол.

При едно от гостуванията на Плевенския спектакъл за постановката би трябвало дете и те избират Георги. На него му е толкоз забавно на сцената, че заживява с вярата един ден да стане артист и да играе в спектакъл.

5.

Като юноша Георги Парцалев се включва в самодейния състав на Левски. Мечтата му е да извършва мощно трагични функции и да гледа по какъв начин феновете плачат поради ориста на героите му и поради неговата игра.

Мечтата му се сбъдва. На читалищната сцена е сложена драмата „ Край мътния поток ”, в която младежът играе художник и на финала би трябвало да се самоубие с револвер. Баща му Иван издялква пищов от дърво и той наподобява съвсем като същински.

По концепция на режисьора зад завесите стои човек с тапешник и когато героят на сцената насочи своя пищов към слепоочието, той би трябвало да гръмне. Парцалев произнася толкоз сърцераздирателно финалния си монолог, че доста от феновете се разплакват. Той подвига пищова си, само че зад кулисите не се чува нищо.

Георги повтаря монолога още по-драматично, отново подвига пищова и отново тишина. Тогава съзира нож на масата, сграбчва го и замахва да се наръга с думите „ Заколвам се! ”. И тогава откъм кулисите отеква гръм – най-накрая една от тапите е „ хванала ”.

Зрителите бързо сменят сълзите със смях, а Георги счита, че това е краят на кариерата му. Страданията му не свършват – на другия ден хората в Левски го сочат с пръст и се превиват от смях: ей го тоя, дето нощес се гръмна с ножа! А той се зарича повече в никакъв случай да не стъпи на сцената и отклонява всички предложения.

Но слагат пиеса за свети Климент Охридски. Обясняват му, че по този начин ще го гримират, че и рождената му майка няма да го познае. Облича расо, поставя калимавка, лепят му брада и мустаци. Той излиза на сцената, споделя „ Добър ден ” и салонът се люшва от смях: „ А, този е оня, дето не можа да се гръмне… ”.

Излишен смях, напразни насмешки. Няма по какъв начин пророчеството на трите орисници за бъдещото креативно амплоа на Георги Парцалев да не се сбъдне…

6.

Георги Парцалев учи до VII клас в Левски, по-късно постъпва в плевенската Първа мъжка гимназия.

Често е с празни джобове. Живее на квартира, храни се в гостилница, като сметката се записва в бележник и татко му Иван я заплаща, когато идва в града да нагледа наследника си и да заплати парите за наема.

При едно такова идване прочита в дневника на Георги следното: „ Вчера даваха страховит филм. Пропуснах го – нямам пари! ” Под този текст родителят написва: „ Парите скапват индивида! ” Тръгва си, без да финансира обичаното занятие на сина си.

Така относително заможният търговец Иван Парцалев възпитава отрока си в спестовност. Години по-късно синът признава пред близки, че е признателен на татко си за твърдата ръка и спартанската педагогика. Но когато самият той стартира да печели доста пари като актьор, тази спестовност като че ли изцяло изчезва като линия от характера му.

В Плевен Георги си пуска тънките коцкарски мустаци, които стават запазена марка на изразителното му лице. Всички във семейството имат неподражаеми гласове, само че гласът на Парцалев е неповторим. Той ще се трансформира в едно от главните оръжия на артиста, с които ще превземе публиката на цяла България.

След години сътрудника му Константин Коцев, който назовават Малък Пацо, споделя, че Парцалев му наподобява на географската карта на България, а мустаците му са като Стара планина.

7.

Като възпитаник в гимназията в Плевен Георги Парцалев се влюбва в момиче на име Роза. Пред сътрудника си Звезделин Минков я обрисува като „ красиво, грациозно, неземно ”. И още: „ с руси коси, сини очи и бяла кожа… Ума ми взе! Тя като ходеше, сякаш по земята не стъпваше, като че ли из облаците плуваше. Абе, с една дума – богиня! ”.

Двамата се разхождат, постоянно той я изпраща до дома й. Носи й чантата и в него напира предпочитание да я целуне. И чудото се случва! „ Розичке, може ли да те целуна? ” – престрашава се една вечер влюбеният до уши юноша. Тя му подава бузата си, само че в последния миг извърта главата си и неговите устни попадат върху нейните. Щастие неземно!

Когато обаче Георги споделя на татко си, че е влюбен в съученичката си Роза, Иван Парцалев залива възприятията му със леден душ. Казва, че родителите на това момиче са доста, доста богати и в никакъв случай няма да омъжат щерка си за юноша от „ междинна рогозка ”. И освен няма да му я дадат, само че може и хубаво да го набият. Изглежда, че синът е послушал татко си, само че казусът несъмнено е оставил трагични следи в душата на сензитивния младеж…

8.

Георги Парцалев има една сестра, споделя се Сийка, проектант по специалност. Като деца тя постоянно му натяква, че е противен. Веднъж обаче двамата вървят по една улица в Левски и ги срещат нейни познати. Един от тях споделя: „ Това ли е брат ти, Сийке? Много си приличате… ” Връщат се у дома, сестрата се оглежда в огледалото и въздъхва: „ Абе, знаеш ли, Жоро, ти не си толкоз грозен… ”. „ От този ден сестра ми стартира да ме харесва ”, обобщава артистът.

9.

През целия си живот Георги Парцалев остава доста завързан към родното си място. Фамилната къща е в центъра на градчето – кокетна, с огромен двор и със остаряла черница в него.

Местното управление взема решение да събори къщата и на нейното място да бъде издигнат жилищен блок. Парцалев и майка му Веска отиват в Левски и почистват къщата радикално. Украсяват я като за празник. Премитат и двора, подреждат го.

На другия ден къщата е съборена. Когато Парцалев споделя всичко това на Стоянка Мутафова, тя се разплаква. На мястото издигат панелен блок. В него фамилията получава двустаен апартамент, който дълги години стои празен.

Из „ Всенародният любим Георги Парцалев ” 

Инфо: