Тъжна годишнина: Сърбите си спомнят масовите стрелби отпреди една година
Година по-късно Нинела Радичевич не може да одобри, че щерка й в никакъв случай няма да се върне у дома. 11-годишната Ана е измежду първите жертви на 13-годишен възпитаник, решил невъзмутимо да стреля по съучениците и учителите си в учебно заведение в Белград. Убива 10 души – 8 деца и един надзирател. Едно от ранените деца умира по-късно от раните си. 7 души са ранени.
Престъплението шокира Сърбия. Тя има дълга история на принуждение, само че такива стрелби са необичайност, а в образователно заведение до 3 май предходната година не са се случвали.
Но ден по-късно различен стрелец – 20-годишен убива 9 и ранява 12 души при безразборна пукотевица край Белград. Радичевич счита, че страната е пропуснала шанса да се „ пречисти “ от раните си.
Колкото и песимистично да звучи, считам, че 3 май беше последният късмет това общество да преживее катарзис. Трябваше да спрем, да помислим, да разберем какво сме създали неправилно, да кажем добре, направихме неточности, дано да ги приемем и да забележим по какъв начин ще продължим от на следващия ден, по какъв начин това общество ще стане по-добро.
Нинела Радичевич – майка на убитата Ана Божович
Със сълзи в очите Радичевич споделя, че хората прекомерно не помнят трагичните събития и не престават напред. Но тези закононарушения би трябвало да се помнят.
Тези деца, единствено след една седмица, минаха по коридора, където бяха убити Драган, Ана, Божана и София. След една седмица отидоха да видят къде се е случила нещастието. Съжалявам, само че мисля, че това не е обикновено.
Нинела Радичевич – майка на убитата Ана Божович
Тъжната годишнина ще бъде маркирана с целодневна възпоменателна гала край учебно заведение „ Владислав Рибникар “ в Белград, с арт съоръжения, диалози с специалисти, видеофилми за жертвите. Родителите на починалите деца оказват помощ в подготовката. Те се борят за затваряне на образователното заведение и превръщането му в мемориален център.
Психолози изясняват, че с цел да се преодолее контузията, обществото би трябвало да се вгледа по-дълбоко в себе си.
Тези случаи на принуждение, за които приказваме, са единствено пипалата на един организъм, който е роден през 90-те години на предишния век и който се е увеличен и подсилен. Докато не се занимаем със самия организъм, а не с пипалата му, които виждаме понякога, няма да можем да разберем обстановката, в която се намираме.
Драган Попадич – професор по логика на психиката в Белградския университет
И двамата стрелци бяха арестувани. Родителите на младежа бяха упрекнати, че са научили малолетния си наследник да стреля и не са обезопасили оръжията в дома си.
Процесът против другия стрелец и татко му следва да стартира този месец в град Смедерево, повече от година след убийствата в селата Мало Орашие и Дубона.
Престъплението шокира Сърбия. Тя има дълга история на принуждение, само че такива стрелби са необичайност, а в образователно заведение до 3 май предходната година не са се случвали.
Но ден по-късно различен стрелец – 20-годишен убива 9 и ранява 12 души при безразборна пукотевица край Белград. Радичевич счита, че страната е пропуснала шанса да се „ пречисти “ от раните си.
Колкото и песимистично да звучи, считам, че 3 май беше последният късмет това общество да преживее катарзис. Трябваше да спрем, да помислим, да разберем какво сме създали неправилно, да кажем добре, направихме неточности, дано да ги приемем и да забележим по какъв начин ще продължим от на следващия ден, по какъв начин това общество ще стане по-добро.
Нинела Радичевич – майка на убитата Ана Божович
Със сълзи в очите Радичевич споделя, че хората прекомерно не помнят трагичните събития и не престават напред. Но тези закононарушения би трябвало да се помнят.
Тези деца, единствено след една седмица, минаха по коридора, където бяха убити Драган, Ана, Божана и София. След една седмица отидоха да видят къде се е случила нещастието. Съжалявам, само че мисля, че това не е обикновено.
Нинела Радичевич – майка на убитата Ана Божович
Тъжната годишнина ще бъде маркирана с целодневна възпоменателна гала край учебно заведение „ Владислав Рибникар “ в Белград, с арт съоръжения, диалози с специалисти, видеофилми за жертвите. Родителите на починалите деца оказват помощ в подготовката. Те се борят за затваряне на образователното заведение и превръщането му в мемориален център.
Психолози изясняват, че с цел да се преодолее контузията, обществото би трябвало да се вгледа по-дълбоко в себе си.
Тези случаи на принуждение, за които приказваме, са единствено пипалата на един организъм, който е роден през 90-те години на предишния век и който се е увеличен и подсилен. Докато не се занимаем със самия организъм, а не с пипалата му, които виждаме понякога, няма да можем да разберем обстановката, в която се намираме.
Драган Попадич – професор по логика на психиката в Белградския университет
И двамата стрелци бяха арестувани. Родителите на младежа бяха упрекнати, че са научили малолетния си наследник да стреля и не са обезопасили оръжията в дома си.
Процесът против другия стрелец и татко му следва да стартира този месец в град Смедерево, повече от година след убийствата в селата Мало Орашие и Дубона.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ