Почина големият български поет Велин Георгиев
Големият български стихотворец Велин Георгиев умря на 85 години в нощта против 14 май, оповестиха негови близки пред OFFNews.
Ден преди кончината си създателят на 37 книги получи следващо самопризнание - на 13 май му бе връчена специфичната премия " Божидар Божилов " на издателство " Български публицист " (за " Висока цена " ). Тя е една от годишните награди на Съюза на българските писатели, които се връчват традиционно в навечерието на 24 май.
Велин Йосифов Георгиев е роден на 21 ноември 1933 година в благоевградското село Крупник. Завършва публицистика и работи във вестниците " Патриот “, „ Звезда “ - Кюстендил, „ Пиринско дело “ - Благоевград, както и в радиата Благоевград и София, а също - в сп. „ Съвременен индикатор “ и други
Животът на поета и журналист е белязан от оповестяването му за антинароден и антипартиен създател по времето на комунизма. Това се случва на 4 април 1963 година на заседание на отдел " Изкуство и просвета " на Централен комитет на Българска комунистическа партия с управленията на креативните съюзи. Там е представено стихотворението " Чужда кръв " на млад стихотворец от провинцията - роденият в благоевградското село Крупник Велин Георгиев, което е жигосано и остава непубликувано. По това време Георгиев живее в Кюстендил, остава без работа, хората странят от него, стопират да го печатат. Едва след рухването на режима на Тодор Живков той получава правото още веднъж да бъде стихотворец и публицист.
Чужда кръв
Мамо,
споделят, безоблачен удар си получила
и по неотложност тук са те донесли.
Казват, че си малокръвна, мамо,
по тази причина са ти прелели кръв,
непозната кръв и ти си оживяла,
с цел да се върнеш отново на блока,
дето е останала мотиката -
нейде по средата на реда.
Ти ме питаш: кой е този, който
от гибелта със кръв те е откупил.
Скъпа моя,
тази кръв е непозната,
тази кръв е дадена от потребност,
от един със елементарен труд угоен,
интелигентен и заслужил наш приятел.
Благодарността ти е огромна.
Цял живот на него би робувала.
Цял живот ти би му се отплащала.
Би му дала триста тона ябълки,
би му дала триста тона ягоди,
би му дала триста тона масло,
с цел да си накса с тях, несъмнено,
дадената триста грама кръв.
Моя мъдра селска мъченице,
не намирам думи да ти кажа,
че индивидът, който те откупи
от гибелта със триста грама кръв,
на който ти си признателна,
тази кръв от теб я, мамо, има.
Ти му я преливаш безмълвно
всеки ден по три пъти без мярка -
на закуска, обед и вечеря.
Всъщност той и върна капка единствено...
Мамо, мамо...
Още какъв брой доста ти дължи!...
- Моля ти се, сине, не неистини.
Майка съм на тебе и на него.
Майка съм на всички ви. Не мога
да не бъда признателна, чадо,
на индивида, който ме откупи
от гибелта със личната кръв.
Аз съм майка. Майка съм. И майка
би трябвало да остана тук и горе
дето ще отида доста скоро.
Сине, Господ няма да ме вземе,
няма да изгния в чернозема,
в случай че неприятна дума проговоря...
Паднах на колени аз пред тая
елементарна и велика благородница.
Храм ми стана болничната стая.
И целувам майка Богородица.
март 1963 година
През 1994 година той основава и управлява Националния книжовен салон „ Старинният файтон “ и във връзка работата си там е представен да споделя: " Бях възмезден да управлявам всяка седмица поетичните вечери, отдадени на поети, писатели, публицисти, да представям книгите им. Какво по-голямо благополучие! ”. В " Старинният файтон " всяка седмица се провеждат креативен вечери в продължение на 23 години, показани са 800 създатели.
Една от последните му книги е в памет на неговата огромна обич Снежана Пейчева (1936-2015) - лингвист с дипломи от Московския държавен университет и Софийския университет " Св. Климент Охридски ", доцент по психолингвистика, старши теоретичен помощник в Института по съветски език и литература в Българска академия на науките.
През 2002 година Велин Георгиев е отличен с премията „ Георги Братанов “. Негови поетични и публицистични произведения са превеждани на непознати езици, а в листата на премиите му има и задгранични.
Издадени книги: „ Тук съм ” (1972), „ Присъствена книга ” (1976), „ Искам думата ” (1980), „ Кръщелно удостоверение ” (1982), „ Спасение ” (1984), „ Насаме ” (1988), „ Владетел напразно ” (1989), „ Кураж, Сизифе ” (1989), „ Душа на кръста ” (1994), „ Икона на атеист ” (1994), „ Кръчма ”/ „ Лудницата ” (две книги в едно тяло, 1995), „ Птичка божия ” (1995), „ Път на мравката ” (стихове за деца, 1996), „ Баладично завръщане ” (1997), „ Живот с неродена ” (1998), „ Не ” (1998), „ Адски камък ” (1999), „ Дядо Пальо ”/„ Друго нещо ” (две книги в едно тяло, 2000), „ Файтонът с пегасите ” (2000), „ Видовден ” (2001), „ Код ” (2002), „ Шок ” (2002), „ Акт ” (2003), „ Атавизъм. Следописи ” (2003), „ Белязано дърво ” (избрана поезия, 2003), „ Черна кутия ” (2005), „ Анонимно човечество ” (2007), „ Небесна каляска ” (2007), „ Обърнати върхове ” (2008), „ Време за апостоли ” (2008), „ Песни от индивида ” (2009), „ Файтонът и неговите пеещи щурци ” (2009), „ Часът на единака ” (2011), „ Файтонът - това друго нещо ” (2012), „ Бяг ” (2013), „ Да пораснеш дребен принц ” (2013), „ Пълнолетие: 18 години Национален книжовен салон „ Старинният файтон ” (2013), „ Знак ” (2015), „ Вкусът на болката ” (2016), „ Живак от строшен термометър ” (2017), „ Висока цена ” (2018).
Ден преди кончината си създателят на 37 книги получи следващо самопризнание - на 13 май му бе връчена специфичната премия " Божидар Божилов " на издателство " Български публицист " (за " Висока цена " ). Тя е една от годишните награди на Съюза на българските писатели, които се връчват традиционно в навечерието на 24 май.
Велин Йосифов Георгиев е роден на 21 ноември 1933 година в благоевградското село Крупник. Завършва публицистика и работи във вестниците " Патриот “, „ Звезда “ - Кюстендил, „ Пиринско дело “ - Благоевград, както и в радиата Благоевград и София, а също - в сп. „ Съвременен индикатор “ и други
Животът на поета и журналист е белязан от оповестяването му за антинароден и антипартиен създател по времето на комунизма. Това се случва на 4 април 1963 година на заседание на отдел " Изкуство и просвета " на Централен комитет на Българска комунистическа партия с управленията на креативните съюзи. Там е представено стихотворението " Чужда кръв " на млад стихотворец от провинцията - роденият в благоевградското село Крупник Велин Георгиев, което е жигосано и остава непубликувано. По това време Георгиев живее в Кюстендил, остава без работа, хората странят от него, стопират да го печатат. Едва след рухването на режима на Тодор Живков той получава правото още веднъж да бъде стихотворец и публицист.
Чужда кръв
Мамо,
споделят, безоблачен удар си получила
и по неотложност тук са те донесли.
Казват, че си малокръвна, мамо,
по тази причина са ти прелели кръв,
непозната кръв и ти си оживяла,
с цел да се върнеш отново на блока,
дето е останала мотиката -
нейде по средата на реда.
Ти ме питаш: кой е този, който
от гибелта със кръв те е откупил.
Скъпа моя,
тази кръв е непозната,
тази кръв е дадена от потребност,
от един със елементарен труд угоен,
интелигентен и заслужил наш приятел.
Благодарността ти е огромна.
Цял живот на него би робувала.
Цял живот ти би му се отплащала.
Би му дала триста тона ябълки,
би му дала триста тона ягоди,
би му дала триста тона масло,
с цел да си накса с тях, несъмнено,
дадената триста грама кръв.
Моя мъдра селска мъченице,
не намирам думи да ти кажа,
че индивидът, който те откупи
от гибелта със триста грама кръв,
на който ти си признателна,
тази кръв от теб я, мамо, има.
Ти му я преливаш безмълвно
всеки ден по три пъти без мярка -
на закуска, обед и вечеря.
Всъщност той и върна капка единствено...
Мамо, мамо...
Още какъв брой доста ти дължи!...
- Моля ти се, сине, не неистини.
Майка съм на тебе и на него.
Майка съм на всички ви. Не мога
да не бъда признателна, чадо,
на индивида, който ме откупи
от гибелта със личната кръв.
Аз съм майка. Майка съм. И майка
би трябвало да остана тук и горе
дето ще отида доста скоро.
Сине, Господ няма да ме вземе,
няма да изгния в чернозема,
в случай че неприятна дума проговоря...
Паднах на колени аз пред тая
елементарна и велика благородница.
Храм ми стана болничната стая.
И целувам майка Богородица.
март 1963 година
През 1994 година той основава и управлява Националния книжовен салон „ Старинният файтон “ и във връзка работата си там е представен да споделя: " Бях възмезден да управлявам всяка седмица поетичните вечери, отдадени на поети, писатели, публицисти, да представям книгите им. Какво по-голямо благополучие! ”. В " Старинният файтон " всяка седмица се провеждат креативен вечери в продължение на 23 години, показани са 800 създатели.
Една от последните му книги е в памет на неговата огромна обич Снежана Пейчева (1936-2015) - лингвист с дипломи от Московския държавен университет и Софийския университет " Св. Климент Охридски ", доцент по психолингвистика, старши теоретичен помощник в Института по съветски език и литература в Българска академия на науките.
През 2002 година Велин Георгиев е отличен с премията „ Георги Братанов “. Негови поетични и публицистични произведения са превеждани на непознати езици, а в листата на премиите му има и задгранични.
Издадени книги: „ Тук съм ” (1972), „ Присъствена книга ” (1976), „ Искам думата ” (1980), „ Кръщелно удостоверение ” (1982), „ Спасение ” (1984), „ Насаме ” (1988), „ Владетел напразно ” (1989), „ Кураж, Сизифе ” (1989), „ Душа на кръста ” (1994), „ Икона на атеист ” (1994), „ Кръчма ”/ „ Лудницата ” (две книги в едно тяло, 1995), „ Птичка божия ” (1995), „ Път на мравката ” (стихове за деца, 1996), „ Баладично завръщане ” (1997), „ Живот с неродена ” (1998), „ Не ” (1998), „ Адски камък ” (1999), „ Дядо Пальо ”/„ Друго нещо ” (две книги в едно тяло, 2000), „ Файтонът с пегасите ” (2000), „ Видовден ” (2001), „ Код ” (2002), „ Шок ” (2002), „ Акт ” (2003), „ Атавизъм. Следописи ” (2003), „ Белязано дърво ” (избрана поезия, 2003), „ Черна кутия ” (2005), „ Анонимно човечество ” (2007), „ Небесна каляска ” (2007), „ Обърнати върхове ” (2008), „ Време за апостоли ” (2008), „ Песни от индивида ” (2009), „ Файтонът и неговите пеещи щурци ” (2009), „ Часът на единака ” (2011), „ Файтонът - това друго нещо ” (2012), „ Бяг ” (2013), „ Да пораснеш дребен принц ” (2013), „ Пълнолетие: 18 години Национален книжовен салон „ Старинният файтон ” (2013), „ Знак ” (2015), „ Вкусът на болката ” (2016), „ Живак от строшен термометър ” (2017), „ Висока цена ” (2018).
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ