Глобално проучване за щастието Wall’s Happiness Research 2020, показва, че

Глобално изследване за щастието Wall’s Happiness Research 2020, демонстрира, че в резултат на несигурността и изолацията по време на карантинните ограничения през 2020 година хората са трансформирали възгледите си за това какво ги прави щастливи и какво дефинират като житейски значимо. Към днешна дата, повече от половината интервюирани си дават по-ясна сметка за смисъла на обществените контакти и живота в общественост. 

От нови взаимоотношения със съседите до обновяване на контактите със остарели другари – хората отварят нова страница в визиите си по какъв начин да бъдат щастливи.

65% от респондентите оповестяват, че трайно са трансформирали възгледите си за това какво е благополучие. 

Резултатите от проучването сочат, че щастието е изведено като приоритет и че в този момент това, което най-съществено способства за него, е грижата за хората от всички пластове на обществото. На въпроса какво е значимо и какво ги прави щастливи вкъщи по време на изолираност

58% от интервюираните от разнообразни генерации дават отговор, че това са човешките взаимоотношения, 45% показват прекарването на време навън, 42% – физическите извършения, а 35% – работата.

Над три четвърти (78%) от хората в международен мащаб са уверени, че щастието би трябвало да бъде сложено над парите. Тази поръчка за смяна се поддържа от по-младите членове на обществото, като във възрастовата група 25-34 години се следи максимален дял последователи. 

Вместо да правят оценка с приоритет самостоятелния финансов триумф, статуса и персоналното имущество, през днешния ден хората придават по-голямо значение на обществените контакти и битието в общественост като фактори, които са извънредно значими за щастието. 

" Това, което сочат данните, е индикация за по-широка социална смяна. Твърде дълго хората свързваха материалното имущество, финансовия разцвет и триумфа с щастието. И въпреки че всичко това безспорно е значимо, в този момент от ден на ден осъзнаваме, че точно човешките взаимоотношения и контакти внасят същински смисъл и благополучие в живота ", показва лорд Ричард Лайърд, професор в London School of Economics и съавтор на Доклад за международното благополучие. 

" Прекалено дълго хората търсеха щастието в неверната посока, до момента в който времето, прекарано в изолираност от фамилията и приятелите, промени оценката ни за значимостта на човешките взаимоотношения и поддръжката на общността “, прибавя той.

" Социалното свързване е за цялостен живот, а освен за интервалите на затваряне. Когато поддържаме градивни връзки с другите, всички се усещат по-щастливи. Става дума най-много за дребни стъпки – да вземем за пример елементарни жестове на добрина, привет или усмивка, да покажем, че ни е грижа за някого, да вдигнем телефона, вместо да изпратим известие, да изразим благодарност и и да споделяме " благодаря “. Тези дребни жестове водят до струпване ", показва Ванеса Кинг, един от методолозите на изследването и специалист в региона на позитивната логика на психиката. 

Данните демонстрират, че по-младите генерации ще направляват смяната в метода, по който се стремим да реализираме щастието. 

70% от 25-34-годишните споделят, че са трансформирали мнението си по въпроса за щастието. Следват 35-44-годишните с 68% и 16-24-годишните с 65%. Хората на възраст сред 45 и 55 години, както и тези над и 55 години са с най-нисък % изменени възгледи. 

Нашето благоденствие и благополучие в интервалите на затваряне зависят в огромна степен от силата на нашата общественост и взаимоотношенията ни с другите – или както дефинират това откривателите – от обществения ни капитал.