Години наред данни за ромската ДНК са били манипулирани
Години наред в научните изявления за ромската ДНК са били допускани груби неточности, настояват учени от Фрайбург. Подобни изявления е трябвало да покажат да вземем за пример, че ромите са контейнер на генетично обусловени заболявания.
" България, в средата на 1990-те години. Учени стартират план, за който желаят да съберат допустимо максимален брой генетични данни от ромското население. По това време доста от ромите в България са живеели в изолирани общности, в които са се женели между тях. " Така стартира обширна публикация на Йоахим Буде в " Дойчландфунк " за манипулирани генетични проучвания за ромите. По тематиката създателят е разговарял с Вероника Липхард от университета във Фрайбург, която дружно със своя теоретичен екип е изследвала над 450 изявления от последните 100 години, свързани с генетични данни за ромите.
Пред журналиста тя показва, че през 2014 година българските учени са написали, че за задачите на своя план съумели да убедят 97% от жителите на тези затворени ромски общности да дадат ДНК-проби. " Това е необикновено доста, просто впечатляващо. И въз основа на тези данни по-късно са се появили десетки научни изявления, които е трябвало да покажат, че ромите са контейнер на тъкмо избрани - генетично обусловени - заболявания. "
Ромският генезис: хомогенна група от Индия?
Освен медицинските въпроси, интерес разсънват и въпросите за произхода на ромите. От края на 18 век лингвисти и страноведи основават един облик на ромите като хомогенна група, която е мигрирала от Индия и се е заселила в Европа.
Българските учени-генетици комбинират своите резултати с данни от изолирани ромски групи от други европейски страни. Техните изявления удостоверяват облика на ромите като хомогенна група. Поне на пръв взор, показва немският публицист и цитира Вероника Липхард, която разяснява следното: " Там написа да вземем за пример, че всички европейски роми произлизат от пет дребни съществени популации, чиито корени се намират в Индия. А избрани генетични разновидности, открити във въпросните дребни затворени общности, по-късно просто по хипотеза се придвижват като годни и за всички останали европейски роми. Поради което на европейските роми като цяло се лепва характерността " група с висок генетичен риск ". "
Ромите като мислена общественост
В множеството райони на Европа обаче ромите не живеят в такива изолирани общности. Българските генетици затова възприемат една печално известна мисловна традиция, довеждайки я до прекаленост, споделя Вероника Липхард. " Но в тази ситуация става дума за нещо имагинерно или както споделят историците - Imagined Community, т.е. мислена общественост: тя е такава не в личните си очи, а единствено в очите на останалите. В реалност всички европейски страни назовават роми доста повече хора, в сравнение с самите роми биха определели като такива. И всеки опит тази група да бъде сложена под някакъв общ знаменател, е жертван на крах. Никъде до момента не съм съумяла да намеря този общ знаменател ", споделя Липхард. Въпреки това някои учени не престават да го търсят. А когато подборът на участниците в един разбор не им е харесвал, те просто са разкрасявали самия разбор.
" Така да вземем за пример при лабораторните разбори учените постоянно откриват, че някой, който е твърдял, че неговите баби и дядовци са били роми, явно не е споделил истината. Но въпросните проби след това чисто и просто се отстраняват от подборката, тъй като наподобяват прекомерно европйски ", показва Вероника Липхард.
" Изследвания с неприемливи систематизирания "
А от всичко това следва, че резултатите от сходни проучвания поначало са постоянно изкривени и съдържат неприемливи систематизирания, написа създателят на публикацията в " Дойчландфунк ". " Това е все едно да кажете да вземем за пример, че щом жителите на алпийските села в Швейцария страдат от всевъзможни генетични болести, затова те се отнасят и до цялото население на Швейцария ", споделя пред него изследователката от Фрайбург.
В доста от изявленията, оценени от научния екип от университета във Фрайбург, се крие и спомагателен етичен проблем: в наши дни учените са длъжни да показват съответни доказателства, че участниците в техните проучвания са дали единодушие техните генетични данни да се употребяват за научни цели. Подобна документи липсва в доста от ромските проучвания. " През 1980-те години са били правени даже изследвания измежду пандизчиите и никой не може да твърди, че тези хора непринудено са дали осведомено единодушие за присъединяване в сходни планове ", показва Вероника Липхард.
Текстът е от уеб страницата на българската секция на.
" България, в средата на 1990-те години. Учени стартират план, за който желаят да съберат допустимо максимален брой генетични данни от ромското население. По това време доста от ромите в България са живеели в изолирани общности, в които са се женели между тях. " Така стартира обширна публикация на Йоахим Буде в " Дойчландфунк " за манипулирани генетични проучвания за ромите. По тематиката създателят е разговарял с Вероника Липхард от университета във Фрайбург, която дружно със своя теоретичен екип е изследвала над 450 изявления от последните 100 години, свързани с генетични данни за ромите.
Пред журналиста тя показва, че през 2014 година българските учени са написали, че за задачите на своя план съумели да убедят 97% от жителите на тези затворени ромски общности да дадат ДНК-проби. " Това е необикновено доста, просто впечатляващо. И въз основа на тези данни по-късно са се появили десетки научни изявления, които е трябвало да покажат, че ромите са контейнер на тъкмо избрани - генетично обусловени - заболявания. "
Ромският генезис: хомогенна група от Индия?
Освен медицинските въпроси, интерес разсънват и въпросите за произхода на ромите. От края на 18 век лингвисти и страноведи основават един облик на ромите като хомогенна група, която е мигрирала от Индия и се е заселила в Европа.
Българските учени-генетици комбинират своите резултати с данни от изолирани ромски групи от други европейски страни. Техните изявления удостоверяват облика на ромите като хомогенна група. Поне на пръв взор, показва немският публицист и цитира Вероника Липхард, която разяснява следното: " Там написа да вземем за пример, че всички европейски роми произлизат от пет дребни съществени популации, чиито корени се намират в Индия. А избрани генетични разновидности, открити във въпросните дребни затворени общности, по-късно просто по хипотеза се придвижват като годни и за всички останали европейски роми. Поради което на европейските роми като цяло се лепва характерността " група с висок генетичен риск ". "
Ромите като мислена общественост
В множеството райони на Европа обаче ромите не живеят в такива изолирани общности. Българските генетици затова възприемат една печално известна мисловна традиция, довеждайки я до прекаленост, споделя Вероника Липхард. " Но в тази ситуация става дума за нещо имагинерно или както споделят историците - Imagined Community, т.е. мислена общественост: тя е такава не в личните си очи, а единствено в очите на останалите. В реалност всички европейски страни назовават роми доста повече хора, в сравнение с самите роми биха определели като такива. И всеки опит тази група да бъде сложена под някакъв общ знаменател, е жертван на крах. Никъде до момента не съм съумяла да намеря този общ знаменател ", споделя Липхард. Въпреки това някои учени не престават да го търсят. А когато подборът на участниците в един разбор не им е харесвал, те просто са разкрасявали самия разбор.
" Така да вземем за пример при лабораторните разбори учените постоянно откриват, че някой, който е твърдял, че неговите баби и дядовци са били роми, явно не е споделил истината. Но въпросните проби след това чисто и просто се отстраняват от подборката, тъй като наподобяват прекомерно европйски ", показва Вероника Липхард.
" Изследвания с неприемливи систематизирания "
А от всичко това следва, че резултатите от сходни проучвания поначало са постоянно изкривени и съдържат неприемливи систематизирания, написа създателят на публикацията в " Дойчландфунк ". " Това е все едно да кажете да вземем за пример, че щом жителите на алпийските села в Швейцария страдат от всевъзможни генетични болести, затова те се отнасят и до цялото население на Швейцария ", споделя пред него изследователката от Фрайбург.
В доста от изявленията, оценени от научния екип от университета във Фрайбург, се крие и спомагателен етичен проблем: в наши дни учените са длъжни да показват съответни доказателства, че участниците в техните проучвания са дали единодушие техните генетични данни да се употребяват за научни цели. Подобна документи липсва в доста от ромските проучвания. " През 1980-те години са били правени даже изследвания измежду пандизчиите и никой не може да твърди, че тези хора непринудено са дали осведомено единодушие за присъединяване в сходни планове ", показва Вероника Липхард.
Текстът е от уеб страницата на българската секция на.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ